Номер 22317.08.2020 г.Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – С.З.II Граждански състав
На 17.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело №
20205500503013 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК и е образувано
по жалба на „АМС имоти“ ЕООД – взискател по изп.дело № 20137660402261
по описа на ЧСИ К.А.. Жалбоподателят обжалва постановлението от
25.06.2020 г., с което е прекратено изпълнителното производство по делото. В
жалбата се сочи, че постановлението е издадено в нарушение на материалния
и процесуалния закон; че то е бланкетно и издадено при пълна липса на
мотиви. Излагат се подробни съображения в подкрепа на становището.
Длъжниците К. Г. Х. , Г. Х. Х. и А. Х. Х. не вземат становище.
Приложени са мотиви по обжалваното действие от ЧСИ съгласно
чл.436, ал.3 ГПК.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и
възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана
по същество, е неоснователна.
Изпълнително дело № 20137660402261 на ЧСИ К.А. е образувано
по молба от „АМС имоти“ ЕООД по издаден в негова полза изпълнителен
лист въз основа на решение № 138 от 22.03.2013 г., постановено по гр.д.
1147/2011 г. по описа на Окръжен съд С.З., срещу К. Г. Х. , Х.А.Х. и Г. Х. Х. ,
с което те са осъдени да предадат владението върху описания в
изпълнителния лист имот в гр. С.З., както и да заплатят направените по
делото разноски. На длъжниците е изпратена покана за доброволно
изпълнение. Наложен е запор върху пенсията на длъжника Х.А.Х.. С
определение от 19.07.2013 г., постановено по посоченото по-горе граждански
дело, състав на Старозагорския окръжен съд е спрял производството по
делото до приключване на процедурата по чл.65 и 66 ГПК по подадените от
К. Г. Х. , Х.А.Х. и Г. Х. Х. молби за възстановяване на срока за обжалване на
постановеното по делото решение. Със същото определение е разпоредено
препис от него да се изпрати на съдебния изпълнител за сведение и
изпълнение. Съобщението е получено от ЧСИ К.А. на 24.07.2013 г. С молба
от 01.08.2013 г. длъжникът Х.А.А. е поискал съдебният изпълнител да спре
действието на запора върху пенсията му, като с постановление от същата дата
съдебният изпълнител е отказал. Мотивирал се е с това, че в определението за
спиране на производството по изпълнителното дело съдът не е вдигнал
обезпечителните мерки – запори на пенсия и трудово възнаграждение.
Посочил е, че сумите, постъпващи от тях, няма да бъдат изплащани до
приключване на исковото производство пред ОС С.З.. Определението за
спиране на изпълнителното производство е било обжалвано пред Апелативен
съд – Пловдив, който с определение № 72 от 13.01.2014 г., постановено по
ч.гр.д. № 1350/2013 г. го е отменил и е оставил без уважение молбата на
длъжниците за спиране на изпълнителното производство. Това определение е
подлежало на обжалване пред ВКС. При извършената служебна проверка се
установи, че то е било съобщено на „АМС имоти“ ЕООД на 04.03.2014 г. чрез
връчването му на процесуалния му представител юрисконсулт Т.К..
Определението не е било обжалвано и е влязло в сила на 11.03.2014 г.
Освен тези факти по делото е установено още, че от пенсията на
длъжника Х.А.Х. са били удържани и превеждани по сметка на съдебния
изпълнител различни суми за периода от 24.07.2013 г. до 01.01.2018 г., когато
удръжката е спряна поради новия размер на минималната работна заплата и
обстоятелството, че пенсията не отговаря на условията на чл.446, ал.1 ГПК.
Длъжникът Х.А.А. е починал на 10.06.2018 г. Във връзка с това в
производството е конституиран неговият син А.Х.А.. С молба от 05.05.2020 г.
взискателят чрез процесуалния си представител адв. П.Г. е поискал справка
по делото и възможност за запознаване с него. С друга молба от 19.05.2020 г.
адв. Г. отново е поискала делото да й бъде предоставено за справка. С молби
от 25.06.2020 г. длъжниците са поискали производството по изпълнителното
дело да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК, а постъпилите въз
основа на запора суми – преведени по сметка на процесуалния им
представител адв. Д.Д..
С обжалваното постановление от 25.06.2020 г. съдебният
изпълнител е прекратил производството по изпълнителното дело, като е
приел, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
по него в продължение на две години.
Жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка,
каквото не е процесното. Неоснователно е оплакването в жалбата, че
постановлението за прекратяване не е мотивирано. Достатъчно е съдебният
изпълнител да констатира посоченото по-горе обстоятелства, а именно, че
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Законодателят не поставя изискване основанието
за прекратяване да бъде изписано по някакъв специален начин, нито да
посочи конкретното изпълнително действие, от което насетне да се счита, че
предвиденият в посочената норма двугодишен срок е изтекъл.
Прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване.
Вярно е, че със спирането на изпълнителното производство се
преустановяват последващите изпълнителни действия. В случая обаче
определението за спиране е било отменено от въззивния съд, поради което
временната забрана да се упражняват процесуални права и да се изпълняват
процесуални задължения, постановена от окръжния съд, е отпаднала и не е
породила присъщите й правни последици. В този случай не е необходимо
възобновяване на изпълнителното производство, тъй като не е имало
основание за спирането му – определението за спиране е било отменено.
Както бе посочено по-горе, определението на апелативния съд, с което се
отменя определението за спиране, е съобщено на взискателя, като по този
начин той го е узнал, и в негов интерес е било това да бъде съобщено на
съдебния изпълнител. Той обаче е бездействал. Посочените в жалбата
причини са неизвинителни. Затова, дори и да се приеме, че за времето от
24.03.2013 г., когато ЧСИ е прогласил спирането на изпълнението, до
влизането в сила на определението на апелативния съд взискателят не би
могъл да иска извършването на изпълнителни действия, след влизане в сила
на определението на апелативния съд тази забрана за него е отпаднала,
считано от 11.03.2014 г. – арг. чл.296, т.2 ГПК. По делото няма данни след
тази дата взискателят да е поискал извършването на изпълнителни действия.
Даже да се приеме, че постъпвалите суми след 11.03.2014 г. като удръжки от
пенсията на длъжника Х.А.Х. са пречка за приложението на чл.433, ал.1, т.8
ГПК, то наложеният запор и извършваните удръжки са преустановени на
05.01.2018 г. Двугодишният срок е изтекъл на 05.01.2020 г., през което време
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и затова на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК производството се прекратява по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти – Р-451/29.03.2016 г., ІV г.о.
С оглед на тези съображения съдът приема, че жалбата на „АМС
имоти“ ЕООД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „АМС имоти“ ЕООД –
взискател по изп.дело № 20137660402261 по описа на ЧСИ К.А. срещу
постановлението от 25.06.2020 г., с което е прекратено изпълнителното
производство по делото, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________