МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 39 ОТ 18.11.2015 Г. ПО НОХД № 362/2015 Г. НА НПРС.
Подсъдимият Ж.Т.В. е предаден на съд затова че, на *** г. около *** часа,
в гр. К., област Ш., управлявал моторно превозно средство /лек автомобил „***”
с рег. № ****/ с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда /по-точно
1,85 промила/, установена по надлежния ред /в случая със съответното техническо
средство „Алкотест Дрегер
7510”/, след като е бил осъден за деяние по чл.343б, ал.2 от НК с присъда по
НОХД № 975/2015 г. на РС гр. Ш., в сила от 16.06.2015 г. и за деяние по чл.
343б, ал.1 от НК с присъда по НОХД № 1699/2012 г. на РС гр. Ш., в сила от
08.11.2012 г. – престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
Прокурорът при Новопазарската районна
прокуратура поддържа обвинението. Счита, че същото е доказано, поради което
моли, подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание
при приложението на чл.55, ал.1, т.2 от НК във вр. с
чл.42а от НК – пробация.
От направените от страна на подсъдимия изявления по делото се прави
извод, че същият се признава за виновен по предявеното му обвинение. Той
признава, че на посочената в обвинителния акт дата е управлявал автомобил след
употреба на алкохол и не оспорва фактите, отразени в обвинителния акт. Моли,
съдът да му наложи наказание пробация.
Назначеният на подсъдимия служебен защитник – адв.
Н. Д. от Ш.та адвокатска колегия също счита, че
обвинението е доказано. Намира, че по отношение на подсъдимия са налице
многобройни смекчаващи вината му обстоятелства, поради което следва да се
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 от НК, като на В. бъде наложено
наказание пробация.
След като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът намери за
установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Ж.Т.В. ***. На *** г.
вечерта, по ул. „***” в гр. К., обл. Ш., той
управлявал моторно превозно средство /лек автомобил „***” с рег. № ****,
движейки се в посока от централната част на града към механа „***“, находяща се
извън гр. К.. Преди това подсъдимият употребил алкохол, а и бил лишен от право
да управлява моторно превозно средство с присъда по НОХД № 975/2015 г. на РС
гр. Ш., в сила от 16.06.2015 г., но въпреки това той шофирал. Тогава, в близост
до бензиностанцията в края на града, подсъдимият бил спрян за проверка от
свидетелите Р.А.М. и Т.К.Д. – служители при РУ на МВР – Н., които в същата
вечер били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на автомобилното
движение. При спирането на колата, на двамата свидетели направило впечатление,
че подсъдимият е в нетрезво състояние. Предложили му да го изпробват с техническо
средство - „Алкотест
Дрегер 7510”. Уредът отчел концентрация на алкохол в
кръвта чрез издишания от подсъдимия въздух от 1,85 промила. Пред проверяващите
подсъдимият не отрекъл, че е употребил алкохол, а напротив признал, дори им
споменал и вида на употребения алкохол. След това на В. бил съставен акт за
установяване на административно наказание и му бил издаден и връчен талон за
медицинско изследване, но същият не дал кръвна проба, не се явил в Центъра за спешна медицинска помощ, за
да му е била взета кръв за изследване. Впоследствие било констатирано, че
подсъдимият е бил осъден за деяние по чл.343б, ал.2 от НК с присъда по НОХД №
975/2015 г. на РС гр. Ш., в сила от 16.06.2015 г. и за деяние по чл. 343б, ал.1
от НК с присъда по НОХД № 1699/2012 г. на РС гр. Ш., в сила от 08.11.2012 г.
Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
всички събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите Р.А.М. и Т.К.Д.,
от приложените по делото писмени доказателства: акт за установяване на административно
нарушение №349/ *** г.; талон за изпращане на медицинско изследване №0436290/***
г.; протокол за медицинско освидетелстване от същата дата; справка за съдимост
на В., както и от обясненията на самия подсъдим, където той признава вината си.
Всички тези доказателства категорично сочат, че с деянието си подсъдимият от
обективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК.
Безспорно е, че той е управлявал МПС - лек автомобил „***” с рег. № ****, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установено по надлежния ред,
след като е бил осъден за деяние по чл.343б, ал.2 от НК и за деяние по чл.
343б, ал.1 от НК с влезли в сила присъди. В случая следва да се отбележи, че е
без значение обстоятелството, че подсъдимият не е дал кръв за химическо
изследване, защото съгласно чл.6 от Наредба №30/2001 г. употребата на алкохол
на водача на превозно средство може да се установи чрез показанията на
техническото средство, а и съгласно установената трайна съдебна практика този
ред на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, се
отнася към надлежния ред за установяването й по смисъла на закона.
От субективна страна е налице пряк умисъл, защото подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Считайки обвинението за
доказано безспорно, съдът призна подсъдимия Ж.Т.В. за виновен в извършване на
престъплението по чл. 343б, ал.2 от НК.
За да определи следващото се на подсъдимия наказание, съдът отчете, че
извършеното от него деяние не представлява тежко престъпление по смисъла на
чл.93, т.7 от НК. Подсъдимият е осъждан, като всъщност две от предишните
постановени спрямо него присъди са основание настоящото му деяние да се
квалифицира именно по чл.343б ал.2 от НК. Затова съдът счита, че тези му осъждания не следва да се отчитат като отегчаващо
вината на подсъдимия обстоятелство. Но все пак доколкото спрямо В. са
постановени и други присъди /извън вече посочените по-горе/, то съдът отчете,
че В. е личност с по-висока степен на обществена опасност. По делото
подсъдимият прави пълни признания, изразява съжаление за стореното, което
очевидно е проява на критичност към извършеното, а и следва да се приеме, че
той сътрудничи за разкриването на обективната истина по делото, тъй като от
показанията на двамата свидетели е видно, че в хода на извършената му полицейска
проверка, подсъдимият е признал употребата на алкохол, подписал е съставения му
акт без възражения и при пълно съдействие на полицейските служители. Такова
съдействие за разкриване на фактите по делото подсъдимият оказва и на съдебното
следствие, където отново признава вината си и разкрива подробности по случая.
Също така се установява в настоящото производство, че понастоящем отскоро
подсъдимият е започнал работа, което обстоятелство е положително за
характеристиката на неговата личност. Предвид тези данни и при наличието на
горепосочените смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът счете, че е
налице хипотезата по чл.55 от НК, а именно, че в случая са налице многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, при което и най-лекото
предвидено в закона наказание за Ж.В. би се оказало несъразмерно тежко. Ето
защо и на основание чл.343 б, ал.2, във вр. с чл.55,
ал.1, т.2 , буква “Б”, във вр. с чл.42а, ал.2, т.1, 2
и 6 от НК и във вр. с чл.2, ал.2 от НК, съдът наложи
на подсъдимия наказание „Пробация” със следните пробационни
мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, с периодичност на
явяване и подписване пред пробационен служител три
пъти седмично за срок от 3 /три/ години; 2.
Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 3 /три/ години и 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото
от 320 /триста и двадесет/ часа годишно за срок от три години.
В настоящия случай следва да се отбележи, че в периода от осъществяване
на деянието от страна на Ж.Т.В. и до постановяване на настоящата присъда е
налице законова промяна, относно размера на наказанието, предвидено за извършено
престъпление по чл.343б, ал.2 от НК. Действащата към момента на деянието
разпоредба предвижда наказание лишаване от свобода до две години и глоба от сто
до триста лева, а понастоящем действащата разпорежда предвижда наказание
лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от петстотин до хиляда и
петстотин лева. В хипотези като настоящата съдът следва да приложи
по-благоприятния за извършителя закон. Видно е, че по-благоприятна за
подсъдимия е разпоредбата, действаща към момента на извършване на деянието,
поради което и именно тази разпоредба бе приложена в случая. Съдът обаче
прецени, че следва да наложи пробационните мерки в
максималните срокове и размер, поради по-високата степен на обществена опасност
на личността на подсъдимия, а и е видно, че настоящото му деяние е извършено в
изпитателния срок на предишното му осъждане. Поради това, за да изпълни
наказанието целите си, регламентирани в закона, съдът счете, че пробационните мерки следва да са в максимален размер и
срок.
На основание чл.
343г от НК съдът лиши подсъдимия от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца, като на основание чл.59,
ал.4 от НК приспадна времето през което той е бил лишен от това право със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №15-0307-000088 от
09.09.2015 г. на Началника на РУ - Н. към ОДМВР гр. Ш.. Съдът счете, че именно
такъв един срок на лишаване от правоуправление би изиграло поправителна и
възпитателна роля по отношение на В..
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
21.12.2015
г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: