Решение по дело №1056/2024 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 340
Дата: 14 август 2024 г. (в сила от 30 август 2024 г.)
Съдия: Милена Алексиева
Дело: 20244110201056
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Велико Търново, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIII СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. Г.ЕВА-И.А
като разгледа докладваното от МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА Административно
наказателно дело № 20244110201056 по описа за 2024 година
въз основа на доказателствата по делото и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от
НПК, съдът

РЕШИ:


ПРИЗНАВА Г. Б. Д., роден на *** г. в гр. ***, българин, български
гражданин, с постоянен адрес: с. *** и настоящ адрес: гр. ***, със средно
образование, женен, ЕГН **********, неосъждан /реабилитиран/, за
ВИНОВЕН в това, че на *** г., в гр. Велико Търново, потвърдил неистина в
писмена декларация, вх. № 127500-19318/*** г. на Сектор „Пътна полиция“
при Областна дирекция на МВР - Велико Търново - образец съгласно
приложение № 6 към чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските
лични документи, която по силата на закон /чл. 160, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата и ПМС за приемане на Правилник за издаване на
българските лични документи/, се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на посоченото от него обстоятелство - причината
1
за липсата на СУМПС, декларирайки че е изгубил свидетелството си за
управление на МПС в гр. ***, а в действителност било иззето от
компетентните органи на Република *** на *** - престъпление по чл. 313, ал.
1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното от него престъпление, като
му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на 1
000,00 /хиляда/ лева в полза на републиканския бюджет.
ОСЪЖДА Г. Б. Д., ЕГН **********, със снета по делото самоличност,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на Великотърновски районен
съд, направените в наказателното производство разноски в размер на 301,16
лева /триста и един лева и шестнадесет стотинки/, както и 05,00 /пет/ лева, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Великотърновски
окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.



Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ по АНД № 1056/2024 г. по описа на
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО

С постановление от **.**.**** г. на Районна прокуратура - Велико
Търново е направено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия Г. Б. Д., ЕГН ********** и налагане на
административно наказание на основание чл. 78а от НК за това, че на *** г., в
гр. Велико Търново, потвърдил неистина в писмена декларация, вх. № 127500-
19318/*** г. на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР -
Велико Търново - образец съгласно приложение № 6 към чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на българските лични документи, която по силата на
закон /чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и ПМС за приемане
на Правилник за издаване на българските лични документи/, се дава пред
орган на властта за удостоверяване истинността на посоченото от него
обстоятелство - причината за липсата на СУМПС № *********, издадено на
27.12.2016 г. от ОД на МВР – Велико Търново, декларирайки че е изгубил
свидетелството си за управление на МПС в гр. *** на 07.10.2023 г., а в
действителност било иззето от компетентните органи на Република *** на ***
- престъпление по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс.
В съдебно заседание ВТРП, редовно призована страна, не изпраща
представител.
Обвиняемият Г. Д., чрез защитника си адв. Д. П. от ВТАК, не оспорва
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
постановлението и моли да му бъде определено наказание в минимален
размер.
Делото бе разгледано по реда на чл. 378, ал. 1 от НПК, в отсъствие на
обвиняемия.
Съдът, след като обсъди събраните по предвидения в НПК ред
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият Г. Б. Д. живее със семейството си в с. ***, община ***,
като често пътува до ***, където непостоянно извършва трудова дейност в
областта на строителството.
На *** обвиняемият управлявал лек автомобил на територията на
Република ***, като в окръг Вълча румънските власти констатирали
неспазване на законовите правила за изпреварване на превозни средства,
вследствие на което му било отнето свидетелството за управление на МПС
№ *********, издадено на 27.12.2016 г.
Прибирайки се в Република България, на *** г. Г. Д. решил да си издаде
дубликат на СУМПС, явил се пред компетентните органи на МВР в град
Велико Търново и подал заявление за издаване на свидетелство за управление
на МПС. За целта изготвил и подписал писмена декларация, вх. № 127500-
1
19318, което представил пред служител на Сектор „Пътна полиция“ – Велико
Търново при ОД на МВР - Велико Търново - образец съгласно приложение №
6 към чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични
документи, декларирайки че на 07.10.2023 г. в района на гр. *** е изгубил
валидното си СУМПС, знаейки че в действителност същото е било иззето от
компетентни органи на Република *** на *** Въпреки изрично посочения в
декларацията текст, че за декларирани неверни данни се носи наказателна
отговорност по чл. 313 от НК, обвиняемият подписал и подал посочената
декларация, като на 12.10.2023 г. му било издадено ново свидетелство за
управление на МПС с № *********.
На 10.01.2024 г. в Сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново е получено
писмо от ГД „НП“, към което било приложено и писмо от Посолството на
Р България в гр. ***, ведно с отнетото СУМПС на Г. Д. в *** за нарушение
правилата за движение.
От заключението на назначената съдебна графическа експертиза се
установява, че ръкописният текст и подписът за „Декларатор” от
представената за изследване Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД от *** г. е
написан и съответно положен от лицето Г. Б. Д..
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните и изготвени
по предвидения за това ред в хода на Досъдебно производство № ЗМ - 30/2024
г. по описа на ОД на МВР - Велико Търново доказателства и доказателствени
средства – показания на свидетели, заключение на съдебната графическа
експертиза, писма, справки, свидетелство за съдимост, приобщени по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
С деянието си обвиняемият Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, доколкото на
посочената дата – *** г., в гр. Велико Търново, потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
български лични документи, приет с ПМС № 13/08.02.2010 г. се дава пред
орган на властта за удостоверяване на истинността на причината за липса на
СУМПС – представил в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Велико
Търново декларация, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС в
гр. ***, което всъщност било отнето от компетентните органи на Република
*** във връзка с извършено от дееца нарушение на правилата за движение.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в
потвърждаване на неистина в Декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД по
отношение на обстоятелството, че е изгубил свидетелството си за управление
на МПС, а в действителност същото е било временно иззето в чужбина.
Безспорно, отразеното от обвиняемия в декларацията е обективно невярно и
отразявайки посоченото невярно обстоятелство /че е изгубил валидното си
СУМПС/ в подадената декларация, изисквана по силата на ПМС № 13 от
08.02.2010 г. и чл. 160, ал. 1 от ЗДвП, пред служител на ОД на МВР - Велико
2
Търново, Д. противоправно е създал документ, който по силата на цитирания
текст се дава пред орган на властта за удостоверяване именно на това
обстоятелство.
От субективна страна деецът е извършил деянието умишлено, при
форма на вината пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
тяхното настъпване. Д. е съзнавал, че потвърждава неистина в декларацията,
подадена пред орган на властта, но въпреки това я е подписал, за да
удостовери отразените в нея обстоятелства и неправомерно да се сдобие с
ново свидетелство за управление на МПС в Република България.
От друга страна, съдът намира, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл. 78а от НК, като за извършеното
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК Г. Б. Д. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание. За
осъщественото от обвиняемия престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода за срок до три години или глоба от сто до триста лева.
Видно от приетите по делото доказателства обвиняемият е пълнолетен, не е
осъждан за престъпление от общ характер /реабилитиран/, не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на раздел IV, Глава осма от НК, с добри
характеристични данни е и не представлява лице с обществена опасност. От
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Не са
налице пречките, предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК. Изложеното обосновава
извод, че са налице основанията на чл. 78а от НК за освобождаване на Г. Д. от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление с налагане на
административно наказание – глоба.
При определяне на административното наказание съдът обсъди
тежестта на деянието, липсата на отегчаващи вината обстоятелства, както и
смекчаващите такива - добри характеристични данни, материално и семейно
положение /няма постоянен източник на доходи, има три деца/. Предвид
гореизложеното и като съобрази целите на наказанието – превантивна и
превъзпитателна функция по отношение на дееца, настоящият съдебен състав
намира, че за извършеното престъпление от обвиняемия Д. следва да му бъде
наложено наказание - глоба в размер на 1 000,00 лева в полза на
републиканския бюджет, с което ще бъдат постигнати в максимална степен
целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК Г. Б. Д.
следва да заплати направените в наказателното производство разноски в
размер на 301,16 лева в полза на държавния бюджет, по сметка на ВТРС, както
и 05,00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови приложеното
решение.


3



РАЙОНЕН СЪДИЯ:



4