Решение по дело №15202/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261679
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 24 август 2021 г.)
Съдия: Весела Петрова Кърпачева
Дело: 20205330115202
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   №261679

 

гр. Пловдив, 09.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА

 

при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15202 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 232, ал.2 ЗЗД „Фърст Лайн Хотелс“ ЕООД – гр. **** против „Мария Спа“ ЕООД – гр. ****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12000 лв., представляваща дължима наемна цена за периода 15.05.2019 г. – 30.09.2019 г. съгласно сключен между страните договор за наем от дата 21.03.2019 г. на „*****“, находящ се в община ****, комплекс „****“, хотелски комплекс „******“, *** етаж, състоящ се от закрит плувен басейн, 3 бр. сауни, 2 бр. парни бани, зала с прилежащи помещения /съблекални/, турска баня, джакузи, хидромасажна вана, 4 бр. кабинети за масажи, заедно с наличното оборудване, фризьорски салон; както и сумата от 1000 лв. -  дължима наемна цена за периода 10.12.2019 г. – 05.03.2020 г. съгласно сключен между страните договор за наем от дата 15.12.2019 г. на „***“, находящ се в хотел „***“, к.к. *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.11.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 21.03.2019 г, между ищеца, в качеството на наемодател и ответника, в качеството на наемател, е сключен договор за отдаване под наем на следния недвижим имот, а именно: ****“, находящ се в община ***, комплекс „***“, хотелски комплекс „***“, *** етаж, състоящ се от закрит плувен басейн, 3 бр. сауни, 2 бр. парни бани, зала с прилежащи помещения /съблекални/, турска баня, джакузи, хидромасажна вана, 4 бр. кабинети за масажи, заедно с наличното оборудване, фризорски салон. Срокът на договора бил за периода 15.05.2019 г. – 30.09.2019 г., като уговорената наемна цена била в размер на 25000 лв., с окончателен падеж – 15.05.2019 г. Длъжникът извършил частични плащания по договора, но незаплатена останала сумата от 12000 лв. Ищецът твърди за наличието на второ правоотношение между страните по силата на договор за наем от 15.12.2019 г. с предмет отдаване под наем на „****“, находящ се в хотел „***“, к.к. ** с уговорена наемна цена от 6000 лв., с падеж – 31.12.2019 г. и срок за периода 10.12.2019 г. – 05.03.2020 г. Длъжникът платил частично процесната сума, като незаплатена останала сумата от 1000 лв. Предвид изложените твърдения, предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

            Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл.232, ал.2 ЗЗД, с който ищцата претендира заплащане на наемни цени съгласно сключени между страните договори за отдаване под наем от 21.03.2019 г. и 15.12.2019 г. За основателността на така заявената искова претенция, следва да се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: да са налице валидни облигационни правоотношения между страните по спора, произтичащи от договор за наем от 21.03.2019 г. и от договор за наем от 15.12.2019 г. с твърдяното от ищеца съдържание на правата и задълженията на всяка от страните; ищецът, в качеството му на наемодател да е изправна страна по договора, т.е. имотите да са предадени на ответника и са е осигурено ползването от последния.

            От договор за наем от 21.03.2019 г. се установява, че ищеца, в качеството му на наемодател, е предоставил на ответника, в качеството на наемател, за временно и възмездно ползване спортно-възстановителен комплекс, находящ се в туристически комплекс „****“, хотелски комплекс „****“, за летен сезон 2019 г. (15.05.2019 г. – 30.09.2019 г.). Уговорена е наемна цена в размер на 25000 лв., платима в срок най-късно до 15.05.2019 г. на вноски, посочени в чл.2, ал.1 от договора. С договор за наем от 15.12.2019 г. е отдаден под наем СПА център, находящ се в Хотел ****, курортен комплекс *****, на -1 етаж от хотела, за срок от 10.12.2019 г. до 05.03.2020 г. Договорената между страните наемна цена е в размер на 6000 лв., платима в срок до 31.12.2019 г. По делото е представено банково извлечение от банковата сметка на ищеца, от което е видно, че управителя на ответното дружество, е извършвал плащания по процесните договори.

            Предвид така ангажираните писмени доказателства, за съда се формира извода за основателност на предявените искове. Доказа се наличието на облигационна връзка между страните, както и изправност на ищеца, в качеството на наемател, а именно, изпълнил е задължението си да предостави ползването на имотите и да осигури същото на наемателя. Фактът на постъпилите плащания от страна на ответника потвърждава надлежното изпълнение от наемодателя. Не се доказа претендираните суми да са заплатени до подаване на исковата молба в съда, нито пък в хода на процеса. Предвид изложените съображения, съдът приема, че исковете се доказаха по основание и размер, поради което следва да се уважат. Като законна последица от това е присъждането на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.11.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.

            По отношение на разноските:   

            При този изход на спора, съдът намира, че право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищецът за заплатена ДТ в размер на 530 лв.

            Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „МАРИЯ СПА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ж.к. Железник, ул. „Младост“, бл.17, вх.А, ет. 5, ап.22, на основание чл.232, ал.2 ЗЗД да заплати на „ФЪРСТ ЛАЙН ХОТЕЛС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 8, сумата от 12000 лв., представляваща дължима наемна цена за периода 15.05.2019 г. – 30.09.2019 г. съгласно сключен между страните договор за наем от дата 21.03.2019 г. на „****“, находящ се в община ***, комплекс „****“, хотелски комплекс „****“, *** етаж, състоящ се от закрит плувен басейн, 3 бр. сауни, 2 бр. парни бани, зала с прилежащи помещения /съблекални/, турска баня, джакузи, хидромасажна вана, 4 бр. кабинети за масажи, заедно с наличното оборудване, фризьорски салон; сумата от 1000 лв. -  дължима наемна цена за периода 10.12.2019 г. – 05.03.2020 г. съгласно сключен между страните договор за наем от дата 15.12.2019 г. на „****“, находящ се в хотел „****“, к.к. ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.11.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 530 лв. – разноски за ДТ.

            Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

 

 

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

                      Весела Кърпачева

Вярно с оригинала.

ЕН