РЕШЕНИЕ
№ 955
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330101564 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от А. П.
П., ЕГН **********, от *****, чрез адв. Н. срещу „Кредит Тайм„ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление във София, ЖК „Младост 1 А
„ ул. Анна Ахматова № 9 представлявано от М. И. за прогласяване
нищожността на клаузите на договора за кредит ****от 21.12.2021 г.
предвиждащ заплащане на еднократна такса в размер от 148,80 лв. за
експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем, като
противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикаляща ЗПК,
накърняваща догооврното равноправие, и противоречаща на ЗПК.
Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
кредит на ****от 21.12.2021 г. за сума от 500 лв. ЛП е 10 %, а ГПР-13,01 %.
Съдържа се клауза за такса за еднократна такса за експресно разглеждане на
заявка за одобрение на паричен заем в размер от 148,80 лв. Същата е
неравноправна. Противоречи на добрите нрави.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Потвърждава
сключването на договора. Отрича неравноправността на клаузата. .
1
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства- договор за кредит ****на
21.12.2021 г. е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от
ответника в заем сума от 500 лева за срок от 4 месеца. ГЛП е 10 %, а ГПР –
13,01 % В чл. 3 договора е предвидено заплащане на еднократна такса от
148,80 лв. за експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричния
заем.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между тях е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заета сума.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Видно от приложения договор за кредит в същия се съдържа изискване
за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявката в
празмеро т 148,80 лв. Така установената клауза се преценя от съда като
нищожна, поради противоречието и с добрите нрави, защото води до
увеличаване размера на кредита при липса на яснота относно насрещната
престация, която получава длъжника. Постигнато е съгласие, че посочения
разход подлежи на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по
кредита, което води до извод, че по този начин е установено скрито –
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което не е посочено при
определяне на годишния процент на разходите. По така изложените
съображения клаузата, установяваща задължение за заплащане на такси за
2
експресно разглеждане е нищожна, поради установяването и в противоречие
с добрите нрави. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца
се дължат направените по делото разноски за държавна такса-50 лв. Тъй като
същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено
по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Н. съобразно нормите на чл.
7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на
сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от
300 лв.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 3 от
договор за паричен заем № ****на 21.12.2021 г.сключен между А. П. П., ЕГН
**********, от *****, и „Кредит Тайм„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление във София, ЖК „Младост 1 А„ ул. Анна Ахматова № 9
представлявано от М. И., като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление във София, ЖК „Младост 1 А„ ул. Анна Ахматова № 9
представлявано от М. И. да заплати на А. П. П., ЕГН **********, от *****
сумата от 50 (петдесет лева ) лв. за разноски за производството.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление във София, ЖК „Младост 1 А„ ул. Анна Ахматова № 9
представлявано от М. И. да заплати на адвокат С. К. Н. ЕИК ********** с
адрес на дейност *****, сумата от 300 (триста) лева за адвокатско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/__________________
4