Решение по дело №308/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 246
Дата: 30 май 2022 г.
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20227170700308
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2022 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

246

гр.Плевен, 30.05.2022 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:                                               

            Председател: Даниела Дилова

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                              Снежина Иванова

При секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 308 по описа за 2022 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63в  от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 134 от 07.03.2022 г., постановено по НАХД № 20224430200031 по описа за 2022г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП, издаден от Агенция „пътна инфраструктура“ към МРРБ, с който на „Г. ***, представлявано от С.Х.Г., на основание чл. 187а, ал.2, т.З във вр. с чл. 179, ал.Зб от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева, за извършено нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП. Със същото решение „Г. ***, е осъдено да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ сумата от 80,00 (осемдесет)  лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Г. ***, чрез адвокат К.А. от АК - Хасково, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон, наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснован. Счита се, решението изцяло е лишено от мотиви. Сочи се, че при постановяването му районният съд въобще не е обсъдил направените възражения за осъществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не е обсъдил представените писмени доказателства, а именно относно липсата на основания за налагане на санкцията, поради неизвършване на твърдяното нарушение, наличието на техническа неизправност в техническото средство, което се твърди да е регистрирало това нарушение и др. Счита се, че доколкото районният съд въобще не е обсъдил събраните в производството доказателства и не е изложил мотиви относно направените възражения, се налага извода, че е осъществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид последното се твърди, че не е ясно по какви аргументи изложените възражения се приемат за неоснователни. Твърди се още, че решението не отговаря на процесуалните изисквания за постановяването му, като в съдебния акт не са изложени мотиви по съществото на спора, липсват мотиви и по основните въпроси, свързани с обективната страна на деянието и неговото авторство. Счита се също, че съдебният акт е необоснован, тъй като изводите на съдебния състав не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал, като част от направените изводи на съда са вследствие на грешки при формиране на вътрешното убеждение в резултат на неспазване на правилата на формалната логика, опита и научното знание /т. 3 от Тълкувателно решение № 2/02.07.2004 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.  Излагат се подробни доводи, че районният съд е постановил своето решение, без да е обосновал как формира аргументите си в посока на това, че „Г. СПЕД“ ЕООД не е изпълнило своето задължение за заплащане на съответната пътна такса. Твърди се, че съдът не е взел под внимание и не е обсъдил всички доказателства, като едностранно и напълно формалистично явно е разгледал само доказателствата, представени от административнонаказващия орган, като отделя повече време в изреждане на тези доказателства, отколкото в тяхното обсъждане, приемане или отхвърляне по мотивирани съображения, които напълно липсват. Сочи се, че районният съд не е изследвал наведените в жалбата оплаквания по повод пълната липса на яснота и доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин, мястото на извършване на нарушението, което е определящо за компетентността на административнонаказващия орган, издал процесния електронен фиш. Посочва се още, че като не е обследвал техническата изправност на средството, заснело снимките, на практика съдът не е извършил самостоятелно и задълбочено обследване на всички факти, за да достигне до обективната истина, а вместо това изцяло е възприел обстоятелствата, отразени в електронния фиш, макар същият да не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Счита се, че за да извърши законосъобразна проверка на процесния електронен фиш, съдът е следвало да достигне по категоричен начин до безпротиворечивия извод точно къде се е намирало устройството, което се твърди да е заснело соченото нарушение, тъй като административнонаказващият орган е начислил такса за измината цяла отсечка, която така и не е установена по делото. Не се споделят съжденията на съда, досежно липса на допуснати нарушения при издаването на процесния акт. Счита се, че издаването на електронния фиш по образец съвсем не значи, че описанието на нарушението е точно, ясно и законосъобразно посочено. Твърди се, че липсват мотиви относно наведените в жалбата оплаквания за недоказаност дали е заплатена, или не пътната такса, какъв е видът й, дали същата е заплатена в по-нисък размер от дължимия. Сочи се, че друг порок на решението е незачитането на съществуващото разминаване между описание на нарушението и изписаната правна квалификация, тъй като съгласно словесното описание дружеството не е заплатило дължимата такса за ползването на платената пътна мрежа, а съгласно правната квалификация - е допуснал управлението на пътно превозно средство по платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса, които обстоятелства се оборват от представените доказателства. Счита се, че районният съд е постановил неправилен съдебен акт, тъй като не е провел обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, което е довело до нарушаване на основния принцип по чл. 84 от ЗАНН във връзка е чл. 13 от НПК за разкриване на обективната истина, тъй като не е извършил служебна проверка за спазването на всички изисквания за законосъобразност на електронния фиш, а се е ограничил единствено до обсъждането само на законовите разпоредби, относно извършеното нарушение и наложеното административно наказание. Сочи се, че съдът не е изложил никакви мотиви за приложимост на чл.28 от ЗАНН, като се твърди процесния случай е маловажен такъв. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.

От ответника е подаден отговор по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. А., която поддържа подадената касационна жалба и моли същата да бъде уважена.  В допълнение сочи, че електронният фиш е издаден за нарушение не, че не е заплатена дължимата ТОЛ такса, а за това, че „Г. СПЕД“ ЕООД е допуснал управлението на пътното превозно средство, без да бъде заплатена такава такса, като това прави състава на административното нарушение различен. Излага аргументи в тази насока. Моли за отмяна на решението и претендира разноски, съобразно представен списък.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт И., която счита касационната жалба за неоснователна, като излага доводи в насока, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Моли решението да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалвания Електронен фиш на „Г. ***, в качеството на собственик на когото е регистрирано ППС, е наложена имуществена санкция за това, че на 21.04.2021г. в 12:52чааса е установено нарушение  C14322BDF3405CD5E053041F160A8CF6 с ППС ВЛЕКАЧ ***, рег.№***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Долни Дъбник, за движение по път I-3 км100+471, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път I-3 км100+471. Нарушението е квалифицирано по чл.102 ал.2 от ЗДвП.

За да потвърди обжалвания ЕФ районният съд е приел, че изложената в него фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, като при неговото издаване липсват допуснати нарушения. Посочил е, че от формална страна ЕФ съдържа всички изискуеми от законодателя реквизити и съответства на утвърдения от УС на АПИ образец.  Посочил е още, че всички изисквания за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Приел е, че предвидената от законодателя имуществена санкция за нарушения по чл.102 ал.2 от ЗДвП е в абсолютен размер и не подлежи на изменение. Счел е, че ЕФ е издаден от компетентен орган съобразно чл.10 ал.10 от ЗП. На тези основание е потвърдил ЕФ.

Решението е неправилно. Възраженията в касационната жалба са основателни. На база кратки и лаконични мотиви, съдът бланкетно е приел, че ЕФ е законосъобразно издаден от компетентен орган и формално съдържа всички изискващи се реквизити. Съдът не е изложил каквито и да е било конкретни мотиви относно възраженията в жалбата за липсата на ясно и конкретно описание на нарушението; мястото на неговото извършване; индивидуализацията на ППС; годността на техническото средство, с което е установено нарушението; разминаване между словесно описание на нарушението и неговата цифрова квалификация; нарушението не е извършено от санкционираното дружество; приложимост на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204; наличие на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Освен това, съдът не е обсъдил и представените от дружеството доказателства във връзка с направените в жалбата възражения. По този начин остава неизяснен въпроса на какви основания се приема, че жалбата е неоснователна. Съдът е следвало да обсъди всички представени по делото доказателства, на база на тях да установи  фактическата обстановка при извършване на нарушението, и да направи съответните правни изводи, като отговори на всички възражения на страните. Решението на районния съд не отговаря на тези процесуални изисквания, включително в него липсват мотиви свързани с основни въпроси за деянието и неговото авторство. Последното обосновава извод за постановяване на съдебен акт при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а излагането на бланкетни мотиви за наличие на извършено нарушение следва да бъде приравнено на липса на мотиви. Изложеното е основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, тъй като предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора. При новото разглеждане районният съд следва да установи пълно и ясно действителната фактическа обстановка  и да отговори подробно и мотивирано на всички възражения в жалбата. При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе и за разноските в настоящето производство на основание чл.226 ал.3 от АПК.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 134 от 07.03.2022 г., постановено по НАХД № 20224430200031 по описа за 2022 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд Плевен за ново разглеждане и произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на настоящето решение.

Решението не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/                                                                                           

  

                   2./п/