№ 700
гр. Пазарджик, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20245220103858 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
иск с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, във в чл. 79, ал.1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от “Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********,
против И. М. В. за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумите от 1 500 лева главница, ведно със
законната лихва върху главницата от 13.03.2024г., до изплащане на вземането,
2 363.44 лева договорна лихва за периода 19.07.2016 г.- 05.03.2024 г., вкл.,
216.69 лв. наказателна лихва за периода 08.08.2016г. - 19.05.2018г., 4.02 лв.
мораторна лихва за периода 06.03.2024 г. до 12.03.2024г., вкл., 39 лева
годишна такса обслужване на кредитна карта за 2016 г., 24 лева разноски за
връчване на покана, дължими по Договор за издаване на международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдраф по разплащателна сметка №
000СС-Я-001653/22.07.2008г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д № 1083/2024г. на Районен съд – Пазарджик.за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 № 90/28.02.2024 г. по ч. гр.
д. 148/2024г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда-13.03.2024. г., до
окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че вземането му спрямо ответника, произтича от
сключен между И. М. В. и „Първа инвестиционна банка“ АД Договор за
издаване на международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдраф
по разплащателна сметка № 000СС-Я-001653 от 22.07.2008г. По силата на
договора Банката предоставила на В. правото да ползва сумата от 1500 лева
при условията на овърдрафт.
1
Излага, че предоставеният банков кредит - овърдрафт, бил усвояван
многократно по банкова сметка с IBAN: ******** периода 22.07.2008 г. -
19.07.2016 г. и бил погасяван по същата сметка. Последното погасяване било
извършено на 18.08.2020 г., а от 19.07.2016 г. кредитът бил в просрочие.
Поддържа, че съгласно т.13.1 във връзка с т.13.1.1 от Общите условия на
„Първа инвестиционна банка” АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, неразделна част от
Договора за кредит, Банката има право да обяви овръдрафта за изцяло и
предсрочно изискуем с писмено уведомление до титуляря за срок, определен
от Банката, в случай, че титулярят не извърши което и да е плащане по
Договора и Общите условия повече от 5 работни дни след датата, на която
плащането е станало изискуемо.
Поради просрочие на кредита, с покана, връчена чрез ЧСИ Добромир
Даскалов с рег. № 887, с район на действие Окръжен съд Пазарджик, „Първа
инвестиционна банка” АД уведомила и поканила длъжника в качеството му на
Титуляр, да погаси просрочените задължения по договора за овърдрафт и му
предоставила седемдневен срок за погасяване. Длъжникът бил уведомен, че
при непогасяване на задълженията в предоставения срок и без да бъде
изпращано повторно уведомление, Банката ще счита овърдрафта за изцяло и
предсрочно изискуем и ще бъдат предприети всички предвидени в закона
действия за принудително изпълнение. Поканата била връчена на длъжника
на 04.10.2023г. по реда на чл.46 от ГПК. В предоставения от кредитора срок,
не последвало плащане на сумата, поради което кредитът се считал за
предсрочно изискуем на 06.03.2024г.
Поради забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от
страна на ответника, ищецът се снабдил със Заповед № 620 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 15.03.2024г. по
ч. гр. д. 1083/2024г. по описа на РС-Пазарджик. С нея било разпоредено
ответникът да заплати на ищеца процесните суми.
Срещу заповедта за изпълнение длъжникът подал възражение, поради
което на заявителя ищец били дадени указания да предяви настоящия иск.
Въз основа на така очерталата се обстановка, се иска от съда да
постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземане в полза на Първа инвестиционна банка АД спрямо
длъжника И. М. В. по Договор издаване на международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 000СС-Я-
001653/22.07.2008г. сключен между Първа инвестиционна банка АД и И. М.
В., в размер на 1500 лева главница, ведно със законната лихва върху
главницата от 13.03.2024г., до изплащане на вземането, 2 363.44 лева
договорна лихва за периода 19.07.2016 г. - 05.03.2024 г., вкл., 216.69 лв.
наказателна лихва за периода 08.08.2016г. - 19.05.2018г., 4.02 лв. мораторна
лихва за периода 06.03.2024 г. до 12.03.2024г., вкл., 39 лева годишна такса
обслужване на кредитна карта за 2016 г. и 24 лева разноски за връчване на
2
покана.
Претендира разноски в исковото и заповедното производство.
Представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. М. В. оспорва исковата претенция
по основание и размер.
Оспорва, че след изтичане на първоначалния двугодишен срок на
договора на 15.07.2010г. е подновено издаването на кредитната карта, поради
което договорът се считал прекратен. Дори да се приемело, че след изтичане
на двугодишния срок кредитна карта е била издадена, след 2016г. такава вече
не била издавана и договорът бил прекратен най – късно на 19.07.2018г.
съгласно т. 19.1.1. от Общите условия. След прекратяването на договора
начисляването на договорни лихви било недопустимо.
Счита за неравноправна и протИ.речаща на чл. 143 ал.1 т.9 ЗЗП на
клаузата, предвиждаща, че срокът на договора, респ. на овърдрафта се
удължава автоматично всеки път, съгласно приетите от банката общи условия,
независимо че никоя от страните не е уведомила другата за подновяване, респ.
прекратяване на договора. Автоматичното продължаване на договора, за което
не се изисквало никакво съгласие на потребителя и при условие, че сметката
не се ползвала, протИ.речало на неговите интереси и било изцяло в интерес на
банката, която продължавала да начислява различни лихви и такси по кредита.
Поддържа, че подобна клауза в общите условия, предвиждаща
автоматично продължаване на срочен договор, освен ако потребителят не
заяви желание за прекратяването му, т.е. не предприеме активно поведение, не
му позволявала да прецени икономическите последици от клаузата към
момента на сключване на договора. Подобна клауза увреждала интересите на
потребителя, доколкото била формулирана по отрицателен начин и се
активирала при липса на искане за прекратяване на обвързаността,
предоставяла възможност търговецът да се освободи от негативните
последици от изискуемостта на вземането си свързани с течението на
погасителната давност. В същото време с действието на договора между
страните се запазвало основанието за начисляване на възнаграждение, което
не отговаряло на изискванията на добросъвестността. Подобна уговорка била
в ущърб на потребителя и водела до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя.
Счита, че клаузата за автоматично подновяване на действието на
договора е неравноправна, доколкото към датата на подновяване не били
погасени всички задължения по него и липсвало изрично искане на
потребителя за подновяването му.
Сочи, че без преиздаване на кредитната карта, кредитополучателят не би
могъл да ползва услугите на банката. От друга страна, в общите условия на
банката липсвало ограничаване на подновяване на договора, нито задължение
на банката да преустанови ползването на банковия продукт при явен отказ на
потребителя да ползва нейните услуги. На практика се постигал протИ.правен
3
резултат на заобикаляне на правилата за погасителната давност и по-точно на
чл. 113 от ЗЗД, който забранявал съглашенията за удължаване на давностните
срокове.
Релевира възражение за погасяване на вземането по давност.
Настоява, че при разсрочено плащане на отпуснатия кредит, всяка
погасителна вноска ставала изискуема с настъпването на съответния
договорен падеж /изтичането на срока за доброволно плащане/, поради
погасени по давност били всички вземания за главница с настъпил падеж до
05.03.2019г., а съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се
погасявали и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността
за тях да не е изтекла – за лихви и такси.
По изложените съображения, настоява искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и като
обсъди представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните и от представените по делото доказателства
се установява, че между И. М. В. и Първа инвестиционна банка АД е сключен
Договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип за предоставяне на
овърдрафт на разплащателна сметка № 000СС - R – 001653, със срок до
15.07.2010г.
По силата на него по искане на титуляря И. В. банката приема да открие
и води на името на последния картова разплащателна сметка с IBAN:
BG57FINV915010BGN0HLZB и да издаде към нея на името на Титуляря и/или
други посочени от Титуляря оправомощени държатели револвираща/и
международна/и кредитна/и карта/и с чип VISA. Банката предоставя на
Титуляря банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка в
размер на 1500 лв., който може да бъде усвояван с използване на всяка от
картите, издадени към картовата разплащателна сметка на Титуляря. Срокът
за ползване на овърдрафта е до 15.07.2010г, като същият се подновява
автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на
банката на издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти чип „Mastercard и Visa, в сила от 17.04.2007г. и изменени с решение от
24.07.2007г., 18.12.2007г. и 17.06.2008г. на Управителния съвет. Титулярът се
задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина,
договорени в Общите условия.
Съгласно чл. 2 от Общите условия усвояването на сумата става чрез
плащане с издадената кредитна карта на стоки и услуги в търговски обекти и
получаване на пари в брой във финансови институции чрез терминално ПОС
или принтер; плащане на стоки и услуги чрез виртуално терминално
устройство ПОС; теглене на пари в брой чрез терминално устройство АТМ
/банкомат/, обозначено с марката на съответната кредитна карта; превод
между сметки и плащане на услуги чрез терминално устройство АТМ
4
/банкомат/ в страната, обозначено с марката на съответната кредитна карта,
при осигуряване на техническа възможност за това от съответните картови
операции; справочни и други платежни и неплатежни операции.
Задължението следва да бъде погасявано до всяко пето число на месеца, а ако
е неработен ден, до следващия работен ден /чл. I, т. 1, б. „з“/. Минималната
погасителна вноска по кредита, която кредитополучателят е длъжен да
погасява месечно от датата, следваща края на отчетния период, до датата на
падежа, е 3% от дебитното салдо по сметката към последния ден от отчетния
период, но не по – малко от 10 лв., или целия размер на усвоения кредитен
лимит, ако е по – малък от 10 лв. /чл. I, т. 1, б. „к“/.
В чл. 6 от Договора и чл. VI, т. 14 от Общите условия се предвижда, че за
ползвания овърдрафт Титулярят ползва гратисен период със срок до 45 дни,
като в случай, че до датата на падежа погаси пълния размер на дебитното
салдо по сметката си, формирано до края на последния отчетен период,
Банката не начислява лихва върху ползване и погасени до падежа суми. При
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо,
формирано до края на последния отчетен период, Титулярят заплаща на
банката след изтичане на първите 3/три/ отчетни периода, годишен лихвен
процент /ГЛП/ в следните размери: 1./ за извършване на безналични плащания
на ПОС терминал-16%; 2./ за всички останали трансакции – 18%. Лихвата се
начислява за всяка отделна трансакция, извършена през последния отчетен
период- за реалния брой дни за съответната трансакция считано от датата на
извършването й до датата на погасяването /чл. V, 14., т. 1 от ОУ/.
Според т.8 от Договора при неплащане на месечна погасителна вноска
или надвишение на разрешения кредитен лимит Банката начислява
наказателна лихва върху минималната погасителна вноска, респективно върху
надвишението на кредитния лимит, в размер на договорения лихвен процент с
надбавка от 12% за надвишение на разрешен кредитен лимит, а за просрочена
минимална погасителна вноска в размер на договорения лихвен процент с
надбавка от 1/12 от наказателната надбавка за надвишение на разрешен
кредитен лимит.
Съгласно т. 10 от Договора Титулярът заплаща на Банката такси и
комисиони съгласно действащата Тарифа за такси и комисиони на Банката,
неразделна част от него.
Предвидено е в чл. VI, т.14.2 от ОУ, че по свое усмотрение Банката може
да капитализира начислените лихви чрез прибавянето им към главницата на
овърдрафта.
Съгласно т.19, Титулярят има право да погасява изцяло ползвания
овърдрафт по всяко време от срока на действие на Договора без да дължи
такси или комисиони за това. Предвидено е, още, че /т.20/ при прекратяване на
договорните отношения между Титуляра и Банката, независимо от
основанието за това, Титулярят се задължава незабавно да погаси всички
задължения до размера на дебитното салдо по сметката, включително
5
разноски, такси и комисиони.
Съгласно т.23 от ОУ оправомощеният държател има право да извършва
разплащания с картата само до разрешения кредитен лимит съгласно
Договора. При надхвърляне на кредитния лимит по сметката независимо от
причината за това, Титулярят е длъжен незабавно да погаси сумата, с която е
надхвърлен лимитът. В този случай той заплаща на Банката наказателен
фиксиран лихвен процент уговорен в Договора върху надвишения кредитен
лимит за дните на просрочие, с който банката служебно задължава сметката в
последния ден на отчетния период.
Договорът за овърдрафт е двустранно подписан от страните.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно –
счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира, като
обоснована и компетентно изготвена, за периода от сключването му, до
19.07.2016г. по Договора за издаване на международна кредитна карта и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 22.07.2008г. г. е
усвоена сумата от общо 4 967,15 лв., в брой и чрез пос транзакции. Усвояване
на сумата е ставало и чрез начислени задължения за такси /годишни, теглене,
справка, транзакции/ в размер на общо 526,42 лв., наказателна лихва за
надвишен лимит – 75,90 лв., наказателна лихва просрочена минимална вноска
в размер на 157,34 лв., договорни лихви в размер на 4612,17 лв. Всички
усвоявания са формирали кредитно салдо в размер на 10 338,98 лв.
По кредита са постъпили общо 6 242,89 лв., които са погасили кредитно
салдо за периода 24.07.2008г. – 20.06.2016г.
Всички погасителни плащания са отнесени като намаляващи кредитното
салдо, тъй като всяко едно начислено задължение е увеличавало размера на
кредитното салдо. Няма погасявания, отнесени към конкретен вид
задължение.
Към 14.03.2024г. са останали непогасени задължения в размер на 1500
лв. главница
През периода 19.07.2016г. – 05.03.2024г. са начислени договорни лихви в
размер на общо 2 344,72 лв., от които 700,49 лв. за периода 19.07.2016г. –
21.05.2018г. върху размера на кредитното салдо, 1644,23 лв. за периода
21.05.2018г. – 05.03.2024г. върху главницата в размер на 1 500 лв.
