Р Е Ш Е Н И Е № 506
гр. Монтана, 3 август 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 06 07 2023 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: Петя Видова като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, А.д. № 39 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
156 и сл., вр. пар. 2 от ДОПК, вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на „Д*** -М” ЕООД,
гр. М*** против Ревизионен акт № Р-04001221001397-091-001/30.08.2021 г.,
поправен с РАПРА № П-04001221194511-003-001/15.11.2021 г. издадени от В*** Т***
Д*** – Началник на сектор, възложил ревизията и Е*** Л*** П. – главен инспектор
по приходите, ръководител ревизията при ТД на НАП В*** Търново, потвърден с
Решение № 147/22 12 2021 г. от Б*** М*** Н*** – Директор на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика”, В*** Търново при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по
отношение на фактурите и периодите, касаещи доставки от дружествата „А*** 84”
ЕООД и „К*** груп” ЕООД. Уточнението е извършено в заявление от 12 07 2022 г.
/л. 132, том ІІ/, след като указания за уточняване предмета на делото са давани
с Определение от 22 02 2022 г., с Протоколно определение от 05 05 2022 г., с
Разпореждане от 10 06 2022 г. и с Определение от 7 юли 2022 г. Изрично
процесуалният представител на оспорващото дружество заявява, че не обжалва
установеният размер за данъчно задължение за периодите и по отношение на
фактурите издавани от дружествата „М*** Ф*** ” ЕООД и „И*** К*** ” ЕООД. Не
обжалва и установеният размер за данъчно задължение по отношение на цитираните
в жалбата периоди, касаещи месеци 10.2019 г., м. 02 и м. 05.2020 г., м. 09/10/11/2020 г., м. 01 и м. 02 2021 г.,
който установен по тези фактури размер е деклариран от дружеството.
В жалбата се твърди, че всяка една от
фактурите съдържа необходимите реквизити, включена е в дневника за покупки и
продажби, декларирана е със справката-декларация за всеки един от данъчните
периоди, извършено е разплащане на дължимата сума, издадени са касови бонове от
регистрирани фискални устройства, поради което изцяло неоснователно, както
органът по приходите, така и данъчният директор постановил обжалваното решение
са формирали необосновани изводи, във връзка с направените с жалбата
оплаквания. Счита, че анализът на предходните доставчици за процесните фактури
и евентуалните проблеми при тях, във връзка с документалната обоснованост на
извършените от тях доставки, не следва да е аргумент за постановяване на отказ
от правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно РА и обжалваното решение,
с което той е потвърден. Счита, че всяка една от процесните фактури има
характер на договор, поради което неоснователно е твърдението, че няма отделно
представен такъв. При анализа на представените от управителя на „К*** груп"
ЕООД доказателства, установяващи реалността на доставките, данъчният директор е
акцентирал на сключения договор за наем на товарен автомобил, марка „М*** ",
модел 1838, рег. № С*** от 27.11.2020 г., с наемодател „Е*** транс" ЕООД и
наемател „К*** груп" ЕООД. Изцяло неоснователно е твърдението на стр. 14, посл.
абзац, че след проверка в управленска информационна система е установено, че
дружеството-наемодател „Е*** транс" не е притежавало никога товарен
автомобил „М*** " 1838, с рег.№ С*** . С изисканите от управителя на „К***
груп" ЕООД обяснения и доказателства, на органът по приходите е представен
голям талон на товарен автомобил „М*** " 1838 с рег. № С*** , който
установява собствеността на автомобила и опровергава твърдението за липса на
доказателства установяващи законосъобразното транспортиране на стоките предмет
на доставки по процесиите фактури.
С
Ревизионен акт № П-04001221194511-003-001/15.11.2021 г. за поправка на
Ревизионен акт при условията на чл. 133, ал. 3 от ДОПК е поправена очевидна
фактическа грешка допусната в издадения Ревизионен акт, който акт за поправка
на РА е връчен на 17 11 2021 г. по електронен път, чрез активиране на
електронна препратка /л. 47-53/
В писмена защита, адв. Н. се позовава на приетото заключение
вещото лице,
което установява, че за процесните фактури и в двете
дружества „А*** -87" ЕООД и „К*** груп" ЕООД са налични
приемо-предавателни протоколи, с които се индивидуализират
резервните части-стари, нови и минералната вода и водата - стр. 7 от заключението. На
същата страница с повдигнат текст, вещото лице е категорична, че в
законодателството липсва нормативна уредба, която да изисква наличието на
конкретен вид документ, извън данъчната фактура, за доказване действителността
на сделката и правото на приспадане на данъчен кредит. На стр. 18 от заключението по отношение на издадените фактури за
авансово плащане,
същите са включени в дневниците за покупки и съответно са намерили отражение в
справките-декларации за месеците на издаването, с което е спазено изискването
на закона. Заключението е обсъдило и допълнително представените с жалбата
писмени доказателства, които опровергават твърденията на данъчния орган за
липса на доказателства установяващи достоверността на извършените доставки.
Като краен извод вещото лице е приело, че „в случай, че се приеме за неправилен
отказът на административния
орган за правото на жалбоподателя да приспадне данъчен кредит, задължението на
„Д*** -М" ЕООД за ДДС би било - 64.09 лв. главница за
декларирания от ДЗЛ и невнесен данък по месеци, подробно описани в задача 2, а
така също и ДДС по данъчни фактури на „М*** Ф*** " ЕООД - 5900лв. и ДФ на
„И*** К*** " ЕООД - 1500лв., или общо главница - 7464.09лв/'. Счита, че този вариант
на заключението е в съответствие с изискването на закона, относно документиране
и осчетоводяване на процесните доставки, поради
което и след запознаване с представените в хода на административното
производство писмени доказателства, подкрепя твърдението ни за неправилност и
необоснованост на PA № Р-04001221001397-091-001/30.08.2021г, поправен с РАПРА №
Р 04001221194511-003-001/15.11.2021 г., потвърден с Решение
№ 147/22.12.2021 г.на Директора на Дирекция „ОДОП гр.В*** Търново. Моли да се уважи подадената жалба
по изложените в нея съображения и се отмени РА № Р-04001221001397-091-001/30.08.2021г.,
поправен с РАПРА № Р 04001221194511-003-001/15.11.2021., потвърден с Решение №
147/22.12.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП" гр. В*** Търново, като им се присъдят и направените в
производството разноски,
съгласно представен списък – л. 244, том І, ведно със законните последици от това.
Ответната страна – Директора
на Дирекция ОДОП В*** Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Т.Л., оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като
неоснователна. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5738.71 лв., съгласно
приложен списък с разноски /л. 245, том ІІ/. В писмена защита твърди, че на първо
място от събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства
безспорно са потвърдени констатациите, изложени в РА и РД. Счита, че РА в
обжалваната част е законосъобразен. Приходните органи са извършили ревизията по
предвидения в ДОПК ред, като в хода на ревизионното производство не са допуснати
процесуални нарушения, водещи до невалидност на акта от формална страна. След
установяване на релевантните факти и въз основа на материалноправните
разпоредби, органите по приходите са стигнали до правилни изводи, като от
страна на жалбоподателя не са ангажирани годни относими доказателства, които да
опровергаят фактическите и правни основания за издаването на ревизионния акт.
След съвкупния анализ на събраните в хода на ревизионното и съдебно
производство доказателства счита, че същите не са годни да опровергаят
фактическите и правни изводи на приходните органи, а оттам да обосноват
незаконосъобразност на обжалвания акт. В резултат на обстоен анализ на
документите събрани в хода на ревизията, касаещи извършването на търговската
дейност на дружеството, приходните органи са достигнали до извод, че липсват конкретни
доказателства, с които безспорно да е доказана доставка на стоки по смисъла на
чл. 6 от ЗДДС и за целитe на този закон да се
установи наличието на реално осъществени доставки по процесните фактури. В
съдебното производство жалбоподателят не успя да обори фактическите и правни
изводи на органите по приходите относно наличието на предпоставки за отказания
данъчен кредит. В случая не се представиха безспорни доказателства,
удостоверяващи реалното извършване на доставките от посочените дружества. Същевременно
от доказателствата е видно, че счетоводството на „Д*** -М" ЕООД не е водено
напълно в рамките на законовите изисквания. Констатациите на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза не променят установената в хода на ревизията
фактическа обстановка. От една страна вещото лице е получило, в проведен
телефонен разговор, изявление от страна на счетоводителя на
дружеството-жалбоподател, че същото няма разписана счетоводна политика. От
друга страна е видно от експертизата, че в счетоводството на „Д*** -М"
ЕООД стоково-материалната отчетност и по-специално сметка 304,
не е водена аналитично по видове стоки, количество и единична цена, а е
заведена само стойностно, като по този начин е нарушен Национален счетоводен
стандарт (НСС) № 2. От заключението на вещото лице е видно още, че освен
жалбоподателят и неговите контрагенти „А*** -84" ЕООД и „К*** Г*** “ ЕООД,
също не са представили хронологични регистри на счетоводна сметка 304, като и
за тях не може да се направи категоричен извод, че тази сметка е водена съгласно
изискванията на НСС № 2. В издадените от „А*** -84" ЕООД и „К*** Г*** ЕООД
фактури, липсва индивидуализиране на стоките, както и упоменатите във фактурите
описи. Към фактурите са представени приемо-предавателни протоколи, в които
резервните части са индивидуализирани като стари и нови, както и минералната
вода, но не е ясно кои резервни части са стари и кои нови. Друга констатация на
вещото лице, която разколебава приемането на реалността на доставките е, че не
са представени пътни листи, от които да е видно с какви транспортни средства е
извършен превоза, кое е лицето извършило превоза и мястото на прехвърлянето на
собствеността на стоките от предавателя на приемателя. На следващо място, в
хода на съдебния процес са оспорени приемо-предавателните протоколи между
дружеството-жалбоподател и сочените за доставчици „А*** -84" ЕООД и „К***
Г*** " ЕООД, като не са ангажирани доказателства от страна на
жалбоподателя за потвърждаване на тяхната автентичност, с оглед на което счита,
че тези приемо-предавателните протоколи не следва да бъдат кредитирани от Адм.
съд М*** , което в допълнителна степен потвърждава направените със спорния РА
констатации.
Доказателствата
по делото са писмени. Изслушано е заключение на вещо лице.
Административен съд М*** след като обсъди сочените
в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства и
възражения на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 6 от 03 01
2017 г. на Директор на ТД на НАП В*** Търново /л. 254/, на основание ЗНАП и
ДОПК са определени органите по приходите, компетентни по чл. 112, ал. 2, т. 1
от ДОПК, да издават заповеди за възлагане на ревизии, като в т. 9 на Заповедта
е посочено името на В*** Т*** Д*** –Началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП В***
Търново, ИРМ М*** .
Със Заповед за възлагане
на ревизия /ЗВР/ № Р-04001221001397-020-001/10.03.2021 г., на основание чл. 112
и чл. 113 от ДОПК /л. 83/, издадена и подписана от Началник сектор В*** Т***
Д*** , с електронен подпис, с дата на валидност 25 08 2020 – 25 08 2021 г. и 18
08 2021 – 18 08 2022 г. /видно от качените електронни документи на диск - л. 256/,
на „Д*** -М” ЕООД, гр. М*** , ЕИК * е възложено извършването на ревизия за
задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.09.2019 г. – 31.01.2021
г. и срок за извършване три месеца, считано от датата на връчване на Заповедта.
За извършители на ревизията са определени лицата – Е*** Л*** П. – Главен
инспектор по приходите /ръководител ревизията/ и Ц*** И*** К*** – главен
инспектор по приходите с дата на валидност на електронните подписи 17 12 2020 –
17 12 2021 г. В Заповедта е посочено, че за резултатите от ревизията следва да
бъде съставен ревизионен доклад от ревизиращите органи не по-късно от 14 дни
след определения за завършването на ревизията срок. В същата Заповед е
извършено и уведомление, че връчването на всички други съобщения, документи и
актове по започналото производство ще се осъществява на адреса за
кореспонденция или на посочен друг електронен адрес, посочен за получаване на
съобщения, както и че ако бъдат предприети действия за промяна на адреса за
кореспонденция без да бъде уведомен ръководителят на ревизията, актовете и
документите ще се прилагат към преписката и ще се считат за редовно връчени.
Видно от приложеното по делото Удостоверение за извършено връчване по
електронен път в ИС „Контрол” /л. 85/, Заповедта за възлагане на ревизия е
получена на 18 03 2021 г. чрез активиране на електронната препратка към
съобщението за електронно връчване на документи от посоченото
IP, като документът е изтеглен от имейл ddameood@gmail.com.
Със Заповед за изменение
на Заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-04001221001397-020-002/26.04.2021
г., на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК /л. 86/, към ревизирания период 01
09 2019 – 31 01 2021 г. е добавен и
периода от 01 02 2021 до 31 03 2021 г. и е удължен срокът, а именно: ревизията следва
да завърши до 18 06 2021 г. Съгласно Удостоверение за извършено връчване по
електронен път в ИС „Контрол” /л. 88/, ЗИЗВР
е получена на 10 05 2021 г. чрез активиране на електронната препратка
към съобщението за електронно връчване на документи от посоченото IP, като
документът е изтеглен от същия електронен адрес: ********@*****.***.
С Ревизионен Доклад /РД/
№ Р-04001221001397-092-001/25.06.2021 г. /л. 66-81/,
съставен от ревизиращите органи и подписан електронно от същите, са определени
данъчни задължения по ЗДДС, за ревизирания период 01 09 2019 – 31 01 2021 г. и 01 02 2021 – 31 03
2021 г., същият посочен в ЗВР и ЗИЗВР. С РД, на основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК е даден 14 дневен срок на ревизираното лице да направи писмено възражение
и представи доказателства. Съгласно Удостоверение за извършено връчване по електронен
път в ИС „Контрол”, ревизионният доклад е връчен на 02 07 2021 г. чрез
активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на
документи от посоченото IP, като документът е изтеглен от имейл ddameood@gmail.com /л. 82/ Със същото съобщение, с което е изпратен РД са връчени и
лихвен лист от 25 06 2021 г., както и Протоколи и Искания за доказателства,
ведно с приложения към тях, изброени в 16 пункта.
Срещу РД е подадено
възражение вх. № 15521 от 20 07 2021 г. /л. 65/, в което е посочено, че
констатациите приети от Органа по приходите не намират покритие в реално
осъществяваната от дружеството търговска дейност. Твърди се, че по отношение на
фирмите „А*** -84” ЕООД и „К*** груп” ЕООД са налице доказателства,
установяващи реалността на извършените доставки като е поискано удължаване на
срока за представяне на доказателства с един месец.
С Ревизионен акт /РА/ №
Р-04001221001397-091-001/30.08.2021 г. /л. 54-63/, издаден от В*** Т*** Д*** на
длъжност Началник сектор „Ревизии", възложил ревизията и Е*** Л*** П., на
длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП В*** Търново, ръководител
на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е установен размер на
задължение – данък добавена стойност /ДДС/ за периода 01 09 2019 – 31 01 2021
г. и 01 02 2021 – 31 03 2021 г. в размер на 77069,35, ведно с лихвите за
просрочие, изчислени към 30.08.2021 г. В същия е посочено, че от датата на
неговото връчване задълженията по него подлежат на доброволно плащане в 14 дн.
ср., както и че може да бъде обжалван пред Директор на дирекция ОДОП, гр. В*** Търново
чрез ТД. Съгласно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС
„Контрол”, ревизионният акт е връчен на 31 08 2021 г. чрез активиране на
електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи от
посоченото IP, като документът е изтеглен от имейл ********@*****.*** /л. 64/
С РАПРА №
П-04001221194511-003-001/15.11.2021 г. е извършена поправка на Ревизионен акт
/РА/ № Р-04001221001397-091-001/30.08.2021 г. /л. 47-52/, връчен съгласно
Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” на дата 17
11 2021 г., на която дата документът е изтеглен от имейл ********@*****.*** /л.
53/
С Решение № 147/22 12
2021 г., подписано от Б*** М*** Н*** - Директор на Дирекция ОДОП В*** Търново,
е потвърден като законосъобразен, в обжалваната част, РА №
Р-04001221001397-091-001/30.08.2021 г., поправен с РАПРА №
П-04001221194511-003-001/15.11.2021 г., с който е отказано право на приспадане
на данъчен кредит общо в размер на 71008,91 лв. за данъчни периоди за м.
10.2019 г., м. 11.2019 г., м. 07.2020 г., м.08.2020 г., м. 09.2020 г., м.
10.2020 г., м. 11.2020 г., м. 12.2020 г., м. 01.2021 г. и м. 03.2021 г., в
резултат на което е определен ДДС за внасяне в размер на 70947,56 лв. и лихви
върху него в размер на 6052.37 лв., а за данъчни периоди м 10.2019 г.,
м.02.2020 г.. м.05.2020 г. м.09.2020 г., м.10.2020 г., м.11.2020 г., м.01.2021
г. и м.02.2021 г. са определени за внасяне декларираните от ревизираното лице и
невнесени задължения за ДДС в размер общо на 64,09 лв. и съответните лихви в
размер на 5,33 лв. За да потвърди РА, този административен орган приема, че с
РА не са определени допълнително задължения и задължения за внасяне за данъчни
периоди м. 09.2019 г., м.12.2019 г., м.01.2020 г., м.03.2020 г., м.04.2020 г.,
м.06.2020 г., поради което в тази част РА не е обжалван и е влязъл в сила.
