ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2129
гр. София, 28.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20231110207422 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 68, ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба с вх.№43985/26.05.2023г., допълнена и
поддържана с уточнение-жалба с вх. № 185172 от 28.06.2023г. на адвокат М.
М. в качеството му на упълномощен защитник на обвиняемия Ф. М. М., ЕГН:
********** срещу Постановление от 16.06.2023г. с вх. № 173326/19.06.2023г.
на СРП по ДП № *******/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. №
********/2021 г. по описа на СРП, с което е оставено без уважение искането
на обвиняемия Ф. М. М., ЕГН: ********** за отмяната на действащата
спрямо него мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на
Република България“, наложена му на основание чл.68, ал.1 от НПК по ДП №
*******/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № ********/2021 г. по описа
на СРП с постановление на прокурор от 14.07.2022г.
За да гарантира своевременен достъп до правосъдие за страните и в
изпълнение на указания на съда от постановеното определение №
1809/02.06.2023г. по НЧД № 7422/2023г. по описа на СРС, НО, 9 състав, на
20.06.2023г. под вх.№ 175814/20.06.2023г. е докладвано на съдията-докладчик
Постановление на СРП от 16.06.2023г. по ДП № ******/2021 г. по описа на 05
РУ-СДВР, пр.пр. № ********/2021 г. по описа на СРП.
С постановлението на прокурора е отказано на обвиненото лице Ф. М.
М., ЕГН: ********** да бъде отменена наложената му мярка за процесуална
принуда „забрана за напускане на пределите на страната“ до приключване на
наказателното производство.
На основание определение №2040 от 20.06.2023г. по НЧД № 7422/2023г.
по описа на СРС, НО, 9 състав във връзка с определение № 1809/02.06.2023г.
по НЧД № 7422/2023г. по описа на СРС, НО, 9 състав и Постановление от
16.06.2023г. с вх. № 173326/19.06.2023г. на СРП по ДП № *******9/2021 г. по
описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № ******/2021 г. съдът е дал възможност на
1
обвиняемия Ф. М. М. чрез адвокат М. М. да заявят:
1.). дали поддържат основната си жалба (искане) с вх.№
43985/26.05.2023г. по чл.68, ал.5 от НПК за цялостна отмяна на наложената от
прокурора в ДП мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на
пределите на Р България“ и пред настоящия съдебен състав, или
2.). да заявят искане съдът да разреши временно пътуване до Р Турция
на обвиняемия Ф. М. М. за определен период и при какви основания – да се
уточни конкретно искането в тази насока, ако се релевира такова;
3.). дали заявяват искане съдът по реда на чл.68, ал.5 от НПК да извърши
съдебен контрол на Постановление на СРП от 16.06.2023г. по ДП №
******/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № ********/2021 г. по описа
на СРП и респективно какво искане предявяват към съда,
4.). дали искат да допълнят доводите си от основната си жалба (искане) с
вх.№ 43985/26.05.2023г. в 7-дневен срок от съобщението по въпросите за
отмяната на наложената на подзащитния му М. по реда на чл.68, ал.1 от НПК
мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на
страната“ до приключване на наказателното производство или
5.). желаят съдебното производство да бъде прекратено, в случай, че
произнасянето на прокурора ги удовлетворява.
С определение №2040 от 20.06.2023г. по НЧД № 7422/2023г. по описа на
СРС, НО, 9 състав съдът е приел тези указания и процесуални възможности,
които са в съответствие с константната съдебна практика на ЕСПЧ за
гарантиране на реален, бърз, непосредствен и ефективен достъп до
правосъдие от независима, обективна, справедлива и безпристрастна съдебна
институция, създадена в съответствие със закона, в процедурата “habeas
corpus” в изпълнение на международноправните гаранции на чл.5, §4 и чл.6,
§1 от КЗПЧОС за съблюдаване на правото на защита на обвиняемия М.
касателно процесуалния му статус на лице, спрямо което действа мярка за
държавна процесуална принуда, ограничаваща правото му на свободно
териториално придвижване в друга държава (съгласно делото „Ракевич
срещу Русия“, делото „Рейнпрехт срещу Австрия“, делото „Чахал срещу
Обединеното Кралство“, делото „Тимошченко срещу Украйна“, делото
„Ван Дрогенбрьок срещу Белгия“, делото „Ди Уайлд, Омс и Версип срещу
Белгия“ и др. на ЕСПЧ.
В депозираната жалба с вх.№43985/26.05.2023г., допълнена и
поддържана с уточнение-жалба с вх. № 185172 от 28.06.2023г. на адвокат М.
М. в качеството му на упълномощен защитник на обвиняемия Ф. М. М. се
инвокират подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на
постановлението на СРП от 16.06.2023г. за отказ за отмяната на действащата
в ДП по реда на чл.68, ал.1 от НПК спрямо наказателно преследването лице
мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на
страната“. Защитникът адвокат М. поддържа, че отказът на прокурора за
отмяната на мярката по чл.68, ал.1 от НПК е незаконосъобразен. Излага се, че
спрямо обвиняемият М. е действала в ДП мярка за неотклонение „домашен
2
арест“ и забрана по чл.68, ал.1 от НПК. Релевира се, че делото е приключило
с окончателен съдебен акт, но въпреки това действало ограничението по
чл.68, ал.1 от НПК. Мотивира се, че обвиняемия М. имал близък възходящ
родственик от първа степен, който пребивавал в Р Турция. За болния си
родител Г. Ю. К. (негова майка) нямало кой да се грижи, освен обвиняемият
М.. Баща му М. М. М. бил твърде възрастен (на 70 години), за да замества
необходимите грижи за родителя К. Извършва се позоваване на медицински
доказателства за влошеното състояние на родителя К. Защитата заявява
становище за пълната отмяна на действащата мярка за процесуална принуда
по чл.68, ал.1 от НПК спрямо обвиняемият М.. Аргументира се, че
обвиняемия М. напрактика е лишен от възможността да полага грижи, дори и
за двамата си родители, пребиваващи в Р Турция. Тази забрана по чл.68, ал.1
от НПК се счита за несправедлива спрямо обвиняемият М.. Защитата се
позовава на международните правни гаранции по чл.5§4 и чл.6,§1 от
КЗПЧОС, които следва да доведат до задължителната съдебна отмяна на
забраната обвиняемият М. да напусне пределите на страната. Защитата
заявява, че приветства гарантираната възможност на обвиняемия М. и неговия
защитник да обжалват пред съда съгласно съдебната практика на ЕСПЧ по
процедурата “habeas corpus” постановлението на прокурора от 16.06.2023г., с
което е оставено без уважение искането за отмяната на мярката по чл.68, ал.1
от НПК. На следващо място, поддържа се от адвокат М., че подзащитния му
М. винаги се е явявал в наказателното производство и е съдействал на
органите на разследването при провеждането на процесуално-следствените
действия. Поддържа се твърдение за добросъвестно процесуално поведение
от негова страна. Счита се, че липсва злоупотреба с процесуални права и
забавянето на ДП във фазата на разследването му. Инвокира се, че
обвиняемия М. би бил винаги на разположение на съда и разследващите
органи до приключване на делото. Поддържа се, че тежкото влошено
здравословно поведение на родителите на подсъдимия М. е юридически факт,
който следва да бъде преценен от съда при вземането на решението му за
отмяната на забраната по чл.68, ал.1 от НПК. Аргументира се, че липсват
данни и опасност обвиняемият М. да се укрие, или да извърши последващо
престъпление. Прави се искане съдът да уважи в цялост депозираната жалба и
се изразява желание обвиняемият М. да получи достъп до истинско
правосъдие.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на жалбата и събраните по делото писмени и гласни
доказателства чрез способите на доказване в наказателното производство,
намира за установено следното:
I. Жалбата с вх.№43985/26.05.2023г., допълнена и поддържана с
уточнение-жалба с вх. № 185172 от 28.06.2023г. на адвокат М. М. в
качеството му на упълномощен защитник на обвиняемия Ф. М. М. е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА – редовна е от външна страна, съдържа
изискуемите по закон реквизити в нея, подадена е в законоустановения срок
по реда на чл.68, ал.4 от НПК с обоснован правен интерес, от процесуално
легитимирана страна с надлежен процесуален представител, пред родово,
3
местно и функционално компетентен съд и срещу акт на прокурор от СРП,
връчен по законов ред на 22.06.2023г., който подлежи на проверка в
производство по съдебен контрол на основание чл.68, ал.5 от НПК.
Разгледано по същество – ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА и
следва да се остави без уважение.
II. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
ДП № *********/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. №
*******/2021 г. по описа на СРП е било образувано на 11.11.2021г. с първото
действие по разследването (разпит на свидетел) за престъпление по чл.149,
ал.1 от НК.
На 11.11.2021г. по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР бил задържан Ф. М.
М..
По справка от 05 РУ-СДВР към 12.11.2021г. задържаното лице М. имало
криминални регистрации за кражни, измама, грабеж в периода от 20.02.2002г.
до 23.08.2017г.
Според справката си за съдимост към 12.11.2021г. задържаното лице М.
било наказано с влязло в сила споразумение по НОХД № 44/2018г. на РС
Силистра за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, като му било наложено
ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.
В ДП са разпитани свидетелите - малолетната Т. Н. И. (пострадалата) на
11.11.2021г., непълнолетния Я. С. Т. на 11.11.2021г. и на 15.07.2022г., А. З. Б.
на 11.11.2021г., П. К. Г. на 11.11.2021г., М. М. А. на 12.11.2021г., Т. Й.. З. на
12.11.2021г., А. З.Б. от 10.05.2022г., П. К.Г. от 13.05.2022г.
На 12.11.2021г. задържаният по реда на ЗМВР Ф. М. М. бил обвинен за
престъпление по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК, за това на 11.11.2021г., около
16:30 часа в гр.София, в градинката до джамия „Баня Баши“ е извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14 години – спрямо малолетната Т. Н. И.,
като й обарвал гърдите с ръце, опипвал през ластичния й панталон интимните
й части с ръце в областта на вагината, опитвал се да я целуне по устата, като
блудството е извършено чрез употреба на сила (дърпал я с ръце към себе си) и
заплашване (казал и: „Да те еба и пари ще ти дам….Ще ти еба майката….Не
искаш ли да те бия“).
С определение от 15.11.2021г. по НЧД 15764/2021г. на СРС, 20 състав,
потвърдено с определение на СГС от 23.11.2021г. по ВНЧД № 4557/2021г. по
отношение на обвиняемия М. по реда на НПК била наложена мярка за
неотклонение „домашен арест“.
В рамките на провелото се разследване са били изпълнени съдебни
експертизи – КСППЕ на л.49 ДП, на л.56 ДП и на л.216 ДП; СВТЕ на л.123
ДП.
Съгласно докладна записка от 2022г. на служители от СДВР при
проверка на адреса на обвиняемия М., където се изтърпявала мярката му за
неотклонение „домашен арест“ същият не бил установен и намерен на
4
04.01.2022г. Обвиняемият М. след проведени ОИМ и след като е обявен за
ОДИ, бил намерен и задържан с постановление на прокурор по чл.66, ал.1 от
НПК вр. чл.64, ал.2 от НПК за 72 часа на 19.01.2022г.
С влязло в сила определение № 662/21.01.2022г. на СРС, НО, 94 състав
по НЧД № 836/2022г. мярката за неотклонение от домашен арест спрямо
обвиняемия М. била изменена в „задържане под стража“.
В ДП били проведени две съдебни процедури по чл.65, ал.1 от НПК по
инициатива на обвиняемия М., като исканията му за изменение на мярката му
за неотклонение били оставени без уважение.
В производството са се провеждали ОИМ за установяването на
пострадалата Илиева за извършване на допълнителен разпит.
Прокурорът в ДП е обектвиирал с постановления указания към
разследващите органи какви действия по разследването следва да се
извършат.
С постановление от 13.07.2022г. на наблюдаващия прокурор от СРП по
ДП била отменена на основание чл.234, ал.8 от НПК мярката за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на обвиняемия М.. Същият бил
освободен от Следствения арест в гр.София.
С постановление от 14.07.2022г. на наблюдаващия прокурор от СРП
спрямо обвиняемия М. била наложена мярка за процесуална принуда по реда
на чл.68, ал.1 от НПК „забрана за напускане на пределите на Република
България“.
На 25.01.2023г. пострадалата Илиева е била допълнително разпитана за
факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване в ДП.
В ДП е било извършено на 25.01.2023г. разпознаване на лице по реда и
способите на НПК.
III. При така установените фактически констатации в рамките на
образуваното ДП и с оглед предмета на съдебната процедура по чл.68, ал.5 от
НПК в съответствие със закона и доказателствата по делото, съдът излага от
правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
Решаващата инстанция на СРС по реда на чл.68, ал.5 от НПК
намира, че обжалваното постановление на СРП от 16.06.2023г. с вх. №
173326/19.06.2023г. на СРП по ДП № *******/2021 г. по описа на 05 РУ-
СДВР, пр.пр. № *********/2021 г. по описа на СРП, с което е оставено без
уважение искането на обвиняемия Ф. М. М. за отмяната на действащата
спрямо него мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на
страната“, наложена му на основание чл.68, ал.1 от НПК с постановление от
14.07.2022г., е правилно, законосъобразно и обосновано.
Съдебният състав напълно споделя изложените от представителя на
обвинението правни съображения като мотивирани и почиващи на правилна,
професионална, вярна и точна интерпретация на закона и доказателствата от
ДП. Не са налице юридически основания за промяна на процесуалния статус
на обвиняемия М. с отмяната на наложената му забрана по чл.68, ал.1 от
5
НПК.
За целите на производството съдът намира, че се извежда обосновано
предположение обвиняемият М. да е съпричастен към престъплението по
чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК, за което е наказателно преследван. В тази
насока съдът се позова на събраните в ДП чрез процесуалният
инструментариум на НПК доказателства и доказателствени средства.
Посоченото обвинение по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК е за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, наказуемо с „лишаване от
свобода“ от две до осем години.
В ДП в съответствие с тълкувателните постановки на т .1 от ТР 1/2002г.
на ОСНК на ВКС не се изисква обоснованото предположение към
визираното престъпление да е доказано по безспорен и абсолютен начин, така
както се изисква в случаите при повдигане на обвинение с обвинителен акт
или при постановяване на осъдителна присъда, ако са налице предпоставките
за това.
Прокурорът е ръководно-решаващ орган на ДП и под негов надзор се
събират и проверяват доказателства за обосноваване и/или опровергаване на
възведената от него в постановлението за привличане на обвиняем
обвинителна теза. ДП има подготвителен характер. Няма пречка определени
доказателства и доказателствени средства да бъдат събрани и в съдебната
фаза на делото. Разбирането на съда е, че ДП е почти финализирано и може да
бъде приключено по независима преценка на СРП по реда на чл.242 от НПК
със съответен акт на прокурора в стадия „действия на прокурора след
приключване на разследването“.
Забавянето в досъдебната фаза на делото е в съответствие с принципа на
разумния срок и съдебната практика на ЕСПЧ, предвид фактическата и
правна сложност на наказателното производство и с оглед характера
(естеството) на престъплението по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК. Забавянето
в ДП се е дължало от една страна на продължителността на процедурите по
чл.64 и чл.65 от НПК (общо четири такива са проведени със съответен
съдебен контрол на СГС по отделни произнасяния на СРС), при което делото
е било измежду съдебните инстанции в продължение на месеци.
Налице е и укриване на обвиняемия М., тъй като не е бил установен от
полицейските служители на МВР на адреса, където се е търпяла от него
първоначално определената му и наложена от съда мярка за неотклонение
„домашен арест“.
Обвиняемият М. е бил обявен ОДИ при неустановяването му на адреса
през месец ноември 2022г. Бил е установен и задържан близо два месеца по-
късно, като в ново производство по чл.66, ал.1 вр. чл.64, ал.2 от НПК мярката
му за неотклонение е била изменена в „задържане под стража“.
В рамките на разследването са извършвани множество разпити на
свидетели и процесуално-следствени действия предвид спецификата на
сложността на предмета на доказване в ДП и необходимостта на прокурора да
прецени внимателно обосноваността на обвинителната си теза, на която е
6
„dominus litis” (или т.нар. „господар на обвинителната функция“). Дори и да
е налице известно забавяне в ДП, то не се е дължало единствено и само на
действията на органите на разследването, доколкото разследващият орган не е
изпълнявал многократно указанията на прокурора. В такива случаи се
преценява според практиката на ЕСПЧ и поведението на обвиняемия, и
сложността на наказателното производство. Изводът е комплексен и такъв е
извършен от съда с настоящото определение.
Спрямо обвиняемият М. е налице и облекчаване на процесуалния му
статус, тъй като на основание чл.234, ал.8 от НПК е била отменена служебно
от прокурора действащата спрямо него мярка за неотклонение „задържане
под стража“. Правото на свободно вътрешно териториално придвижване на
обвиняемия М., както и други негови възможни субективни права (например
правото на труд, образование и др.) не са ограничени в ДП - дори в никаква
степен би казал съдът. Действащата спрямо него мярка за процесуална
принуда „забрана да напуска пределите на страната“ е пропорционална и
съответна на целта по смисъла на разпоредбите на чл.269, ал.1 от НПК вр.
чл.1 от НПК. В тази насока е Определение № 58 от 3.10.2012 г. на АСпНС по
в. н. ч. д. № 178/2012 г., 1-ви с-в, докладчик съдията Красимира Райчева,
според което целта на мярката по чл. 68, ал. 1 от НПК е да осуети
недобросъвестно процесуално поведение на обвиняем или подсъдим с оглед
напускане пределите на страната освен с разрешение на наблюдаващия
прокурор, а в съдебната фаза с разрешение на съда, който разглежда делото, с
цел да го обезпечи за нуждите на производството.
Интересите на правосъдието имат приоритет пред интересите на
обвиняемия М. същият да се придвижва свободно в друга държава, предвид
правото му на свободно международно териториално предвижване като
физическо лице. Посочената мярка за процесуална принуда в ДП гарантира в
съответна законова степен, че обвиняемия М. няма да се укрие извън страната
и доколкото разполага с такава възможност – родителите му живеят трайно в
Р Турция, същият има финансови възможности да се предвижи до тази
държава, същият има интерес да избегне наказателната репресия спрямо него,
и знаейки, дори, че Република Турция не изпълнява на практика договорите за
правна помощ по наказателни дела и международните конвенции в същата
област за предаване на обвинени от българската държава нейни турски
граждани, какъвто е и обвиняемия М.. Т.е. по делото за българските власти
биха възникнали повече препятствия и пречки да приложат правомощията си
по чл.1 от НПК, ако се отмени мярката за процесуална принуда спрямо
обвиняемия М. или му се разреши временно да напусне страната за определен
срок (каквото процесуално искане не се поддържа в жалбата му). По делото
са налице данни, че обвиняемия М. е злоупотребявал с процесуалните си
права на обвинено лице и се е укривал от органите на разследването. Правата
му се ограничават в ДП пропорционално и съответно. Налице са справки,
според които майката на обвиняемия М. – Г. Ю. К. е влизала и е излизала
свободно в Република България през ГКПП, пристигайки от Република
Турция (едно от последните посещения от които е в периода от 11.05.2023г. –
7
27.05.2023г.). Представените от обвиняемия М. медицински доказателства за
здравословното състояние на родителя К. са от 10.10.2018 г. Същите са с
доста стара давност и сочат, че родителят К.е била изписана от посоченото
лечебно заведение в Р България с общо подобрение и предписана
медикаментозна терапия. Медицинските доказателства за състоянието на
родителя на обвиняемия М. сочат на извод, че майка му полага и може да
полага грижи за себе си самостоятелно, посещавайки и напускайки страната,
за да получава сама медицинска грижа или за да се срещне със сина си М.. В
тази връзката възраженията от жалбата, че се е повлиявал живота на
обвиняемия М. от невъзможността да полага грижи за родителите си са
неоснователни и неподкрепени с убедителни доказателства. Съдът приема, че
влошеното здравословното състояние на родителите на обвиняемия М. е било
налично към датата на престъплението по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК, за
което е обвинен в настоящото ДП и това влошено здравословно състояние на
родителите му не го е възпрепятствало да реализира инкриминираната
проява. Влошено здравословно състояние на неговия родител К. е следвало да
го възпира и въздържа с траен сртимул от извършването на каквито и да е
било престъпления или други противобществени прояви. Обвиняемият М. е
обвинен за тежко умишлено престъпление „насилствено блудство“ спрямо
малолетно дете под 14 години. Децата подлежат на особена закрила от
Държавата и същата по реда на НПК следва да разкрива и наказва извършени
спрямо тях тежки умишлени престъпления с приоритет пред правата на
обвинението лице, което следва да търпи следващите се от това
пропорционални законови ограничения, уредени в НПК.
Решаващата инстанция на СРС приема, предвид 1.). обремененото
съдебно минало на обвиняемия М. по осъждането му по НОХД № 44/2018 г.,
в сила от 12.02.2018 г.; с оглед 2.). недобросъвестното му процесуално
поведение в ДП; 3.). поради високата обществена опасност на
престъплението, за което е обвинен по състава на чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 от
НК, както и 4.). в съответствие с общественият интерес съгласно решението
по делото „Матценетер срещу Австрия на ЕСПЧ от предотвратяване на
опасността от реализирането на престъпление от същия идентичен вид като
престъплението, за което е повдигнато обвинение, че се обуславят
основания, не само за определяне на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ (извод за по-голямото) спрямо обвиненото лице, но и по аргумент на
по-силното основание (“argumentum a fortiori”) (извод за по-малкото), и
основания за вземане на мярка за процесуална принуда спрямо наказателно-
преследвания субект, каквато е забраната да се напускат пределите на
страната по смисъла на чл.68, ал.1 от НПК.
Общественият интерес и интересите на правосъдието по чл.1 от НПК са
с по-голяма тежест от зачитане на правилото на свободното междудържавно
придвижване на обвиняемия М., независимо от презумпцията за невиновност
и правилото за свободата на личността (в този смисъл е §57 от делото Бочев
срещу България на ЕСПЧ).
По тези съображения и в съответствие с приетите изводи, СРС, НО,
9-ти състав на основание чл.68, ал.5 от НПК
8
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната жалба с вх.
№43985/26.05.2023г., допълнена и поддържана с уточнение-жалба с вх. №
185172 от 28.06.2023г. на адвокат М. М. в качеството му на упълномощен
защитник на обвиняемия Ф. М. М., ЕГН: ********** срещу Постановление от
16.06.2023г. с вх. № 173326/19.06.2023г. на СРП по ДП № *******/2021 г. по
описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № *********/2021 г. по описа на СРП, с което е
оставено без уважение искането на обвиняемия Ф. М. М., ЕГН: ********** за
отмяната на действащата спрямо него мярка за процесуална принуда „забрана
да напуска пределите на Република България“, наложена му на основание
чл.68, ал.1 от НПК по ДП № ******/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр.
№ ********2021 г. по описа на СРП с постановление на прокурор от
14.07.2022г.
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 16.06.2023г. с вх. №
173326/19.06.2023г. на СРП по ДП № *******/2021 г. по описа на 05 РУ-
СДВР, пр.пр. № ******/2021 г. по описа на СРП, с което е оставено без
уважение искането на обвиняемия Ф. М. М., ЕГН: ********** за отмяната на
действащата спрямо него мярка за процесуална принуда „забрана да напуска
пределите на Република България“, наложена му на основание чл.68, ал.1 от
НПК по ДП № *******/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. №
*******/2021 г. по описа на СРП с постановление на прокурор от 14.07.2022г.
ВРЪЩА НЕЗАБАВНО на СРП материалите от ДП № *******/2021 г.
по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № *******/2021 г. по описа на СРП за
продължаване на процесуално-следствените действия с евентуална преценка
за предявяване на разследването и за произнасяне с акт на прокурора в стадия
„действия на прокурора след приключване на разследването“.
Определението на съдебния състав е окончателно на основание чл.68,
ал.5 от НПК и също не подлежи на обжалване и протест.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от постановлението на всяка от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9