През периода 08.08.2016г. – 19.05.2018г. са начислени наказателни лихви
в размер на общо 215,60 лв., от които 66,23 лв. за надвишен лимит /28 % или
30 %/ в зависимост от вида на транзакцията и 149,37 лв. за просрочена
минимална вноска /22 % или 24 % в зависимост от вида на транзакцията/.
Към 05.03.2024г. са останали непогасени договорни лихви в размер на
2 342,95 лв., от които 698,72 лв. за периода 22.08.2016г. – 21.05.2018г. върху
размера на формираното кредитно салдо, 1644, 23 лв. за периода 21.05.2018г. –
05.03.2024г. върху размера на главницата от 1 500 лв.
Към 19.05.2018г. са останали непогасени наказателни лихви в размер на
6
215,60 лв., от които 66,23 лв. надвишен лимит за периода 08.08.2016г. –
19.05.2018г. и 149,37 лв. просрочена минимална вноска за периода 08.02016г. –
19.05.2018г.
Непогасената договорна лихва за периода 13.03.2021г. – 13.03.2024г.
непогасената договорна лихва е в размер на 860,55 лв.
От датата на сключването му лихвения процент по договора за
овърдрафт не е променян.
В договора за овърдрафт не е посочен ГПР. Според заключението, при
главница в размер на 1 500 лв. за срок на действие на договора от 24 месеца,
при ГЛП 18 %, ГПР би бил 19,56%. При главница 1500 лв., 1 500 лв. за срок на
действие на договора от 24 месеца, при ГЛП 18 % и годишна такса от 39 лв.,
ГПР би бил 22,17 %.
Последното извършено плащане по договора е на 18.08.2020г. на сумата
от 6,33 лв.
Поради преустановяване на плащанията, договорът за овърдрафт е
обявен за предсрочно изискуем. До ответника е изпратена покана да заплати
сумата в общ размер на 3 984,77 лв., в едноседмичен срок от връчването й. В
случай на неплащане на сумата, задължението се счита предсрочно изискуемо.
Поканата е връчена чрез ЧСИ Даскалов – АК Пазарджик на длъжника
04.10.2023г. Няма данни да се постъпили плащания в определения срок, т. е.
до 11.10.2023г.
Поради неизпълнение на задълженията ищецът се е снабдил със Заповед
№ 620/15.03.2024г. по ч. гр. д. 1083/2024г. на Районен съд – Пазарджик за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417,т. 2
ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката, за сумите 1 500 лв.
главница, 2 363,44 лв. договорна лихва за периода 09.07.2016г. – 05.03.2024г.,
216,69 лв. наказателна лихва за периода 08.08.2016г. – 19.05.2018г., 4,02 лв.
законна лихва за периода 06.03.2024г. – 12.03.2024г., 39 лв. годишна такса за
обслужване на кредитна карта за 2016г., 24,00 лв. разноски за връчване на
покана. Заповедта е връчена на И. В. на 10.06.2024г., който е подал възражение
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК /на 20.06.2024г./. В изпълнение на указанията на
съда, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявен настоящият установителен иск
за вземанията по издадената заповед за изпълнение въз основа на документ.
Налице и обективен и субективен идентитет между вземанията, предмет на
заповедта за изпълнение и установителния иск.
Договорът за овърдрафт е краткосрочен револвиращ кредит, който
представлява допустимо надвишаване над салдото по сметката до определен
разрешен кредитен лимит. Кредитът може да се ползва изцяло или отчасти,
погасява се при всяко постъпление по разплащателната сметка и
заемополучателят има право отново да усвоява суми в рамките на уговорения
максимален кредитен лимит и в рамките на срока по договора за кредит, в
който заемодателят е задължен да предоставя средства до този лимит.
Следователно със сключването на договор за овъдрафт на заемополучателя се
7
предоставя възможност през време на действие на договора да усвоява суми
по разплащателна сметка, не само до наличните собствени средства, но и до
определена договорена сума над този размер /разрешен кредитен лимит/, като
усвояването може да е наведнъж или на части, но до размера на лимита.
Усвоената сума се погасява при постъпване на суми по разплащателната
сметка, като при възстановяване изцяло или на част от усвоената сума в
рамките на действие на договора заемополучателят има право на последващи
усвоявания до размера на лимита. Доколкото усвояването не е еднократно,
включително дори да се усвои наведнъж, то при съответно погасяване на част
от сумата, може да се правят последващи усвоявания до размера на
разрешения лимит, поради което към подобен тип договори няма погасителен
план.
Договорът за издаване на международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдраф по разплащателна сметка № 000СС-Я-001653 от
22.07.2008г. е сключен при действието на ЗПК /сила от 01.10.2006г. отм. с § 3
от преходните и заключителните разпоредби на Закона за потребителския
кредит - ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./. Като вид договор
за кредит, същият следва да отговаря на изискванията на действащия към
датата на сключването му ЗПК, както и на ЗЗП.
Процесният договор е сключен в предвидената писмена форма,
съгласно чл. 6, ал. 2 ЗПК /отм./, подписан е двустранно от страните и има
предвиденото в чл. 10 ЗПК /отм./ съдържание – посочен е максималният
лимит на кредита, условията за ползване и връщане на кредита, годишния
лихвен процент, останалите разходи /такси и комисионни, съдържащи се в
тарифата към договора на банката/, приложими към момента на сключване на
договора, както и условията, при които те могат да бъдат променяни. Ето защо
съдът намира, че въз основа на него между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение.
Ищецът е изпълнил задължението си за предостави заемната сума, като
и открил на ответника картова разплащателна сметка и е предоставил
международна кредитна карта Visa класическа. Според заключението по
назначената съдебно – счетоводна експертиза суми по сметката са усвоявани
чрез теглене в брой и чрез ПОС транзакции в периода 24.07.2008г. –
12.07.2016г. и за погасяването им са извършвани плащания. Видно от
представените подадено от В. заявление за преиздаване на кредитна карта Visa
класическа от 23.11.2012г. и протокол за получаване от 05.12.2012г., на
ответника е предоставена кредитна карта, валидна до ноември 2015г.
Извършените след това усвоявания на суми по овърдрафта – на 19.11.2015г. в
брой, на 04.12.2015г. чрез ПОС транзакции, на 26.12.2015г. в брой, на
05.03.2016г. чрез ПОС транзакции, на 09 и 10.03.2016г. чрез ПОС транзакции,
на 07.04.2016г. чрез ПОС транзакции, на 08.04.2016г. в брой, на 04.05.2016г.
чрез ПОС транзакции, на 09.05.2016г. в брой, на 02.06.2016г. в брой, на
12.07.2016г. в брой доказват, че кредитната карта е отново преиздадена за срок
от три години.
8
Неоснователно е възражението, че предвиденото автоматично
подновяване на договора /т.3/ при липса на уведомяване на потребителя в
определен срок преди изтичане на срока му е неравноправна клауза. Същата
не е в протИ.речие с действалата към датата на сключване на договора
разпоредба на чл.143, ал.1, т.9 ЗЗП
Предвиденият срок за прекратяването му с писмено предизвестие по
т.36.1 от ОУ е 60-дневен, като е дадена възможност на потребителя по всяко
време на действието му да го прекрати. Дадения срок е разумен и възможен и
за спазване и не уврежда интересите на потребителя. Същият не може да се
счита за прекалено отдалечен, доколкото се равнява на 1/12 от първоначалния
срок на договора и 1/6 от продължения срок. Първоначалният срок на
договора от две години е достатъчен за ответника да прецени икономическите
последици на договора и да го прекрати, а бездействието му сочи, че
действащия договор за него е изгоден, съобразен и с икономическите му
интереси и желае да продължи да се прилага между страните при същите
условия. Правото на потребителя да прекрати както текущия договор, така и
автоматично подновения с още една година е гарантирано и възможно във
всеки един момент след отправяне на предизвестие, което е в интерес на двете
страни, предвид правните последици от прекратяването на договорните
отношения.
Автоматичното подновяване на договора е правноирелеванто за
началото и течението на погасителната давност. Погасителната давност е
средство за защита на добросъвестния съконтрахент срещу недобросъвестния
такъв, когато последния бездейства и не изпълнява задължения си. Същата
започва да тече от изискуемостта на вземането, т. е. от датата на падежа на
задължението за заплащане на съответната вноска, а не от крайния срок на
договора.
Бездействието на потребителя да прекрати договора и използване на
овърдрафта в продължение на няколко последователни и автоматично
удължени едногодишни срокове означава, че с конклудентни действия се
съгласява действието на договора да продължи последователно за последващ
нов едногодишен срок. Проявените активни действия сочат намерение не да
се прекрати действието на договора, а да се продължи при първоначалните
условия, при което В. да продължи многократно на усвоява изцяло или на
части предоставения му овърдрафт по разплащателната сметка до 12.07.2016г.
До тази дата, а и след това до обявяването на кредита за предсрочно изискуем
от банката, не е отправяно предизвестие от ответника за прекратяването на
договора.
Съобразно задълженията на съда да следи за нищожност на правните
сделки или на отделни техни уговорки, които са от значение за решаване на
правния спор, както и на задължението му да следи служебно за наличие на
неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител /чл. 7, ал. 3 ГПК/,
настоящият състав намира, че се дължи служебна преценка за нищожността
9
на клаузите в т 8, предвиждащи начисляване на наказателна лихва при
неплащане на падежа на минимална погасителна вноска и при надвишаване на
разрешения кредитен лимит.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗПК (отм.), когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Следователно недействителна е
уговорката в т. 8 от Договора, предвиждаща задължение за кредитополучателя
да заплаща наказателна лихва в размер на 16 %, съответно 18 % плюс 1/12 от
наказателната надбавка за надвишение на разрешен кредитен лимит, която
според вещото лице е 22% или 24 % според начина на усвояване. Същата
протИ.речи чл. 19, ал. 2 ЗПК /отм./. Размерът на законната лихва, към датата
на сключване на договора е определен с ПМС 72 от 08.04.1994 г. за определяне
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, която за
задължения в левове е основният лихвен процент на Българската народна
банка за периода плюс 10 пункта и е възлизала на 15,06 % /5,06 % ОЛП на
БНБ към 01.07.2008г. + 10 пункта/. Уговорената наказателна лихва в размер на
22 % и 24 % значително я надвишава, поради което договорната клауза, с
която е определена е нищожна, поради протИ.речие с чл. 19, ал. 2 ЗПК /отм./.
Тази разпоредба е императивна и всяка уговорка в отклонение от нея не
поражда правни последици.
В случая неприложима е разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, съобразно
даденото от СЕС тълкуване на разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на
съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 г. относно правата на потребителите и за изменение на
предходната директива, Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от
23.04.2009 г., относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита
на интересите на потребителите. Практиката на СЕС по преюдициални
запитвания относно тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. и член 2 от Директива 2009/22/ЕО на ЕП
и на Съвета от 23.04.2009 г. е последователна, че не се допуска правна уредба
на държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато
констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач
или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието
на тази клауза, както и че националните съдилища са длъжни само да не
прилагат неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат
задължителна сила за потребителя, но не са овластени да изменят
съдържанието им. Договорът трябва по принцип да продължи да действа без
друго изменение освен произтичащото от премахването на неравноправните
клаузи, доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува правна
възможност така да се запази договорът. Решенията на Съда на Европейските
общности /СЕС/ с предмет тълкуването на разпоредба от правото на
Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на
Европейския съюз е задължително за всички съдилища в страната.
10
Съдът счита за неравноправна, като протИ.речаща на добрите нрави на
клаузата, предвиждаща начисляване на наказателна лихва за при надвишение
на разрешения кредитен лимит /неразрешен овърдрафт по сметката/ в размер
на договорната лихва, съобразно вида на транзакцията плюс 12 пункта.
Подобна клауза поставя потребителя в икономически неизгодна позиция
спрямо кредитора, тъй като предоставя възможност на последния да отпуска
средства над договорения лимит, които освен с договорната лихва се
олихвяват и с наказателна надбавка. Този начин на непоискано кредитиране,
доколкото нито в сключеният договор за револвираща международна карта,
нито в общите условия към него е предвидена възможност кредиторът да
отпуска средства над кредитния лимит, е източник на допълнителна печалба
за банката. По този начин се създава свръхзадлъжнялост за потребителя,
предвид неограничената възможност за отпускане на неразрешен овърдрафт,
който е непоискана услуга, предоставя се едностранно по волята на кредитора,
като едновременно с това длъжникът понася допълнителна финансова
тежест, дължейки наказателна лихва, надвишаваща значително размерът на
законната лихва, до който размер е лимитирана отговорността му при
неизпълнение на задължението да погасява в срок дължимите вноски по
револвиращия кредит.
Предвидената клауза е в протИ.речие с принципа на добросъвестността,
доколкото при неизпълнение на задълженията от страна на длъжника
кредиторът може да търси принудително изпълнение или да обяви
предсрочната изискуемост на задължението, каквито действия няма интерес
да предприема, с цел извличане на допълнителна печалба.
С разпоредбата на чл.9 от ЗЗД се урежда принципът на свободата на
договаряне, но той не може да оправдае уговарянето на клаузи, които
протИ.речат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В този
смисъл, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна.
Нищожността на чл. 8 от Договора обаче не обуславя изцяло неговата
нищожност, предвид че не е част от същественото му съдържание и
съществуването на договора без тях е възможно и оправдано.
Предвид нищожността на клаузата на чл. 8 от Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип за предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 000СС – R – 001653/22.07.2008г.
ответникът не дължи претендираната сума от 216,69 лв., поради което
исковата претенция в тази част следва да се отхвърли. Заплатените от
ответника суми за погасяване на наказателна надбавка в размер на 215,60 лв.
според заключението на вещото лице, следва да се отнесат към погасяване
вземанията за такси, договорна лихва и главница.
По отношение на претенцията за заплащане на такса в размер на 39 лв.
за обслужване на кредитна карта за 2016г., доколкото по делото се установи, че
през същата година ответникът е притежавал такава, дължи заплащането.
11
Видно от тарифата на банката, неразделна част от договора, годишната такса
за поддържане на първа карта класик/стандартна към сметка на физически
лица с лимит до 10 000 лв. е 45 лв. на година. Претендират се 39 лв., поради
което претенцията е доказана по основание и размер.
Доказана по основание и размер е и претенцията за заплащане на такса в
размер на 24 лв. за изпращане на покана за доброволно изпълнение на
задължението, чрез ЧСИ Добромир Даскалов, видно от приложените по
делото /л. 26 фактура и преводно нареждане/.
Предвид че сумата от 215,60 лв. наказателни надбавки са недължимо
платени, същите следва да се отнесат към погасяване на задълженията за
такси в размер на общо 63 лв., съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, поради което същите
следва да се считат изцяло погасени.
По договора за револвираща кредитна карта ищецът претендира
главница в размер на 1 500 лв. и договорна лихва в 2 363,44 лв. за периода
19.07.2016г. – 05.03.2016г. Според заключението на вещото лице по
назначената съдебно – счетоводна експертиза дължимата сума за главница е
1 500 лв., а за договорна лихва за този период 2342,95 лв. Част от
задължението за договорна лихва следва да се счита погасено с остатъка от
наказателната надбавка от 152,60 лв. След погасяването е останало
задължение за процесния период в размер на 2190,35 лв.
По отношение на възражението за погасителна давност следва да се
посочи, че давността за вземането на главница и договорна лихва е съответно
пет и три годишна и започва да тече, съгласно чл.114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска, а при обявяване на дълга за предсрочно
изискуемост давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този
момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост /в този смисъл
Тълкувателно решение № 3/21.11.2024г. по тълк. дело № 3/2023г. на ОСГТК
на ВКС/. Същото разрешение следва да се приложи и по отношение на
договорите за овърдрафт, при които има предвидено заплащане на минимални
погасителни вноски, защото макар при овърдрафта да няма погасителен план,
с уговорените ежемесечни погасителни вноски със съответните определяеми
падежи и размери – същите представляват именно договорено съгласие на
заемодателя за разсрочване на парично задължение, т.е. срокът е уговорен в
полза на заемополучателя, защото след съгласието на заемодателя може да го
погасява на части, които заемодателят не може да откаже да приеме. В този
смисъл съответната определяема при сключване на договора част
представлява насрещно задължение за погасяване на притезателното
относително субективно право на заемодателя, т.е. определя кога може да се
иска изпълнение на задължението на заемополучателя и кога дължи това
изпълнение, което обуславя и отговорността за забавено изпълнение. Поради
това с настъпване на съответните падежни дати на частите, т.е. на т.нар.
„минимална погасителна вноска“, вземането за съответната част е изискуемо
и поискано, както по отношение на начислената лихва, така и по отношение
12
на съответната част от главницата, а оттук и последицата по чл.114, ал.1 ЗЗД.
В този смисъл следва да се приеме, че срокът за действие на договора,
разбиран като срок, в рамките на който заемополучателят има право да
усвоява средства, съответно заемодателят има задължение да предоставя
средства до договорения разрешен кредитен лимит, следва да се различава от
изискуемостта на частта на всяко отделно усвояване с оглед клаузата за падеж
на минималната погасителна вноска. Доколкото месечните минимални
погасителни вноски са в процентно съотношение от усвоената сума,
потестативното право за обявяване на предсрочна изискуемост касае случаите,
когато има неизпълнение на падежа на месечната погасителна вноска и дава
право на заемодателя да не чака настъпване падежа на всяка месечна
погасителна вноска, в съответното процентно съотношение от усвоената сума,
съответно изтичане на прекратителния срок на действие на договора, а поради
виновното неизпълнение на длъжника да го лиши от преимуществото на
срока за непадежиралите месечни погасителни вноски с бъдещи падежи.
Съгласно чл. I, т. 1, б. „з“ изискуемостта на задължението за главница и
лихва е пето число на месеца, от когато започва да тече погасителната давност
на всяка вноска по револвиращия кредит. Погасени по давност изцяло следва
да се считат задълженията по договора за периода 20.06.2016г. - 13.03.2019г.
Следва да се считат погасени и задълженията за договорна лихва за
периода 13.03.2019г. – 13.03.2021г.
Към 14.03.2019г. задължението на ответника за главница е възлизало на
1 500 лв. С обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 11.10.2023г.
същото е станало изискуемо изцяло.
Според вещото лице размерът на непогасените договорни лихви за
периода 13.03.2021г. – 13.03.2024г. е 860,55 лв. Доколкото обаче при обявена
предсрочна изискуемост не се дължи договорна лихва след обявяването й /в
този смисъл т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. по тълк. дело №
3/2017г. на ОСГТК на ВКС/, ответникът дължи заплащане договорна лихва
единствено за периода 13.03.2021г. – 11.10.2023г., която изчислена от съда, по
реда на чл. 161 ГПК е в размер на 753,37 лв.
Ето защо съдът намира, че предявените искови претенции частично са
основателни и следва да се уважат в частта за вземанията главница в размер на
1 500 лв. и договорна лихва за периода 13.03.2021г. – 11.10.2023г. в размер на
753,37 лв., а за разликата над сумата 753,37 лв. договорна лихва до
претендираната от 2 363,44 лв. и за периода 19.07.2016г. – 13.03.2021г. и
периода 11.10.2023г. – 05.03.2024г., да се отхвърлят като неоснователни.
Като неоснователни следва да се отхвърлят и претенциите за
наказателна лихва в размер на 216,69 лв., за годишна такса за обслужване на
карта за 2016г. в размер на 39 лв. и за разноски за връчване на покана за
обявяване на предсрочна изискуемост в размер на 24 лв.
Върху размера на главницата се дължи лихва за забава за периода
06.03.2024г. – 12.03.2024г. в размер на 4,02 лв., както и законна лихва от
13
датата на подаване на заявлението в съда – 13.03.2024г., до окончателното
плащане на сумата.
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни
съобразно уважената и отхвърлената част от иска.
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът се произнася и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
Искането им е заявено своевременно, с исковата молба и с отговора, а
по делото са представени доказателства за заплащане на разноски.
По гр. д. 3858/2024г. на Районен съд - Пазарджик ищецът е направи
разноски за държавна такса в размер на 284,04 лв. и 740 лв. за изготвяне на
съдебно- счетоводна експертиза. Съразмерно уважената част от иска му се
дължат разноски в размер на 154,63 лв. за държавна такса и 402,86 лв. за
експертиза.
В производството по делото ищецът е представляван от юрисконсулт,
поради което има право на юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.
8 ГПК, в размерите, определени по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на
делото и броя на проведените заседание, намира че следва да е в размер на 150
лв.
Общо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
размер на 707,49 лв.
В производството по ч. гр. д. 1083/2024г. на Районен съд – Пазарджик
ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 70,50 лв., от която
съразмерно уважената част от иска му се дължи 38,38 лв.
На ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. в
заповедното производство.
Общо ответникът следва да бъде осъден да заплати на Първа
инвестиционна банка АД разноски по ч. гр. д. 1083/2024г. на Районен съд
Пазарджик в размер на 120,50 лв.
По гр. д. 3858/2024г. на Районен съд – Пазарджик ответникът е направил
разноски за защита срещу иска в размер на 450 лв., заплатени в брой, видно от
приложения на л. 49 Договор за правна защита и съдействие. От тях
съразмерно отхвърлената част от иска Първа инвестиционна банка АД да бъде
да му заплати сумата от 205,02 лв.
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
14
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. във
вр. чл. 200, ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. М. В.,
ЕГН: ********** с адрес ******, дължи на Първа инвестиционна банка” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 111П сумите от 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/
главница, 753,37 лв. /седемстотин петдесет и три лева и 37 ст./ договорна
лихва за периода 13.03.2021г. – 11.10.2023г. и 4,02 лв. /четири лева и 2 ст./
мораторна лихва върху главницата за периода 06.03.2024г. – 12.03.2024г. по
Договор за издаване на международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдраф по разплащателна сметка № 000СС-Я-001653/22.07.2008г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д № 1083/2024г. на Районен
съд – Пазарджик, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда-13.03.2024г., до
окончателното плащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата над
753,37 лв. договорна лихва до претендираната от 2 363,44 лв. за периода
19.07.2016г. – 13.03.2021г. и за периода 11.10.2023г. – 05.03.2024г., за сумата
216,69 лв. наказателна лихва за периода 08.08.2016г. – 19.05.2018г., за сумата
от 39 лв. годишна такса за обслужване на кредитна карта за 2016г. и за сумата
от 24 лв. разноски за връчване на покана.
ОСЪЖДА, на осн. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК И. М. В., ЕГН: ********** с
адрес ******, да заплати на Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №
111П, разноски по гр. д. 3858/2024 г. на Районен съд – Пазарджик в размер на
общо 707,49 лв.
ОСЪЖДА, на осн. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК И. М. В., ЕГН: ********** с
адрес ******, да заплати на Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №
111П, разноски по ч. гр. д. 1083/2024 г. на Районен съд – Пазарджик в размер
на общо 120,50 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, Първа инвестиционна банка” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 111П, да заплати на И. М. В., ЕГН: ********** с
адрес ****** разноски по гр. д. 3858/2024г. на Районен съд – Пазарджик в
размер на 205,02 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
15