Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 10.01.2019
година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД -
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на десети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Радиана
Андреева и в присъствието на прокурора от СОП Виолета марчева,
като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 314 по описа за 2018 г. на
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 3/24.04.2018 г., постановена
по НОХД № 131/17 г., състав
на РС Е. е признал подсъдимия Д.Г.С. за невиновен в това на 01.10.2017 г. около 14.00 часа в гр. Е. по бул.
„************“ в едногодишен
срок от наказването
му административен ред за управление
на МПС без съответно свидетелство за управление с НП №
16-0304-002060/05.08.2016 г., издадено от началник РУ Н.
към ОДМВР Б., влязло в законна сила на 01.11.2016 г., да е извършил такова
деяние, като управлявал МПС – лек автомобил „Мерцедес спринтер“ с рег. № ********,
без съответно свидетелство за управление на МПС, като го оправдал
по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 343 в, ал. 2 от НК.
Недоволен от присъдата е останал представителят на държавното обвинение,
който в срока по чл. 319 от
НПК е депозирал протест срещу нея. Сочи се, че присъдата
е неправилна и е постановена
вследствие на необективна преценка на наличните по
делото доказателства. Иска се постановяване
на нова (въззивна) присъда, с която подсъдимият С. да бъде признат
за виновен и да му бъде
наложено съответно справедливо наказание.
В допълнение към протеста се изтъква,
че направеното от съда тълкуване
на доказателствата е изцяло в интерес на подсъдимия, те са ценени
избирателно и са кредитирани единствено показанията на свидетелите В. и П., които не са
очевидци на деянието, тъй като
съобщават случилото се в предходен на извършеното деяние момент. Прави се подробен
анализ на всички събрани гласни доказателства и се обръща внимание
на показанията на полицейските служители М. и Ц. В., според които
водач на провереното МПС е бил именно подсъдимият С.. Сочи се, че
и двамата полицейски служители са имали
отлична видимост към превозното средство, като възможността за такава видимост се счита потвърдена
и от извършения следствен експеримент в хода на съдебното
следствие.
В съдебно заседание пред въззивния съд
депозираният протест се поддържа от представителя на СОП с доводите, изложени в
него. Допълнително се изтъква, че съдът безкритично е дал вяра на показанията
от свидетелите Р. и Г. П., които са приятели на подсъдимия, а свидетелите В. и
Н. П. от своя страна не са присъствали на извършената проверка от полицейските
служители.
От страна на подсъдимия
Д.С. и на защитника му адв. М.М. не е депозирано становище по въззивния протест.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът адв. М. заема становище за неоснователност на протеста,
като счита постановената първоинстанционна присъда за
правилна и законосъобразна. Сочи се, че извършеният от съда следствен
експеримент установява значително разминаване между действителната фактическа
обстановка и описаната от двамата свидетели – полицейски служители, поради
което техните показания с основание не са кредитирани.
Подсъдимият С., редовно призован, не се явява пред С. окръжен съд и не
взема становище по съществото на делото.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на
страните, материалите по делото и съдопроизводствените
действия на първоинстационния съд и като служебно
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено
следното:
Срещу подсъдимия Д.Г.С.
с внесения за разглеждане обвинителен акт е повдигнато
обвинение
в това, че на 01.10.2017 г. около 14.00 часа в гр. Е. по
бул. „**************“ в
едногодишен срок от наказването му административен ред за управление
на МПС без съответно свидетелство за управление с НП №
16-0304-002060/05.08.2016 г., издадено от началник РУ Н.
към ОДМВР Б., влязло в законна сила на 01.11.2016 г., е извършил такова деяние, като управлявал
МПС – лек автомобил „Мерцедес спринтер“ с рег. № ********, без съответно свидетелство
за управление на МПС - престъпление по чл. 343 в, ал.
2 от НК
При собствена преценка на събраните в хода на
проведеното пред първата инстанция наказателно производство доказателства,
настоящата съдебна инстанция намери за установена следната фактическа
обстановка:
С Наказателно постановление №
16-0304-002060/05.08.2016 г., издадено от началник РУ Н.
