Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София,
31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен
състав в открито съдебно заседание на 20.01.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня И.
при секретаря Даниела
Ангелова разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 460
по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Б.К., чрез адв. К., срещу Решение № 77/16.03.2020г.,
постановено по гр.д. № 529/2019г. на РС- Ихтиман, в частта му, с която
жалбоподателят е бил осъден да заплати на детето М.Б. К. издръжка за периода от
м. май 2018г. до 27.05.2019г. в размер на 1588,07лв. Жалбоподателят твърди, че,
в обжалваната му част, първоинстанционното решение е неправилно. Счита, че в
тежест на насрещната страна е било да докаже потребностите на детето за
съответния период, но доказателства за тези обстоятелства не са били
ангажирани. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че необходимите средства
за издръжка на детето през този период, в размер на 140 лв. месечно, е следвало
да се осигуряват изцяло от него. Сочи, че е заплащал таксите за детска градина
и е купувал дрехи на детето, което често е пребивавало при него, а същевременно
не били доказани непосредствените грижи, които майката е полагала, нито какво е
било участието й в издръжката. Моли съда да отмени първоинстанционното решение
в обжалваната му част, а вместо това – да постанови решение, с което отхвърля
така предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден писмен
отговор, с който жалбата се оспорва. Въззиваемата страна счита, че въззивната
жалба не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 3, т. 5 и т. 6 от ГПК – не
било посочено, в какво се състои порочността на обжалвания съдебен акт, както и
не били посочени новооткрити и новонастъпили факти, а и жалбоподателят не бил поискал
събиране на нови доказателства. Твърди, че жалбата се основавала на бланкетни
изрази и фрази. Изтъква, че през процесния период детето е живяло в
домакинството на майката, както и че израстването му е обусловило увеличаване
на потребностите му. Намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да
потвърди решението на първата инстанция.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд
жалбоподателят се представлява от адв. К., която поддържа въззивната жалба и
оспорва отговора. Намира за неоснователни доводите, изложени в отговора, и
касаещи редовността на жалбата. Оспорва твърденията на въззиваемата страна,
касаещи потребностите на детето за процесния минал период. Изтъква, че през
него детето не е било ученичка, а е посещавало детска градина. Моли съда да
отмени решението на РС- Ихтиман в обжалваната част, и вместо него да постанови
друго, с което отхвърля иска по чл. 149 от СК като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски. Представя писмени бележки, в които изразява становище, че
в тежест на ищцовата страна е било доказването на нуждата от издръжка през
процесния период. Подчертава, че в случая не са били изложени твърдения, нито
представяни доказателства за тази обстоятелства. Едва в отговора на въззивната
жалба се излагали твърдения за училищна заетост на детето, които са неверни.
Поддържа, че през този период детето е посещавало детска градина в с.
Стамболово, дължимите такси за която били заплатени от бащата. Намира за
доказано, че през съответния период детето е живеело и при баща си, който покривал ежедневните му потребности и
обичайните му нужди, с оглед възрастта му. Не било доказано участието на
майката в издръжката на детето, за да може да се прецени, дали приносът й
надхвърлял този на бащата.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция въззиваемата Д.Д. не се явява, не се представлява и не изразява
становище.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред ИРС доказателства, е вярно и изчерпателно описана в
обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в
настоящия съдебен акт.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното.
Съгласно трайната съдебна практика (напр. Решение № 571 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
221/2009 г., IV г. о., ГК, и Определение № 1305 от 21.12.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 4138/2013 г., III г. о., ГК – в хипотеза на чл. 144 от СК), по иска за издръжка за
минал период (чл. 149 от СК) в тежест на ищцовата страна е да докаже нуждата си
от издръжка за този период. Това разпределение на доказателствената тежест се
обосновава с факта, че ищецът основава правото си на издръжка на
съответната степен на родство с ответника и на своите нужди. Освен това, за
разлика от бъдещите потребности, миналите такива могат да бъдат
индивидуализирани по вид и размер, а в случай на съдебен спор – трябва и да се
докажат. Поради това, в случая, ищцата е следвало да посочи и докаже свои
конкретни потребности през исковия период, за задоволяването на които се е
нуждаела от претендираната парична издръжка. Също така, основателността на този
иск се предпоставя и от доказване на конкретен размер на тези потребности,
както и за чия сметка са били покрити направените разходи. В случая, с доклада на делото, макар и
не изрично, са дадени указания в сходен смисъл, а именно, че ищцовата страна е
следвало да докаже, че ответникът е следвало да заплаща издръжка от 150лв.
месечно за детето.
От
друга страна, с Решение № 300 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2846/2013 г.,
III г. о., ГК е уважен частично иск за издръжка за минало време, с аргумента,
че „за периода не се установява бащата да
е давал издръжка, каквато дължи като родител, но следва да се има предвид, че
за същия период нуждите на детето, с оглед възрастта му, сочат на основателност
на иска в размер на 100 лева месечно“. Така формулирани, мотивите на ВКС
дават основание за извод, че не е било необходимо да се доказва конкретна
необходимост от издръжка, а такава е присъдена с оглед обичайните нужди на дете
на съответната възраст.
В
сходен смисъл е и Решение № 6143 от 25.08.2017 г. на СГС по в. гр. д. №
1150/2017г., според което, за да се отхвърли иск за издръжка за минал период е
необходимо, родителят да e престирал издръжка
за релевантния период в размер, достатъчен да задоволи нуждите на детето.
В настоящия
случай, по делото не са доказани нито конкретни потребности на правоимащото
лице през процесния минал период, нито пълно погасяване на задължението на
бащата за издръжка през този период, поради следните съображения.
От една
страна, издръжката за дете на съответната възраст включва разходи за основни
житейски нужди (напр. храна, подслон, облекло, отопление, осветление, хигиенни
материали и др.) и разходи за обучението и образованието му (напр. такси за
детски и образователни заведения, разходи за учебни пособия, за участие в
извънкласни мероприятия и др.). Такива разходи са естествено присъщи и
необходими за живота и развитието на всяко дете, поради което не е необходимо
да бъдат изрично доказвани.
От
друга страна, както е посочено и в доклада на делото, в тежест на ответника е
било да докаже, че е заплащал издръжка през процесния период. В случая, показанията
на св. Р. и св. М.установяват само спорадично и неопределено по размер участие
на жалбоподателя в натуралната издръжка на детето за времето, през което то е пребивавало
при него. Тези показания са и в противоречие с показанията на св. Д. и св. А.,
които са ангажирани по реда на насрещното доказване, което не предполага
безспорно и несъмнено установяване на определени факти, а само разколебаване на
убедеността в съществуването на други факти, за които насрещната страна по
делото носи доказателствената тежест и които следва да бъдат доказани с пълно
доказване (в случая – заплащането на издръжка от страна на жалбоподателя през
процесния период). Затова съдът намира, че ангажираните от ищцата доказателства
са достатъчни за опровергаване на твърденията на ответника (жалбоподател в
настоящото производство) по този въпрос. Отделно от това, от показанията на
незаинтересованата свидетелка Д.се установява, че детето е много добре
обгрижвано, като основна заслуга за това има майка му.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че обичайните нужди на детето Мелани през
процесния период, които може да се презюмират за възрастта му, са били добре задоволени
без накърняване на негови основни жизнени потребности, но и без съществено участие
на жалбоподателя в издръжката му. Поради това дължимата за този период издръжка
следва да бъде определена в размер, близък до минималния. За първите седем
месеца от периода този размер е бил 127,50 лв., а за останалите пет месеца от
периода – 140лв. Поради това правилно районният съд е определил месечен размер
на дължимата издръжка от 140 лв. Също така правилно от този размер са
приспаднати направените от жалбоподателя разходи, с които е участвал в нейното
заплащане. При това, правилно са съобразени и периодите, за които се отнасят
представените от него доказателства, относимостта им към исковия период, както
и доказаното му участие в извършването на тези разходи.
По тези съображения, съдът намира, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Разноски не са претендирани от страната, която, с оглед изхода на
делото, има право на такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 77/16.03.2020г., постановено по гр.д. № 529/2019г. на РС-
Ихтиман, в обжалваната му част, с която Б.М.К. е бил осъден да заплати на
детето М.Б. К. издръжка за периода от м. май 2018г. до 27.05.2019г. в размер на
1588,07лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.