№ 3770
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско
дело № 20211100508198 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК .
С решение № 20083586 от 31.03.2021 г., постановено по гражданско дело №
22118 по описа за 2019 г., Софийски районен съд, ІІІ гражданско отделение, 86
състав, оставил без уважение молбата на Ц. А. Е. с правна квалификация чл. 9 от
Закона за лицата и семейството във връзка с чл. 549 и следващите от ГПК- за
обявяване отсъствието на Ю. А.а Х., както и да бъде назначен на основание чл. 8
от ЗЛС за лице, което да я представлява при извършване на действия на
управление на имуществото й за запазване на нейните интереси, като
неоснователна и недоказана.
Недоволен от така постановеното решение останал молителят в
първоинстанционното производство Ц. А. Е. (въззивник в настоящето
производство), който обжалва същото с оплакване за неговата неправилност и
необоснованост, с доводи изложени в жалбата си. Прави искане за отмяна на
обжалвания съдебен акт и уважаване на молбата му, се обяви отсъствието на
посоченото лице и въззивника се назначи на негов представител на основание чл.
1
8 от ЗЛС.
В хода на съдебното дирене лично и чрез пълномощника си по делото,
поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК заинтересованата страна Столична община
депозира писмено становище, с което счита жалбата за допустима и основателна и
моли съда да постанови решение, с което да уважи същата.
В хода на съдебното дирене, не изпраща представител.
Контролиращата страна - Софийска градска прокуратура, чрез
представителя си, прокурор Радослав Стоев, счита въззивната жалба за
основателна и пледира за уважаването й.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275 от ГПК, от страна в
първоинстанционното производство имаща интерес от обжалването и срещу
подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт, поради което е
допустима.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните в двете
съдебни инстанции и доказателствата по делото, по реда на въззивното
производство, прие за установено следното:
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд оставил без уважение
молбата на въззивника за обявяване на отсъствието на Ю. А.а Х., както и за
назначаване на ищеца за нейн представител, приемайки, че молбата е недоказана,
доколкото се установило, че посоченото лице е било осъждано в САЩ, изтърпяло
наказание лишаване от свобода и след като било освободено, се е укрило и
преустановило контактите си с близките си в България, но от това не можело да се
направи извод, че е изчезнало.
За да е налице отсъствие по смисъла на чл. 8-17 от Закона за лицата и
семейството (ЗЛС) е необходимо физическото лице да е изчезнало, да не се
появява на местата, на които обичайно пребивава и да няма сведения за него, т. е.
да липсват известния както от самия отсъстващ, така и от други лица за него-дали
е жив, къде се намира и т. н.
Според разпоредбата на чл. 9 от ЗЛС ако отсъствието продължи повече от
една година, съдът по искане на заинтересованите или на прокурора обявява
лицето за отсъстващо.
В случая Ю. А.а Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София,
Район „Сердика“, ул. „*******, и настоящ адрес в САЩ, е дъщеря на А.Х. Е., с
2
ЕГН **********, и на И. Ц. Е.а, с ЕГН **********, като понастоящем родителите
й са починали. Тя е в родствени връзки с въззивника Ц. А. Е., с ЕГН **********,
брат. Понастоящем няма съставен акт за гражданско състояние, установяващ
смъртта на Ю. А.а Х., като съобразно справка от Национална база данни
„Население“, семейното положение на същата е неомъжена. До 29.09.2016 г.
същата се именувала Ю. А.а Е.а, а след тази дата е вписана промяна на фамилното
й име на Х.. В общината по постоянния й адрес – СО Район Сердика не са
постъпили никакви сведения, въпреки направеното разгласяване по чл. 550, ал. 2
от ГПК.
На 16.02.2013 г. в 08:31 часа, същата напуснала страната ни през Аерогара
София с полет ТК1028, след което няма регистрирано влизане в страната. Тъй
като е с настоящ адрес в САЩ тя не е обявявана за общодържавно издирване, но
при проверка на постоянния й адрес от страна на МВР, СДВР, Отдел
„Противодействие на криминалната престъпност“, тя не е установена на адреса, а
по данни на съседи лицето не живее там от повече от четири години (към
17.01.2020 г.) и те не разполагат с информация за точното й местоположение.
Направени били и опити за връзка на посочения от нея мобилен телефон 0886
132 293, но същият бил изключен и такава не била осъществена. Последният
издаден на Ю. Х. документ за самоличност – паспорт № *******, издаден на
15.07.2011 г. и валиден до 15.07.2016 г. е с изтекъл срок. Същата не е осъждана за
престъпления от общ характер на територията на Република България, липсват
данни за образувани и неприключили досъдебни наказателни производства, както
и за образувани наказателни производства срещу нея. Понастоящем няма данни тя
да се намира в някой от арестите на страната, както и в някое от местата за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода. По делото няма данни да са й
налагани принудителни административни мерки по Глава VІІ от Закона за
българските лични документи, срещу нея не се водят изпълнителни дела, тя не
присъства в пациентската листа на нито един общопрактикуващ лекар от началото
на задължителното здравно осигуряване и не е ползвала медицински услуги в
България, както и не е получавала лекарства, напълно или частично заплащани от
НЗОК. След края на 1999 г. няма данни за осигуряване на лицето, за регистрирани
трудови договори, по които тя да е страна, както и да са й изплащани пенсии на
територията на страната. Тя не се води на диспансерно наблюдение и не е
лекувана в ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“, гр. София, както ЦПЗ София.
Видно от писмо от 15.12.2015 г. изпратено до починалата първоначална
молителка И. Ц. Е.а, майка на въззивника и на Ю. Х. от МВР, Дирекция
3
„Консулски отношения“, във връзка с подадената молба с искане за издирване на
дъщеря й, Генералното консулство на Република България в Чикаго отправило
запитване за издирване на местонахождението на лицето, като е установено, че
Ю. А.а Е.а не живее на посочения адрес, а след осъществена допълнителна
проверка е установено, че тя е намерена, но се намира в полицейското
управление, тъй като е задържана за извършено документално престъпление чрез
измама.
Разпитаният по делото свидетел А.Ц. Е., син на въззивника, чиито
показания въззивният съд прецени по реда на чл. 172 от ГПК и кредитира в
цялост, установява, че преди повече от 20 години леля му се установила в САЩ,
като той за последен път я видял за петдесетата годишнина на своя баща (роден
10.02.1963 г.), когато самият свидетел бил 7-8 годишен. След празненството, леля
му напуснала страната. След това свидетелят повече не виждал леля си, но знаел,
че тя до края на 2015 г. общувала с баща му и с родителите си, докато те били
живи. В края на 2015 г. тя спряла да се обажда и от тогава нямали никаква
информация за нея. Знаел, че била осъдена за документална измама в САЩ и в
началото на 2016 г. излязла от затвора, но трябвало да се явява и подписва, тя не
се явявала и била обявена за издирване. Освен запитването в консулството,
семейството не правило други опити за издирването й.
Изслушан по реда на чл. 550, ал. 3 от ГПК въззивникът Ц. А. Е. заявява, че
през 1997 г. сестра му спечелила „зелена карта“ и заминала за САЩ и се
установила в Чикаго, Илинойс и от тогава живеела там. Всеки четвъртък
въззивникът говорел по телефона със сестра и знаел, че в петък тя говорела с
родителите им. В началото на месец октомври 2015 г. си дошъл от Испания,
където живеел и работел от 1996 г., за да урежда въпроси, свързани с трудовия му
стаж.. Посетил родителите си в с. Брусарци. На 09.10.2015 г., петък, докато бил
при родителите си, сестра му се обадила по телефона и тогава първо родителите, а
после и той говорили с нея. След това нямал никакви контакти с нея. Родителите
му починали. Той продължил да работи и живее в Испания, като работел в
охранителна фирма, която си сътрудничела с полицията. По негова молба един от
испанските офицери направил неофициално запитване до полицията в Чикаго за
сестра му. В отговор била получена информация, че Ю. Х. била осъдена на 186
дни за документална измама и кражба и след като била освободена от затвора през
месец април 2016 г. трябвало всеки месец да се подписва в полицията в
продължение на четири години. Тя обаче не се явила нито веднъж да се подпише
и била обявена за издирване, но без резултат. Тази информация му била
4
предоставена неофициално от колега полицай и той не разполагал с документ, с
който да я удостовери.
След това няма данни за осигуряване на лицето, както и за трудова заетост,
няма данни Х. да е ползвала здравни услуги, да е правила избор на личен лекар и
да е посещавала такъв; същата не е декларирала да е придобила имущества и
МПС, не е подавала годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, не е
лекувана и не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ, след регистрираното
напускане на Република България през ГКПП Аерогара София на 16.02.2013 няма
данни тя да е пресичала държавните ни граници, няма данни да й е изплащана
пенсия и/или трудово възнаграждение на територията на страната; срещу нея и по
нейно искане не са образувани изпълнителни дела; няма извършени вписвания и
отбелязвания по именната й партидата, направени след посочената дата.
Други доказателства за твърденията си въззивникът не е ангажирал в
настоящето производство.
При тази фактическа установеност, въззивния съд достигна до следните
изводи от правна страна :
Жалбата е основателна по изложените в нея доводи.
От приетите за установени факти, следва извода, че са налице материално
правните предпоставки, предвидени с разпоредбата на чл. 9 от ЗЛС-отсъствието
на Ю. А.а Х. от деня, за който се отнася последното известие за нея е продължило
повече от година, като понастоящем за нея няма никакви данни от шест години и
осем месеца. Законът свързва обявяването на отсъствието на едно лице само с
изтичането на определен срок – по-дълъг от една година, през който да няма
никакви известия за или от лицето.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЛС, когато някой изчезне и няма сведения за него,
районният съд по молба на заинтересованото лице или прокурора назначава лице,
което да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да
взема всички други мерки за запазване на неговите интереси. В настоящият
случай, отсъстващата Ю. Х. няма законен представител и няма данни да има
пълномощник, а за нейн представител се иска да бъде назначен нейният брат –
въззивникът Ц. А. Е..
Предвид горното, обжалваното решение, като неправилно, следва да се
отмени, а молбата за обявяване на отсъствието на лицето Ю. А.а Х. – да се уважи,
като въззивникът бъде назначен за представител на отсъстващата.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско
5
-ри
отделение, ІІ брачен въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20083586 от 31.03.2021 г., постановено по
гражданско дело № 22118 по описа за 2019 г., Софийски районен съд, ІІІ
гражданско отделение, 86 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ :
ОБЯВЯВА ОТСЪСТВИЕТО на Ю. А.а Х., с ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. София, СО, Район „Сердика“, ул. „*******, и настоящ адрес в САЩ, на
основание чл. 9 от ЗЛС.
НАЗНАЧАВА Ц. А. Е.,с ЕГН **********, за представител на Ю. А.а Х., с
ЕГН **********, на основание чл. 8, ал. 1 от ЗЛС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване (чл. 537, ал. 1 от
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6