О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 87 Година 2018, 25.01. Град Бургас
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На двадесет и пети януари Година две хиляди и осемнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Дарина Костова
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 301 по описа
за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба, подадена от Държавата, представлявана от
Министъра на туризма – Николина Ангелкова, с адрес: гр. София, ул. „Съборна“ №1
против „Кари Бийч“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, бул. „Демокрация“ №7, Бизнес център „Орион“, ет.3, офис 8, представлявано
от управителя Виктория Атанасова Витева, с която ищецът претендира да бъде
осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 45 001лв.,
представляваща неустойка по чл. 8.8 от Договор №РД-02-28-30 сключен между
Министъра на регионалното развитие и благоустройството и ответника за отдаване
под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ част 1 от
морски плаж ‚Атанасовска коса“, разположен на територията на Община Бургас.
Претендира се и законната лихва върху сумата от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането и направените по делото разноски.
Бургаски окръжен съд преди да
пристъпи към разглеждане на делото съгласно раздел ІІІ на Глава 13 от Част
Втора на ГПК следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка на
делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия,
посочени в този законов текст.
При проверка на редовността на
разменените книжа съгласно ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: За
разглеждането на настоящите обективно кумулативно съединени искове с оглед
предмета им е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на, Част ІІІ на ГПК и
следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков
процес на ГПК. Съдът констатира, че исковата молба, следва да бъде подписана от
Министъра на туризма – Николина Ангелкова.
При служебна проверка на
документите по делото се констатира, че подписът положен на лист 4 от делото и
на лист 21 по делото не съвпадат. На лист 21 г-жа Ангелкова се е подписала на
пълномощно, с което е упълномощила Ивелин Славов да представлява Министерство
на туризма по делото. На лист 22 – втората страница на пълномощното е видно, че
същото съдържа подписа на Ивелин Славов, който подпис е много сходен с този по
исковата молба. Но тъй като исковата молба е депозирана лично от Министъра на
туризма, то следва същата да съдържа подписа на г-жа Ангелкова.
Поради което и следва в
насроченото открито съдебно заседание да се представи копие от исковата молба
подписана от министъра на туризма – г-жа Ангелкова.
На основание чл.367 от ГПК преписи
от исковата молба са изпратени на ответното дружество, като му е указано да
подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното му съдържание и
последиците от неподаването им и неупражняването на права. В предоставения срок
ответникът е представил по делото отговор на исковата молба, съдържащ
реквизитите по чл.367, ал.3 от ГПК.
Съдът е указал на ищеца
възможността да депозира по делото допълнителна искова молба. В предоставения
срок по делото е представена такава.
Съдът е предоставил възможност на
ответника да депозира по делото допълнителен отговор. Такъв е постъпил в съда в
срока по закона. При това положение съдът намира, че книжата по делото са
разменени редовно.
При проверка на допустимостта на
предявените искове съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК съдът
констатира следното:
Исковете, предмет на настоящото
дело, са подсъдни на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването
им пред съда, тъй като се твърди неизпълнение на договорено задължение и този
вид нарушение на граждански субективни материални права не може да се преодолее
по друг начин освен по пътя на принудителното изпълнение, което се предхожда от
установяване на това правно положение само по исков ред.
Исковата молба е предявена
съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 и чл. 105 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, предвид цената на
иска, който е и съд по седалището на ответника. Исковата молба е подадена от
активно легитимирано лице – Държавата чрез министъра на туризма, което твърди
нарушения на материални субективни права, вследствие на които нарушения са
възникнали и допълнителни задължения за обезщетения за вреди. Исковете са
насочени срещу лице, за което се твърди, че нарушава материални субективни
права чрез неизпълнение на поети по един и същ договор насрещни задължения. Не
са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали
служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за
възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са
налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на
предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.
При проверка на исканията и
възраженията на страните съдът констатира следното:
Освен посочените по-горе
претенции за осъждане на ответника да заплати на ищеца определени парични суми,
исковата молба съдържа и доказателствени искания за приемане на представени с
нея писмени доказателства, допускане на съдебно-счетоводна експертиза и
допускане на свидетели.
Ответникът прави свои
доказателствени искания за приемане на приложени кум отговора писмени
доказателства и за допускане на свидетелски показания.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира,
че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание -
на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът твърди, че между
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството
и ответника /с тогавашно наименование „Корект – Младенова“ ЕООД/ бил сключен
Договор №РД-02-28-30 за отдаване под наем на обект – изключителна държавна
собственост, представляващ част 1 от морски плаж „Атанасовска коса“, разположен
на територията на Община Бургас, на основание чл. 7, ал. 5 от Закона за
устройството на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/.
С приетия и в сила от
15.03.2016г. ЗИД на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /обн. ДВ
бр.20 от 2016г./, дейностите по управление на морските плажове били прехвърлени
на Министъра на туризма. Относно дължимите плащания със закон било уредено, че
дължимите към датата на влизане в сила на същия, плащанията се администрирали
от Министерство на туризма.
Съгласно чл. 4.1 от Договора
между страните по делото наемната цена била в размер на 54 001,20лв. с
ДДС, като за всяка следваща година наемната цена се определяла при условията на
чл. 4.3 от Договора.
Годишната наемна цена за 2016г. –
годината през която са извършени и установени нарушенията, бил ав размер на
45 001 лв.
Съгласно чл. 6.1.10 б „в“ от
Договора бил длъжен да осигури на морския плаж водно спасяване, включващо
осигуряване на нормативно определения брой спасители и спасителни постове и
осигуряване на нормативно определено оборудване /инвентар и съоръжения/ на
спасителния пост/спасителната станция, което задължение било по извършване на
задължителни дейности по смисъла на чл. 7, ал. 5, предл последно във вр. с § 1,
т.1 от ДР на ЗУЧК във вр. с Наредба за водоспасителната дейност и обезопасяването
на водните площи /НВДОП/.
С Констативен протокол №
034/25.08.2016г.било установено нарушение на чл. 12 от НВДОП и съответно
неизпълнение на чл. 6.1.10б „в“ от Договора, тъй като за разкритите на плажа
два спасителни поста било установено личен състав от трима спасителя. След
констатиране на споменатото нарушение, въз основа на чл. 8.9 от Договора, на
ответника било изпратено писмо изх. № Т-26-К-136/02.09.2016г. по посочения
електронен адрес в чл. 9.5 от Договора за отстраняване на нередовностите в тридневен
срок. След като писмото не било получено по електронен път, следвало ново
уведомление от 04.10.2016г.по посочения в Търговския регистър адрес на
кореспонденция, въпреки разпоредбата на чл. 9.6 от Договора.
Впоследствие, с Констативен
протокол №1 на 23.09.2016г., при последваща проверка било установена тотална
липса както на спасителни постове, така и на спасители, което било в нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 1 от НВДОП. От това следвало, че констатираните нередности
от предходната проверка освен, че не било отстранени, са се задълбочили. Тъй
като неизпълнение на чл.6.1.10б „в“ от Договора съставлявало съществено
неизпълнение на същия по смисъла на чл. 9.1.б „а“, с изх. Писмо №
Т-26-К-146/29.09.2016г. на ответника бил даден тридневен срок за заплащане на
дължимата неустойка по чл. 8.8 от Договора, а именно – 45 001лв.
Доброволно плащане на посочената в писмото сметка обаче не била постъпила в
указания срок.
Поради гореизложеното за ищеца се
пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Правно
основание на иска: чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл.
79 ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.
Ответното дружество „Кари бийч“ ЕООД в депозирания
отговор на исковата молба потвърждава за наличието на сключен договор за наем
от 30.06.2015г. с № РД-02-28-30. По негово твърдение ответникът изпълнявал
точно и добросъвестно задълженията си по договора.
На следващо място твърди, че при
извършените проверки били допуснати съществени процесуални нарушения на
разпоредбите на чл. 22б – чл. 22г от ЗУЧК. За да се извършва проверка следвало
да бъде създадена нарочна поименна комисия, чиито членове следвало да отговарят
на определени изисквания, а от своя страна самата комисия следвало да приеме
свои правила на работа при спазване на кворум. В настоящия случай липсвали
доказателства за назначаването на тази комисия и за нейния състав. Оспорва се
приложеният от ищеца констативен протокол от 13.08.2015г., като се твърди, че
никъде не ставало ясно лицата , които са го подписали дали са оправомощени с
нарочна заповед и дали тези лица са членове на нарочна или въобще на някаква
комисия. Същото се отнасяло и до протокола от 25.08.2017г.
Също така представители на
ответното дружество не присъствали на извършената проверка, нито били уведомени
по какъвто и да е начин за същата. Това възражение било необходимо във връзка с
отразеното в протокола от 25.08.2016г. , в графа 1.3, че „не е представен
договор за …../не се чете/“. Твърди, че няма как да представи договор, след
като не е бил уведомен, че трябва да представи такъв в точно определен ден
и/или час.
Според т.8.9 от подписания между
страните договор „наемодателят налагал неустойките по т.8.2 – т.8.8 при
констатирано по реда на настоящия договор неизпълнение на договорното задължение,
след като наемателят бил уведомен за констатираното неизпълнение и е бил
поканен в 3 дневен срок от получаване на поканата да отстрани неизпълнението“.
Не бил спазен фактическият състав по установяване на твърдяното нарушение.
Уведомлението за отстраняване на нередовностите, съобразно чл. 8.9 от Договора
било изпратено на 04.10.2016г., т.е. близо месец и половина след датата на
съставяне на констативния протокол. Срокът за отстраняване на забележките
изтекъл на 07.10.2016г.
Преди да бъдат уведомени за тази
проверка и да е изтекъл срока за отстраняване на нередовности била извършена нова
проверка на 23.09.2016г. В тази проверка отново проверяващите лица допуснали
нарушения. Ответното дружество не било уведомено и не му бил даден срок за
отстраняване на нередовности. С писмо Т – 26-К0146/29.09.2016г., изпратено на
04.10.2016г., Министерство на туризма ги уведомило, че на 23.09.2016г. било
констатирано неизпълнение на нормативно и договорно задължение, а именно:
„задължението Ви по т.6.1.10, буква „в“ от Договора за осигуряване на водно
спасяване, включващо осигуряване на нормативно определения брой спасители и
спасители постове и осигуряване на нормативно определено оборудване на
спасителния пост/спасителната станция, представляващо задължителна дейност по
смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗУЧК.
Ответникът твърди, че не са
налице предпоставките за приложение на т.9.1 от договора за наем. Това било
така, защото за да бъде приложен реда за начисляване на неустойки следвало да
бъде изпълнен фактическият състав, предвиден в т.8.9 от договора за наем.
На следващо място не отговаряли
на истината констатациите на ищеца, че липсвали спасители и спасителни постове.
От протокола не ставало ясно изобщо ли е липсвал спасител или същият е
изпълнявал задълженията си за обезопасяване на ивицата, която се покрива от
поста му.
Твърди се, че ответното дружество
сключило договор с „Интернешанъл Уотър Рескю“ ЕООД, ЕИК *********. Това
дружество имало необходимите знания, познания и лиценз за осъществяването на
тази дейност. Доказателство за това било, че Областна администрация сключила
идентичен договор с това дружество за водоспасителната дейност на територията
на плажната ивица на морски плаж Атанасовска коса, попадаща извън част 1,
предмет на договор за наем между страните.
Видно било от подписания договор
с третото дружество и ответника, че последният му възложил да организира и
извършва през летен сезон 2016г. водоснабдителната дейност на територията на
плажната ивица на морския плаж, представляващ част 1 от плаж „Атанасовска коса“
с дължина на бреговата линия 235м, както и в прилежащата акватория на Черно
море. Уговорено било в чл. 3 от договора, че за периода
01.07.2016г.-31.08.2016г. следвало да бъдат поставени два броя стационарни
спасителни поста на плажната ивица с по двама спасители на всеки пост, а за
периода от 01.09.2016г.-30.09.2016г. – един брой стационарен спасителен пост на
плажната ивица с по двама спасители с работно време от 08:00 до 18:00ч. Видно
било от трудовите договори и допълнителни споразумения към тях, че конкретните
периоди е имало спасители с място на изпълнение на дейността именно плаж
Атанасовска коса. Поради гореизложеното моли за отхвърляне на иска и присъждане
на направените по делото разноски.
С допълнителната искова молба
ищецът допълва и пояснява исковата си молба. Напълно невярно било ответниковото
твърдение за допуснати съществени процесуални нарушения при извършването на
проверката. Излагат подробни мотиви в защита на тезата си.
Неоснователно било и възражението
на ответника, посочено в т.3 от отговора на исковата молба, че не е уведомен
своевременно за извършените проверки и установените нарушения. Вследствие на
извършените проверки били изпращани писма на посочения от ответника в Договора адрес
за кореспонденция, както и на електронната поща на дружеството. Посочва се, че
съгласно договора, ако имало промяна в данните относно адреса и телефоните за
контакт, същият бил длъжен да уведоми за това наемодателя в 7-дневен срок,
считано от настъпване на промяната. В противен случай всяко изпратено
уведомление се считало за извършено. Въпреки че ищецът се опитал да уведоми
ответника по всевъзможни начини, то последният очевидно се опитвал да избегне
уведомлението.
За извършване на последваща
проверка не само, че нямало задължение наемателят да бъде уведомен и да
присъства, а дори и в повечето случаи такива проверки се извършвали в
най-кратки срокове, когато имало данни, че наемателят на морския плаж не
изпълнявал основните си задължения във връзка с водоспасителната дейност на
морския плаж и по този начин застрашавал здравето и живота на гражданите, които
го посещават. Поради това и ищецът счита че е настъпило условието за удържане
на неустойката по т. 8.8. от договора за наем, тъй като Министерството спазило
своите изисквания по наемния договор. На следващо място посочва, че наличието
на трудови договори със спасители не доказвало факта дали на спасителния пост
присъстват по двама спасители от 8,00 до 18, 00 часа. Системно било
установяването на длъжностните лица, че липсва необходим брой спасители, а при
последната проверка освен спасители дори липсвали спасителни постове.
Ответникът е депозирал по делото
допълнителен отговор, с който взема отношение по депозираната допълнителна
искова молба. На първо място отново счита, че при извършената проверка не били
спазени императивните разпоредби на ЗУЧК. Излага становище за нищожност на представената
от ищеца Заповед № Т-РД-16-180/17.06.2017г. на министъра на туризма, тъй като
върху същата липсвал подпис на лицето, което се сочи за негов автор. Също така
от представената заповед не били налице назначени комисии по контрол. Назначени
били единствено длъжностни лица без разпределяне на функции и екипи.
На следващо място ответникът
твърди, че съгласно чл. 22д от ЗУЧК „при извършване на проверки на място по
изпълнение на задълженията по настоящия договор, лицата по т.5.3. съставяли и
подписвали констативни протоколи за направени констатации, свързани с
изпълнението на този договор. Екземпляр от протокола се представял на наемателя
за запознаване с констатациите като присъствието на същите (или представител)
при осъществяване на проверките не е задължително“. Страните уговорили
незадължителност на присъствието, а не на уведомяването за проверка. Нямало как
и двете действия – уведомяване и присъствие, да се предполага, че се извличало
от съдържанието на думата „присъствие“.
Ответникът посочва, че всичко
изложено от ищеца във връзка с уведомяването и за двете извършени проверки било
неоснователно, незаконосъобразно и представлявало злоупотреба с права. На
последно място ответникът във връзка с възражението на ищеца, че на
спасителните постове нямало по двама налични спасители твърди, че последните не
били задължени постоянно да бъдат на спасителните постове. Работата им била да
осигуряват водоспасителна дейност на територията на съответната дейност. Липсата
на нещастни случаи на този плаж свидетелствало за наличието на спасители там.
По делото не са налице признание на права. Признават се следните
обстоятелства: сключен между Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството и ответника /с тогавашно наименование
„Корект – Младенова“ ЕООД/ Договор №РД-02-28-30 за отдаване под наем на обект –
изключителна държавна собственост, представляващ част 1 от морски плаж
„Атанасовска коса“, разположен на територията на Община Бургас.
Липсват обстоятелства, за които да съществува
установено от закон предположение или да са общоизвестни, поради което да се
явяват ненуждаещи се от доказване.
Ищецът носи тежестта да установи при условията на
пълно доказване основателността и размера на
търсената неустойка. Ответникът следва да докаже своите възражения, както и че
е изпълнил точно и добросъвестно задълженията си по договора.
Съдът намира
направените от ищеца и от ответника доказателствени искания – за приемане на
представени от тях писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй
като посредством тях те заявява, че ще установяват наличието на посочените
по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като
законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за
установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им
решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на
горното ще следва да се приемат всички представени от ищеца и от ответника писмени
доказателства. Единствено по приемането на оспорената от ответника Заповед №
Т-РД-16-180/17.06.2017г. на министъра на туризма съдът ще се произнесе, след
като ищецът заяви дали ще се ползва от документа. Следва да се допуснат до
разпит и исканите свидетели – по двама за ищеца и за ответника. Основателно е
ищцовото искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
По изложените съображения, на
основание чл.374 от ГПК и по доказателствата съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 26.02.2018год.
от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект
за доклад.
УКАЗВА на
ищеца да се представи копие от исковата молба подписана от министъра на туризма
– г-жа Николина Ангелкова.
ПРИЕМА всички представени от ищеца и от ответника при предварителната
размяна на книжа писмени доказателства, като по оспорената от ответника Заповед
№ Т-РД-16-180/17.06.2017г. на министъра на туризма, съдът ще се произнесе в
насроченото открито съдебно заседание след уточняване в какво се състои
оспорването , с оглед разпределяне на доказателствената тежест между страните.
ДОПУСКА до разпит по един свидесетел – за ищеца и за ответника.
Разпитът ще се проведе в насроченото открито съдебно заседание при довеждането
им от страните.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която да отговори на поставените от ищеца на страница 3 от делото
въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лицеЕли Вълчева.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за тази експертиза в размер на 500 лв., платими по депозитната сметка
на Бургаски окръжен съд от ищеца седмодневен срок от получаване на препис от
настоящото определение.
Определението е окончателно.
Съдия: