№ 10500
гр. София, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело
№ 20221110100509 по описа за 2022 година
Ищцата А. З. е предявила срещу „БУЛ ЕР“ ЕООД ЕИК ..... гр. София, ...., иск за признаване
за установено, че ответникът й дължи сумата от 400 евро, обезщетение на основание
Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет LB128 от 02.06.2018 г. по направление
Москва-Бургас, ведно със законна лихва от 26.05.2021г. до изплащане на вземането,
присъдена със заповед от 27.8.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. №29394/21 г. на СРС, срещу която ответникът възразил. Твърди се в исковата
молба валидно сключен договор с ответника за въздушен превоз и закъснение на полета по
причина в рамките на компетентността на превозчава за отсраняването й, което ангажира
отговорността му за заплащане на обезщетение на пътниците. Конкретно се сочи, че ищцата
имала закупен билет за полет LB128 от 02.06.2018 г. по направление Москва-Бургас, който
бил осъществен с над 3 часа закъснение, като съответно било забавено пристигането на
ищцата в крайната дестинация с над 3 часа /вместо на 2.6.2018 г. в 13.50 ч., пристигнала на
3.6.2018 г. в 4.45 ч./. Въпреки отправените покани, ответникът не извършил плащане на
дължимото обезщетение. Ищецата моли да се признае дължимостта на вземането й срещу
ответника. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска –
допустимостта и основателността му. Релевира възлажение за изтекла давност за
предявяване на иска. Оспорва сключването на договор с ищеца поради липса на представени
надлежни доказателства в тази насока. Оспорва и останалите предпоставки за изплащане на
обезщетението. Оспорва своевременното явяване на ищцата на гишето за регистрация.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
1
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, пар. 1, б. „б“ от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на ЕП и Съвета относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (Е.) № 295/91, за обезщетение за отменен
полет.
Няма спор, че Регламент 261/2004 г. е приложим в конкретния случай. Съгласно член 3, пар.
1, б. „б“, регламентът се прилага спрямо пътници, заминаващи от летище, намиращо се в
трета страна, до летище, разположено на територията на държава-членка, към която
Договорът се прилага, какъвто е настоящият случай.
В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно т. 1, б. "б", при
прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 евро за
всички полети на територията на Общността над 1500 километра и при всички други полети
между 1500 и 3500 километра.
В тежест на ищцата е да докаже наличието на валидна облигационна връзка по договор
за въздушен превоз за конкретен полет, отмяна на полета, размер на обезщетението на база
разстояние на полета.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите отговорността му възражения
или плащане.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за въздушен превоз с полет
LB128 от 02.06.2018 г. по направление Москва-Бургас. В тази насока е приложената по
делото бордна карта на името на пътника А. З. за полет LB128 от 02.06.2018 г. по
направление Москва /Внуково/-Бургас, който бил планиран за 11.30 ч., а качването на борда
е в 22.05 часа. Съгласно чл. 2, буква ж) от Регламент (ЕО) 261/2004 "резервация" означава
фактът, че пътникът има билет или друго доказателство, което показва, че резервацията е
приета и регистрирана от въздушния превозвач. Бордната карта е документ, издаван от
авиокомпаниите, който дава право на пътника да се качи на определен полет, като съдържа
имената на пътника, номер, дата и час на полета, маршрут, баркод, място на борда, номер на
изхода, краен час за качване на самолета. В този смисъл представената по делото бордна
карта установява, че резервацията на ищцата е приета и регистрирана от ответника като
въздушен превозвач.
От приложеното по делото писмо от Фрапорт туин Стар Еърпорт Менидмънт АД се
установява, че планираният час на кацане на полет LB128 от 02.06.2018 г. по направление
Москва-Бургас е 13.50 ч., а действителният час на кацане е 4.45 часа на 3.6.2018 г.
Според приложената по делото и неоспорена от ответника справка, разстоянието между
летищата Москва /Внуково/-Бургас по метода на дъгата на големия кръг, използван в
авиационния сектор за определяне на разстоянията между двете летища, е 1611 км.
Представена е по делото ел.кореспонденция, от която обаче не може да се установи, че е
водена с представител на ответника и че той е признал извънсъдебно вземането на ищцата.
2
При така установеното, се налагат следните правни изводи:
По делото се установи възникнало облигационно правоотношение между страните по
сключен договор за въздушен превоз на пътници, по силата на който за ответника –
превозвач е възникнало задължение да осигури превоза на пътника за посочения полет.
Ищецът установи и обстоятелството, че полетът е изпълнен от ответната авиокомпания с
повече от три часа закъснение. Това е така, защото планираният час за кацане бил 13.50 ч. на
2.06.2018г., а действителният час на кацане е 4.45 ч. на 3.6.2018 г., т.е. налице е закъснение
от почти 15 часа спрямо планираното по разписание кацане. При това положение е налице
визираната от регламента загуба на време повече от три часа, която именно е основанието за
възникване отговорността на ответното дружество-превозвач да обезщети пътниците. Тази
отговорност се реализира чрез присъждане на предвиденото обезщетение по регламента.
По отправено преюдициално запитване Съдът на Европейските общности се е произнесъл с
решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което е дал задължително
за настоящия съд на основание чл. 633 ГПК тълкуване досежно приложимия към спора
регламент. Съобразно последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г.
трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на
пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че
същите имат правата по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., когато поради закъснение на
полет, претърпяват загуба на време, равна на три или повече от три часа закъснение.
Регламентът определя фиксиран размер на дължимото обезщетение в зависимост от
разстоянието на полета.
Т.е. налице са всички предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл. 7 от
Регламента, в размер на 400 евро съобразно полетното разстояние.
От ответника не са представени доказателства, от които да се установи, че ищцата е
закъсняла при явяването за регистрация, с което да обори установеното с бордната карта.
При това положение съдът следва да разгледа своевременно релевираното от ответника
възражение, че вземането е погасено по давност, обосновано с твърдения за приложимост на
двугодишната погасителна давност, уредена в чл. 135 от Закона за гражданското
въздухоплаване.
С Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се
тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет изплащане
на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение, се определя съгласно
правилата на всяка държава членка относно погасяването на правото на иск. Съдът на ЕС
приема, че всъщност мярката за обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от Регламент №
261/2004, не попада в приложното поле на Варшавската конвенция и на Конвенцията от
3
Монреал /в този смисъл Решение от 23 октомври 2012 г. по дело Nelson и др., C-581/10 и C-
629/10/. Поради това двегодишната давност, установена в член 29 от Варшавската конвенция
и в член 35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за приложима по отношение на
исковете, предявени по-специално на основание членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване (в
относимата й за спора редакция преди изменението с ДВ, бр. 16/23.02.2021 г. ), съгласно
която правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в
двугодишен срок, а по вътрешните в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на
въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното
средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Систематичното
тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета "Констативни протоколи,
рекламации, давност" обуславя извод, че двугодишният давностен срок е приложим
единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство,
каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и към случаите на
обезщетения по Регламент 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл. 137 от
същия закон, според който сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със започване на
рекламационното производство и започват да текат отново от деня на получаване отговора
на превозвача или след изтичане на срока за отговор. Доводи за обратното не се съдържат в
мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, при което тази давност е
определена на една година, поради което съображенията на ответника в тази насока не се
възприемат от съда. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно
нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на
въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 не попада в
приложното поле на чл. 135 ЗГВ. В посочения смисъл, например, решение № 266070 от
11.10.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 7764/2020 г., решение № 263463 от 28.05.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 10832/2019 г.
Следователно, при липсата на специални норми, които да изключат приложението на чл.
111, б. „б“ ЗЗД, вземането за обезщетение на ищеца е следвало да бъде предявено в рамките
на три години, считано от 02.06.2018 г. – датата, на която полетът е бил изпълнен, т. е. до
02.06.2021 г. Искът е предявен на 26.05.2021 г. – датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, предвид което възражението на ответника за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
Ето защо, искът следва да бъде изцяло уважен за сумата от 400 евро, като се присъди
законната лихва от подаване на заявлението.
По разноските:
4
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищцата има право на разноските по делото за държавна такса 25
лв. и в заповедното производство за 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение /което е в минимален размер/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. З., гражданин на Р. Федерация,
родена на ********** г., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, пар.1, б.“б“ от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на ЕП и съвета, че „БУЛ ЕР“ ЕООД, ЕИК ....., седалище и
адрес на управление гр. София, ...., й дължи сумата от 400.00 евро, обезщетение за
закъснение на полет LB128 от 02.06.2018 г. по направление Москва-Бургас, ведно със
законна лихва от 26.05.2021г. до изплащането й, присъдена със заповед от 27.8.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №29394/21 г. на СРС.
ОСЪЖДА „БУЛ ЕР“ ЕООД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ....,
да заплати в полза на А. З., гражданин на Р. Федерация, родена на ********** г., на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 25.00 лв. разноски в исковото производство и сумата
от 325 лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5