Решение по дело №4521/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 81
Дата: 8 февруари 2023 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20222120204521
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Бургас, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120204521 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от „***“ ЕООД, ЕИК *** чрез адв. К. А. срещу
електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********, издаден
от Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който на „***“ ЕООД на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на фиша
касаещи недопустимост на издаването на електронен фиш, не било издадено по образец, не
била спазена формата на ЕФ, не били спазени давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, ЕФ не
съдържал всички реквизити, не било посочено мястото на установяване на нарушението, не
бил издаден от компетентен орган, не било индивидуализирано ремаркето, не било ясно как
е определено, че общият брой оси са 5, както и как наказващия орган е определил
максималната санкция, не било ясно как е начислена таксата, не било ясно дали
техническото средство е годно, имало несъответствие между словесно описание и правна
квалификация на нарушението. Не било осъществено нарушение. Не било съобразено
европейското законодателство. Прави се възражение за маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, за него е депозирано писмено
становище от процесуален представител, с което се поддържа жалбата, преповтарят се
1
доводите, изложени в жалбата и претендира заплащането на разноски.
Въззиваемата страна изпраща представител в съдебно заседание – юрк. М., която
взема отношение за неоснователност на жалбата и излага подробни съображения в писмено
становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
На дружеството жалбоподател е издаден ЕФ за това, че на 19.10.2020г. в 16:49 ч. на
път А-1 км.357+949, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа било установено нарушение с ППС – влекач ***, регистрационен номер ***, с
технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в
състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 44000, в община Бургас, за движение, за което частично не била заплатена
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, като за посоченото
ППС имало тол декларация за преминаването, но платената категория била по-малка от
измерената.
Нарушение било установено с устройство № 10032, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път
A-1 км. 357+949.
Установено било, че собственикът, на когото е регистрирано ППС, е жалбоподателят
„***“ ЕООД.
С оглед на горното бил съставен процесният ЕФ, с който на „***“ ЕООД на
основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото.
От правна страна съдът намира следното:
Наказващият орган е ангажирал отговорността на „***“ ЕООД за нарушение с правна
квалификация по чл.102, ал.2 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че собственикът е длъжен
да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл.10,
ал.10 от ЗП, посочва, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на
2
държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо
пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и
дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на
системата за събиране на пътните такси.
Ясно е посочено мястото на нарушението път А-1 км.357+949, с посока намаляващ
километър с устройство № 10032, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км.357+949. Следва да
се посочи, че съгласно чл.167а ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение
по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата. Електронната система
функционира чрез визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви и не
извършва измерване, поради което не подлежи на техническо измерване по Закона за
измерванията. Съгласно разпоредбата на чл.189е, ал.8 от ЗДвП отразените в системата
данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси.
ЕФ е издаден въз основа на чл.189ж от ЗДвП, който предвижда възможност при
нарушение по чл.179, ал.3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а,
ал.3 ЗДвП да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Определените в закона изисквания към ЕФ е да съдържа данни за мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на глобата, срока и
начините за доброволното й заплащане. Атакуваният ЕФ е издаден по образец, утвърден от
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че е недопустимо издаването на
ЕФ, тъй като макар в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да е направено препращане
единствено към нарушенията по чл.179, ал.3 от ЗДвП, от своя страна правилото по чл.189ж,
ал.7 от ЗДвП съдържа изрична регламентация за електронния фиш за нарушение по чл.179,
ал.3-3б от ЗДвП. В този смисъл е и разпоредбата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, към която
3
препраща самият чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, който предвижда, че електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено
нарушение по чл.179, ал.3-3в, както и тази на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, където изрично е
посочено „електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3- ал.3в“, сред които се включва и
настоящото нарушение по чл.179, ал.3б. Допълнителен аргумент за този извод се черпи и от
разпоредбите на чл.187а, ал.4 и ал.5 от ЗДвП, където е дадена възможност на собственика
или ползвателя на ППС, с което е извършено нарушение по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, да се
освободи от административнонаказателна отговорност чрез представяне на съответна
декларация.
Видно е, че пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по
него се дължат такси по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, които зависят от категорията на ППС и
изминатото разстояние.
Видно от свидетелството за регистрация, ППС с рег. № *** е собственост на
дружеството жалбоподател, с обща технически допустима максимална маса над 12т., поради
което на основание чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за движението му по платената пътна мрежа се
дължи тол такса. Когато горепосоченото ППС се движи в състав от ППС, с теглено ремарке,
общата технически допустима максимална маса е 44000. В този случай и при налични общо
5 броя оси, дължимата тол такса би следвало да е в размер на 0.12 лв/км, съгласно таблицата
по чл.27 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на МС от 2019г., изменена с
Постановление № 24/20.02.2020г. на МС.
В случая обаче липсва яснота как наказващият орган приема, че не е платена
дължимата такса за преминаването като изрично е посочено в ЕФ, че има тол декларация за
преминаването, но била платена категория по-малка от измерената като такова посочване
липсва и в представения доклад за нарушение. Едва в хода на съдебното следствие се
депозира становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“,
НТУ с извлечение, че била подадена тол декларация за ППС с технически допустима маса
над 12т. с 2 оси, а заснетото ППС било с допустима максимална маса на състав от превозни
средства над 12 т. с 5 оси. Никъде в ЕФ не е въведено твърдение за факт за това каква
декларация е била подадена, за каква категория МПС, за да могат да се ангажират насрещни
твърдения, да се осъществи доказване и да се реализира правото на защита на
санкционирания субект.
Анализирайки нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, регламентираща по императивен
начин реквизитите, които трябва да съдържа електронният фиш, съставен в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за допуснато нарушение по чл.179, ал.3, установено и
заснето от електронната система този състав счита, че в процесния ЕФ липсва пълно и точно
описание на нарушението от фактическа страна.
Посочено е, че нарушението е за движение по път, включен в обхвата на платена
пътна мрежа като частично не била платена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. За
посоченото ППС имало тол декларация за преминаването, но платената категория била по-
4
малка от измерената. Не става ясно от ЕФ каква такса се твърди да е била заплатена за каква
категория и ППС, за да се направи преценка действително дали е декларирано и платено за
категория по-малка от измерената. Не може да се направи извод и чрез тълкуване как се
приема, че е изчислена дължимата такса.
Налице е неяснота в какво в действителност се изразява неправомерното поведение,
предпоставка да бъде наложено административно наказание като не се установява безспорно
дали жалбоподателят е наказан заради това, че е нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 ЗДвП,
като е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по
установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или заради
това, че не е заплатил дължимата пътна такса, или че я в платил, но неправилно е определил
размера й и как е изчислен размерът на дължимата такса.
В ЕФ е посочено като описание на деянието - за посоченото ППС има тол декларация
за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената, т.е. прави се извод, че
частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, но наказващия
орган в ЕФ не посочва каква категория е била заплатена, за да се направи коректен извод, че
действително е платено за категория по-малка от измерената.
Видно от ЕФ, процесното ППС е с технически допустима максимална маса 20500,
брой оси 2, в състав с ремарке с общо брой оси 5 с обща технически допустима максимална
маса 44000. От съдържанието на ЕФ обаче не става ясно по какъв начин е декларирано ППС
- брой оси, маса, екологична категория, и конкретно в какъв размер е заплатена тол такса и е
недопустимо да се въвеждат нови фактически твърдения едва в хода на съдебното следствие
във въззивното производство по обжалване на ЕФ. Следва да се отбележи и че снимката, на
която се вижда ППС с 5 оси, е неясна в частта й относно регистрационния номер на ППС.
Липсата на ясно описано нарушение, нарушава правото на защита на
санкционираното лице, поради което ЕФ следва да се отмени като незаконосъобразен.
Отделно от това липсата на конкретно посочване каква тол декларация е подадена за
преминаването сочи и за недоказаност на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН страните имат право на разноски като в
случая следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя в размер на заплатеното
възнаграждение за адвокат в размер на 840 лева.
Така мотивиран Районен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП №
**********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с който на "***" ЕООД на основание чл.187а,
ал.2, т.3 вр. ал. 3, вр. чл.179 ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на
5
чл.102 ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ ЕООД, ЕИК
*** сумата в размер на 840 /осемстотин и четиридесет/ лева – възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението от страните, пред
Административен съд Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6