Възраженията по РА касаят единствено частта по ЗДДС, в която е отказано право
на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „А*** 84" ЕООД -
19 бр. с предмет на доставките авточасти, зимни спални комплекти, гуми втора
употреба и минерална вода и от „К*** Г*** " ЕООД – 29 бр. с предмет на
доставките авточасти по опис, минерална вода, ремонт и авансови плащания за
доставка. В решението подробно са описани извършваните в хода на проверката
процесуални действия и съставяни актове от органите по приходите. Посочено е,
че изводите на ревизиращите органи са основани на констатираните факти и
обстоятелства при извършените насрещни проверки и анализ на представените в
хода на ревизията документи от „Д*** -М" ЕООД. Представени са единствено
копия на процесиите фактури, с изключение на фактури № **********/08.10.2020
г., № **********/13.10.2020 г., № **********/20.10.2020 г., №
**********/26.10.2020 г. и № **********/31.10.2020 г., издадени от „К*** Г*** "
ЕООД. Към фактурите, издадени от „А*** 84" ЕООД и „К*** Г*** " ЕООД,
не са представени описи, приемо-предавателни протоколи за приемане на стоки,
складови разписки или други документи, в които да са налични данни за лицата,
предали и получили стоките и мястото им на получаване. В хода на извършените
насрещни проверки, от процесните доставчици са изискани доказателства във
връзка с изпълнението на посочените доставки на стоки и издадените фактури. При
проверките е установено, че на „К*** Г*** " ЕООД и „А*** 84" ЕООД са
връчени Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице. На „К*** Г*** " ЕООД искането за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице е връчено на деклариран електронен адрес, но до
приключване на насрещната проверка и на самото ревизионно производство не са
представени изисканите документи. Видно от Протокола за извършената насрещна
проверка на „А*** 84" ЕООД, от дружеството са представени копия на
изисканите фактури с изключение на фактура № **********/29.09.2020 г. Всички те
са описани подробно на стр.7, стр.8 и стр.9 от РД. Представени са и писмени
обяснения от представляващия А*** А*** относно естеството на работа на
дружеството „А*** - 84" ЕООД и за допусната техническа грешка - състояща
се в разменени вид и количества на доставената вода в издадените фактури с №
251 и № 262, като е посочено, че вярното количество е в издадените протоколи
към фактурите. Относно произхода на стоките са представени три броя фактури (с
дати 01 06; 05 08 и 06 08 2020 г.) от предходен доставчик „С*** 18" ЕООД с
ЕИК * БУЛСТАТ * , като към нито една от тези фактури няма представени доказателства
за извършено разплащане, което въпреки че е посочено в брой и е в нарушение на
чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на разплащанията в брой, поради
надвишаване стойностите по фактурите от 10000 лв., не са приложени копия на
фискални бонове. Същевременно това дружество е декларирало в Търговския
регистър на 27.03.2021 г., че през 2020 г. не е осъществявал дейност, а от
информационните регистри на НАП се установява, че са подавани нулеви СД по
ЗДДС, като не са декларирани получени покупки и извършени продажби. Сключеният,
между продавача „А*** - 84" ЕООД и купувача „Д*** - М" ЕООД, договор
за покупко-продажба и доставка на стоки от 01.07.2020 г., е рамков и в него
няма посочени стоки с конкретни параметри - количество, стойност, единична цена
и др. Посочен е само срок на доставка до 15 дни след направената поръчка за вид
и количество стока, като от представените документи няма данни за направени
такива поръчки. В писмените си обяснения, управителят на „А*** - 84" ЕООД
е посочил, че разплащанията са извършени в брой в момента на доставката, като
всички договорени стоки са доставени в срок и разплатени от доставчика. Относно
транспортирането на стоките е представен Договор за наем на товарен автомобил
от 01.06.2020 г. с наемодател „А*** " ЕООД и наемател „А*** 84” ЕООД, за
наем на т.а. „П*** Б*** ”, с рег. № C6945НА за срок от една година и 1040 лв.
месечен наем. Представен е и граждански договор № 01/01.06.2020 г. с възложител
„ А*** - 84" ЕООД и изпълнител - М*** И*** М*** , за извършване на „Т*** -
доставка на стоки, товаро - разтоварни дейности и хамалски услуги" за срок
до 30.09.2020 г., като за извършената работа следва да се изплати на лицето
сума в размер на 1600,00 лв. Поради това, че представляващ „А*** " ЕООД
(погрешно е записано „А*** ”) и „А*** 84" ЕООД е едно и също лице - А***
С*** А*** , а в договора за наем са положени видимо различни подписи, тези
доказателства не са приети за безспорно установяващи реалното транспортиране на
стоките. Не е представен разходен касов ордер или друг документ, от който да се
установи изплатеното възнаграждение, както и отчет за извършените дейности, с
оглед установяване дали същото лице е осъществило превоза на стоки от гр. София
до гр. М*** . От извършена проверка в информационната система на НАП е установено,
че от „А*** - 84" ЕООД не е подадена Справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за
2020 г. за изплатени доходи,; различни доходи от трудови правоотношения, както
и физическото лице не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. По отношение
на другия доставчик „К*** Г*** " ЕООД към жалбата срещу РА са приложени
документи от името на „К*** Г*** " ЕООД по връчено ИПДПОЗЛ №
П-22221121088987-040- 001/21.05.2021 г., като в описа на документите се
посочва, че се прилагат фактури за продажби и приемо-предавателни протоколи, но
такива липсват. Относно произхода на стоките са представени фактури от
предходен доставчик „П*** 08" ЕООД с ЕИК * и „К И М Б*** 2020" ЕООД с
ЕИК * . Съгласно представените писмени обяснения от управителя на „К*** Г*** "
ЕООД, разплащанията с „Д*** -М” ЕООД са извършени в брой в момента на
доставката, както и че всички договорени стоки са доставени в срок и разплатени
от доставчика. Посочено е, че между страните има сключен договор за продажба,
какъвто не е представен, нито към
жалбата, нито при ревизията от страните. Относно транспортирането на стоките е
представен Договор за наем на товарен автомобил М*** , модел 1838 с per. № С***
от 27.11.2020 г. с наемодател „Е*** Т*** " ЕООД и наемател „К*** Г*** "
ЕООД, за срок от една година и наемна цена от 1840,00 лв. месечно, както и
четири граждански договора с възложител „К*** Г*** " ЕООД. В хода на
ревизията, нито от ревизираното лице, нито от доставчиците са представени
доказателства за фактическо предаване, място на изпълнение на доставките и
свързаните с това доказателства за наличие на търговски обекти и транспортиране
на стоките. Липсват доказателства, които да установят, че тези дружества са
придобили и притежавали фактурираните количества стоки с оглед доказване на възможността
им да прехвърлят правото на разпореждане върху такива стоки на жалбоподателя.
От дружеството жалбоподател са изискани, но не са представени доказателства за
транспортиране и предаване на стоките предмет на процесиите фактури, издадени
от „А*** 84" ЕООД и „К*** Г*** " ЕООД, в това число фактури за
транспорт, пътни листи, товарителници, от които да е видно как е транспортирана
стоката от гр. София до гр. М*** , къде е натоварена стоката и къде е
разтоварена, кой е шофьор на автомобила, както и всички други съпътстващи
доставките документи, от които да е видно кои лица са участвали в извършването
на доставката. В хода по обжалване на РА са представени приемо-предавателни
протоколи, от съдържанието на които е видно, че същите не съдържат необходимите
данни, за да удостоверят предаване на стоките. Във всеки един от тях е посочено
място на предаване в гр. София, без да бъде конкретизиран обект. Върху касовите
бонове, приложени към фактурите като адрес на обекта е отбелязано „без
стационарен обект". Освен, че липсват данни за конкретен търговски обект
на доставчиците, от който да се доставят стоките, съгласно данните в
протоколите би следвало представител на дружеството жалбоподател да пътува до
гр. София да приеме стоките. Това обаче противоречи на дадените от доставчиците
еднотипни писмени обяснения, че стоката е доставена на ревизирания субект от
наето от тях по граждански договор лице. В голяма част от приемо-предавателните
протоколи към фактурите също не са конкретизирани стоките по количество и единична
цена - Приемо-предавателен протокол от 27.09.2020 г. към фактура №
**********/27.09.2020 г., издадена от „А*** 84"
ЕООД; Приемо-предавателен
протокол от 20.07.2020 г. към фактура № **********/20.07.2020 г., издадена от „А***
84" ЕООД; Приемо-предавателен протокол от 29.11.2020 г. към фактура №
**********/29.11.2020 г., издадена от „К*** Г*** " ЕООД;
Приемо-предавателен протокол от 25.01.2021 г. към фактура №
**********/25.01.2021 г., издадена от „К*** Г*** " ЕООД. Правилно органите
по приходите в хода на ревизията не са приели представените документи за
безспорно доказателство за реално транспортиране на стоките предмет на
фактурите, издадени от „А*** 84" ЕООД. тъй като договора за наем на
товарния автомобил е сключен с дружество „А*** " ЕООД, като едноличен
собственик на капитала на двете дружества е едно и също лице. В тази връзка от
„А*** - 84" ЕООД не са представени фактури за наем, документи доказващи
плащане на наемната цена, доказателства за извършения транспорт, лице осъществило
превоза, както и от „А*** " ЕООД няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за
2020 г. Същите изводи могат да се направят и по отношение на документите,
представени от жалбоподателя от името на „К*** Г*** " ЕООД по представения
Договор за наем на товарен автомобил от 27.11.2020 г. с наемодател „Е*** Т*** "
ЕООД и наемател „К*** Г*** " ЕООД. Дружеството наемодател не е притежавало
никога товарен автомобил „М*** 1838" с per. № С*** , няма и получени
фактури от това дружество. Не са представени също и платежни документи, удостоверяващи
плащането на наем на товарен автомобил. От „Е*** Т*** " ЕООД няма подадена
ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. Не е подавана и Справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2020 г. за изплатени доходи различни доходи от трудови правоотношения,
нито физическите лица са подавали ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за получените доходи
през 2020 г. От преките доставчици на жалбоподателя не са представени
документи, които са от съществено значение за установяване на реално извършени
доставки по процесните фактури, например: документи за извършени разходи във
връзка с процесните доставки, в т.ч. доказателства за материално-техническа и
ресурсна обезпеченост за извършване на фактурираните доставки; документи за
заприходяване, съхранение, изписване, товарене, транспортиране и предаване на
стоките/услугите и др. Решаващият орган приема, че приемо-предавателните
протоколи, като единствени документи, представени за доказване на процесните
доставки, не представляват доказателство за предаване и получаване на стоките в
обект на жалбоподателя. Не се съдържат имена на лицата, подписали протоколите,
вписано е името на дружеството като приело и предало. В този смисъл, въпросните
приемо-предавателни протоколи не могат да бъдат приети като двустранно
подписани документи между страните, които да обосноват извод за предаването на
фактурираната стока от съответния издател на спорните фактури към
жалбоподателя. Съставянето на двустранни приемо-предавателни документи
предполага реално предаване между конкретни лица на стоките, предмет на сделки
между ,Д*** -М" ООД и дружествата-доставчици, транспорт,
товарене/разтоварване, съхранение и складиране на стоките, а доказателства за
тези обстоятелства не са представени, при което няма данни и за датата на
данъчното събитие. Видно е, че се касае за родово определени вещи, които не са
достатъчно индивидуализирани, като същите са посочени само с най-общо
наименование, в много от случаите без количество и единична цена. Освен това,
за установяване на това дали даден документ е достоверен или не, е необходимо
той да се разгледа не само като реквизити и съдържание сам по себе си, а същият
следва да се съобрази при съвкупен анализ с всички събрани по случая
доказателства, в т.ч. и с оглед момента на представянето му. По отношение на
фактурите, по които е извършено авансово плащане, е установено, че към същите
са приложени касови бонове от м. 04.2021 г. датата на които се разминава с
датата на издаване на фактурите за авансово плащане. Органите по приходите са
приели, че дата на изискуемост на данъка е датата на извършеното плащане /на
издаване на фискалния бон/, а не датата на издаване на фактурата, поради което
са приели, че са нарушени разпоредбите на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС - получателят
по фактура, издадена преди настъпването на данъчното събитие, съответно авансовото
плащане, е включил същата в справката-декларация и дневника за покупки,
отнасящи се за данъчния период на издаване на фактурата, а не в този, през
който е настъпило данъчното събитие, съответно авансовото плащане, то правото
на данъчен кредит е ползвано преди периода на възникването му. Решаващият орган
приема, че данните в представените от жалбоподателя частни свидетелстващи
документи (фактури и приемо-предавателни протоколи) са противоречиви помежду
си, което значително дискредитира тяхната доказателствена стойност. Въпреки че
предмет на процесните фактури е авансово плащане към три от тях се представят
приемо-предавателни протоколи от същата дата за предаване на стока - М*** хладилен.
От приложените документи не става ясно дали се касае само за едно МПС или за
четири превозни средства, колкото са фактурираните авансови плащания. Липсват
представени фактури с предмет стока, от които да е приспаднат първоначално
фактурирания аванс и които да удостоверяват настьпило данъчно събитие по
смисъла на ЗДДС, а именно прехвърляне на собствеността или разпореждането върху
стоката. Липсват и представени доказателства относно този правно релевантен за
спора факт, а именно доказателства, които да удостоверят последващото предаване
на стока от вида на процесната чрез нейното индивидуализиране, в т.ч. за
транспорт, складови документи за въвеждането й в патримониума на предприятието
и прочие. Съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС. когато, преди да е възникнало данъчно
събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по
доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на
плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна
доставка. Във всички случаи обаче, за да се ползва едно лице от правото си на приспадане
на данъчен кредит е необходимо на първо място да е налице реално осъществена
доставка, което в настоящия случай не е доказано предвид изложеното. Осъществяването
на доставките е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен
кредит. Лицето, което претендира правото, следва да докаже, че са налице
законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за
възникване на правото на данъчен кредит. В тежест на жалбоподателя е
да установи с допустими доказателства и доказателствени средства реалното
осъществяване на фактурираните доставки, като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т.
1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит. В настоящия случай
жалбоподателят не е успял да докаже, чрез представените в хода на ревизионното
и настоящото производство доказателства, реално осъществени доставки на стоки,
поради което не е налице правото на данъчен кредит съобразно разпоредбите на чл.
68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, доколкото
не е установено данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. Фактът, че
ревизираното лице разполага с първични счетоводни документи - фактури, не
означава, че същите автоматично доказват отразените в тях обстоятелства и не е
достатъчен, за да обоснове правото на данъчен кредит. Като вид счетоводен
документ, използван в случая да докаже факти изгодни за получателя по него,
фактурата се ползва с доказателствена сила, доколкото съответства на останалите
събрани в хода на ревизионното производство доказателства. Последните от своя
страна не доказват реално извършване на доставка на фактурираните стоки. Въз
основа на съвкупен анализ на всички събрани доказателства и установени в
производството факти и обстоятелства ревизиращите органи са направили
основателен извод, че нито процесните доставчици, нито ревизираното дружество
притежават доказателства за реално извършени доставки на въпросните стоки.
Жалбоподателят не е доказал получаването на такива стоки от сочените за
доставчици - дружества, поради което правилно е прието от органите по
приходите, че доставки към ревизираното лице не са осъществени и не е налице
право на данъчен кредит по процесиите фактури. За доставките на стоки - родово
определени вещи, е необходимо установяването от обективна страна, че
ревизираното дружество е получило стоки от съответния вид и количество, както и
че доставчикът разполага с тези количества и видове стоки, чиято
собственост/право на разпореждане може да прехвърли, както и други обективни
факти, съпътстващи такива доставки - доказателства за индивидуализация на
стоката, за мястото на изпълнение - складови бази, транспорт. Съгласно общия
принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка страна
следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си
правни последици. Поради това, че жалбоподателят претендира право на приспадане
на данъчен кредит, в негова тежест е да докаже изпълнението на всички законови
изисквания, включително и реалността на доставките по процесните фактури. Правото
на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице възниква при
кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен
фактически състав. Наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1
от ЗДДС, той включва и установяването на реалното получаване на стоките или
извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл.
9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието
на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства,
определящо за преценката дали една доставка е действително осъществена е
съвкупният анализ на всички събрани при ревизията доказателства. Трайна е и
съдебната практика, че издаването на фактура и осчетоводяването й от страните
по нея само по себе си не установява действителното извършване на
обективираната в нея доставка. Важността от установяването на действителното
извършване на доставките, по които се претендира право на приспадане, е
многократно подчертавана и от СЕС като изискуемо условие за възникване на претендираното
право. Реалното осъществяване на доставката е фактически въпрос, който изисква
цялостна оценка на всички доказателства, които пряко и/или косвено
свидетелстват за нейното извършване. Само действително осъществената доставка може
да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай
и при изпълнение на останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания,
правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано. С оглед
легалната дефиниция за доставка на стоки по смисъла на чл. 14, пap. 1 от
Директива 2006/112/ЕО и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, за доставки с посочения предмет
правно релевантни за доказването на изпълнението им са доказателства за
наличност на стоките в патримониума на доставчика, прехвърлянето на
собствеността в патримониума на получателя (ревизираното лице), както и доказателства
за съпътстващи изпълнението факти - като фактическото предаване, мястото на
изпълнение на доставките и свързаните с това доказателства за наличие на
търговски обекти и транспортиране на стоките. Разместването на материални блага
предполага оставянето на материални следи за това движение, поради което
ревизираното лице следва да притежава, респективно да представи още в хода на
ревизията доказателства за реално транспортиране и предаване на стоки,
съдържащи индивидуализиращи стоката белези, които да наведат на категоричен и
несъмнен извод, че стоки от посочения вид и количество са отделени и реално
предадени на получателя. В случая притежаваните от жалбоподателя документи не
отговарят на това изискване, като същевременно при извършените насрещни
проверки на доставчиците не се установява, че същите са притежавали спорните
видове и количества стоки и са ги прехвърлили на жалбоподателя, овластявайки го
да се разпорежда фактически с тях като собственик. Липсват доказателства за
съхранение и транспортиране на процесн ите стоки с оглед възможността да бъдат
предмет на реално извършени доставки между дружествата преки доставчици и
жалбоподателя. Приемо-предавателните протоколи, представени от ревизираното
лице към фактурите, както и самите фактури, не съдържат информация, от която да
се установи точното място на предаване на стоките и лицата, между които е
станало това. Липсват доказателства за осъществен транспорт на стоките, не са
представени документи за товарене и разтоварване на стоките в съответния
складов или търговски обект, стопанисван от жалбоподателя, липсва информация и
от кое населено място са доставени стоките. В хода на ревизионното производство
не са представени писмени обяснения и доказателства, относно начина на договаряне
на доставките, търговска кореспонденция и информация от страна на жалбоподателя
за това защо и как е избрал точно тези доставчици. Липсват данни каква комуникация
е осъществена между ,Д*** -М" ООД и дружествата доставчици, както и за
лицата, които са договаряли условията по доставките. В обобщение решаващият
орган посочва, че липсата на годни доказателства за наличие на стоки от вида на
процесните при доставчика, за предаването на стоките, предмет на доставките по
фактурите, за тяхното транспортиране и приемане при получателя, води до
категоричния извод за липса на реални доставки между „Д*** -М" ООД и
дружествата, посочени като негови доставчици. От анализа на събраните в хода на
ревизията данни и доказателства следва заключението за наличието на сделки,
сключени с единствената цел получаване на данъчно предимство, състоящо се в
неправомерно ползване на правото на приспадане на данъчен кредит.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице Д.К.М.,
висше образование, специалност „Управление и планиране на народното
стопанство”, професионална квалификация „Икономист – плановик, което заключение
не е оспорено от страните по делото и съдът кредитира като дадено обективно,
безпристрастно и в съответствие с доказателствата по делото, се установява, че отказаният
данъчен кредит от доставчиците на оспорващото дружество - А*** 84 ЕООД и К***
Г*** ЕООД е в общ размер 63 608.91 лв. Информацията, която липсва в
издадените от А*** 87 ЕООД и К*** Г*** ЕООД фактури е индивидуализиране на
стоките, предмет на доставките. Липсват и упоменатите във фактурите описи. Към
фактурите са представени приемо-предавателни протоколи, от които не става ясно
кои резервни части са нови и кои стари. В Българското законодателство липсва
нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документ, извън
данъчна фактура, за доказване действителността на сделката и правото на
приспадане на данъчния кредит. По отношение на издадените фактури от „К*** Г***
” ЕООД, касаещи авансово плащане, видно от касовите бонове по част от тях
плащането е извършено след издаване на фактурата. ДДА–М ЕООД е ползвал данъчния
кредит преди настъпване на данъчното събитие, без да има право за това. По отношение на сумата в размер
на 64,09 лв., същата е формирана от ДДС за внасяне, която Д*** -М ЕООД е
декларирало, но не е внесло, както следва за месеците: 10.2019 г.-7,83; 02.2020
г.-1,61 лв.; 05.2020 лв.-3,94 лв.; 09.2020 г.-11,68 лв.; 10.2020 г.-0,02; 11.2020
г.-1,35 лв.; 01.2021 г.–36,62 лв. и 02.2021 г.–1,04 лв. За невнасянето на тези
суми са начислени лихви към 31.08.2022 г. в размер на 5,33 лв. Това не е ДДС
възникнало от конкретни доставчици. Това е разликата между ДДС на продажби и
ДДС на покупки. За периода на ревизията описаните в заключението фактури са
единствените, по които е отказан данъчен кредит (уточнени и описани по месеци)
и е определено ДДС за внасяне. Дружествата А*** 84 ЕООД и К*** Г*** ЕООД не са
издавали други фактури за ревизирания период с получател Д*** -М ЕООД. В
резултат на непризнатия данъчен кредит по фактурите от А*** 84 ЕООД и К*** Г***
ЕООД, Д*** -М ЕООД дължи допълнително 24640,74 лв. по фактури на А*** 84 ЕООД и
38 968,17 лв. по фактури на К*** Г*** ЕООД или общо 63608,91 лв. Видно от
представения от Д*** -М ЕООД в
хода на ревизионното производство регистър на счетоводна сметка 401 – „Доставчици”,
където участва и сч. сметка 304 – „Стоки” е видно, че тази сметка 304 не е
водена аналитично по видове стоки, количество и единична цена. В счетоводството
на Д*** -М ЕООД стоките са заведени само стойностно, по една единствена партида
304/1, а видно от фактурите за доставки са закупени много повече на брой стоки.
Дружеството доставчик „А*** 84 ЕООД, няма хронологичен регистър на сч. сметка
304 – „Стоки” или справка за стоковия поток, поради което не може да направи
категоричен извод дали са водени аналитично сч. сметка 304. Аналогична е
ситуацията и при другият доставчик – „К*** Г*** ” ЕООД, който също има заведена
една партида 304/1 по сметка 304 или този доставчик не води аналитичност на
стоките по видове с количество, единична цена и стойност. Вещото лице е посетило
на място, на адреса за кореспонденция на дружествата-доставчици - А*** 84 ЕООД
и К*** Г*** ЕООД (гр. София, ж.к. Орландовци, ул. С*** 4, ет.* и ул. С*** . Св.
Кирил и М*** № 104), но не е успяла да намери техни представители. Непредставянето
на хронологични регистри на сч. сметка 304-стоки и от трите фирми не може да се
направи категоричен извод, че тази сметка е водена, съгласно изискването на НСС
№ 2. По отношение на предходните доставчици, такъв за дружество А*** 84 ЕООД е С***
18 ЕООД, сьгласно фактури от 01.06.2020; 05.08.2020 и 06.08.2020 г. и трите на
стойност над 10000 лева с ДДС и платими в брой. Предмет на доставките по тези
фактури е минерална вода по опис; 4 бр. спални комплекта зимни; авточасти нови
и втора употреба - турбокомпресор, двигатели и скоростни кутии за мерцедес,
двигатели, ходова част комплект диференциал, скоростна кутия за фолксваген,
спирачен апарат и маслена помпа за BM, гуми втора употреба 30 бр.;
диференциал, климатик, автоматична скоростна кутия за О*** , двигатели, ходова
част комплект, скоростна кутия, окачване за А*** . Първото, което прави
впечатление при тези доставки е, че са над 10000 лв. а фактурите са издадени с
вид плащане в брой и така са осчетоводени в дружеството получател – А*** 84
ЕООД, с което е нарушен чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на
разплащанията в брой. Нито във фактурите, нито в приемо-предавателните
протоколи на различните материални запаси – стоки – авточасти и спални
комплекти са отразени бройки и единични цени. Не са спазени и изискванията на
НСС 2 – Отчитане на стоково материалните запаси. Тъй като А*** 84 ЕООД не представя
хронологичен регистър на сч. сметка 304 – стоки, както и справка за стоковия
поток, не може да се направи извод, дали при завеждане в счетоводството на тези
фактури за доставки стоките са завеждани аналитично. Предходен доставчик на
материалните запаси закупени от оспорващото дружество, за К*** Г*** ЕООД е П***
08 ЕООД и К И М Б*** 2020 ЕООД. Тъй като К*** Г*** ЕООД не представя
хронологичен регистър на сч. сметка 304 – стоки, не може да се направи извод,
дали при завеждане в счетоводството на тези фактури за доставки стоките са
завеждани аналитично. За липсата на аналитичност на сч. сметка 304 – стоки може
да се съди от представения хронологичен опис на доставките от П*** -08 ЕООД,
където 304 сметка е отразена само с партида 304/1, а видно от приемо-предавателните
протоколи стоките са няколко вида. От това може да се направи извод, че не са
спазени изискванията на НСС 2-Отчитане на стоково-материалните запаси. Фактурите
за авансово плащане са подробно описани в таблицата на л. 17 от заключението.
Плащанията са извършени в брой в деня на фактурирането на авансовото плащане.
Издадените фактури не са проформа. Няма издадени фактури за окончателно
плащане. Всички фактури са включени в дневниците за покупки и съответно са
намерили отражение в Справките – декларации в месеците на издаването им. В с.з.
вещото лице пояснява, че аналитичността би трябвало да се води точно, конкретно
за всеки вид стока. В повечето от фирмите подробна аналитичност не може да бъде
постигната, затова се води по групи стоки. В конкретния случай би могло да се
заведат няколко групи стоки, защото има различни видове стоки, а именно: минерална
вода, спално бельо, части втора употреба, нови части. Целта на водената аналитичност
на сметките е да се покаже, че нещо което е закупено на някаква цена, на каква
стойност е продадено. Ако не е индивидуално за всяка една стока, то поне за
цялата стока - закупени си резервни части втора употреба за 200 лв., а са продадени
за 205 лв., като така се сформира 5 лв. пряка печалба от сделката. Другото,
което е да се докаже, че се продава нещо, което го има. Това значи, че за закупените
от „К*** Г*** ” ЕООД и „А*** 84“ ЕООД стоки, следва да се види дали те имат тези
стоки, от къде ги имат, за да ги продадат и по този начин да се обоснове
реалността на тази доставка, т.е. целта е да се проследи стоковият поток и дали
има реална доставка.
По делото са
представени още Протоколи от ревизията, Искания за представяне на документи;
Протоколи за извършени насрещни проверки; фактури; Приемо-предавателни
протоколи.
С Определение
от 15 03 2022 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните
/л. 23, том ІІ/.
С Протоколно
Определение от 05 05 2022 г. съдът е дал указания на оспорващото дружество да
извърши надлежно уточнение във връзка с жалбата и предмета на настоящото производство,
както и допълнителни указания за представяне на доказателства.
В Становище вх.
№ 1170 от 25 05 2022 г. /л. 54-55/, процесуалният представител на Директор ОДОП
В*** Търново е оспорил истинността на Приемо-Предавателните протоколи,
представени от оспорващото дружество, изброени в 68 пункта – подписи и
съдържание, по отношение на които с Протоколно Определение от 14 07 2022 г. е
открито производство по тяхното оспорване /л. 135/. Със същото Протоколно
определение съдът е указал, че доказателствената тежест е върху оспорващото
дружество, в който смисъл е чл. 193, ал. 3 от ГПК.
При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на
жалбата.
Жалбата е против акт
подлежащ на обжалване, съгласно чл. 156 от ДОПК, подадена от активно
легитимирана страна с правен интерес от обжалване, а именно: адресата на акта. Ревизионният
акт е връчен на дата 31 08 2021 г. /л. 64, том І/ по електронен път чрез
активиране на електронната препратка и е обжалван на 14 09 2021 г., видно от
системен бон и известие за доставяне – л. 19, 20, том ІІ. Решение № 147/22 12
2021 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, В***
Търново при ЦУ на НАП, с което е потвърден РА, е връчено на дата 06 01 2022 г.
/л. 16, том І/ по електронен път чрез активиране на електронната препратка,
като жалба против РА, потвърден с посоченото Решение, е подадена на дата 20 01
2022 г., видно от Системен Бон и известие за доставяне /л. 17, 18, том ІІ/,
което я прави подадена в законоустановения срок или жалбата е допустима за
разглеждане по същество.
По съществото на
жалбата.
Предмет на делото е Ревизионен
акт № Р-04001221001397-091-001/30.08.2021 г., поправен с РАПРА №
П-04001221194511-003-001/15.11.2021 г. издадени от В*** Т*** Д*** – Началник на
сектор, възложил ревизията и Е*** Л*** П. – главен инспектор по приходите,
ръководител ревизията при ТД на НАП В*** Търново, В ЧАСТТА с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по отношение на
фактурите и периодите, касаещи доставки от дружествата „А*** 84” ЕООД и „К*** груп”
ЕООД, потвърден с Решение №
147/22 12 2021 г. от Б*** М*** Н*** – Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”, В*** Търново при ЦУ на НАП.
Безспорно е, че с
цитирания РА и за периода от 01 09 2019
– 31 01 2021 г. е добавен и периода от 01 02 2021 до 31 03 2021 г. на дружество
„Д*** -М” ЕООД, гр. М***
, са установени задължения за ДДС в размер
на 77069,35 лв. съгласно РАПРА /л. 50 на делото/ в това число главница 71011.65
лева и лихва от 6057.70 лева към датата на РА – 30 08 2021 г. В това задължение
се включват задълженията по отказано право на приспадане на данъчен кредит от „И***
К*** ООД и М*** Ф*** ЕООД в размер на 7400 лева главница, които задължения не
са оспорени по административен ред, поради което не са предмет на настоящото
съдебно производство или в тази част РА е влязъл в законна сила.
Няма спор и по отношение
размерът на начисления и деклариран ДДС от 64,09 лева главница и 5,33 лева
лихва, което ДДС не е заплатено от оспорващото дружество към момента на
издаване на РА и което задължение е включено в същия.
Спорьт е дали издадените фактури от
дружествата „А*** – 84 и К*** Г*** установяват реално извършени доставки, годни
да породят право, за оспорващото дружество „Д*** -М”, да приспадне от данъчните
си задължения сумите по тези фактури, същите в размер общо на 63608,91 лева, последните предмет на настоящия спор. В тази връзка следва ли да се приеме за
достатъчно издаването на първичен документ – фактура, включването им в дневника
за покупки и продажби на ревизираното дружество и декларирането им със
справката-декларация за всеки един от данъчните периоди, да са издадени касови
бонове от регистрирани фискални устройства, за да се признае на дружеството
правото му на приспадане на данъчен кредит.
По отношение
компетентността на органите издали актовете в ревизионното производство.
Органът възложил
ревизията – В*** Т*** Д*** – Началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП В*** Търново,
ИРМ М*** ., съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и цитираната по-горе Заповед
№ 6 от 03 01 2017 г. на Директор на ТД на НАП, е компетентен такъв.
РД е издаден от
ревизиращите органи по приходите, така както същите са определени със ЗВР, сьгласно
чл. 113, ал. 1, т. 2 и чл. 117, ал. 2 от ДОПК – Е*** Л*** П. – Главен инспектор
по приходите /ръководител ревизията/ и Ц*** И*** К*** – главен инспектор по
приходите М*** , член на ревизионния екип, а РА е издаден от органа възложил
ревизията и ръководителят на ревизията, в който смисъл е чл. 119, ал. 2 от ДОПК
или съставените актов /ЗВР, РД и РА/ са издадени от компетентни органи, в кръга
на техните правомощия.
По отношение
процесуалните правила при издаване на акта и неговата форма.
Законодателят не
предвижда специална форма за издаване на ревизионните актове. Предвидена е
обикновена писмена форма със задължително посочени реквизити, в който смисъл е
чл. 120 от ДОПК. Видно от самия Ревизионен акт, същият е в писмена форма и
съдържа всички изброени в правната норма задължителни реквизити, поради което
този състав на съда приема, че същият е редовен от формална страна.
Крайният срок за
извършване на ревизията е 18 06 2021 г., съгласно ЗИ на ЗВР /л. 86, том І/,
поради което на основание чл. 117, ал.1 от ДОПК, 14 – дневния срок за изготвяне
на РД е до 01 07 2021 г., като РД е издаден на 25 06 2021 г. /л. 66/ или
предвиденият в закона 14 – дневен срок е спазен. Извън това следва да се има
предвид, че срокът по чл. 117, ал. 1 от ДОПК не е преклузивен, а изтичането му
се отразява единствено на годността на събраните след този момент
доказателства, поради което дори ревизионният доклад да беше издаден на
по-късна дата /след изтичане на 14 дневния срок/, то това обстоятелство не би било
съществено процесуално нарушение, което да съставлява отменително основание,
като в този смисъл е и съдебната практика (решение по адм. дело № 2170/2011 г.
и адм.д. № 5003/2014 г. на ВАС)
Ревизионният доклад е
връчен на 02 07 2021 г., срещу който, в законоустановения 14 дневен срок,
съгласно чл. 117, ал. 5 от ДОПК, е подадено възражение, входирано на дата 20 07
2021, като е поискано удължаване на срока за представяне на доказателства един
месец. С оглед на това крайният срок за издаване на РА, считано от датата на
изтичане на крайния срок за подаване на възражения, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е на дата 03 09 2021 г., а обжалваният РА е издаден на дата 30.08.2021
г., т.е. в предвидения от закона срок.
Жалба срещу РА, в
частта, касаеща отказване на данъчен кредит по фактурите издадени от „А*** -84“
ЕООД и „К*** Г*** “ ЕООД, е подадена в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК и в
срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК и след отстраняване на канстатираните
нередовности /л. 17-20, том І/ Директорът на Дирекция "ОДОП" – В*** Търново
при ЦУ на НАП е постановил Решение, с което е потвърдил РА в така обжалваната
част.
От приложените
електронни документи на електронен носител /л. 256, том І/ и извършените в
о.с.з. на 14 юли 2022 г. констатации, безспорно се установява, че органите по
приходите надлежно са подписали издадените електронни документи, като към
датата на подписване – ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, същите са с валидни електронни
подписи.
Този състав не
установява, при издаването на оспорения ревизионен акт, да са допуснати
сьществени процесуални нарушения, които до такава степен да опорочават акта,
които в случай че не са допуснати, биха довели до друг, различен от
постановения, правен резултат, респ. в тази връзка да съставляват основания за неговата
отмяна.
По отношение
материалноправната законосъобразност на акта.
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от ЗДДС - Доставка на стока по смисъла на този закон е
прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката,
както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.
Съгласно
чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗДДС - За доставка на стока за целите на този закон се
смята и фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено
прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или
срок.
Съгласно
чл. 14, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година
относно общата система на данъка върху добавената стойност - „Доставка на
стоки" означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ
като собственик.
Съгласно
чл. 12, ал. 1 от ЗДДС - Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга
по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този
закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката,
облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в
случаите, в които този закон предвижда друго.
Съгласно
чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС - Данъчно събитие по смисъла на този закон е
доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон
лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16.
Данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на
собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на
разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е
извършена.
Съгласно
чл. 25, ал. 6 от ЗДДС - На датата на възникване на данъчното
събитие по ал. 2, 3 и 4:
1.
данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение
за регистрираното лице да го начисли, или
2.
възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените
доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
Съгласно чл.
68, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗДДС - Данъчен кредит е сумата на данъка,
която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по
този закон за: получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; извършено
от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка.
Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на
приспадане данък стане изискуем.
Съгласно
чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - Когато стоките и услугите се използват за целите
на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да
приспадне: данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по
този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Съгласно чл. 168,
б. "а" от Директива 2006/112/ЕО - Доколкото
стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на
данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва
тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност,
който то е задължено да плати: дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по
отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която
предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице
По
действащото законодателство няма изрична нормативна уредба, която да въвежда
точни изисквания за вид и/или брой на документите, които следва да бъдат
съставяни, за да се докаже, че една доставка е действително извършена, поради
което това обстоятелство се установява след анализ на всички релевантни, с
правно значение доказателства. В тази връзка, за да се приеме, че за целите на
ЗДДС, дадена движима вещ е предмет на облагаема доставка, между две лица -
продавач и купувач, за същата следва да бъде установено преминаване на собствеността
от патримониума на един данъчен субект /продавач/ към друг /купувач/, т.е.
обективно/реално разпореждане с тази вещ/стока. Моментът на прехвърляне
собствеността на стоката всъщност е моментът на извършване на нейната доставка,
а този момент е наречен от законодателя данъчно събитие. На датата на данъчното
събитие за извършената доставка възниква задължение за регистрираното лице да
начисли данък, като едновременно с това същият става изискуем, респ. възниква
право за неговото приспадане. С оглед на тези изисквания, приспадането на
данъчен кредит е свързано с настъпването на определени, предвидени в закона
материално-правни условия и единствено при тяхното кумулативно наличие, възниква
право за данъчно задълженото лице да приспадане същия.
По аргумент
за обратното, без да има реално извършена доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал.
1 от ЗДДС, не може да настъпи данъчно събитие по смисъла на чл. 25,
ал. 1 от ЗДДС, респективно – не възниква изискуемост на данъка в
хипотезата на чл. 25,
ал. 6, т. 1 от ЗДДС, а оттам – по аргумент от чл. 68,
ал. 2 от ЗДДС не възниква и функционално свързаното право на
приспадане на данъчен кредит по чл. 68,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради което същото не може да бъде упражнено дори да е
изпълнено условието на чл. 71,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС /аналогично чл. 178,
б. "а" от Директива 2006/112/ЕО/. Аналогично
въпросът е анализиран и в решения на СЕС, където този съд приема, че за да
възникне право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС кумулативно следва да
бъде установено следното: наличието на качество доставчик и получател на
стока/движима вещ /т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/;
своенето на данъчен документ от получателя, съставен в съответствие с
изискванията на чл. 114 и 115 от
ЗДДС – чл. 71, т.
1 от ЗДДС; получаване на стоките/услугите по доставката, т.е. действителното
извършване на облагаемата сделка /т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/;
отреждане на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /т 36 от решението на
СЕС по дело
С-153/11/. Отсъствието, на който и да елемент от пораждащия
правото на приспадане фактически състав, изключва възникването на това законово
право. В Решение от
06.12.2012 г. по дело С-285/11, Решение от
31.01.2013 г. по дело С-643/11 и др., СЕС приема, че за да се признае право на данъчен
кредит е необходимо първо да се провери дали доставките са реално осъществени в
съответствие с правилата за доказване по националното право. Това означава, че националните
административни и съдебни органи следва да откажат да признаят правото на
приспадане на данъчен кредит, когато въз основа на обективни данни установят,
че позоваването на това право има за цел злоупотреба. Такива са случаите,
когато не са установени да са изпълнени обективните критерии, на които се
основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършени от
данъчнозадължено лице, в това му качество /т. 38 по дело С-285/11/. Това
съответно означава, че при невъзможност да се направи обоснован извод за
действително предадени и получени от доставчика на получателя стоки и услуги,
то правото на приспадане не следва да бъде признато. В тази връзка и лицето,
което претендира правото, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване,
че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС и чл. 69,
ал. 1 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Самото притежаване на
данъчна фактура, респ. отразяването й в счетоводството на получателя на стоката,
в случая ревизираното лице, не са достатъчни, за да се обоснове реалност на
доставката.
По отношение на процесните доставки, нито
от ревизираното лице - „Д*** -М" ЕООД, нито от доставчиците - „А*** 84"
ЕООД и „К*** Г*** " ЕООД, са представени безспорни, безпротиворечиви,
относими и правно значими доказателства, за мястото, на което стоките, предмет
на процесните фактури са фактически предадени, т.е. по тези фактури не е
установено конкретното място на изпълнение на доставките. Видно от самите фактури
– място на сделката не е посочено, а Приемо-предавателните протоколи са с място
на предаване на стоките гр. София. За тези протоколи освен, че липсва
конкретен/точен обект, от който да е извършено съответно предаване на стоките, в
това число и имената на самите физически лица участвали в приемо-предаването, дружеството
жалбоподател не представя надлежни и годни доказателства, установяващи транспортирането
на тези стоки. В тази връзка същото не представя доказателства за извършения от
него транспорт от гр. София до гр. М*** , в това число пътни листи,
товарителници, от които да е видно кой е автомобилът, кое е лицето извършило транспорта,
респ. в какво качество, т.е. задължителните по закон документи, които съпътстват
всеки един транспорт и с които надлежно се установява неговото извършване, а от
там и че стоките са действително транспортирани от гр. София до гр. М*** .
Извън липсата на място на товарене, липсва и място на разтоварване, т.е мястото
където стоките са съхранени. Също така в счетоводството на „Д*** -М" ЕООД
тези стоки не са надлежно и съответно заприходени, липсва аналитичност на
счетоводните сметки, от която аналитичност да може да се проследи движението на
тези стоково-мателиални ценности. Такава аналитичност липсва и в счетоводството
на дружествата-доставчици, което като нарушение на правилата на ЗС и НСС,
конкретно НСС 2, води до невъзможност да се проследи дали дадена/конкретна стока
действително е закупена, а за конкретния случай в невъзможност да се установи,
че процесните стоки действительно са били собственост на дружествата „А*** 84"
ЕООД и „К*** Г*** " ЕООД, които дружества да са имали обективната
възможност да прехвърлят собствеността на „Д*** -М" ЕООД и от там
доставките да се считат за реално осъществени.
Обратно на вписаните във фактурите данни,
че стоката е предадена в гр. София, в писмените си обяснения, доставчиците - „А***
84" ЕООД и „К*** Г*** " ЕООД, заявяват, че стоката е доставена на
ревизирания субект от наето от тях по граждански договор лице. В тази връзка
тези доставчици също не представят задължителните документи, съпътстващи даден
превоз – товарителници, пътни листове, от където да се установи място на
товарене, място на разтоварване, МПС и лицето осъществило превоза.
Представеният от „А*** - 84" ЕООД договор за наем на товарен автомобил е
сключен с дружество „А*** " ЕООД, като едноличен собственик на капитала и на
двете дружества е едно и също лице /л. 2, 4, том ІІ./. В тази връзка няма
представени фактури за наем, документи, доказващи плащане на наемна цена, а от
„А*** " ЕООД няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. Другият доставчик
„К*** Г*** " ЕООД също представя Договор за наем на товарен автомобил, а
именно: „М*** 1838" с per. № С*** от 27.11.2020 г. и наемодател „Е*** Т***
" ЕООД, за който автомобил не се установява да е бил в собственост на това
дружество – наемодател. Видно от Справка
по история за ПС с per. № С*** , изготвена от сектор ПП към ОД на МВР М*** /л.
34, том ІІ/, това ПС не е товарен, а лек автомобил и е собственост на К*** М***
България, гр. София. В тази връзка представеният по делото талон е нечетлив –
л. 37, том І. С*** липсват фактури и документи за плащане на наемната цена,
както и липса на подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. от „Е*** Т*** "
ЕООД. По отношение на представените и от двамата доставчици сключени граждански
договори за наети лица - шофьори /л. 28-29, л. 136, том І/, за същите не се
установява да са подавани Справки по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2020 г. за
изплатени доходи различни от трудовите правоотношения, както и физическите лица
по тези договори не са подавали ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за получени доходи през
2020 г.
Извън установената документална липса,
което на самостоятелно основание обуславя нереалност на извършените доставки по
процесните фактури, видно от дадените обяснения на доставчиците „А*** 84"
ЕООД и „К*** Г*** " ЕООД, същите са с една и съща форма и съдържание, текстът
е абсолютно еднакъв като откопиран, въпреки че правните субекти са отделни и
самостоятелни, с различни представляващи ги лица, което допълнително създава
съмнения във фактическото предаване на стоките, респ. в реалното извършване на доставките.
Същевременно и извън необходимостта от
съпътстващи документи, които да установяват по безспорен начин реалността на
доставката, самите фактури не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, а именно в
тях липсва количество и естество на доставените стоки. В тази връзка информацията
в Приемо-предавателните протоколи към същите фактури също е непълна, обобщена и
недостатъчна да доведе до необходимото и надлежно индивидуализиране на стоките,
а от там и до извод, че със същите е извършено обективното им предаване. Тези
протоколи са без нарочни описи за вид, количество и стойност на стоките, респ.
без дани за лицата предали и приели същите.
Така установените липси на документи, респ.
противоречия, не могат да обусловят и безспорно да установят, че
дружествата-доставчик на ревизираното лице, са придобили и притежавали
фактурираните количества стоки, за да имат възможността да прехвърлят правото
на разпореждане върху същите на жалбоподателя. Тези дружества не представят
надлежни доказателства за материално-техническа и ресурсна обезпеченост за
извършване на фактурираните доставки, в т.ч. документи за надлежното им
заприходяване, съхранение, изписване, товарене, транспортиране и предаване на
стоките. Размяната на насрещно дължимите престации представлява
изпълнение по сключената сделка и е същността на тази сделка, респ. предмет на
доставката по смисъла на ЗДДС, поради което и фактът по надлежното предаване на
стоката, предмет на доставката, винаги е необходимо условие и основание, за да
се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл.6
от ЗДДС.
По
отношение на доказателствата, с които се установява обективността по размяна на
материални блага, в случая движимите вещи, родови по своя вид - резервни
части/минерална вода/зимни спални комплекти, следва да се отбележи, че това
обстоятелство може да бъде доказано от една страна посредством преки доказателства. Тези преки
доказателства, извън съставянето на данъчен документ между страните по сделката
(продавач и купувач) - фактура и съответния фискален бон, следва непосредствено
да установяват обективното предаване на вещите, предмет на доставките, а
именно: за надлежното индивидуализиране на стоките, всички транспортни
документи, място на изпълнение, място на съхранение, като с оглед на изложеното
по-горе такива доказателства липсват. Преките доказателствата по главния факт -
прехвърляне на собствеността и предаване на стоките, изключват необходимостта
от установяване на предхождащи или последващи факти, от чиято съвкупна преценка
да може да се направи единствен и обоснован извод за настъпване на
правно-релевантния факт. При липсата на преки доказателства, доказването може
да се извърши и посредством косвени такива, а именно от обстоятелства, които
предшестват и/или следват продажбата и от чието съвкупно осъществяване следва
единствен и категоричен извод, че е реализирана доставка между издателя и
получателя по фактурата. Такива факти са свързани с реалното съществуване на
стоките и придобивното основание, доказващо правото на собственост на продавача
върху тях; евентуално индивидуални техни характеристики; надлежното им заприходяване;
местонахождението на стоките преди продажбата; лицата уточнявали параметрите по
сделката; последващата употреба на стоките и други с оглед спецификата на
съответната търговска дейност, каквито доказателства също липсват.
В
настоящия случай жалбоподателят не е ангажирал, нито преки, нито косвени
доказателства, от които да следва несъмнения извод, че фактурираната продажба е
реално извършена. От доказателствата по делото не може да се установи, че
доставчиците на процесните стоки са разполагали със същите преди издаването на
съответните фактури за тяхното закупуване. В тази връзка нито едно от
дружествата доставчици няма надлежно водено счетоводство, от което да може да
се проследи движението на стоковия поток, в който смисъл е заключението на
вещото лице, което съдът кредитира като обективно, обосновано и съответно на
доказателствата по делото, като същото не е оспорено от страните. Този пропуск
при водене на счетоводството и конкретно НСС2 се установява и при дружеството
получател на стоките. Освен невъзможността за установяване собствеността на
стоките, доставчиците „А*** 84“ и „К*** Г*** “ не установяват тяхното обективно
предаване. В тази връзка по отношение на установеното противоречие, касаещо
мястото на предаване на стоките, следва да се има предвид, че една стока може
да бъде или доставена до адреса на получателя или взета от него от адреса на
доставчика, като тези фактически действия, не могат да бъдат извършени
едновременно, като не се представят доказателства за нито едно от двете събития.
Само и единствено декларативното посочване в издадените данъчни документи, че
стоките се предават в гр. София, не доказват прехвърляне на собственост и респ.
предаване на тези вещи по смисъла на чл. 186а от ЗЗД. Всяка реално осъществена
доставка на стоки предполага оставянето на определени следи в обективната
действителност, а такива в случая няма. Следователно за да се приеме, че е
налице конкретно осъществена доставка на стоки, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС,
трябва да се установи, отделянето им от рода чрез индивидуализирането им или
предаването им в разпореждане на получателя. В хода на съдебното производство
не се установи къде, кога и от кого процесните родово определени стоки са
конкретно индивидуализирани и/или физически предадени.
От
съществено значение е и обстоятелсвтото, че дружество „А*** -84“ представя три
броя фактури (01 06;
05 08 и 06 08 2020 г.) от предходен негов доставчик за процесните стоки, който е „С*** 18" ЕООД с ЕИК * , по които не се установява да е извършено
разплащане, а от там да е осъществена/обективно реализирана самата сделка. Към
тези фактури няма издадени фискални бонове, въпреки, че в тях е посочено като
вид плащане «в брой». Самите фактури са издадени в нарушение на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от Закона за ограничаване на разплащанията в брой, тъй като стойностите по
тях надвишават 10000 лв., а дружество „С*** 18" ЕООД е декларирало в
Търговският регистър, че през 2020 г. не е осъществявало дейност и в НАП е
подавало нулеви СД по ЗДДС, т.е. въпросните стоки не са продадени от това
дружество на „А*** -84“, което в последствие
да може да ги продаде на жалбоподателя.
Въз основа
на всичко гореизложено този състав приема, че процесните доставки не са
действително извършени. В тази връзка следва да се има предвид, че проверката
на ревизиращите органи не се заключава единствено в установяването на издадени
данъчни документи по конкретна сделка, тъй като това би опростило тази проверка
до степен, в която същата да изгуби своето предназначение, тъй като
изискванията на закона за счетоводството и необходимостта от водене на
счетоводство, съгласно изискванията на НСС, не свеждат изискванията си само и
единствено до издаването на данъчен документ със съответните задължителни
реквизити. Ведно с изискването за притежаване на данъчен документ по смисъла
на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, следва да се установи и реалното получаване на стоките
по облагаемата доставка - чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, каквото с оглед
на изложеното в мотивите на настоящото решение не се установява, в който смисъл
са и констатациите по изслушаното заключение на вещото лице.
По
отношение извършеното, от процесуалния представител на ответната страна юрк Л.,
оспорване на Приемо-предавателни Протоколи, изброени от т. 1 до т. 68 на
становище вх. № 1170/25 05 2022 г. на Адм Съд М*** /л. 53-55, том ІІ/, същото
съдът счита за своевременно направено, тъй като в проведеното на 5 май 2022 г.
о.с.з. заседание не са извършвани процесуални действия по хода на делото, в
това число касаещи доказателствата, тъй като кьм момента на това заседание оспорващото
дружество няма уточнен предмет на извършеното обжалване, поради което в това
заседание единствено са дадени указания и е дадена нова възможност за уточняване
на обжалването, с оглед очертаване предмета на делото. Същевременно в
следващото с.з., проведено на 14 07 2022 г. и след надлежното уточняване
предмета на делото, са извършени съответни процесуални действия по хода на
делото и приобщаване на доказателствата, в което съдът е открил производството
по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с пар. 2 от ДОПК и е указал
доказателствената тежест. Предвид изложените по-горе в мотивите на решението
фактически обстоятелства и правни изводи, този съд, на основание чл. 194, ал. 2 ГПК, вр. с пар. 2 от ДОПК, счита, че оспорените приемо-предавателни протоколи, изброени
от т. 1 до т. 68 на становище вх. № 1170/25 05 2022 г. на Адм Съд М*** /л.
53-55, том ІІ/, са неистински, предвид факта, че от страна на ревизираното
дружество не са ангажирани доказателства, които да удостоверят истинността на тези
документи, поради което съдът не ги кредитира като
доказателства с годна доказателствена сила.
При този
изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на
ответната страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно
представения списьк с разноски и с оглед чл. 161, ал. 1, изр. второ от ДОПК,
във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗНАП.
Мотивиран от горното и на основание чл. 160 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Д*** -М” ЕООД, гр. М*** против
Ревизионен акт № Р-04001221001397-091-001/30.08.2021 г., поправен с РАПРА №
П-04001221194511-003-001/15.11.2021 г. издадени от В*** Т*** Д*** – Началник на
сектор, възложил ревизията и Е*** Л*** П. – главен инспектор по приходите,
ръководител ревизията при ТД на НАП В*** Търново, потвърден с Решение № 147/22
12 2021 г. от Б*** М*** Н*** – Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”, В*** Търново при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Д*** -М” ЕООД, гр. М*** ДА ЗАПЛАТИ на Национална Агенция по
приходите София разноски в производството в размер на 5738.71 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му
пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :