Решение по дело №592/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 октомври 2022 г. (в сила от 19 октомври 2022 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20227260700592
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                                                                                                           № 680

 

19.10.2022 г., гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково

в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                      Председател: Пенка Костова

                                                                                         Членове: Антоанета Митрушева

Биляна Икономова

                                                                                                

 

при секретаря Ангелина Латунова

и в присъствието на прокурора Антон Стоянов,

като разгледа докладваното от  съдия А. Митрушева

АНД (К) № 592 по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба, депозирана от Ж.З.В., ЕГН : **********, адрес: ***, чрез адв. Г.Г., против Решение № 69/09.05.2022 г., постановено по АНД № 20225620200104 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022 г.

 

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд направил неправилна оценка на доказателствения материал по делото, вследствие на което достигнал до извода за законосъобразност на обжалваното НП. Правилната и обективна оценка на доказателствата навеждали на извода, че обжалваното НП страда от съществени пороци, водещи до неговата незаконосъобразност, както и че размерът на наложеното наказание не е определен в съответствие със закона. Районният съдия неправилно не приел като доказателство по делото приложената от страна на жалбоподателя фактура, както и необосновано не кредитирал неговите обяснения. При определяне на цената на мобилните телефони трябвало да се вземе предвид стойността, на която били закупени от жалбоподателя, а не стойността, на която евентуално ще бъдат изнесени от страната. Това било така, тъй като не било ясно на каква стойност жалбоподателят щял да ги продаде в чужбина. Експертизата показвала средната цена на телефоните, но нямало гаранция, че именно това ще е цената, на която същите ще бъдат продадени. Поради това жалбоподателят смята за неправилно налагането на санкция върху една евентуална предполагаема стойност. При определяне на размера на санкцията следвало да се вземе предвид реалната цена, на която били закупени телефоните, съгласно представената от жалбоподателя фактура и свидетелските показания.

С оглед на така изложеното, моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и да бъде постановено друго такова, с което да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното пред съда наказателно постановление, респективно да бъде намалено наложеното наказание. Моли ответната страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските, направени пред двете съдебни инстанции. В случай, че касационната жалба бъде оставена без уважение, прави възражение за прекомерност на претендираните съдебни разноски от ответната страна.

 

ОТВЕТНИКЪТ – Заместник-директор на Териториална дирекция Митница Бургас, в писмена молба, подадена чрез процесуален представител, навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на присъждане на адвокатско възнаграждение на жалбоподателя, моли същото да бъде съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита касационната жалба за неоснователна, а решението на РС – Свиленград за правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

 

С Решение № 69/09.05.2022 г., постановено по АНД № 20225620200104 по описа на съда за 2022 г., Районен съд – Свиленград е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 2067/2021 от 11.02.2022 г. на Заместник-Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, в частта, с която на Ж.З.В. с ЕГН : ********** ***, на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата общо 180 броя смарт телефони (пункт II) и е изменил наказателното постановление в частта, с която му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 33 895.80 лв., като е намалил размера на административното наказание „Глоба” от 33 895.80 лв. на 27 690.90 лв. (пункт I). На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН е осъдил Агенция „Митници” да заплати на Ж.З.В., сумата от 291.04 лв., представляваща направени разноски по делото.

 

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 07.10.2021 г. на Митнически пункт „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република България за Република Турция е извършена проверка на лек автомобил марка „А.”, модел А. Авант с ДРН X **** КТ, управляван от Ж.В., като при покана да декларира носените от него стоки, валутни ценности и лични вещи, същият заявил, че пренася телефони, които се намират около двигателя на автомобила. Митническите служители открили в двигателния отсег на автомобила около двигателя, укрити в черен чувал и недекларирани вещите - предмет на нарушението. Определена била стойност на стоките в общ размер на 33 895.80 лв. на основание § 1, т. 38 от ДР на ЗМ. В хода на съдебното производство съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, според която стойността на вещите към датата на деянието - 07.10.2021 г. възлиза на 18 087.09 лв. (129 броя х 140.21 лв.) за телефони модел M2*****C и 10 603.92 лв. (51 броя х 207.92 лв.) за телефони модел M****C3LC, или общо 28 691.01 лв. Изхождайки от най-благоприятния за нарушителя вариант, съдът е определил стойността на процесните телефони по следния начин: телефоните с общ брой 129 х 140.21 лв. = 18 087.09 лв. съгласно т. 1 от заключението на вещото лице и телефони с общ брой 51 х 188.31 лв. = 9 603.81 лв. съгласно становището на митническите органи, тъй като в заключението си вещото лице посочило по-висока единична стойност на тези телефони (207.92 лв.) в сравнение с тази, посочена от митническите органи (188.31 лв.). Съдът не е приел като доказателство по делото приложената от жалбоподателя фактура, като е посочил, че процесните мобилни телефони са били установени във връзка с излизането на жалбоподателя извън страната, тоест че мобилните апарати са били предназначени за износ. При тази хипотеза съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ от значение за определяне размера на наказанието била стойността на стоките. Цитирал е легалното определение на понятието „стойност на стоки при износ” в § 1, т. 38 от ДР на ЗМ  и е приел, че представената фактура не удостоверява действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ при първата хипотеза на § 1, т. 38 от ДР на ЗМ, тъй като същата била съставена за целите на вноса на мобилните устройства в Република България, а не за целите на износа им от България и посочената в нея стойност не удостоверявала стойността на продажбата им за износ извън страната.

На следващо място, съдът е приел, че обжалваното НП и АУАН са законосъобразни от процесуалноправна страна, като не е констатирал допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им, посочил е, че същите са издадени от компетентни органи, при спазване на предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Съдът е приел за правилна и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Приел е още, че събраните по делото доказателства безспорно установяват осъществяване на състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал. 1 от ЗМ, в третата от предвидените изпълнителни форми - „направи опит да превози” през държавната граница.

Посочил е, че процесното административно нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Обсъждайки размера на наказанието, съдът е приел, че същото е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от стойността на недекларираните стоки, но с оглед изложеното относно стойността им е приел, че размерът на административното наказание следва да бъде 27 690.90 лв., а не 33 895.80 лв., съответно, че наказателното постановление следва да бъде изменено чрез намаляне размера на наложената глоба. Приел е за законосъобразно НП в частта на постановеното отнемане в полза на държавата на стоките - предмет на нарушението.

 

При осъществената касационна проверка настоящата инстанция намери, че така постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. От доказателствата по делото безспорно се установява, че на установената дата и място на извършване на нарушението административно наказаното лице е осъществило виновно фактическия състав на вмененото му нарушение. Съставомерността на извършеното деяние и вината на нарушителя са били правилно установени от районния съд, който е обсъдил твърденията на жалбоподателя във въззивното производство и аргументирано ги е приел за неоснователни. За съставомерността на деянието е достатъчно обективното неизпълнение на задължението за деклариране, като разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗМ установява общото задължение за деклариране. С оглед характера и количеството на намерените стоки, същите подлежат на деклариране и правилно е прието, че лицето не е изпълнило задължението си да ги декларира по установения ред пред митническите органи. Мотивите на районния съд по отношение на установяване на осъщественото нарушение са подробно обосновани и не е необходимо да бъдат преповтаряни, като на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационната инстанция препраща към тях.

Настоящата инстанция споделя като правилни и обосновани и съображенията, с оглед на които е прието, че извършената от административнонаказващия орган преценка относно режима на индивидуализация е правилна относно процентното отношение на наложеното административно наказание, но с оглед кредитираното заключение на вещото лице размерът на административното наказание следва да бъде изменен.

Съдът възприема и доводите на районния съд, изложени в светлината на разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ по отношение стойността на стоките. Легално определение на понятието "стойност на стоки при износ" е дадено в § 1, т. 38 от ДР на Закона за митниците и за целите на административнонаказателното производство това е 1. цената на стоката при продажбата за износ франко българска граница или ако такава продажба не е налице – 2. пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи разходи, като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи, пряко свързани с доставката до българска граница. При цитираната законодателна уредба правилно въззивният съд е приел, че по отношение стойността на стоките не следва да се взема предвид отразеното в представената от жалбоподателя в хода на съдебното производство фактура.

Нормите на чл. 70 - чл. 73 от Регламент № 952/2013 г. на Европейския парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на митнически кодекс на съюза в случая не са приложими. В същите са посочени методите за определяне митническата стойност във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки. Митническата стойност е относима към размера на налаганото наказание за осъществено административно нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, само в случаите, касаещи внос на стоки на територията на Република България. В конкретния случай безспорно е установено, че това обстоятелство не е налице, като целта е била стоките да се изнесат от страната.

За да е налице първата хипотеза на § 1, т. 38 от ДР на Закона за митниците, следователно е необходимо да са налице надлежни доказателства, удостоверяващи действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ, тоест цената, която купувачът трябва действително да плати в полза на продавача при износа, който в случая е с местоназначение извън митническата територия на Европейския съюз. В случая относимата стойност е била определена на базата на пазарната цена на телефоните, установена от изготвеното по делото експертно заключение, съответно изготвеното от митническите органи становище в частта, в която същото е по-благоприятно за нарушителя. Съответно правилно районният съд е преценил, че следва да измени наложеното на наказаното лице наказание, като същото е и правилно индивидуализирано.

Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в същата основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна, решаващият състав е изложил подробни мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формирал крайния си правен извод за изменение на обжалваното пред него наказателно постановление в частта относно размера на наложеното административно наказание "глоба".

При този изход на делото и предвид заявеното от процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за защита пред настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69/09.05.2022 г., постановено по АНД № 20225620200104 по описа на Pайонен съд – Свиленград за 2022 г.

 

ОСЪЖДА Ж.З.В., ЕГН : **********, адрес: ***, да заплати на Агенция "Митници" гр.София, сумата в размер на 80 лева (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:

 

 

 

Членове:    1.

 

 

                                                                                          

 

        2.