Регистрационния номер ще бъде генериран след предаване заГрад
подпис на актаВарна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 16.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502012 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частната жалба вх.№ 45203/ 9.07.2020 на „ЕНЕРГО
ПРО ПРОДАЖБИ“АД срещу Определението на ВРС–ХХс-в № 8034/26.06.2020 по ч.гр.д.
№ 16725/2019г в частта му, с която РС не е приел възражението на длъжника по чл.414а
ГПК с вх.№ № 79943/31.10.2019г за недължимост на сумата от 325лв, представляваща
сторените в производството разноски за адв.възнаграждение и държавна такса, определени
с издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
ГПК с № № 7923/17.10.2019г, както и е оставил без уважение искането за обезсилване на
заповедта за изпълнение.
Излагат се подробни доводи за това.
Моли за отмяната на постановеното от ВРС определение в частта му, в която съдът
не е приел за основателно възражението на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД по чл.414а ал.2
ГПК, че същото не дължи съдебни разноски на „АЗП"ЕООД в размер на 325лв, като вместо
него бъде постановено друго за приемане на подаденото от длъжника възражение по
чл.414а ал.2 ГПК.
Претендира и присъждане разноските и з а настоящата съдебна инстанция,
съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
В срока по чл. 276 ГПК е подаден отговор на частната жалба от длъжника
„АГЕНЦИЯ ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ“ АД, с който се оспорва основателността
на жалбата и моли за потвърждаване постановеното определение.
Производството пред ВРС е образувано въз основа на заявление за издаване на
Заповед за изпълнение /ЗИ/ по чл.410 ГПК, депозирано от „АЗП“ ЕООД срещу „Енерго-Про
Продажби“ АД.
1
Въз основа на горното е била издадена ЗИ № 7923/ 17.10.2019г, с която е разпоредено
„Енерго-Про Продажби“ АД да заплати на „АЗП“ЕООД сумата от 19лв, представляваща
недължимо платена такса за възстановяване на преноса на ел.енергия по ф-ра №
ТП3301235332/14.11.2016г, като вземането е било прехвърлено в полза на заявителя с
Договор за цесия от 24.09.2019г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 16.10.2019г до окончателното изплащане, както и сумата от 350лв,
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса
от 25лв и адв.възнаграждение от 325лв, на осн.чл.78 ал.1 и 8 ГПК.
В срока по чл.412 т.8 ГПК е постъпило възражение от длъжника „Енерго-Про
Продажби“ АД, подадено на осн.чл.414 ГПК, като се сочи, че не се дължало изпълнение
на вземането.
В същото е обективирано и възражение по чл.414а ал.1 ГПК, като се излага, че в
срока за доброволно изпълнение по чл.412 т.8 ГПК дружеството-длъжник е заплатило на
заявителя главницата от 19лв, дължима по заповедта за изпълнение.
В тази връзка е обективирано и възражение по чл.414а ал.2 ГПК срещу дължимостта
на сумата от 325лв-разноски, присъдени със ЗИ с твърдението, че не е давал повод за
подаване на заявлението и иницииране на заповедното производство.
Твърди се, че на 15.10.2019г дружеството било уведомено по електр. поща за
сключения между Николинка Георгиева Христова и „АЗП“ ЕООД договор за цесия, в което
нямало посочена банкова сметка, по която вземането да бъде преведено и затова „Енерго-
Про Продажби“ АД незабавно предприело всички възможни действия за доброволното
уреждане на отношенията–изпращане на пощенски запис чрез „Български пощи“ ЕАД,
изпращане на покана с искане да бъде посочена банкова сметка, по която да бъде извършено
плащането на официално обявения в ТР и-мейл адрес на „АЗП“ ЕООД, изпращане на
нот.покана с искане за предоставяне на б.сметка; изпращане чрез куриер на покана с искане
за предоставяне на б.сметка. Така „АЗП“ ЕООД не оказала необходимото съдействие
съгласно изискването на чл.95 ЗЗД и умишлено не отговорило на исканията за предоставяне
на банкова сметка. Вписаният в ТР адрес бил фиктивен. Ето защо „Енерго-Про Продажби“
АД с поведението си не е станало повод за предявяване на вземането и затова не дължи
разноски.
Поради изложеното моли за обезсилването на издадената ЗИ за сумата от 19лв, както и
за обезсилването на ЗИ и в частта за присъдените разноски от 325лв.
На основание чл.414а ал.3 ГПК молбата заедно с приложеното доказателство за
изплащане на задължението са били изпратени на заявителя „АЗП“ЕООД за писмен отговор
в тридневен срок. Такова е постъпило със становище, че едновременното предявяване на
възражения по чл.414 и чл.414а ГПК било недопустимо.
2
В изпълнение на дадените с Определение на ВОС № 1454/2.06.2020г по ч.гр.д.№
534/2020г указания ВРС се е произнесъл с определението под горепосочения номер, с което
Е ПРИЕТО като основателно възражението на длъжника по чл.414а ГПК в частта за
недължимост на сумата от 19лв, представляваща платена на 15.11.2016г без основание по
фактура такса за възстановяване на ел.захранване, като вземането е прехвърлено от абоната
Николинка Георгиева Христова на заявителя с договор за цесия от 24.09.2019г, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.10.2019г до
окончателното погасяване на задължението. В тази част ВРС не се произнесъл за
обезсилването на заповедта за изпълнение /досежно сумата от 19лв/, за което съдът не е
сезиран с жалба в тази част.
Със същото определение НЕ Е ПРИЕТО като основателно възражението на
длъжника „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“АД по чл.414а ГПК с вх.№ № 79943/31.10.2019г за
недължимост на сумата от 325лв, представляваща сторени в производството разноски за
адв. възнаграждение и държ.такса, определени с издадената по делото ЗИ на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК № 7923/18.10.2019г, срещу която част е подадена
настоящата частна жалба.
В необжалваната част на определението, с която е прието възражението на длъжника
по чл.414а ГПК за недължимост на сумата от 19лв поради извършено плащане, ВРС
възприел изразеното от заявителя становище по чл.414а ал.3 ГПК, че е получил плащането
на сумата в срока за доброволно изпълнение по чл.412 т.8 ГПК.
Така основателността на възражението поради плащане е предпоставка за
обезсилването на издадената ЗИ в тази й част, макар да липсва такова произнасяне то съда,
но въззивният не е сезиран с жалба в тази част.
В останалата обжалвана част на определението заповедният съд е приел, че не следва
да бъде прието като основателно възражението на длъжника по чл.414а ГПК за
недължимост на сумата от 325лв - сторени в заповедното производство разноски за адв.
възнаграждение и държ.такса. (
Настоящият въззивен състав намира искането на заявителя за издаване на ИЛ за
разноските, торени в заповедното производство в размер на 325лв, за неоснователно по
сл.съображения:
От данните по делото се установи, че заявителят с извън процесуалните си действия е
поставил в невъзможност длъжника да изпълни доброволно задължението си - предмет на
издадената ЗИ. С уведомлението за извършена цесия не е посочил номер на банкова сметка,
нито адрес на дружеството, на който да бъде изпълнено паричното задължение, което
изпълнение поради естеството си се явява носимо, а не търсимо.
Един ден след уведомяването за цесията, на 16.12.2019, е подадено заявлението по
реда на чл.410 ГПК.
Дори да се приеме, че вземането срещу длъжника е станало изискуемо още към него момент,
това би имало значение, в случай, че заявител е самият потребител, а не цесионерът.
3
Нормата на чл.99 ЗЗД визира правото на длъжника да знае на кого да плати. След като
кредиторът не е оказал необходимото съдействие, то длъжникът дори и да изпадне в забава,
на осн.чл.96 ЗЗД, бива освободен от нея. Това е така защото е направил всичко необходимо,
за да изпълни надлежно задължението си към цесионера на вземането.
Непредставянето на банкова сметка при наличието на такава, както и посочването на
адрес, на който липсва дори обозначение за фирма, наред с липсата на предоставен
достатъчен срок за длъжника да изпълни доброволно налага извода за злоупотреба с права от
страна на заявителя и респективно за липсата на поведение на длъжника, което да е дало
повод за образуването на заповедното производство.
В конкретния случай се установи, че плащането е било наредено още в деня на
получаване на ЗИ. Това налага извода, че длъжникът не само е заявил готовност, но и
реално е изпълнил задължението си. При липсата на изрично изявление от страна на
кредитора, че не признава извършеното плащане от една страна, а от друга - че искането му
за издаване на ИЛ касае само разноските, то следва да се приеме, че плащането е било
прието.
Що се отнася до искането на длъжника за обезсилване на издадената заповед за ИЛ,
което е последица от основателността на възражението по чл.414аГПК.
Нормата на чл.414а ал.4 ГПК визира, че ако заявителят не подаде становище в
указания срок, съдът обезсилва изцяло или отчасти издадената заповед за изпълнение,
включително в частта за разноските. Ако е подадено становище в срок, съдът се произнася
по възражението и по становището.
При формално тълкуване на посочената разпоредбата би следвало да се направи
извод, че щом като има постъпило становище от страна на заявителя, съдът не може да
обезсили издадената ЗИ. Настоящият въззивен състав приема, че по аргумент на по-
голямото основание, ЗИ може да бъде и следва да бъде обезсилена и в този случай, стига
възражението по чл.414аГПК да се приеме за основателно. Да се мисли противното би
довело до правния абсурд ЗИ по отношение на главницата да е обезсилена, а в частта за
разноските да е остане при положение, че възражението по чл.414а ГПК и в тази част се
приема за основателно. Още повече, че разноските са явяват акцесорно вземане, чиято
основателност е обусловена от основателността на възражението за изпълнение на
задължението за главница още в срока за доброволно изпълнение.
Ето защо постановеното от ВРС определение в обжалваната му част подлежи на
отмяна, като вместо него се постанови друго за приемане на подаденото възражение от
длъжника досежно разноските в размер на 325лв и за обезсилване на издадената ЗИ. Така
сторените от кредитора разноски за заповедното производство следва да останат в негова
тежест.
В полза на ответната страна „Енерго Про-Продажби“АД следва да бъдат присъдени
разноските, направени за настоящата инстанция в размер на 240лв, за което са представени
доказателства за реалното им извършване.
Воден от горното, СЪДЪТ
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на ВРС–ХХс-в № 8034/26.06.2020 по ч.гр.д.№ 16725/2019г в
частта му, с която РС не е приел възражението на длъжника „ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ“АД по чл.414а ГПК с вх.№ № 79943/31.10.2019г за недължимост на сумата от
325лв, представляваща сторените в производството разноски за адв.възнаграждение и
държавна такса, определени с издадената по делото Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК с № № 7923/17.10.2019г, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА.
ПРИЕМА за основателно възражението на длъжника „ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ“АД по чл.414а ГПК с вх.№ 79943/31.10.2019г за недължимост на сумата от
325лв, представляваща сторени в производството разноски за адв.възнаг раждение и
държ.такса, определени с издадената по делото Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК № № 7976/18.10.2019г.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
ГПК № № 7923/17.10.2019г, издадена от ВРС – ХХс-в
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗАКРИЛА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ“ ЕООД /“АЗП“ЕООД/
ЕИК ********* да заплати на „Енерго-про Продажби” АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна бул.„Вл.Варненчик” № 258 „Варна Тауърс-Г“, сумата от
240лв /двеста и четиридесет лева/, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5