към ОДМВР Б. и влязло в законна сила на 01.11.2016 г., подсъдимият Д.С. бил наказан с административно наказание глоба в размер
на 100 лв. за нарушение по чл. 150 а, ал. 1 от ЗДвП – за управление на МПС, без
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него МПС.
На 01.10.2017 г. свидетелите Ц. В. и Д. М. ***,
като първият от тях младши автоконтрольор, а вторият
полицай ППД) били на работа и осъществявали служебните си задължения по
утвърден график. За времето от 13.30 до 14.30 часа те обхождали територията на
РУ Е. със служебен автомобил, като около 14.00 часа се установили в разширение
на пътя (т. нар. автобусно обръщало) на бул. „****************“.
Междувременно около обяд на същия ден подсъдимият Д.С.
и приятелите му – свидетелите Д. Р. и Г. П. обядвали в заведение във в. з. Я.,
докъдето се придвижили с лек автомобил „Мерцедес Спринтер“
с рег. № ******* със затъмнени задни стъкла, управляван от свидетеля Р.. По
време на обяда и тримата консумирали алкохол. След това те потеглили с
автомобила към гр. Е., като свидетелят Д. Р. го управлявал, свидетелят Г. П.
седял на предната дясна седалка и до него било кучето му, а подсъдимият С. пътувал
на задната седалка. Преди да навлязат в градската зона тримата били спрени от срещуположно
движещите се с автомобил свидетели К. В. и Н. П., които ги уведомили, че на
пътя има полиция.
След това всеки от двата автомобила продължил в посоката
си на движение.
Преди първата къща вдясно в гр. Е. свидетелят Р.
възприел полицейския автомобил на разширението на пътя и се притеснил, тъй като
не носел и личните си документи (освен че бил консумирал алкохол), отбил рязко
вдясно и спрял автомобила пред дом № ***, след което се прехвърлил на задната
седалка до подсъдимия С..
Свидетелите Ц. В. и М. се придвижили с патрулния
автомобил до спрелия лек автомобил и там установили, че на задната му седалка
се намират подсъдимият С. и свидетелят Д. Р., а отпред до шофьорската седалка
седял свидетелят Г. П., като и тримата били във видимо нетрезво състояние - лъхали на алкохол, говорели завалено и давали
противоречиви отговори на въпроса кой е управлявал автомобила, а свидетелят Д.
Р. се провалил в опита си да стане от седалката.
Тогава свидетелят Ц. В. поискал документите на
подсъдимия С., но последният представил само свидетелство за регистрация на
МПС. Тримата били отведени в РУ Е., където подсъдимият С. отказал да даде проба
за наличие на алкохол в издишвания от него въздух, както и да подпише
съставения АУАН бланков номер 0276613 за управление на МПС без да притежава
СУМПС и с контролен талон с изтекъл на 29.09.2015 г. срок на валидност. Като
свидетел на отказа му се подписал свидетелят Т. Т. (оперативен дежурен в РУ по
това време). На подсъдимия С. бил съставен и втори АУАН с бланков номер 0276612
– за отказ да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в
издишвания въздух. Въз основа на АУАН бланков номер 0276612 било издадено НП №
17-0263-000748 от 10.11.2017 г. за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на подсъдимия било наложено административно наказание глоба в размер на
2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Тази фактическа обстановка е установена както от първостепенния съд, така и
от въззивния такъв, при анализа на събраните в хода
на проведеното съдебно следствие в двете инстанции писмени и гласни
доказателства.
От тях е видно, че свидетелите Ц. В. и М. твърдят, че лекият автомобил
„Мерцедес Спринтер“ е спрял в непосредствена близост
до тях – на около 10 метра, след което придвижвайки се с патрулния автомобил
първият от тях възприел как подсъдимият се премества от шофьорското място на
задната седалка на автомобила, а вторият – че лице с шарени дрехи (което впоследствие
идентифицирал като подсъдимия С.) се
прехвърля отзад.
Твърдението на полицейските служители е единственото доказателствено средство в подкрепа на обвинението и
не намира опора в останалата доказателствена
съвкупност. Така свидетелите К. В. и Н. П. заявяват, че когато са спрели лекия
автомобил „Мерцедес Спринтер“ с цел предупреждение,
зад волана му е бил свидетелят Р.; свидетелят Г. П. съобщава, че след обяда във
вилната зона именно свидетелят Р. е управлявал автомобила към град Е.; самият
свидетел Р. описва поведението си като шофьор на процесния
автомобил и сочи причините, поради което се е прехвърлил на задната му седалка
след възприемането на полицейския патрул.
Проведеният в хода на първоинстанционното съдебно
следствие експеримент установява, че разстоянието между края на т. нар.
автобусно обръщало (където се намирал полицейският автомобил) и дом № ***
(срещу който спрял лекият автомобил „Мерцедес Спринтер“)
е значително по-голямо от заявеното от полицаите. В тази връзка въззивният съд не кредитира показанията на последните в
частта, в която твърдят, че изградената от тях точка на контрол се е намирала
срещу дом № ***. Освен противоречащи на показанията на свидетелите Г. П. и Д. Р.,
които заявяват, че полицейският автомобил се е намирал в рамките на
разширението на пътя (което предхожда границите на посочения недвижим имот в
посока извън гр. Е.), то неподкрепено от житейската логика е в изпълнение на
рутинни контролни функция патрулен автомобил да бъде разположен не на наличното
уширение на пътя, а след него в единствената лента за
движение в същата посока, без да се държи сметка за изискванията за безопасност.
Освен изложеното, свидетелите К. В. и Н. П., които непосредствено преди
извършената проверка сигнализирали на подсъдимия и компанията му за контролния
полицейски пост, също посочват, че полицейският автомобил се е намирал в
границите на разширението на пътя. По делото няма събрани данни, а и не се
твърди последните свидетели да се намират в някакви по-близки роднински или
приятелски отношения с подсъдимия, които биха провокирали депозирането от тяхна
страна на неверни показания с цел подкрепа на застъпената от него теза в
процеса, поради което въззивният съд не намери
основание да не им се довери. По делото няма и данни патрулният автомобил да е
бил преместен по някаква причина за времето от преминаване на автомобила на
свидетелите К. В. и Н. П. до спирането на лекия автомобил „Мерцедес Спринтер“, поради което настоящият съдебен състав намери
приетото от районния съд местоположение на служебния автомобил в рамките на уширението на пътя за безспорно установено.
При така изложеното въззивният съд счита, че
именно значителното разстояние до мястото, на което се е намирал лекият
автомобил „Мерцедес Спринтер“, е наложило свидетелите
Ц. В. и М. да се придвижат с патрулния автомобил до него, а не заявената от тях
опасност от бягството на евентуални нарушители - още повече, че шофьорът вече
се бил преместил на задната седалка.
Обстоятелството, че лекият автомобил „Мерцедес Спринтер“
е бил със затъмнени задни стъкла, създава допълнително съмнение в
достоверността на гласните доказателствени средства, въз основа на което
се обосновават фактически изводи от прокурора за управлението на лекия автомобил „Мерцедес Спринтер“ именно от подсъдимия С..
Следователно, преценката на първоинстанционния съд за необходимостта от оправдаването
на подсъдимия Д.С. по повдигнатото обвинение следва да бъде изцяло споделена, като
изградена внимателно и с убедителни аргументи. Оценката на доказателствените
източници, направена от първоинстанционния съд е
коректна и обективна, съответства на изискванията по чл. 14 от НПК и правилата на формалната
логика, поради което липсва порок във формираното вътрешно убеждение по
релевантните факти. Собствената оценка на тези източници, извършена от въззивната инстанция, не дава основание за различното им
тълкуване.
По изложените съображения и на
основание чл. 334, т. 6, вр.чл. 338 от НПК, С.
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №
3/24.04.2018 г., постановена по
НОХД № 131/17 г. по описа на РС Е..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(Пл. Петков)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(Н. Николова)
2:………………
(Ан.Игнатова)