Решение по дело №1302/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  935

гр.Пловдив, 12.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Фаня Рабчева

                                       ЧЛЕНОВЕ: Анна Иванова

                                                                    Иван Анастасов

като разгледа ч.гр.д.№1302/2019 г. по описа на ПОС, докладвано от съдия ИВАНОВА, за се произнесе, съобрази:

            Жалбоподателят А.И.Ц., ЕГН:********** ***– длъжник по ИД чрез адв.Д.Б., с жалба вх.№18323/14.06.2019 г. по описа на ПОС, обжалва действията на ЧСИ Константин Павлов, рег.№824 с район на действие -ПОС по ИД №915/2010 г. –разпореждане от 13.05.2019 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че отказът на ЧСИ е незаконосъобразен поради това, че съгласно ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на ИД, т.н.“перемпция“, настъпва по силата на закона, т.к. взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години за периода след 20.08.2013 г. до 12.09.2015г. Моли да се отмени отказа на ЧСИ и да се прекрати ИД.Претендира присъждане на адв.хонорар по чл.38, т.2 ЗА.

Взискателят „Кредит инкасо инвествмънтс БГЕАД, ЕИК ********* , с АУ:гр.София, бул.“Панчо Владигеров“№21,бизес сграда „Люлин-6,ет.2“ - взема становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. Претендира разноски.

Държвавата като присъединен взискател чрез ТД НАП-Пловдив – не взема становище.

           ЧСИ е изложил мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащо на обжалване действие, а по същество – неоснователна. Конкретно: счита, че в процесния периода след 20.08.2013 г. до 12.09.2015г. са извършени следните изпълнителни действия:. – на 20.08.2013 г. е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника в ЦКБ АД и ПИБ АД; на 30.09.2014 г. длъжникът е внесъл 10 лв. по сметка на ЧСИ К.Павлов, която е приспадната от задлжението му. С това си доброволно плащане длъжникът е признал вземанията и висящността на ИД е поддържана чрез неговото действие – доброволно плащане, което е основание за прекъсване на перемционния срок.

На  12.09.2015 г. е конституиран взискателят Кредит инкасо поради цедиране на вземането.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения 1-седмичен срок.

По наведените доводи ПОС намира следното:

Жалбоподателят счита, че съгл.чл.433, ал.1,т.8 от ГПК ИД се прекратява, когато взискателят не е поиска 2 години извършване на ИД. Счита, че извършеното частично плащане не прекъсва давностния срок, защото не означава признаване на вземането по смисъла на чл.116,б.“а“ ЗЗД. Цитира съдебна практика – р.№87/24.7.2015 г. по т.д.№1171/14 г., 1ТО на ВКС, р.№100/2011 г. на ВКС, 2 ТО, р.№255/2013 г. на ВКС, 2 ТО и р.№98/2013 г. на ВКС, ТО според която частичните плащания на дълга не съставляват признание на дълга за непогасената му част по смисъла на чл.116,б.“а ЗЗД, а е извършено по съображение да не бъдат извършвани изпълнителни действия. 

ПОС намира, че доводите в жалбата са основателни, съображения:

Съгласно ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г., т.10 на ОСГТК на ВКС когато взискател не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години без значение дали изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1,т.8 ГПК или не, ИД се прекратява по силата на закона; не са изпълнителни действия образуването на ИД, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експериза за определяне непогасения остатък от дълга, извършване на разпределение, плащането въз основа на него и др.

Съгласно ТР 2/26.6.2015 г. на ВКС, ОСГТК -  давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определенен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на  ЧСИ изпълнително действие.

В процесния период след 20.08.2013 г. до 12.09.2015г. са извършени следните изпълнителни действия: на 20.08.2013 г. е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника в ЦКБ АД и ПИБ АД, а следващото изпълнително действие, прекъсващо давността  е конституирането на взискателя по ИД „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕАД по молба от 12.9.2015 г. след заличаването на взискателя БНП Париба пърсънъл файненс ЕАД поради извършената цесия.

В ТР №2/26.06.2015 г. по т.10 от т.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК са дадени задължителни разяснения по отношене на прекъсването на давността с признаване на вземането от длъжника по чл.116,б.“а“ от ЗЗД в смисъл, че ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, то тогава признанието прекъсва давността.

От приложеното ИД –л.80 е приета вносна бележка от 30.09.2014 г. на банка „Алианц Банк България“АД от А.Ц., от която е видно, че длъжникът е внесъл 10 лв. по банковата сметка на ЧСИ К.Павлов по ИД 915/2010 г.,  с което плащане ,обаче, не може да се приеме, че длъжникът е признал изрично дълга, тъй като липсва писмено изявление втози смъсъл по ИД.

 Горното налага извода, че в продължение на повече от 2 години / след 20.08.2013 г. до 12.09.2015г./ взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, поради което изпълнителото производство се е прекратило по силата на закона.

Като не е прекратил ИД на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК, ЧСИ е постановил незаконосъобразен отказ. Ето защо ПОС намира, че оплакванията в жалбата  в тази връзка са основателни, извършеното отказ на ЧСИ следва да се отмени и делото следва да върне на ЧСИ за прекратяване на ИД съобразно мотивите на съда, дадени в настоящето решение.

По изложените съображения жалбата е основателна и следва да се уважи. С оглед уважаване на жалбата на основание чл.78,ал.1 ГПК, следва да бъде осъден взискателят да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. на адв.Д.Б. като пълномомощник на жалбоподателя, съгласно чл.11 от Наредба№1/9.7.2004 г. за мин.размери на адв.възнаграждения във вр. с чл.38,т.2 от ЗА.

Водим от горното съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ действието на Константин Павлов, рег.№824 с район на действие -ПОС по ИД №915/2010 г. –разпореждане от 13.05.2019 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.

ВРЪЩА делото на ЧСИ Константин Павлов, рег.№824 с район на действие -ПОС за извършване на действия по прекратяване на ИД №915/2010 г.

ОСЪЖДА„Кредит инкасо инвествмънтс БГ“ЕАД, ЕИК ********* , с АУ:гр.София, бул.“Панчо Владигеров“№21,бизес сграда „Люлин-6,ет.2“ да заплати на адвокат Д.Г.Б. ***№1 – 200 лв. адвокатско възнаграждение по ЧЖ съгл.чл.38,т.2 ЗА.

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: