Решение по дело №2707/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                  10.06.2021г.                                     Град     София 

                                                         

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                                       Първо ГО, 30 състав                                                  

На седми май                                                                                              Година 2021

В публичното заседание в състав:                        

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

 

и секретар ДИАНА БОРИСОВА

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 2707 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                                                                                                                                              Предявени са установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. с чл.422 от ГПК.

Ищецът „П.и.б.“ АД твърди в исковата молба, че е титуляр на парични вземания, произтичащи от договор за банков кредит № 130КР – AA - 0069, сключен на 06.12.2007г. с ответника Д.В.Д., по силата на който банката е приела да извършва разплащания при условията на овърдрафт по разплащателната сметка при максимално допустим размер на дебитното салдо от 29 150 евро. Предоставеният овърдрафт бил усвояван многократно по сметката на кредитополучателя и погасяван чрез неколкократни плащания, изрично описани в исковата молба. Считано от 01.01.2013г. кредитът бил в просрочие. На ответника била връчена нотариална покана за доброволно изпълнение, но такова не последвало, поради което, считано от 07.03.2019г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем и пристъпила към снабдяване със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Поддържа, че е получено съобщение от заповедния съд с указания за предявяване на установителен иск за вземането му във връзка с подадено възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед.  Ето защо, моли съда да признае за установено на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че е титуляр на  паричните вземания – предмет на заповедта за незабавно изпълнение, а именно: сума 29 150 евро, представляваща главница по договор за банков кредит № 130КР- АА-0069/06.12.2007г., ведно със законна лихва от 26.03.2019г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 10 760,47 евро за периода от 01.09.2013г. до 06.03.2019г., обезщетение за забава в размер на 6 892,17 евро за периода от 01.01.2013г. до 25.03.2019г., разноски за връчване на нотариална покана в размер на 120 лева, равняващи се на 61.36 евро, разноски за подновяване на ипотека в размер на 352,80 лева, равняващи се на 180.38 евро, като в частта за разноските по заповедното производство съдът се произнесе с осъдителен титул. Претендира и сторените съдебно-деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

         Ответникът, чрез назначения му на осн. чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, подава отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва наличието на договорни взаимоотношения с ищеца, произтичащи от процесния договор, но поддържа, че не е налице надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени.   

         В открито съдебно заседание ищецът прави искане за изменение на предявените искове, чрез прибавяне на осъдителен петитум в условията на евентуалност, а именно – ако съдът счете, че уведомлението за предсрочна изискуемост по кредита е било ненадлежно връчено на ответника, исковете да се разгледат като осъдителни, като съдът да приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила след издаването на заповедта за изпълнение, с връчването на исковата молба за отговор. С протоколно определение на съда от 07.05.2021г. искането за изменение на предявените искове чрез прибавяне на осъдителен петитум в условията на евентуалност, е оставено без уважение като недопустимо, като определението не е било обжалвано и е влязло в законна сила.

По допустимостта на исковете:

Предявени са обективно съединени искове пр. осн. чл.415, вр. с чл.422 от ГПК.

Исковете са процесуално допустими. Налице са специалните предпоставки, обуславящи наличието на правен интерес у кредитора от тяхното предявяване. От приложеното към делото ч. гр. д. № 17443/2019г. на СРС се установява, че същото е образувано по заявление на ищеца от 26.03.2019г. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу ответника. На 26.08.2019г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, с която е разпоредено длъжникът – ответник в настоящия процес, да заплати на заявителя – ищец подробно описаните в исковата молба суми, произтичащи от договор за кредит от 06.12.2007г. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника – ответника в настоящото производство на 21.11.2019г., чрез трето лице – Т.Т., което съгласно посоченото от ЧСИ, е негова сестра. На 29.11.2019г., с писмо с пощенско клеймо от 25.11.2019г.  по делото е постъпило възражение от ответника, чрез адв. Н.О..

С оглед задължението на съда да следи за допустимостта на предявените искове, по делото е извършена проверка на истинността на подписа, положен  в пълномощното, приложено към подаденото възражение, предвид направеното оспорване от страна на ищеца. Същият твърди, че положеният за Д.Д. подпис във въпросния документ, не е положен от него, поради което и подаденото в заповедното производство възражение, е подписано от лице без представителна власт, следователно е невалидно като процесуално действие. Счита, че има правен интерес това да бъде установено по делото, доколкото би означавало, че срещу издадената в негова полза заповед за незабавно изпълнение няма подадено възражение в срок и същата се е стабилизирала.

По делото е изслушано заключението на съдебно-графическа експертиза, което е компетентно изготвено, поради което съдът го кредитира изцяло. В заключението си вещото лице Г. М., след проверка и анализ на доказателства по делото и използвайки за сравнителен образец подписа, положен от ответника в представения по делото договор за кредит, сочи, че с категоричност подписът за упълномощител в процесното пълномощно – налично по делото в електрофотографско копие, се явява копие на подпис, който е положен от ответника Д.. Установените съвпадения са устойчиви, индивидуални и по обем достатъчни за извода, че изследваният подпис и сравнителните образци от подписа на Д., са положени от едно и също лице. При изслушването в о.с.з. допълва, че доколкото изследваният документ не е в оригинал, не може да даде заключение по въпроса дали подписът в оригинала, от който е направено електрофотографското копие, е положен от лицето или е пренесен с техническо средство.

Съдът, като взе предвид гореизложеното, намира, че доколкото не се установява по категоричен начин и без съмнение подаденото в заповедното производство възражение да изхожда от лице без представителна власт, същото следва да се приеме за редовно, доколкото е и постъпило в срока по чл.414 от ГПК.

С разпореждане на съда, връчено на 31.01.2020г., на заявителя е указано, че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е постъпила в регистратурата на СГС с вх. № 27861 от 02.03.2020г., като доказателства за това са представени по заповедното дело. Ето защо съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира следното от фактическа страна:

Установява се от приетите по делото доказателства, че между страните е бил сключен договор за кредит №130КР – АА – 0069/06.12.2007г. По силата на същия банката е приела да извършва разплащания при условията на овърдрафт по разплащателната сметка на ответника, при максимално допустим размер на дебитното салдо от 29 150 евро за текущи битови нужди, ремонт и покупка на движима вещ. Срокът за ползване на овърдрафта е до 01.12.2012г. Уговорена е годишна лихва в размер на годишния EURIBOR, увеличен с надбавка от 4.1770 пункта. Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по сметката на кредитополучателя, се олихвяват с посочения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 20 пункта. Страните са уговорили, че в първия работен ден, след изтичането на уговорения срок, банката закрива овърдрафта, като при наличие на непогасени задължения към тази дата, те се издължават съгласно погасителен план, като крайният срок за погасяването им е 01.12.2022г. За обезпечаване на вземанията по кредита, се учредява първа по ред договорна ипотека върху недвижим имот – апартамент в гр.София, собственост на В.А.Н.. Разходите са оценка, учредяване, подновяване и заличаване на договорната ипотека са уговорени да се поемат от кредитополучателя. В чл.31.2 от договора е посочено, че банката има право да обяви овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя, в срок, определен от банката, в случай, че той не извърши което и да е плащане по договор в срок от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо. Ако до изтичането на срока, посочен в писменото предизвестие, кредитополучателят изпълни задълженията си, банката може да се откаже от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Кореспонденцията между страните се води на посочените в договора адреси, като за ответника това е гр. София, ж.к. „*********.

На 01.11.2018г. ищецът е изготвил покана до ответника, съгласно която, поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит, към 28.10.2018г. вземанията на банката възлизат на сума в общ размер на 44 640 евро. Ответникът е поканен в 5-дневен срок от получаването на поканата да погаси изискуемите си задължения, в противен случай банката ще счита ползваният кредит за изцяло и предсрочно изискуем. Представени са фактура и сметка № **********/04.02.2019г. на ЧСИ С.Я., съгласно които по банков път е заплатена сумата от 60 лв. - такса за връчване на покана.

От приетите писмени доказателства / констативен протокол на ПЧСИ П.В.при ЧСИ С.Я., уведомление по чл.47 от ГПК, разписка/, се установява, че по молба от ищцовата банка при ЧСИ Ст. Я.е входирана 1 бр. покана, с вх. № 050493/02.11.2018 г., с цел извършване на действия по връчване на основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, на адресата: Д.В.Д. с ЕГН: **********, с адрес: ***.

На 06.11.2018 г. в 17:00 ч., 18.11.2018 г. в 15:30 ч.,  на 19.12.2018 г. в 18:00 ч. и на 16.01.2019 г. в 16:00 ч. служителят Л.А.Т.е посетил посочения от молителя адрес за връчване на поканата. Лицето не е открито, а живущите на адреса нямат данни за него. На 16.01.2019 г. е залепено уведомление на входната врата на апартамента и пощенската кутия. След направена справка в НБД „Население“ е установено, че постоянният и настоящ адрес на лицето е посоченият в поканата. Не са установени регистрирани трудови договори. В указания в уведомлението срок, ответникът не се е явил в кантората на ЧСИ за получаване на поканата.

По делото е изслушано заключението на ССчЕ, което е компетентно изготвено и пълно, не е оспорено от страните, ето защо съдът го кредитира изцяло.  От същото се установява, че съгласно доказателства по делото и счетоводните записвания на ищцовата банка, усвоената сума по кредита възлиза на 59 724,20 евро, извършени са погашения в размер на 35 636,24 евро, с които са погасени 30 574,20 евро главница и 5 062,04 лева лихви. Остатъчните задължения по овърдрафта възлизат на 29 150 евро и се издължават, съгласно изготвения погасителен план към договора за кредит, с краен срок 01.12.2022г. Последното плащане на задължения по процесния договор за кредит е извършено на 04.07.2012г. Съобразно извършеното от банката обявяване на кредита за предсрочно изискуем, задълженията на ответника възлизат на следните суми: 29 150 евро – просрочена  главница; 10 760,47 евро – договорна лихва, 6 892,17 евро – наказателна лихва и 472,80 лв. разноски. По поставената служебно от съда задача, вещото лице отговаря, че без да се взема предвид твърдяната от ищеца настъпила предсрочна изискуемост на кредита, съобразно уговореното между страните и като са съобразени само вноските по кредита с настъпил редовен падеж, вземанията на банката възлизат на следните суми: 15 082,69 евро – непогасена главница, 10 760,47 евро възнаградителна лихва за периода 01.09.2013г. - 06.03.2019г., 6 892,17 евро непогасена наказателна лихва, изчислена за периода 01.01.2013г. 0 25.03.2019г. и 472,80 лв. разноски.

При така установените факти по делото и като обсъди доводите на страните, съдът намира следното от правна страна:

Ищецът носи тежестта да установи валидното възникване и съществуване на процесните парични вземания от твърдения правопораждащ юридически факт – договор за кредит, техния размер и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, за която ответникът е бил уведомен.

Страните не спорят, че между тях е възникнало валидно правоотношение по процесния договор за кредит.

Спорен е въпросът обявена ли е предсрочна изискуемост на вземанията на банката по договора за кредит, за която ответникът да е редовно уведомен.

Предсрочната изискуемост е форма на изменение на договора, което настъпва с волеизявлението само на една от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявлението на кредитора, че ще счита целият кредит или непогасен остатък от него за предсрочно изискуем, което включва вноските с ненастъпил падеж, които не са изискуеми към момента на изявлението. Тъй като правото да се направи вземането за целия кредит в предсрочно изискуемо е потестативно и с упражняването му страната едностранно внася промяна в съдържанието на възникналото облигационно правоотношение, то за да настъпят последиците от упражняването на това право, е нужно изявлението да е достигнало до насрещната странa.

В т. 18 от ТР № 4 от 18.04.2014 г. е прието, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК при вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Следователно, предсрочната изискуемост, настъпва от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили и обективните факти, които страните по общо съгласие са уговорили, че ще обуславят възникването на правото на банката да обяви кредита за изискуем преди изтичане на уговорения срок.

В настоящия случай, по делото е представена покана, връчена от ЧСИ Я.по възлагане на кредитора. Видно от представените писмени доказателства, връчителят е посетил четири пъти обявения постоянен и настоящ адрес на кредитополучателя в гр. София, който съвпада с адреса, посочен в договора за кредит, но адресатът не е намерен. При последното посещение връчителят е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.

При връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител /чл. 18 от ЗЧСИ/ се прилагат общите правила на чл. 37-58 ГПК, като отказът за получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени. Доколкото връчването по реда на чл. 47 ГПК е допустимо при точно изброени предпоставки, удостоверяване на обстоятелства, относими към същите, следва да се съдържа в самото съобщение за връчването върху поканата и конкретно - да е посочена причината, обусловила приложението на чл. 47, ал. 2 ГПК /определение № 47/17.01.2011 г. по ч.т.д. № 719/2010 г. на ВКС, ІІ ТО/. Според определение № 479/20.06.2011 г. по ч.т.д. № 444/11 г. на ВКС, ІІ ТО, наред с удостоверяване предпоставките по чл. 47, ал. 1 ГПК, за прилагане уведомяване по реда на чл. 47, ал. 2 ГПК е необходимо изпълнение и на предвиденото в ал. 3 на същата разпоредба. Съгласно определение № 141/02.02.2010 г. по ч.т.д. № 496/2009 г. на ВКС, І ТО, преценката за предпоставките по чл. 47, ал. 1 ГПК се извършва въз основа отбелязванията върху поканата. Следва да има изрично указване как и къде е извършено връчването чрез залепване на уведомлението /определение № 108/16.02.2012 г. по ч.т.д. № 70/2012 г. на ВКС І ТО, и определение № 857/09.12.2011 г. по ч.т.д. № 623/2011 г. на ВКС, І ТО и др./.

Налага се изводът, че в съобщението за връчване следва да се съдържат всички предпоставки, обосновали връчването на поканата по реда на чл. 47 ГПК, включително посочване на датите и адрес на посещение, като целта е съдът да обоснове извод за законосъобразността на връчването по реда на чл. 47 ГПК, включително дали са били спазени всички предпоставки за залепване на уведомление по този ред.

В конкретния случай, видно от посоченото от връчителя, той е посетил адреса четири пъти - на 06.11.2018 г., в 17:00 ч., 18.11.2018 г. в 15:30 ч., на 19.12.2018 г. в 18:00 ч. и на 16.01.2019 г. в 16:00 ч. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК предвижда, че когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.

Тези предпоставки са налице: връчителят е посещавал адреса четири пъти, като интервалът между посещенията е повече от една седмица и едно от посещенията е в неприсъствен ден (18.11.2018 г. - неделя). Кредитополучателят не е намерен на адреса, не е намерено лице, което е било съгласно да получи съобщението. Връчителят е отбелязал, че по сведение на лице от адреса, Д. не живее на адреса, съседите нямат друга информация. На 16.01.2019 г. е залепено уведомление на входната врата на апартамента. Адресът, на който е било залепено уведомлението, съвпада с обявения постоянен и настоящ на кредитополучателя. Извършената от ЧСИ, с оглед връчването чрез работодател, справка за регистрирани трудови договори на лицето в електронния регистър на НОИ, е показала, че такива няма.

За пълнота на изложението, съдът посочва, че същите констатации са направени и от съдебния служител по призоваването към СГС, който е установил, че по данни от съседи – сем. В.от ап. 61, лицето е напуснало адреса през 2014г. Исковата молба по настоящото дело също е връчена за отговор по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление, като на осн. чл.47, ал.6 от ГПК на ответника е предоставена правна помощ и е назначен особен представител – определената от САК адв.В..

Като взе предвид всичко изложено, съдът намира, че на основание чл. 47, ал. 2 и ал. 5 ГПК, с изтичане на двуседмичния срок, считано от 16.01.2019г., съобщението се счита за връчено. С получаване на поканата, изявлението на банката е достигнало до кредитополучателя и кредитът е станал предсрочно изискуем с изтичането на дадения в поканата петдневен срок от  31.01.2019г. или на 05.02.2019г.

Възраженията на особения представител на ответника в тази връзка съдът намира за неоснователни.

Следователно, като бъде съобразено установеното в заключението на ССчЕ, изцяло основателен е предявеният иск за незаплатена главница, включваща падежиралите вноски и обявения за предсрочно изискуем остатък.

По претенцията за възнаградителна лихва, съдът намира следното:

Видно от заключението на ССчЕ задължението за възнаградителна лихва, изчислено за периода 01.09.2013г. - 06.03.2019г. възлиза на сума 6 892,17 евро. Предсрочната изискуемост обаче, съобразно гореизложеното, е настъпила на 05.02.2019г. и след тази дата кредитополучателят не дължи възнаградителна лихва. Ето защо, искът е основателен и следва да се уважи за сумата от 10 599,67 евро (изчислена по реда на чл. 162 ГПК) и за периода от 01.09.2013 г. до 04.02.2019 г. и следва да се отхвърли за периода от 05.02.2019 г. до 06.03.2019 г. и за разликата над 10 599,67 евро до пълния предявен размер от 10 760,47 евро.

Претенцията за наказателна лихва, съгласно раздел V, т.9 от договора и съгласно заключението на ССчЕ, е основателна, както е поискана, считано до датата  на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Претенциите за разноски за връчване на нотариална покана и подновяване на договорна ипотека също са основателни, предвид уговореното в договора за кредит и установяването на същите по размер от заключението на ССчЕ.

По разноските: 

С оглед изхода на делото искането на ищеца за присъждане на разноски в исковото производство е  частично основателно. Видно от доказателствата по делото, той е направил разноски в размер на 500 лева за депозит за вещо лице  по допуснатата ССчЕ, 1 840,22 лева за държавна такса и 3 000 лв. - депозит за възнаграждение на назначения на осн. чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника. Следва да бъдат присъдени и разноските, направени от ищеца в заповедното производство, доколкото съгласно т.10в от Тълкувателно решение на ВКС от 18.06.2014г. относно заповедното производство присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска.  В заповедното производство на ищеца са определени разноски от 1840,22 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Следвателно, на осн. чл.78, ал.1 съразмерно с уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 7 205,73 лв.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.В.Д., ЕГН **********,*** съществуването на следните вземания на „П.и.б.” АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 26.08.2019г. по ч. гр. д. № 17443/2019 г. по описа на СРС, 150 с-в и изпълнителен лист: за сумата от 29 150 евро, представляваща главница по договор за банков кредит № 130КР- АА-0069/06.12.2007г., ведно със законна лихва от 26.03.2019г. до изплащане на вземането; за договорна лихва в размер на 10 599,67 евро за периода от 01.09.2013 г. до 04.02.2019 г., като за периода от 05.02.2019 г. до 06.03.2019 г. и за разликата над 10 599,67 евро до пълния предявен размер от 10 760,47 евро ОТХВЪРЛЯ иска; за обезщетение за забава в размер на 6 892,17 евро за периода от 01.01.2013г. до 25.03.2019г.; за разноски за връчване на нотариална покана в размер на 120 лева и разноски за подновяване на ипотека в размер на 352,80 лева.

 

ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „П.и.б.” АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** от 7 205,73 лв. представляваща направените разноски   в заповедното и в исковото производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

 

                                                                  СЪДИЯ: