Р Е Ш Е Н И Е
№……
26.10.2020г. ,Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд -Димитровград на осми
октомври две хиляди и двадесета
година, в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН ГЪЛЪБОВ Членове:
Съдебни заседатели:
Секретаря Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 744 по описа за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.341 от ГПК – за делба на недвижим имот.
Ищците Д.П.М. и П.А.М. твърдят, че с ответника Г.П.Г.
са наследници на ***. Същият бил признат за собственик по обстоятелствена
проверка на дворно място от 1727 кв.м., съставляващо парцел V, отреден за част
от двор с пл.№216 в кв.48 по плана на с.**, ведно с къща, обор и гараж, въз
основа на Нотариален акт №168 т.І, дело №327/1978г. на РС-Димитровград, като
тогава наследодателя е бил в брак с ***П. и имота е придобит в режим на СИО. С
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №146, т.І, дело №334/1978г. на
РС-Димитровград ***дарил на дъщеря си Д.П.М. гореописания недвижим имот, но без
построените в него сгради. След смъртта на общия наследодател негови законни
наследници били съпругата му ***П. и двете му дъщери Г.П.Г. и Д.П.М.. С
Нотариален акт №81, т.ІІІ, дело №775/1997г., вх.рег.№918 т.107, стр.120, ***П.
продала на Д.П.М. своите 2/3 ид.ч. от построените в УПИ 372 парцел ІІІ и ІV в
кв.30 сгради- къща, кухня и навес /преди бил гараж/. Към момента на продажбата
купувача Д.П.М. била в брак с ***, починал на 05.10.2016г. Така те двамата
придобили по ½ ид.ч. от продадените им 2/3 ид.ч. от правото на
собственост върху сградите.След смъртта на съпруга си Д.П.М. наследила 1/2 от
неговите идеални части, а дъщеря й наследник на *** 2/12 ид.ч. По този начин Д.П.М.
станала собственик на 8/12ид.ч., а дъщеря й П.А.М. на 2/12 ид.ч. От своя страна
ответника Г.П.Г. наследила 2/12 ид.ч. от наследството на ***. Страните били
съсобственици при посочените квоти на посочените в двата нотариални акта сгради
в поземлени имоти, които били с нова номерация по действащия ПУП на с.**,
одобрен със Заповед №1539/1993г., а именно УПИ ІV-372 в кв.30 по ПУП на с.** с
площ 772,53 кв.м. и УПИ ІІІ-372 в кв.30 с площ 815,08 кв.м. по ПУП на с.**, а
именно сгради с данъчно записване като жилище със застроена площ от 95кв.м. и
лятна кухня със застроена площ от 15кв.м., построени и попадащи в УПИ ІІІ-372 и
навес, попадащ в УПИ ІV-372. Ищците поддържат, че въпреки положените усилия да
поделят с ответника доброволно съсобствените имоти, резултат не бил постигнат.
Искат съдът да допусне и извърши съдебна делба на сграда-жилище със застроена
площ от 95кв.м. и сграда-лятна кухня със застроена площ от 15 кв.м., построени
в собствения на Д.П.М. и П.А.М. УПИ ІІІ-372 в кв.30 по кадастралния и
регулационен план на с.**, община Димитровград, одобрен със Заповед
№1539/1993г. с площ от 815,08 кв.м., при граници и съседи: УПИ ІІ-371, УПИ
ІV-372, външна регулация и улица; сграда-навес със застроена площ от 15кв.м.,
построена в собствения на Д.П.М. и П.А.М. УПИ ІV-372, в кв.30 по ПУП на с.**,
община Димитровград, одобрен със Заповед №1539/1993г., с площ от 772,53 кв.м.,
при граници: УПИ V-373, УПИ ІІІ-372, външна регулация и улица.
Ответникът Г.П.Г. депозира отговор, в който поддържа
,че предявения иск за делба е основателен и следва да бъде уважен, като бъде
допусната и извършена съдебна делба между страните по делото на имотите,
описани в исковата молба. Заявява, че описаните недвижими имоти действително са
съсобствени между нея и ищците, при посочените в исковата молба квоти, поради
което иска за тяхната делба следва да бъде уважен.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приетия като доказателство по делото Нотариален акт за собственост на недвижим
имот по обстоятелствена проверка №168, том І, дело №327/1978г. на съдия при
РС-Димитровград, на 18.07.1978г., след извършена обстоятелствена проверка, ***от
с.** е бил признат за собственик по давностно владение повече от 10 години
върху дворно място от 1727 кв.м., при граници:улица, ***, съставляващо парцел
V, отреден за част от двор планоснимачен №216, в квартал 48, по плана на с.**,
заедно с построените в същия имот къща, обор и гараж.
Съгласно
представения от ищците препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№146, том І, дело №334/1978г. на съдия при РС-Димитровград, на 25.07.1978г. ***дарил
на дъщеря си Д.П.М. следния свой недвижим имот: дворно място от 1727 кв.м., при
граници:улица, ***, съставляващо парцел V, отреден за част от двор
планоснимачен №216, в квартал 48, по плана на с.**, без постройките в същия.
От
приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №81, том ІІІ, дело №775/1997г. на нотариус при РС-Димитровград,
се установява, че ***П. е продала на дъщеря си Д.П.М. своите 2/3 ид.ч. от къща,
кухня и навес, построени в дворно място, представляващо имот пл.№372, с площ
1575 кв.м., включващ парцели ІІІ и ІV, съответно от 830 кв.м. и 745 кв.м.,
находящ се в кв.30 по плана на с.**, утвърден със Заповед №1539/19.07.1993г. на
община Димитровград, при граници на имота: улица, имот пл.№373, ниви и имот
пл.№371.
Видно от
приетото като доказателство по делото Удостоверение изх.№175/01.06.2020г.,
издадено от община Димитровград, поземлен имот /част от поземлен имот/, описан
в Нотариален акт №146, том І, дело №334/1978г. е идентичен с поземлен имот
/част от поземлен имот/ ІІІ-372 в кв.30, по действащия кадастрален и
регулационен план на с.**, одобрен със заповед №1539/1993г. Същевременно от
Удостоверение изх.№187/08.06.2020г. на община Димитровград се установява, че
поземлен имот /част от поземлен имот/, описан в Нотариален акт №146, том І,
дело №334/1978г. и в Нотариален акт №168, том І, дело №327/1978г. е идентичен с
поземлен имот /част от поземлен имот/ ІІІ-372 и ІV-372, в кв.30, по действащия
кадастрален и регулационен план на с.**, одобрен със заповед №1539/1993г.
Съгласно
Удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК, изх.№1782/25.06.2020г.
на община Димитровград, данъчната оценка на изградените в поземлен имот ІІІ-372
в кв.30, по действащия кадастрален и регулационен план на с.** жилище е 1276
лева, а на лятна кухня- 229,10 лева. Същевременно от Удостоверение за данъчна
оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК изх.№1783/25.06.2020г. на община Димитровград се
установява, че данъчната оценка на изградения в поземлен имот ІV-372 в кв.30 по
действащия кадастрален и регулационен план на с.**, навес с оградни стени е
152,60 лева.
От
приетото като доказателство по делото Удостоверение за наследници на ***,
издадено на 27.05.2020г. от община Хасково, се установява, че същия е починал
на 20.01.1990г., като за свои наследници е оставил съпругата си ***П.- починала
на 18.05.2002г. и дъщерите си Г.П.Г. и Д.П.М..
Същевременно,
от представеното с исковата молба Удостоверение за наследници на ***, издадено
на 08.06.2020г. от община Хасково, се установява, че същия е починал на
05.10.2016г., като за свои наследници е оставил съпругата си Д.П.М. и дъщеря си
П.А.М..
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно е, че страните, са
наследници на ***., който приживе е бил собственик на процесните имоти. Няма
спор относно това, че след смъртта си той е оставил за свои наследници по закон
съпругата си ***П., починала на 18.05.2002г., и дъщерите си Д.П.М. и Г.П.Г.. Не
се спори от страна на ответника, че приживе, на 22.04.1997г., ***П. продала на
дъщеря си Д.П.М. своите 2/3 ид.ч. или 8/12 ид.ч. от процесните къща, кухня и
навес. Няма спор и относно това ,че към този момент Д.П. е имала сключен брак с
***, като въпросните ид.части от имотите са били придобити от нея при режим на
СИО. Безспорно е, че след смъртта на ***на 05.10.2016г., дела му от процесните
имоти е бил наследен от съпругата Д.М. и дъщерята П.А.М..
Ищците са предявили искова
претенция за съдебна делба на гореописаните три недвижими имота- жилище, лятна
кухня и навес, находящи се в УПИ ІІІ-372 и УПИ ІV-372 в кв.30 по ПУП на с.**,
община Димитровград.
Ответникът по делото не оспорва
иска за делба.
Съгласно разпоредбата на чл.5
ал.1 от Закона за наследството, децата на починалия наследяват по равни части.
Същевременно, разпоредбата на
чл.9 ал.1 от ЗН предвижда, че съпругът наследява част равна на частта на всяко
дете.
В настоящия случай, процесните
недвижими имоти са били собственост на ***.
След смъртта на същия на 20.01.1990г. той е бил наследен от съпругата си и
двете си деца. Майката на последните- ***П., е починала на 18.05.2002г., но
приживе е прехвърлила своя дял от тези имоти чрез продажба на ищеца Д.П.М.. Към
момента на сделката последната е имала сключен брак с ***, поради което
придобития дял е станал съсобствен при условията на съпружеска имуществена
общност между двамата съпрузи. След смъртта на ***на 05.10.2016г. тази общност
е била прекратена, като неговата половина от дела е била наследена от съпругата
му и тяхната дъщеря –ищеца П.А.М..
При тези обстоятелства съдът
установи, че преди смъртта на общия наследодател той е бил собственик на
процесните имоти при режим на СИО със съпругата си ***П.. След смъртта му,
съпругата и двете му дъщери наследяват от въпросните недвижими имоти следните
идеални части: за съпругата Деля П.- 4/6 ид.ч. или 8/12 ид.ч. и по 1/6 или 2/12
ид.ч. за Д.М. и Г.Г.. След като през 1997г. Деля П. продала на дъщеря си Д.М.
своите 4/6 или 8/12 ид.ч. от процесните имоти тя и съпруга й ***станали техни
съсобственици в режим на СИО. След смъртта на последния през 2016г. неговата
съпруга и дъщеря му придобили по ½ ид.ч. от неговата част /4/12 ид.ч./от
имота или по 2/12 ид.ч. за всяка от тях. В резултат на това, ищеца Д.М. е
станала собственик на 8/12 ид.ч. от процесните имоти, а ищеца П.А.М.- на 2/12
ид.ч. от тях. Ответникът Г.Г. е собственик на 2/12 ид.ч. от същите имоти,
придобити по наследство след смъртта на общия наследодател ***.
С оглед на гореизложеното съдът
счита, че предявения от ищците срещу ответника иск с правно основание чл.341 от ГПК е основателен и доказан,поради което следва да бъде уважен, като се допусне
делба между страните на процесните три недвижими имота- жилище, лятна кухня и
навес при квоти: 8/12 ид.ч.ид.ч. за Д.П.М. и по 2/12 ид.ч. за П.А.М. и Г.П.Г..
Съдът намира, че с оглед
характера на производството за делба-първа фаза не следва да пресъжда разноски
с настоящото решение, като това ще бъде направено с решението за извършване на
делбата.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА да
се извърши съдебна делба между Д.П.М., с ЕГН **********,***, П.А.М., с ЕГН **********,***,
и Г.П.Г., с ЕГН **********,***, на следните недвижими имоти: Сграда-жилище със застроена площ от 95кв.м.
и сграда-лятна кухня със застроена площ от 15 кв.м., построени в собствения на Д.П.М.
и П.А.М. УПИ ІІІ-372, в кв.30 по кадастралния и регулационен план на с.**,
община Димитровград, одобрен със Заповед №1539/1993г. с площ от 815,08 кв.м.,
при граници и съседи: УПИ ІІ-371, УПИ ІV-372, външна регулация и улица;
Сграда-навес със застроена площ от 15кв.м., построена в собствения на Д.П.М. и П.А.М.
УПИ ІV-372, в кв.30 по ПУП на с.**, община Димитровград, одобрен със Заповед
№1539/1993г., с площ от 772,53 кв.м., при граници: УПИ V-373, УПИ ІІІ-372,
външна регулация и улица, при квоти 8/12 ид.ч.ид.ч. за Д.П.М. и по 2/12 ид.ч. за П.А.М. и Г.П.Г..
Решението може да бъде обжалвано
пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
страните, че е обявено.
СЪДИЯ: