Р
Е Ш Е Н И Е № 260300
гр. Хасково, 17.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Хасково, ГО, 7 –и граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми май две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Геновева Стойчева, като разгледа докладваното от съдия
Иванова-Георгиева гр. д. № 2697 по описа за 2020г. на районен съд - Хасково, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от В.А.Б., ЕГН **********
против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, с която се иска ответникът да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 12680,85 лева, ведно със законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение от 14.02.2019г. (датата, на която изтекъл срокът
за произнасяне по заведената щета по чл. 496 КЗ) до окончателното изплащане. Претендират се направените съдебни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 03.09.2018г. около 15:15 часа на
автомагистрала „***“ на км. 98+400, в посока от град София към град Пловдив е
настъпило ПТП между товарен автомобил марка „***“, модел „***, с рег. № ****, с
прикачено към него ремарке, с водач Р.С.К. и лек автомобил марка „БМВ“, модел „***“
с рег. № ***, управляван от В.А.Б.. Описаният механизъм на настъпване на ПТП-то
бил следния: товарният автомобил пука предна лява гума на влекача, вследствие
на което рязко се отклонява наляво в посока към мантинелата и реализира ПТП с
изпреварващия го в този момент лек автомобил. За ПТП-то бил издаден констативен
протокол за ПТП с постадали лица с рег. № 1006р-11239 от 04.09.2018г. по описа
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пазарджик, както и били образувани ДП №
996/2018г. по описа на РУ- на МВР-Пазарджик, съответно пр.пр. № 3010/2018г. по
описа на РП-Пазарджик. Ищецът поддържа, че гражданската отговорност на водача
на товарния автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *****, чиято била
вината за настъпване на произшествието, била обезпечена със сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, обективирана в
застрахователна полица № BG/23/117002698754, валидна от 17.10.2017г. до
16.10.2018г.
Ищецът твърди, че в резултат на ПТП-то били причинени щети по МПС марка „***“,
модел „*** с рег. № ****, които по средни пазарни цени надхвърляли стойността
на самия автомобил, поради което на 13.11.2018г. уведомил ответникът за
настъпилото застрахователно събитие и била образувана ликвидационна преписка по
щета № 0410-470-0077 от 2018г. по описа на „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД, но ответното
дружество неосновaтелно отказало заплащане по доброволен ред на исканото обезщетение.
В съдебно
заседание, ищецът не се явява, представлява се от адвокат Марков. Поддържа
предявения иск и моли за уважително решение при прилагане на разпоредбата на
чл. 493, ал. 2, т. 5 от ГПК и съобразявайки, че размерът на обезщетението при
наличието на „тотална щета“ не може да бъде под 75 % от действителната стойност
на лекия автомобил. Претендират се направените разноски и се представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В едномесечния
срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба. Ответникът
счита за неверни твърденията за наличието на вина и противоправно поведение на
водача на товарен автомобил марка „***“, модел „****“, с рег. № *****, за
размера на вредите на лек автомобил марка „***“, модел „****“ с рег. № **** и
за наличието на „тотална щета“ по отношение на него.
Ответникът твърди, че между товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с
рег. № *** и лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № **** не е имало
съприкосновение, а ПТП-то е настъпило поради движение с несъобразена скорост и
предприета маневра изпреварване от водача на лекия автомобил, който при вида на
спукването на предна лява гума на изпреварвания товарен автомобил се е изплашил
и сам е навил волана надясно, като е изгубил контрол върху управляваното МПС и
същото е излязло извън пътното платно. Посочва, че образуваното за случая досъдебно
производство е прекратено с постановление от 12.07.2019г., поради което
ответникът оспорва представения констативен протокол от 03.09.2018г. в частта
относно „Обстоятелства и причини за ПТП“, тъй като издателят му не е очевидец
на процесното ПТП и същото е настъпило по различен механизъм – вината за
настъпването му е на водача на лекия автомобил поради несъобразена скорост и
изгубване на контрол.
На следващо място ответникът твърди, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие действителната стойност на лекия автомобил е била
между 16 000 -18 000 лева. Излага съображения, че при наличие на
тотална щета от действителната стойност на МПС следва да се приспадне
стойността на запазените части, като посочва, че запазените части от процесния
автомобил са 30 %. Оспорва да е настъпила тотална щета.
При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване в съотношение
80:20, като приносът бил по-голям за водача на лекия автомобил.
Предвид изложените възражения по отношение на иска ответникът оспорва и
искането за присъждане на законна лихва и неговата начална дата - от
14.02.2019г. Ответникът не бил изпаднал в забава за плащане на застрахователно
обезщетение и законна лихва не следвало да се присъди, тъй като не били
представени документи за дерегистрация на автомобила поради настъпила „тотална
щета“, каквото задължение имал ищеца.
С тези доводи моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
направените разноски по делото.
В съдебно заседание,
ответникът не се представлява. Не се явява и упълномощеният процесуален
представител. Депозирана е молба, с която исковите претенции се оспорват и се
моли за постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени. При условията на
евентуалност моли да бъде определен размер на обезщетение съобразен със
заключението на вещото лице и при приспадане на 30 % от стойността,
представляващи запазени части. Поддържат се и се доразвиват доводите за
неоснователност на претенцията за мораторна лихва. В молбата е инкорпориран
списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Релевира се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
Съдът, като взе
предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 432 от КЗ.
Твърдяното с исковата молба
застрахователно събитие е настъпило на 03.09.2018г., а отговорността на
застрахователя се претендира на основание договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ със срок на действие от 17.10.2017г. до 16.10.2018г. Следователно
приложимия материален закон, уреждащ правоотношенията по повод на настъпилото
застрахователно събитие, е Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2016г.
Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ
предвижда допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач на МПС, а именно застрахователят да не е платил
в срока по чл. 496 от КЗ, да е отказъл да плати обезщетението или увреденото
лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В настоящия
случай в исковата молба се твърди наличието на отказ от застрахователя да плати
обезщетението по заявената от ищеца претенция. По делото са представени множество
писмени доказателства в подкрепа на това твърдение на ищеца, а и между страните
не е спорно, че е била образувана ликвидационна преписка по щета с №
0410-470-0077/2018 по описа на ответника. Следователно може да се приеме, че е
изпълнено специалното изискване на чл. 498, ал. 3 от КЗ и предявеният иск по
чл. 432, ал. 1 от КЗ е допустим.
Искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ представлява иск
за присъждане на обезщетение за вреди (неимуществени и/или имуществени),
причинени от застраховано лице, пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Имуществената
отговорност на застрахователя възниква при настъпването на следните юридически
факти (материални предпоставки): 1) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента
и ответника (застрахователя), 2) противоправно деяние, извършено от
застрахования, 3) вреда, 4) причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата. Последната предпоставка за пораждане на права на увреденото
лице спрямо причинителя на вредата, съответно неговия застраховател, е
наличието на вина, която на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до
доказване на противното.
Между страните не се спори и с доклада по делото,
обективиран в определение №260275 от 16.02.2021г., на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК между страните е обявено за безспорно, че гражданската отговорност на
водача на товарен автомобил марка „****“, модел „***“, с рег. № **** е била обезпечена
със сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в
застрахователна полица № BG/23/117002698754, валидна от 17.10.2017г. до
16.10.2018г.
От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява, че ищецът е собственик на лек автомобил марка
„***, модел „****“ с рег. № *****.
Следователно налице е първата предпоставка за уважаване на предявения иск –
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.
Страните нямат разноглася за настъпването на ПТП, а именно, че на 03.09.2018г.
около 15:15 часа на автомагистрала „****“ на км. 98+400, в посока от град София
към град Пловдив е настъпило ПТП между товарен автомобил марка „****“, модел „****“,
с рег. № *****, с прикачено към него ремарке, с водач Р.С.К. и лек автомобил
марка „****“, модел „****“ с рег. № *****, с водач В.А.Б..
Всъщност спорът между страните се концентрира върху механизма на настъпване
на процесното ПТП – коя е причината за възникването му и дали е налице
съпричиняване от страна на ищеца, както и за евентуално дължимия размер на
обезщетение.
За настъпването на ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, издаден на 03.09.2018г. от Я. Хаджийски – дежурен ПТП при ОД на МВР-Пазарджик,
в който са описани участниците в ПТП-то, материалните щети, пострадалите лица и
обстоятелствата за настъпване на ПТП-то.
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ и като
такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно
авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени
пред съставителя изявления и за извършените пред него и от него действия.
Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС-та, участници в
ПТП-то, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на
мястото на произшествието и други. За преценката на възприетите от
актосъставителя обстоятелства, имащи значение за механизма на настъпване на
ПТП-то, е изминалото време от настъпване на ПТП-то до извършване на огледа,
както и обстоятелството дали участващите МПС-та или части от тях са били
преместени. Протоколът за ПТП би имал обвързваща материална доказателствена
сила за механизма на настъпване на ПТП само в хипотезата, когато полицейският
орган, съставител, е станал свидетел и лично е възприел настъпването на ПТП-то.
В противен случай протоколът за ПТП няма материална доказателствена стойност за
механизма на настъпване на ПТП, както и за изводите за наличие или липса на
вина на водач на МПС, участващ в ПТП, тъй като тези обстоятелства излизат извън
обхвата на удостоверителното изявление относно въприет от съставителя на
протокола факт.
Ето защо дори при липса на оспорване на верността на описания в
констативния протокол за ПТП механизъм на настъпване на ПТП, ищецът носи
доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на
други доказателства. В този смисъл е и установилата се като константна практика
на ВКС, обективирана в решение № 85 от 28.05.2009г., постановено по т.д. № 768
по описа за 2008г. на ВКС, II т.о., решение № 24 от 10.03.2011г., постановено по
т.д. № 444 по описа за 2010г. на ВКС, I т.о., решение № 110 от
04.09.2013г., постановено по т.д. № 194 по описа за 2012г. на ВКС, II т.о., решение № 98 от 25.06.2012г., постановено по т.д. № 750 по описа за
2011г. на ВКС, II т.о., решение № 73 от 22.06.2012г., постановено по т.д. № 423 по описа за
2011г. на ВКС, I т.о. и решение № 67 от 24.06.2015г., постановено по т.д. № 439 по описа за
2014г. на ВКС, I т.о.
В настоящи случай ответникът в отговора на исковата молба изрично е оспорил
представения констативен протокол от 03.09.2018г. в частта относно
„Обстоятелства и причини за ПТП“, тъй като издателят му не е очевидец на
процесното ПТП, като твърди, че същото е настъпило по различен механизъм –
вината за настъпването му е на водача на лекия автомобил поради несъобразена
скорост и изгубване на контрол.
За установяване на действителния механизъм на процесното ПТП са събрани
множество доказателства, включително е изготвена САТЕ. Съдът възприема изцяло
направените от вещото лице доказателствени изводи, тъй като експертизата е
изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и
задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило изцяло на
поставените задачи, предмет на допуснатата САТЕ. Съгласно заключението на
вещото лице механизмът на настъпване на процесното ПТП е следния: спукване на
предна лява гума на товарния автомобил – влекач марка „****“, модел „****“, с
рег. № *** с прикачено към него полуремарке марка „****“ с рег. № ****, довело
до отклонението му наляво и навлизането му в динамичния коридор на предприелия
изпреварване лек автомобил марка *****************. В заключението на вещото
лице многократно се посочва, че ПТП-то е възникнало в следствие на авария –
спукване на предна лява гума, като нито действията на водача на товарния
автомобил са причина за настъпването на катастрофата, нито тези на водача на
лекия автомобил. От заключението се установява, че водачът на лекия автомобил е
изгубил контрол над управлението на МПС, но едва след осъществяване на ПТП-то,
а не преди това. Сблъскът между двете МПС-та е бил кос и страничен, като съприкосновението
е било между предна дясна част на купето на лекия автомобил и странична предна
лява част на товарния автомобил – влекач, настъпил в следствие на отклонението
наляво и навлизането в лявото платно за движение на товарния автомобил, което
отклонение не е било вследствие на волево движение при управлението му, а от
спукването на предна лява гума.
Така установеният механизъм опровергава твърдението на
ответника, че ПТП-то е настъпило в следствие на виновно поведение на водача на
лекия автомобил, а именно поради несъобразена скорост
и изгубване на контрол, поради което се изключвала отговорността му по
застрахователното правоотношение.
Не се
установява и направеното от ответника възражение за наличието на съпричиняване от
страна на ищеца. Видно от заключението на вещото лице водачът на лекия
автомобил не е имал техническа възможност да предотврати произшествието, чрез
своевременно екстремно спиране. Процесното ПТП би настъпило и при движение на
лекия автомобил с максимално разрешената скорост за този участък. Макар да е
установено нарушение на ЗДвП на водача на лекия автомобил – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, то не основава извод за наличието на съпричиняване, доколкото допуснатото
административно нарушение не е едно от необходимите условия (“condition sine qua non”), без които не би настъпил процесният резултат. Напротив съгласно
експертното заключение дори при движение с максимално разрешената скорост би
настъпило ПТП между двете превозни средства.
Чрез направените
фактически изводи на вещото лице се опровергава и твърдението на ответника, че
техническите характеристики на лекия автомобил са довели до настъпване на ПТП,
а именно дясната му дирекция. Съгласно заключението по САТЕ при конкретната
пътна обстановка дясната дирекция на волана на лекия автомобил не е попречила
за своевременното възприемане на спукването на предната лява гума на товарния
автомобил и съответно не е допринесло за настъпването на ПТП-то.
От
изложеното до момента съдът стига до извода, че настъпването на ПТП-то е вследствие
на спукването на предна лява гума на товарния автомобил, а не от виновното
поведение на някой от водачите на участващите в ПТП-то МПС-та.
Съгласно чл. 477 от КЗ
обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата. Според чл. 493, ал. 1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други
участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. Рискът при застраховка
„Гражданска отговорност“ включва не само опасността от възникване на
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и
противоправно деяние в нейния стриктен смисъл – чл. 45 от ЗЗД, но и
несанкционните задължения по чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД. Рискът може да бъде
свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, но и при вреди,
причинени не непосредствено от застрахования, а от трети лица, на които той е
възложил
изпълнение на определена работа или в качеството си на собственик на вещ,
отговарящ за вредите причинени от нея на трети лица. Израз на това
правило е разпоредата на чл. 493, ал. 2, т. 5 от КЗ, съгласно която застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива и отговорността
за вредите по ал. 1, причинени в резултат на повреда на моторното превозно средство, която
е довела до пътнотранспортно произшествие и причиняване на вреди, какъвто
безспорно се явява и настоящия случай, поради което ответникът отговаря по
предявената претенция, след като е налице хипотезата на безвиновна отговорност
по чл. 493, ал. 2, т.
5 от КЗ.
В случая по делото е установено, че
настъпването на ПТП-то се дължи на случайно събитие, което изключва вината на
водача, тоест не е налице деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Но отговорността
на застрахования покрива и риска от вредите настъпили в резултат на
обстоятелството, че застрахованият е собственик на автомобила, чиято повреда е
причина за настъпване на ПТП-то. Употребата на МПС е свързана с повишена
опасност, поради обективните му характеристики като вещ. При определени
обстоятелства тези характеристики могат да доведат до настъпване на вреди, дори
те да не са резултат от виновно поведение
на водача.
Съгласно чл. 50 от ЗЗД за вредите,
произлезли от каквито и да са вещи, отговорят солидарно собственикът и лицето,
под чийто надзор те се намират. От представените по делото доказателства (свидетелство
за регистрация част I № ********* от 07.03.2016г., удостоверение за техническа изправност на ППС
и договор за застраховка „Гражданска отговорност“) по категоричен начин се
установява, че застрахованият е бил собственик на товарния автомобил, относно
който е сключен договора за застраховка, поради което се явява застраховано
лице по смисъла на чл. 429, ал .1 от КЗ. Ищецът има качеството на трето лице,
поради което причинените при настъпилия инцидент имуществени вреди са риск,
подлежащ на обезщетяване по застрахователния договор. Същевременно
доказателствената съвкупност е еднопосочена по отношение на това, че вещта е
единствената причина за увреждането и тя стои в каузална връзка с твърдените
имуществени вреди, а не управлението й.
Между възникналото ПТП и
претърпените имуществени вреди от ищеца е налице причинно-следствена връзка.
Съгласно заключението на вещото лице вредите по лекия автомобил са локализирани
в предната дясна и странична част на купето и окачването на предно дясно ходово
колело, а именно в зоните на прекия му контакт с товарния автомобил-влекач и с
металната мантинела и в зони съседни на тези зони, така наречените зони на
вторични деформации и разрушения. От събраните по делото доказателства се
установява пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите
за ищеца вреди.
От представените два броя описи на техническа
експертиза по щета № 0410-470-0041-2018г. /л. 105-108 по делото/, констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 03.09.2018г. и от приетото заключение по
съдебно-автотехническата експертиза по безспорен начин се установяват и
настъпилите имуществени вреди за ищеца. От тях съдът приема за доказано, че в
случая е налице тотална щета. Съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на моторно превозно средство
е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава
70 на сто от действителната му стойност. Съгласно заключението на
вещото лице, неоспорено от страните по делото, стойността на вредите по лекия
автомобил е еквивалентна на действителната стойност на автомобила към момента
на ПТП, а именно стойността на вредите е в размер на 16 907,80 лева, следователно
разходите за ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. Вещото
лице е уточнило, че вследствие на ПТП-то са унищожени основни конструктивни
елементи на лекия автомобил – купето и окачване на предно дясно ходово колело и
същите са технически невъзстановими.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД регламентира обемът
на отговорността на деликвента. Съгласно цитираната правна норма на увреденото
лице се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Същевременно при застраховка „Гражданска отговорност“
отговорността на застрахователя като обем е идентична с тази на деликвента, макар и да е
лимитиран до размера на застрахователната сума. Следователно на увреденото лице
се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на разходите, които са
необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието от преди увреждането.
Когато обаче вещта е дотолкова увредена, че разходите за ремонтирането й са
близки до нейната стойност или я надвишават, става икономически нецелесъобразно
да се обезщетяват тези разходи, вместо да се обезщети стойността на цялата вещ,
с което увреденият би могъл да си купи вещ от същия вид и със същото качество.
Ето защо в настоящата хипотеза при определяне размера на дължимото обезщетение
следва да се изхожда от действителната стойност на целия автомобил към датата
на ПТП, посочена в заключението на вещото лице, а именно сумата от 16 907,80
лева.
Неоснователно е
възражението на ответника, че неправилно е определена стойността на увреденото МПС към датата на настъпване на
ПТП-то, тък като не е взето предвид обстоятелството, че лекият автомобил е с
дясна дирекция на волана. Законодателят с подзаконов нормативен акт е уредил
начинът за изчисление на действителната стойност на МПС към датата на
настъпване на ПТП, а именно с Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите към Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното
застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства
вр. § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане
по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на
пътниците в средствата за обществен превоз. Съгласно чл. 7 от методиката
действителната стойност на превозните средства по чл. 6 от методиката, които не
фигурират в бюлетини "Цени на нови МПС в България
- АutoExpert", и тези над 5 години от годината на производство, които фигурират като цена в
ново
състояние в бюлетини: 1. ЕurotaxSchwacke - SuperSchwacke (Ценоразпис за леки
автомобили,
джипове и лекотоварни автомобили), Nutzfahrzeuge
(Ценоразпис за товарни автомобили), Zweirad (Ценоразпис за мотоциклети, мотопеди и моторолери), Landenmaschinen (Ценоразпис за селскостопански
машини);
2. N.A.D.A (Американски ценоразпис за МПС, произведени
в Америка); 3. Kelley Blue Book (Американски ценоразпис за МПС, произведени в Америка) и 4. други бюлетини, се определя като процент съгласно приложение № 2 от
цената в ново
състояние, посочена в съответния бюлетин за
конкретните марка, модел, модификация и година на производство.
Видно
от писмените доказателства по делото и от заключението на вещото лице процесният
лек автомобил е с година на производство 2005г., тоест към датата на ПТП-то са изминали
над 5 години от производството. Следователно приложима е разпоредбата на чл. 7
от методиката. За определяне на действителната стойност на лекия автомобил
вещото лице е изполвало приложимия бюлетин ЕurotaxSchwacke – SuperSchwacke и е определило стойността съгласно
съответния процент от цената в ново състояние. Вещото лице уточнява, при
изслушването си в съдебно заседание, че този бюлетин не съдържа различна
стойност на леките автомобили в зависимост от дирекцията на волана им. В
допълнение отбелязва, че в страната автомобили с дясна дирекция на волана имат
по-ниска пазарна стойност от тези с лява, но това не може да бъде отчетено при
използване на предвидения ред за изчисляване на действителна стойност съобразно
методиката, доколкото приложимият каталог не дава различна стойността на
автомобилите по този показател. Съдът намира, че правилно е определена
стойността на увреденото МПС, тъй като в предвидения от законодателя ред не се
съдържа изискване при определяне на стойността да се вземе предвид и дирекцията
на волана, а само марката, модела и модификацията съобразно приложимия каталог,
което вещото лице е изпълнило.
В
случай, че при така наречената „тотална щета“ са останали годни автодетайли или
агрегати, застрахователят трябва да установи това обстоятелство и факта, че те
биха могли да бъдат отделени без значителни трудности от автомобила и да бъдат
продадени на вторичния пазар. В противен случай от дължимото застрахователно
обезщетение следва да се приспадне само стойността на погиналия автомобил,
продаден на скрап.
От
представените по делото писмени доказателства и от заключението по назначената
САТЕ се установява, че са налице запазени части в размер не по-голям от 30%. Разпоредбата
на чл. 22, ал. 2 от Методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
към Наредба № 24/08.03.2006 г. определя минималният
размер на обещетение при тотална
щета, а
именно: когато са налице запазени части, размерът на
застрахователното обезщетение не може да се определи под 75 % от размера на
действителната стойност.
Следователно 25% от действителната стойност е максималният
размер на намалението при налични запазени части. Поради това обезщетението в
настоящия случай следва
да бъде в размер на 75% от действителната стойност на автомобила на ищеца, а именно в размер на 12 680,85 лева, каквато сума се претендира от ищеца.
Тук е уместно да се отбележи, че при изчисляване
размера на обезщетението не трябва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй
като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл
са Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о. и
Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.
С
оглед изложеното съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия
състав на предявения иск, поради което същият следва да бъде уважен в претендирания
след направеното изменение по чл. 214 от ГПК размер. Ето защо следва да бъде
реализирана отговорността на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД спрямо увреденото лице В.А.Б.
и ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер на 12 680,85 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от ПТП.
Върху
присъдената сума от 12 680,85 лева като обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди е претендирана законна лихва за периода от 14.02.2019г. до
окончателното изплащане на обезщетението на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ. Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати -
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 от КЗ и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
Настоящият
съдебен състав намира за частично основателно обаче възражението на ответника,
че не е изпаднал в забава. С разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от КЗ законодателят
е въвел допълнително изискване в случаите на тотална щета на МПС, а именно
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията му, като условие
за плащане. Следва да се отбележи, че инициирането на административната
процедура не е поставена в зависимост от това дали застрахователят е изискал
документа за дерегистрация или не. Предприемането й е в правомощията на
потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на
предвидените в закона доказателства с оглед интереса му от поставяне на
длъжника в забава.
Отделно от това трябва да бъде отбелязано, че съгласно
установената съдебната практика, за съда не съществува задължение да указва на
страната да представи доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС при
наличие на тотална щета или за поставяне на условие в диспозитива на
осъдителното решение. Действително, дължимостта на застрахователното
обезщетение не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към
момент, предхождащ съдебното решение по иска. Изпълнението, респективно
неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред
застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на
забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата. Ако
доказателството е било представено в предхождащ решението момент (преди или по
време на съдебното производство), то би била поставена началната дата на
обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва. В случай че
регистрацията на МПС не е прекратена до приключване на съдебното производство
пред инстанциите по същество или не са представени доказателства за това, то и
осъдителният диспозитив в частта за обезщетението за забава би следвало да е
съобразен с този факт (в този смисъл Решение № 44 от 02.06.2015 г., постановено
по т. д. № 775 по описа за 2014 г., ВКС, І т.о., Решение № 140 от 01.08.2018г.,
постановено по т.д. № 2278 по описа за 2017г. на ВКС, І т.о. и Решение № 59 от
12.06.2015г., постановено по т.д. № 1256 по описа за 2014г. на ВКС, II т.о.).
В
настоящия случай ищецът не е установил представянето на доказателства за прекратяване
на регистрацията на процесното МПС в хода на образуваната ликвидационна
преписка, поради което ответникът не е изпаднал в забава от твърдяната от ищеца
дата. Но съгласно цитираната съдебна практика, когато в хода на съдебното
производство се представят доказателства по чл. 390, ал. 1 от КЗ, това
обстоятелство следва да бъде взето предвид при постановяване на съдебния акт.
С
молба с вх. рег. № 263554 от 23.02.2021г. ищецът е заявил, че е прекратил
регистрацията на процесното МПС на 07.08.2019г. и същото е предадено за
вторични суровини. С молбата са представени копие на свидетелство за
регистрация част I и част II на МПС, с извършената след прекратяването на
регистрация перфорация. Ето защо лихва върху определеното обезщетение за
имуществени вреди се дължи, но не от претендираната дата, а от датата на
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на процесното
МПС, а именно от 23.02.2021г.
С
оглед изложеното съдът намира, че следва да се присъди лихва върху
обезщетението за имуществени вреди от 23.02.2021г. до окончателното изплащане,
като искането следва да се отхвърли за периода от 14.02.2019г. до 22.02.2021г.
Претенция
за заплащане на разноски в исковото производсто е заявена и от двете страни.
При този изход на спора ищецът има право на разноски съобразно уважената част –
чл. 78, ал. 1 от ГПК. В случая разноски са направени само по претенцията за
обезщетение, която е уважена изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски, съобразно изцяло уважения размер на иска,
а именно – сумата от общо 707,24 лева, включваща 507,24 лева за държавна такса
и 200 лева за възнаграждение на вещо лице.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокатското дружество, представлявало ищеца, сумата от 910,43 лева,
представляваща възнаграждение за осъщественото от него процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено според
уважения размер на иска и по правилата на чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 2, ал. 2,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изцяло неоснователно в тази
връзка е ответното възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски
хонорар, доколкото такъв не е бил заплащан, а е определен от съда, според
горепосоченото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„******** на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на В.А.Б., ЕГН **********,*** сума в размер
на 12 680,85 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „********** в
резултат на ПТП настъпило на 03.09.2018г. на автомагистрала „Тракия“
на км. 98+400, в посока от град София към град Пловдив вследствие на техническа
повреда на товарен автомобил марка „********, с прикачено към него полуремарке марка „*****“ с рег. № *****, застрахован в
„ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на представяне
на доказателства за дерегистрация на лек автомобил марка „*******, а именно – 23.02.2021г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за лихва, съизмерима
със законната лихва за претендирания период от 14.02.2019г. до 22.02.2021г. –
датата, на която е представено доказателство за дерегистрация на лек автомобил
марка „************
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК „ЗАД ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
******* да заплати на В.А.Б., ЕГН **********,*** сума в размер
на 707,24 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. „ЗАД ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
************ да заплати на Адвокатско
дружество „Г. и М.“, с код по Булстат *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., район „********* сума в размер на 910,43 лева,
представляваща възнаграждение за предоставенао безплатно процесуално
представителство.
Посочената от ищеца на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК банкова
сметка, ***, е: „ОББ“
АД, IBAN: ***, BIC: ***, тилуляр – Адвокатско дружество „Г. и М.“.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Окръжен
съд – Хасково.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.