РЕШЕНИЕ
№ 2229
гр. Варна, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110115871 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от Д. М. ЗЛ.
срещу „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД искове с правно основание чл. 26 ЗЗД за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №
***/25.03.2021г., сключен между Д. М. ЗЛ. и „К.“ ЕАД, а в условията на
евентуалност на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №
***/25.03.2021г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 25.03.2021г.,
сключен между Д. М. ЗЛ. и „А.Т.“ ЕООД, поради противоречие със закона,
евентуално поради заобикалянето му или противоречие с добрите нрави.
Твърди се в исковата молба, че между ищеца и ответника „К.“ ЕАД е
сключен Договор за потребителски кредит № ***/25.03.2021г., по силата на
който на ищеца е предоставена сума в размер на 4500 лева, като се е задължил
да върне сума по кредита в общ размер на 6 595.44 лв.. ГПР по договора
възлизал на 47.90 %, а ГЛП 39.78 %.. Срокът на кредита бил 24 месеца с
месечна погасителна вноска от 274.81 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора,
ищецът сключил с „А.Т.“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство с
цел обезпечаване на вече сключения Договор за потребителски кредит. Счита
сключения договор за потребителски кредит за нищожен поради неспазване
на изискването за посочване на правилен размер на ГПР – на осн. чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага се, че в договора за
потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР и липсва
разписана методика за формирането му. Посочва че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо. Излага, че за ищеца не е ясно какво се включва в общите
разходи за потребителя, доколкото е предвидена дължимост и на
възнаграждение по договор за гарант и поради невключването му в ГПР,
последният не съдържа всички действителни разходи по кредита. Счита на
1
следващо място договора за потребителски кредит за заобикалящ закона, т.к.
нарушава максималния размер на ГПР, т.к. сумата, която се претендира по
договора за поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП, с което потребителят
е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да
заплати по обслужването на кредита. Възприема предвидената сума в
договора за поръчителство като скрит добавък към възнаградителната лихва и
която като такава е следвало да бъде включена в годишния лихвен процент и
в годишния процент за разходите на осн. чл. 19, ал. 1 ЗПК. По този начин,
заобикаляйки императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК се стигало до
неоснователно обогатяване на кредитора. На следващо място, при условията
на евентуалност, счита че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за
потребителски кредит е нищожна поради противоречие с добрите нрави, на
осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3ЗД. Поради накърняването на принципа на добрите
нрави се стига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение. Излага че е налице нарушаване на принципа на
добрите нрави, т.к. сумата която се претендира за гарант/поръчител в размер
на 4 698.24 лв. е в размер над сумата на отпуснатия кредит. Посочва се, че със
заплащането на сумата предвидена за поръчителство изцяло се нарушава
принципа на добросъвестност и справедливост. Сочи се, че в настоящия
случай ищецът въз основа на чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит
е бил принуден да сключи договор за поръчителство с „А.Т.“ ЕООД, за да му
бъде отпуснат кредит. Излага се, че доколкото сумата, която се претендира
чрез договора за поръчителство е следвало да се включи в ГПР, то би се
стигнало до превишаване законоустановения му максимум. С оглед на
изложеното моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „А.Т.“ ЕООД, в който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди се, че между ищеца и ответника „А.Т.“ ЕООД е
сключен договор за предоставяне на поръчителство от 25.03.2021г., по силата
на който А.Т. се е задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „К.“
ЕАД. Сочи се, че за предоставяне на услугите по Договора за предоставяне на
поръчителство А.Т. и ищеца са уговорили дължимата престация – месечно
възнаграждение съгласно Приложение № 1, раздел II, т. 1, в размер на 342.19
лв. за периода на действие на Договора за потребителски кредит. Излага се, че
ищецът е имал възможност да се запознае предварително с Договора за
предоставяне на поръчителство и е имал възможността да избере необезпечен
кредит или да предостави банкова гаранция. Оспорва се твърдението на
ищеца, че уговореното възнаграждение за услуги по Договора за
предоставяне на поръчителство е следвало да се включи от „К.“ ЕАД в ГПР
като разход по кредита. Излага се, че услугата на „А.Т.“ не е задължителна за
сключване на Договора за потребителски кредит, нито е разход, пряко
свързан със сключването му по смисъла на параграф 1 от Допълнителните
разпоредби на ЗПК. Налага твърдението, че сключеният между ищеца и А.Т.
договор е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД и уговореното по
него възнаграждение не попада в обхвата на общия разход по кредита.
Оспорва твърдението на ищеца, че „К.“ ЕАД е въвел в заблуждение ищеца,
който самостоятелно и информирано е взел решение за сключването на
Договор за потребителски кредит. В заключение на изложеното сочи, че
съгласно чл. 29 и сл. ЗПК, ищецът е имал възможност в 14 дневен срок от
сключване на Договора за потребителски кредит да се откаже от него, което в
случая не е сторено. Представя доказателства. Моли за отхвърляне на
2
исковете и присъждане на разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв и от ответника „К.“ ЕАД, с който
оспорва иск като неоснователен. Оспорва наведените от ищеца доводи за
нищожност на Договора за потребителски кредит. Не споделя доводите на
ищеца, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство е било
условие за сключване на договора за кредит и че клаузите му е следвало да
бъдат включени в ГПР. Сочи се, че сключването на договор за поръчителство
е възможност, а не задължение. Излага, че общите условия за предоставяне на
кредити на „К.“ ЕАД (раздел III, т. 12) изрично отразяват, че клиентът може
да предостави или да не предостави обезпечение, като за длъжника не е
предвидена санкция, ако избере необезпечен кредит. Счита, че след като
договорът за кредит е сключен преди длъжника да сключи договор за
поръчителство с различно от кредитора лице, е била налице обективна
невъзможност в ГПР да бъдат включени разходите 2 по предоставяне на
поръчителство. Оспорва с поведението си да е въвел ищеца в заблуждение
относно параметрите на сключения договор за потребителски кредит.
Изтъква, че ищцата сама е сключила договора с „А.Т.“ ЕООД, като от страна
на „К.“ ЕАД не е поставяно като условие за сключването на договор за
кредит, сключването на договор за предоставяне на поръчителство. Оспорва
твърдението на ищеца, че в тежест на последния е прехвърлена оценката за
платежоспособността на кредитополучателя, т.к. процесът на оценяване е
независим от фактическия състав по сключване на договор за предоставяне на
поръчителство.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията
на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е
следвало да установи твърдяните положителни правнорелевантни факти, на
които основава искането си, а именно: наличието на заемно правоотношение
по сключен договор за кредит с ответника „К.“ ЕАД, обезпечен с Договор за
предоставяне на поръчителство от 25.03.2021г., сключен с „А.Т.“ ЕООД с
уговорка за заплащане на възнаграждение в общ размер на 4698.24 лв.
В тежест на ответниците бе да установят валидно учредени между
страните договорни правоотношения, изправността си по договора;
наличието на действителна уговорка за плащане на възнаграждение за
предоставено поръчителство, както и размерът му.
Между страните няма спор, че са сключили Договор за потребителски
кредит № *** от 25.03.2021 г., в който е уговорена и клаузата за предоставяне
на поръчителство /чл. 4, ал. 1/.
Като доказателства по делото са представени договор за потребителски
кредит и погасителния план към него. От тях се установява, че страните са
сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е
отпуснал на ищцата кредит в размер на 4500 лв. за срок от 24 месеца, при
уговорен лихвен процент по кредита в размер на 39,78 % и ГПР в размер на
47,90%. В чл. 4 от Договора страните са уговорили, че кредитополучателят
следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от К.
юридическо лице.
Предявеният главен иск е с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД
във вр. с чл.22 ЗПК.
3
Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен.
Съдът намира, че договорът за кредит не отговаря на изискванията по
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК досежно посочване на годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. Според нормата на чл.19, ал.1 от
Закона за потребителския кредит годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно дефиницията дадена в §1, т.1 „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Следователно не е достатъчно само формалното
посочване на ГПР в процентно изражение. В случая в договора за кредит не е
отразено как е формиран годишния процент на разходите, като не са посочени
кои допускания /вид на разхода по смисъла на §1, т.1 / и в какъв процент се
включват в него, чийто общ размер да е равен на 47.90 %. Следователно от
съдържанието на договора не може да се извлече какво се включва в
годишния процент на разходите.
С оглед на изложеното, съдът намира, че процесният договор е
недействителен /нищожен/, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи.
С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че предявената главна
искова претенция е основателна, поради което подлежи на уважаване.
Предвид уважаване на главния иск съдът не дължи произнасяне по
заявените в условията на евентуалност искове за нищожност на чл. 4, ал. 1 от
Договор за потребителски кредит № ***/25.03.2021г. сключен между Д. М.
ЗЛ. и „К.“ ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство от 25.03.2021г.,
сключен между Д. М. ЗЛ. и „А.Т.“ ЕООД.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените от него разноски по делото в
размер на 264 лв. държавна такса.
Адв. Д.М. е предоставил на ищеца безплатна правна помощ на
основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА), като ответникът К.
ЕАД следва да бъде осъден да заплати на същия сумата от 660 лв. -
адвокатско възнаграждение, на основание 38, ал.2 ЗА, определено съобразно
минималния размер, предвиден в чл.7, ал.1, т.3 от Наредба №1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, по иска за
прогласяване на нищожността на Договора за потребителски кредит от
25.03.2021г..
4
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит
№ ***/25.03.2021г, сключен между Д. М. ЗЛ., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. *** и „К.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
******, поради противоречие на закона, на основание чл. 22 ЗПК във връзка с
26, ал.1, предл.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
******* представлявано от С.Р.Я. да заплати на Д. М. ЗЛ., ЕГН **********, с
адрес: гр. *** сумата от 264 лв., представляваща направени в настоящото
производство разноски за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, представлявано от С.Р.Я. да заплати на адв. Д.В. М. от АК-П., с адрес
на кантората: гр. ******, сумата от 660 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
Адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд, град Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5