№ 39058
гр. София, 10.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Частно
гражданско дело № 20211110167763 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение срещу
КР. Г. Д. за няколко суми, сред които и сумата от 86.60 лева, представляваща такси по
рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит, начислени на
основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от договора вр. с чл.37 от Общите условия.
В разглеждания случай видно от изложените от заявителя твърдение и от
представения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение рамков договор и общи
условия съобразно изискванията на чл. 410, ал. 3 от ГПК в контракта – чл.14, ал.1, т. 3 се
предвижда задължение за длъжника за заплащане на такси съгласно ценова листа за
изпращане на уведомителни съобщение при неизпълнение от негова страна да погасява в
срок минималните погасителни вноски. В същия смисъл са е предвидените в чл.37 от
Общите условия към договора задължения. По делото е представена и ценовата листа, по
която се заплащат дължимите такси и от която е видно, че таксата за уведомително
съобщение, т.е за едно съобщение, за закъснение в погасяване на задълженията по кредита е
в размер на 15 лева.
В настоящия случай при извършване на преценката си във връзка с претенцията на
заявителя, Софийски районен съд намира, че противоречаща на закона е договорената такса
в чл. 14, ал.1 ,т. 3 от рамковия договор, вр чл. 37 от ОУ, въз основа на която се претендира
сума в размер на 86.60 лева. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита, сред
които са и дейностите свързани с настъпването на изискуемостта на кредита дори и в
случаите на предсрочна изискуемост. На следващо място видно от приложения от заявителя
договор и ценова листа към него стойността на претендираните такси е договорена като
фиксиран размер независимо от реалните разходи, които биха били направени, като се
съобрази и, че изпращането на уведомително съобщение с цена в размер на 15 лева се явява
прекомерно висок размер. Следователно така претендираната такса не представлява
разходи, а предварително уговорено задължение на потребителя, с което по същество се
1
цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със сключването и изпълнението на
договора. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и това е
лихвата за забава, за която съдът вече е издал заповед за изпълнение. Ирелевантно в случая е
конкретният размер на претенцията на заявителя, доколкото същата се основава на
неравноправна клауза. Противното би означавало да се допусне уважаване на претенции
основаващи се на нищожни клаузи само защото се претендира само част от начислената на
основание същата клауза сума.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при
наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение №
974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено за сумата от 86.60,
представляваща такса по чл.14, ал.1, т. 3 от договора за изпращане на уведомления при
неизпълнение на задължението да се заплати месечна вноска в срок.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от
85.18 лв. до пълния дължим размер от 86.92 лв. за платена държавна такса и над сумата от
49 лв. до пълния дължим размер от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 96101/26.11.2021г. на [фирма], ЕИК ********* срещу
КР. Г. Д., ЕГН ********** в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 86.60 лева, представляваща такса за
изпращане на уведомления при неизпълнение на задължението да се заплати месечна вноска
в срок по чл.14, ал.1, т. 3 от рамков договор, както и за сумата над 85.18 лв. до пълния
дължим размер от 86.92 лв. за платена държавна такса и над сумата от 49 лева до пълния
дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
2
едноседмичен срок от получаването на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3