Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер……… Година 2012,11.04. Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На двадесет и трети
януари Година
две хиляди и дванадесета
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове:
………………………………………...
Съдебни заседатели: ……………………………………......
Секретар Ц.А.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело номер 608 по описа за 2010 година
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът „Капси телеком” ЕООД, ЕИК***, със седалище в гр.Бургас, 8000, Област Бургас,
Община Бургас и адрес на управление: ул.„Войнишка” № * е предявил обективно съединени искове против „Найт
интернешънъл” ЕООД, ЕИК **** със
седалище в гр.Бургас, 8000, Област Бургас, Община Бургас и адрес на управление:
ж.к.„Славейков” бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, за осъждане на ответника да му заплати обща сума от 141 416, 61 лв., в която се
включват: сумата от 117 841,34 лв., представляваща главница по неиздължени
данъчни фактури за извършена и приета по вид, количество и качество работа,
сумата от 23 568,27 лв., представляваща дължим ДДС върху горната главница, и 7 лв. (по един лев лихва за забава за всяка
от посочените просрочени общо седем фактури), представляваща законна лихва за
забава от датата на забавата – 22.08.2009 г. до 26.10.2010 г., както и
законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата и направените съдебно – деловодни разноски. Твърди,
че на 04.02.2008 г. между него и ответника е бил сключен договор за проектиране
и изпълнение на СМР. По силата на този договор ищецът се е задължил да изпълни
всички необходими работи по изграждане и въвеждане в експлоатация на
слаботоковите системи в строения от ответника жилищен комплекс „Виниярдс”,
находящ се в землището на с. Каблешково. Посочва се, че след сключването на
договора и всички негови приложения ищцовото дружество започнало активно работа
в обекта на възложителя – „Найт интернешънъл” ЕООД. Ищецът твърди, че до края
на месец юли 2008 г. Договорът се е изпълнявал, макар и с малки забавяния в
плащанията от страна на ответника. Ищецът заявява, че след месец юли 2008 г.
ответникът е започнал умишлено да забавя плащанията по извършената работа,
която е била актувана и приемана от него съгласно договора, а по-късно и
фактурирана добросъвестно от ищеца. Посочва, че одобряването на актовете
започнало да бъде отлагано безпричинно и умишлено въпреки разпоредбата на чл.1.5
от Договора, а атакуваните количества материали и труд - необосновано и
неправилно редуцирани. Твърди, че
въпреки това е продължил да изпълнява
работата и да фактурира само „приетата”
такава от ответника–възложител работа по
утвърдените от „инвеститорски контрол” количества, материали и труд. Заявява, че
независимо от това негово поведение, издадените от него фактури, представени на
ответника за плащане, продължавали да бъдат забавяни за плащане или е отказвано заплащането им. Добавя, че
освен това, определена част от извършените работи, по представените за
одобряване актове, не са били разглеждани от „инвеститорски контрол” в срок от
една година от представянето им. Посочва, че на 12.08.2009 г., след проведени
преговори, страните са подписали Спогодба, по силата на която ответникът е признал безусловно и неоспоримо натрупаните
неизплатени фактурирани работи, които представляват част от общото задължение
към ищеца, като наред с това се е
задължил в срок до 01.09.2009 г. изцяло и напълно да приеме с актове и фактури
действителната стойност на всички останали изпълнени и актувани работи, както и
на доставеното и монтирано оборудване, прието с Приемо-предавателен протокол.
Ищецът заявява, че съгласно това е изпълнил в срок и добросъвестно своето
задължение, като е предал всички необходими документи, но ответникът е
продължил да бави разглеждането на книжата и утвърждаването на актуваните работи. Твърди,
че след огромни и неоснователни корекции в обема на извършената работа и
вложените материали, ответникът е изпълнил част от задълженията си по
спогодбата и е подписал и одобрил представени му актове. Сочи, че въз основа на тях е издал, а „Найт
интернешънъл” ЕООД е приел без възражение следните данъчни фактури с номера: **********/24.09.2009
г.; **********/05.10.2009 г.; **********/07.10.2009 г. на основание утвърдени и
приети по вид, качество и количество
вече изпълнени от ищеца работи с акт № 5, № 7, №10 и №1, както и данъчни
фактури с номера **********/21.08.2009г.; **********/21.08.2009 г.;
**********/01.09.2009г. ; **********/01.09.2009 г. за вече изпълнени от ищеца
работи - възложени извън сключения между
страните договор и утвърдените, приети по вид, качество и количество без
възражения в уговорените срокове от
ответника. Посочва се, че са правени многократни опити за осигуряване на
заплащането на посочените суми по фактурите чрез разговори, уведомления,
нотариални и съдебни покани, но до желания резултат не се е стигнало, като въпреки това ответникът е
декларирал тези фактури и е ползвал внасяният ДДС. Представя и ангажира
доказателства.
Предявените искове са с правни основания в чл.79, ал.1,предл.1 във вр. с чл.266, ал.1, изр.1, вр. с чл.286
от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД.
Ответникът „Найт интернешънъл” ЕООД в
законоустановения за това срок е депозирал писмен отговор. В него не излага
доводи за недопустимост на иска, но оспорва неговата основателност. Не признава
твърденията, че от негова страна е имало забавяне на изпълнението на
задължения по Договора. Твърди, че ако е
имало забавяне, то е било в резултат на неизпълнение на задължения на ищеца да
го снабди с необходимите документи, посредством които да разгледа и провери ефективно
отчетената работа. Като не спори, че на 12.08.2009 г. между страните е била
сключена Спогодба, ответното дружество сочи, че изцяло е изпълнило задълженията
си по нея, но ищецът не е изпълнил своите по т.7, т.8 и т.9 от Спогодбата, включително
и това по т.8 да представи акт обр.19 за
извършените работи. Ответникът оспорва посочените от ищеца данъчни фактури,
като заявява, че две от тях № 1503 и № 1507
не били осчетоводени от него, а посочените суми не са действително дължимите с оглед на извършената
работа, утвърдена с актове за приемане на СМР. Ответникът посочва, че за
установяване на действителната стойност на издадените фактури, следва да се
установи действителната стойност на актовете за извършени СМР. Ответникът сочи,
че за констатиране на действителните стойности по актове № 5, акт № 7, акт № 10 и акт № 14 следва да
се представят фактически обстоятелства по повод установяването на
действителните стойности на извършените работи по акт № 4. Ответникът уточнява,
че стойността на акт № 4 преди проверката и утвърждаването е била 62 938
лв. без ДДС. Инвеститорът – „Найт интернешънъл” ЕООД е приел да заплати тази
цена, като си запазвал правото след като я провери и установи наличие на
разлика да я приспадне от следващите актове. В действителност стойността на акт
№ 4 била 22 736 лв. без ДДС. При това положение ответникът заявява, че
разликата в сумата следвало да се приспадне в следващите актове - № 5 и акт №
14. Това обаче не било сторено. Развива подробни съображения по начина на
съставяне и съответствието на сумите по издадените и претендирани за заплащане
от ищеца фактури със съставяната документация по отчитане и приемане на извършените строително-монтажни
работи по подписания договор. Изчислява съобразно своите възражения и
прихващания, включително и във връзка с данните от акт № 4, действително
дължимите суми по актове № TLK 14 и № TLK 05, а съответно и по издадените въз основа на тях фактури
№ 1503 и № 1507. Така намира, че е налице действителна и дължима цена
само по акт № TLK 14, която е
в размер от 5051 лв. без ДДС или 6061,20 лв. с ДДС, при това определена след прихващане на сумата от 1500 лв., представляваща
разходи за почистване. Моли, в случай, че
не се зачете прихващане на сумата от 1500 лв. при пресмятане на крайната действително
дължима стойност по акт TLK 14, с тази сума да се вземат предвид направени от него
материално изявление за прихващане, както
и процесуално възражение за прихващане срещу размера на исковата претенция. Излага
подробни съображения ,включително и за
цялостно виновно неизпълнение на договорените задължения на „Капси телеком”
ЕООД, като твърди, че е развалил Договора считано от 16.11.2010 г. с нотариална
покана, получена от ищеца на 01.12.2010 година. Претендира въз основа на това, че
за него е възникнало вземане за връщане
от страна на ищеца на част от неусвоения
от последния аванс, даден за
изпълнение на разваления договор, която част определя в размер на 110939,70 лв.
без ДДС, респ. 133127,64 лв. с ДДС и прави материално изявления за прихващане, както
и процесуално възражение за прихващане
с нея срещу цялостната искова претенция.
Заявява, че ищцовото дружество е забавило
изпълнените работи, като поради това
за ответника е възникнало право
на обезщетение за забава, представляващо съгласно договора
неустойка, което е изчислил в общ
размер от 1145327,84 лв. без ДДС или 1374393,41 лв. с ДДС.И с него прави
материално изявление за прихващане и процесуално възражение за прихващане срещу
исковата претенция. В заключение заявява, че претендираните суми от ищеца не се
дължат в посочените размери, както и че стойностите на извършените от
възложителя работи са вече платени на база предоставеният от ответника паричен
аванс, както и поради приспадане – прихващането на дължимите от ищеца сума
представляващи обезщетение за забава. Представя и ангажира доказателства.
Ищецът „Капси телеком” ЕООД в срока по закон е депозирал допълнителна
искова молба, с която уточнява и допълва исковата си молба. Ищецът поддържа становището си, че акт
№ 5, акт №7, акт № 10, акт № 6, акт № 3, както и много други актове били
неоснователно забавяни от страна на ответника, като излага конкретни факти от
приложените доказателства. Също така ищецът оспорва като неверни
представените от ответника писма с №
3-53/31.03.2009 и 3-148/15.08.2009 г., както и Протокол от 21.07.2008 г., касаещи разходи по почистване, които се претендират.
Твърди, че са били едностранно съставени от ответника, не носят подписи на упълномощено от ищцовото
дружество лице, както и не са достигнали
до него, като не са представени и доказателства за това, въпреки твърденията за
прилагане на такива. По горната причина ищецът оспорва истинността и на Акт обр.19 TLK 14 и
„Корекция на Акт, обр.19 TLK 4”.Посочва,
че Акт обр.19 TLK 4 е бил приет от ответника по
количества и стойности и с подписаната и нотариално заверена между страните
Спогодба от 12.08.2009 година. Твърди,
че от текста на посочената Спогодба е
видно, че ответникът безусловно е приел
по вид, количество и качество и в срок изпълнените работи с акт 4/04.06.2008 г.
Твърди, че посочената сума по Спогодбата е била
също така изплатена. Не спори, че с банков превод на 26.11.2009 г.
ответникът е изплатил еднократно цялата сума по Спогодбата, но това станало
след като последният е пропуснал предвидени три месечни плащания и след
предупреждение от ищеца. „Капси телеком” ЕООД чрез процесуалния си представител
заявява, че въпреки изявлението на
ответника за обратното, е представял всички необходими на инвестиционния контрол документи за
разглеждане и утвърждаване на актуваните дейности, като ги е представил за
пореден път в изпълнение на подписаната
спогодба. Тълкувайки клаузи от спогодбата, моли за изключване на определени
писмени доказателства от делото, противопоставя се на допълнителни въпроси, касаещи
тези актове. Оспорва материалните
изявления за прихващане и процесуалните възражения за прихващане, като
твърди, че няма изискуеми, изпълняеми, ликвидни и действителни парични
задължения към ответника за заплащане на разходи по почистване, за претендираната
сума по корекция на акт обр.19 TLK 4 и за
неустойки по договора. Заявява, че част от представените с исковата молба
данъчни фактури имат идентична стойност с приетите и утвърдени от ответника актове, а тези с номера
1399/21.08.2009 г. и 1406/01.09.2009 г. са издадени
за работа извършена извън сключения договор, приети са с протокол №
350 и протокол № 1166 и по тях не са имали
задължение да съставят акт обр.19, нито да му представя разходно оправдателни
документи, нито да доказва единични цени. За други две фактури – №1400/25.08.2009
г. и №1402/26.08.2009 г. ищецът твърди, че били съставени за работа и материали
по сключения договор, като същите били актувани по договорения ред. Заявява, че
започването и същинското изграждане на слаботоковите системи e техническо възможно едва когато съответните СМР са
напълно завършени и системите-пуснати в експлоатация. Сочи, че ответникът е
забавил темпа на строителството, което е довело и до забавяне от негова страна
на слаботоковите
системи. Ищецът оспорва правото на ответника едностранно да прекрати договора, като се позовава на чл.18 от договора и сочи, че страните изрично са предвидили основанията и начина за
преустановяване на облигационната връзка. Прави допълнителни доказателствени
искания.
Ответникът „Найт интернешънъл” ЕООД, в срока по закон,
е депозирал допълнителен отговор. С него той допълва и пояснява отговора на
исковата молба, като взема становище и по подадената допълнителна искова молба.
Посочва, че актове с номера 5, 7, 8, 9, 10 са представени след срока по
договора, като счита, че за СМР по тях
безспорно е налице забавено изпълнение, изчислявайки
дните забава съобразно датата на предаването им за проверка, като преизчислява
част от заявените в писмения отговор размери неустойка. Оспорва твърденията, че
актовете е следвало да се проверят в 7-дневен срок от предаването им. Уточнява,
че забавянето на проверката по актове № 5, 7 и 10 е по вина на ищеца поради
ненавременно снабдяване с анализи за окончателното им приключване. Повтаря
неколкократно вече заявена позиция по факти и книжа в писмения си отговор и
оспорва твърдения и правни доводи на
ищеца в допълнителната му искова молба, които не доразвива, извън вече
заявеното в писмения си отговор.
Предявените насрещни права и възражения са с правни
основания в чл.55,ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.103 и чл.104 от ЗЗД.
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на
страните, събраните и представени по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, а това е видно и
от приложените писмени доказателства, че на 04.02.2008 г. между страните по
делото е бил сключен договор за проектиране и изпълнение на строително-монтажни
работи. По силата на тази договореност ответникът е възложил на ищеца, а последният
е приел да извърши всички необходими работи във връзка с изграждане и въвеждане
в експлоатация на всички слаботокови системи в комплекс „Виниярдс”, които са изброени, но не изчерпателно в т.2, при
фиксирани в т.3 крайни срокове, а ответникът се е задължил да плати
възнаграждание в съотвествие с договора /приложение № 3/, във време и по начин,
описани в договора. Като неразделна част от горния договор са били подписани и
следните книжа: общи договорни условия-приложение № 1, специфични договорни
условия-приложение №2, споразумение за определяне на цената и начина на
плащането-приложение № 3, таблица с единичните цени –приложение № 4, техническо
описание-приложение № 5. От текста на горните книжа е видно също така, че освен
изпълнение на СМР, договорът включва и доставка на телекомуникационно оборудване,
както и доставка и монтаж на телефонна централа. С параграф 2 на приложение №2,
наречено „Специфични договорни условия” всъщност е дадено нареждане за
започване изпълнението на работите на датата на подписване на договора, като в
т.3 от договора са договорени различни срокове за осъществяване на различните етапи от работите, а крайният срок
за последния етап е фиксиран на дата 30.06.2008 година. В приложение № 3 са
договорени два начина за образуване и определяне на
възнагражданието за изпълнение на договорените работи :за част от тях -въз
основа на единични цени, посочени в приложение № 4, в които е включена и цената за изготвяне на цялата
проектна документация и упражняване на авторски надзор, и действителните
количества на изпълнените работи, установени по предвидения в договора ред; за
другата част от тях, за които не са определени единични цени - на база анализни
единични цени, включващи всички разходи
и начисления на изпълнителя и получени при приложение на фиксирани в осем точки
условия. В същото приложение е уговорено цената да се изплаща по следния начин:
аванс, който за изпълнението на СМР е прието да бъде 15% от възложения обем, а
за доставка на телекомуникационно оборудване - 50% от съответната цена на
оборудването по график, като останалата част от сумата за съответното
оборудване в срок от 7 календарни дни след въвеждане на съответното оборудване
в експлоатация. Уговорено е също така да се извършват ежемесечни текущи
плащания за изпълнени СМР, не по-често от един път на 30 календарни дни за сума
не по-малка от 5000 лв. /без ДДС/. Страните са се споразумели в т.3.3 от
приложение № 3, тълкувано във вр. с
чл.17.8, чл.17.1 и чл.17.2 от ОДУ, т.е. приложение № 1, както е посочено там, ответникът-възложител
да заплаща дължимите суми в срок от 7 календарни дни от утвърждаване на
съответната отчетна документация. Пак съгласно горните текстове след края на
всеки месец ищецът следва да представя отчет във форма, каквато може периодично
да бъде предписвана от възложителя,показващ сумите, които изпълнителят счита, че
има право да му бъдат изплатени до края на месеца, а възложителя-ответник е
поел ангажимен в 7-дневен срок от получаване на уведомление за това да потвърди
на изпълнителя сумата за изплащане, която счита, че е дължима и следва да се изплати. Посочено е също така
в чл.14, че възложителят ще установява и определя стойността на работите чрез измерване. В горните, съставени между
страните документи, са подробно уредени и други права и задължения във връзка с
изпълнение на подписания договор. От събраните писмени доказателства, както и
от изготвената и приета без възражения от
страните съдебно-икономическа експeртиза се
констатира, че в изпълнение на договореността, описана по-горе, ответникът е
превел на ищеца на два пъти суми като аванс: на 05.03.2008 г. сумата от
224038,80 лв. с ДДС или 186699 лв. /без ДДС/, от която съгласно двустранен
протокол от 29.02.2008 г. 14524 лв. /без ДДС/ е аванс за изпълнение на СМР,
представляващо 15% от ориентировъчната стойност на възложените СМР и 172175 лв.
/без ДДС/ аванс за оборудване, което е
50% от ориентировъчната стойност на оборудването; на 10.04.2008 г. ответникът е
превел на ищеца аванс в размер на 42270 лв. с ДДС или 35600 лв. /без ДДС/, която
съгласно двустранен протокол от
21.03.2008 г. е за оборудване 50% от ориентировъчната му стойност. От всички събрани по делото
доказателства - свидетелски показания, писмени доказателства, експертизи,
тълкувани във връзка с горните писмени договорености между страните се
установява, че те са прилагали следния начин за отчитане и приемане на
изпълнение по договора – ищецът след осъществяване на определени СМР изготвя
формуляр /приет между страните като отчетна форма по предаване и приемане на
изпълнението по договора/, с наименование акт №.../договор от 04.02.2008 г., който
предоставя на ответника чрез оправомощени от последния технически специалисти с
нарочно писмо, също под формата на формуляр, като датата, отбелязана в долната част на писмото, се счита и сочи като дата на
съставяне на акта от изпълнителя - напр.акт № 7 на листи 33 и 278 са предадени
от управителя на ищцовото дружество на възложителя-ответник чрез предствител на
последния с писмото на лист 318 от делото на дата 30.07.2008 г., като видно от спогодбата, подписана на 12.08.2009
г. след номера на този акт е вписана именно тази дата, като такава за акта; след
проверка, включително и чрез оглед и измерване на място и корекции, актът се връща подписан от оправомощените
от възложителя лица, като се предава или
на управителя или на упълномощен от изпълнителя представител, което се отразява
чрез нарочен печат - напр. акт № 7 от 30.07.2008 г. е върнат на 23.09.2009 г., видно
от горния ляв ъгъл на документа на л.278 от делото, като след това се издава и изготвя фактура от изпълнителя - напр.
стойността акт № 7 е включена във фактура №
1463 от 24.09.2009 г. – л.35 от делото. Безспорно е също така, че някои
актове са били предавани придружени и с други документи-рекапитулации, количествени
сметки, фактури за доставка на материали. Установява се от събраните гласни
доказателства, че възложителят за проверките на отчитаните работи, в някои
случаи е изисквал представянето на книжа за установяване вписаното в актовете
от изпълнителя и винаги чрез оправомощени за съответния вид работа лица е осъществявал
преглед на място на изработеното. След обстойна както документална, така и чрез
оглед проверка, техническите специалисти, оправомощени от възложителя са
извършвали прецизни корекции върху формуляра на акта и екземпляри от него след
корекциите са предавани на изпълнителя, който ги е подписвал. От свидетелските
показания, ангажирани от ответника също така става ясно, че всички възражения
по отчитаните работи - както по вид, така и по количество, единични стойности, съответствие
с договореното, обща стойност, са били отразявани именно посредством корекциите, нанесени върху
актовете от представителите на възложителя в хода на проверките. Установява се,
както от представените екземпляри от актове от страните, така и от извършените
експертизи, че за приети са били считани
само онези актове, върху които има подписи на оправомощени от двете
страни лица. Не се установява, а и не се твърди след подписване на актовете
ищецът да е възразявал срещу корекциите, извършвани от възложителя по отношение
вид, количество и качество на отчетените работи,нито някога по тези въпроси
между тях да са възниквали спорове. Безспорно от извършената
съдебно-икономическа експертиза се констатира, че освен преведените две суми
като аванс между страните по делото е имало
и други разплащания, като едно от тях е и сумата от 114993,28 лв., платена на
26.11.2009 година. Видно от книжата по делото, а по това обстоятелство не се
и спори, плащането е извършено в
изпълнение на подписана на 12.08.2009 г. между страните по делото спогодба. В
този документ, ищецът и ответникът са установили, че в изпълнение на сключения
помежду им договор на 04.02.2008 г. ищецът-изпълнител е изпълнил, а ответникът-възложител
е приел по вид, количество и качество изпълнените в уговорените срокове работи
с акт № 4/04.06.2008 г., акт № 6/22.07.2008 г., акт № 8/11.09.2008 г., акт №
11/23.10.2008 г. и акт № 12/15.12.2008 г., въз основа на които са издадени и
приети надлежни фактури. Страните са установили, че общата стойност на тези
актове възлиза на 98493,28 лв.с ДДС, която сума като главница категорично и
неоспоримо е приета от двете страни, а към нея е счетено да се дължи лихва до
окончателното плащане по т.2 в размер на 16500 лева. В спогодбата също така
страните са заявили и са се съгласили, че в изпълнение на договора изпълнителят
е изпълнил възложените му конкретни видове работи, актувани с акт № 5/07.2008 г.,
акт № 7/30.07.2008 г. и акт № 10/11.09.2008 г., по които са посочили, че
предстои съвместно приемане по вид, обем и единични цени. В т.1 след изразено
безусловно и неоспоримо признание на размера и
вида на задължението си към
ищеца, ответникът се е задължил да го изплати на пет месечни вноски в периода
01.09.2009 г. до 05.01.2010 година. В т.6 на спогодбата страните са заявили, че с изплащане на пълния размер
на установеното и признато задължение, отношенията им във връзка с изпълнените
работи по актове №4, №6, № 8, № 11 и №12 са изцяло и напълно уредени и нито
една от тях не може да има каквито и да било претенции към другата страна във
връзка с посочените актове. Прието е до 01.09.2009 г. да бъдат напълно и изцяло
установени действителната стойност на
изпълнените работи по актове № 5, 7 и
10, за което ищецът е поел ангажимент да представи в горния срок на ответника
необходимите книжа и документи, удостоверяващи и установяващи единичните цени
на съответните вложени материали и средства. Направени са и други уговорки за
изпълнени, но неустановени с акт обр.19 и фактура СМР, както и за доставено и
прието с приемо-предавателен протокол, но не фактурирано оборудване, както и за
размера на усвоената чст от заплатен аванс. Прието е също така за резултата по
горните уговорки да бъде подписан писмен протокол, въз основа на който да се
изготви допълнително споразумение към спогодбата за размера на
задължението на ответника към ищеца и за
начина и срока на пълното му погасяване.
Ищецът претендира заплащане на общо 7
броя фактури - три от които твърди, че са
изготвени на база четири акта обр.19 - три от които посочени в спогодбата и касаещи СМР, извършени
по договора от 04.02.2008 г., а останалите четири сочи, че се отнасят за
дейност извън договора. Спори се между страните по делото за стойността, на
която са приети четирите акта с № 5, 7, 10 и 14, въз основа на които са
издадени три от фактурите под № 1507/07.10.2009 г., 1463/24.09.2009 г. и №
1503/05.10.2009 година. По отношение на останалите четири фактури се спори по
извършването и приемането на декларираните в тях работи от възложителя.
Съдът намира, с оглед представените
доказателства, че акт № 5 е приет на обща стойност 31988 лв. без ДДС, като за
него е издадена и фактура № 1507/07.10.2009 г. на същата стойност без ДДС, а с
ДДС на стойност 38385,60 лева. Актът е представен и от двете страни с идентично
съдържание /листи 28-31 вкл. от делото и листи 241 и 272 до 275 вкл., с едно изключение в екземпляра на ответника - първата страница
съдържа печат на обратно предаване на ищеца на 07.10.2009 г. - денят, в който е
издадена и фактурата с № 1503. Приложените екземпляри от акта са в уговорения между страните формуляр, подписани
са на всяка страница от представителите
на двете страни, съдържат многобройни корекции на възложителя във всяка графа /описание на СМР, количество,
единична цена без ДДС на съответния вид СМР, обща стойност без ДДС на
съответния вид СМР, окончателна обща стойност на самия акт/ като на последната
страница ответникът, чрез действащите от
негово име лица, е вписал следния текст: приспада се сумата от 31988 лв. /от
40202 лв./ корекция на акт № 4, остатъка от 8214 лв. ще се приспадне от акт №
14. Вследствие на това, са извършени и математически действия като от общата стойност на акта - 31988 лв. е извадена цифрата 31988
лв. и е получена цифрата 0. Няма вписани възражения по корекциите на представителите
на ответника, нито се твърди такива да са направени от ищеца. Издадената в деня на връщане на акта на изпълнителя
фактура № 1503, касаеща този акт, е подписана само от ищеца. От всичко по-горе
се констатира, че по отношение на акт № 5 е спазена установената по-горе
процедура по съвместно приемане и одобрение от възложителя на отчетените с него работи. Ответникът
признава, че е приел работи по този акт № 5 на обща сума от 31988 лв. без ДДС,
но заявява, че с писменото изявление е
направил прихващане на това задължение с част от сумата, заплатена по друг
акт-акт № 4, преди приемането му. Тълкуването на съдържанието на горните
писмени изявления в края на акта води до извод, че възложителят чрез тях не
упражнява правото си по чл.17.2, нито правото си по чл.17.4 от приложение № 1, тъй
като сумата за приспадане не представлява нито
сума, предвидена за удържане в приложение № 3, нито сума, която е
дължима или ще стане дължима до 7 дни от изпълнителя на възложителя, нито
изключена или намалена стойност на неудовлетворително извършена работа,включена
в издаден предишен протокол. Това изявление всъщност представлява и се твърди,
че е едностранно волеизявление за прихващане, като се иска резултатът от него, т.е.
фактът на настъпило прихващане да се зачете. Съдът намира обаче този факт за недоказан по делото.
Видно от съдържанието на приложения в няколко идентични екземпляра акт № 4, представени
и от двете страни по делото, общата му стойност е посочена на сумата от 62938
лв., като той е бил върнат на ищеца на 19.06.2008 год. без корекции, но със
следния текст, изписан от лицата действщи от името на ответника: ”Инвеститорът
приема за заплащане крайната цена на акта,като си запазва правото да извърши
последващи корекции на стойностите на включените в този акт СМР на база на
проверка на количествата и единичните цени в него. Евентуална разлика ще бъде
компенсирана от следващи актове на изпълнителя” /листи 235 и 271 от делото/. Актът
е подписан от представители и на двете страни. Не се твърди, а и не се представят
доказателства за този акт № 4 да е съставена фактура на определена стойност. Няма
доказателства също така, въпреки твърденията в тази насока на ищеца, сумата от
62936 лв.без ДДС или с изчислено въз основа на нея и добавено ДДС ,да е
заплатена на ищеца-не са приложени писмени доказателства, това не е установено
и посредством експертиза. Признание за
плащане от страна на ищеца не се извлича
и от нито един от документите, в които е записано,че се извършва приспадане с
части от сумата от акт № 4/акт № 5 и акт № 14/. От тях не се установява и
изрично съгласие на ищеца с такова приспадане на платени парични средства по
акт № 4 преди окончателното му приемане, част от които да са останали непокрити
от одобрения впоследствие със спогодба
от 12.08.2009 год. акт № 4. Напротив в деня, в който е получен обратно
акта № 5 с текста за приспадане, ищецът е издал фактура на стойността на акта
от 31988 лв. без ДДС, същото е и положението с акт № 14, фактурата, за който е
издадена на общата му стойност без корекциите за приспадане на сума по акт № 4.
Изводът, че плащане не е извършвано се потвърждава и от обстоятелството, че акт
№ 4 е част от обектите на спогодбата от
12.08.2009 г., като в установителната й част е прието, че сборът от
общите стойности по пет акта, сред които
и този под № 4 е 98493,28 лева. Тази сума е прието да се заплати и е била
заплатена на 26.11.2009 г. като част от сумата от 114 993,28 лева. Нелогично
е сумата от 62936 лв. по акт № 4/04.06.2008 год., на или след 19.06.2008 г. /дата на връщане на
акт № 4 от ответника на ищеца/ да е била заплатена и едновременно с това
задължение, при това в пълен размер по
същия този акт № 4 да се разглежда на
12.08.2009 г., да се приема, че се дължи
и отново да се заплаща на
26.11.2009 г., като част от обща сума. Същевременно при изчисленията за
установяване на общата стойност на акт № 4 съгласно спогодбата от 12.08.2009
год./98493,28 лв.-35485,20 лв. с ДДС за
акт № 6 - 2197,20 лв. с ДДС за акт №8 - 24344,40 лв. с ДДС за акт № 11 - 8132,40
лв. с ДДС за акт № 12/ се констатира, че тя не само, че не съвпада с тази, фигурираща
в акта, но тя не съвпада и с тази, посочена в единствения екземпляр от корекция
акт 4 - лист 236 от делото, представен от ответника. Сумата с ДДС за акт № 4 съгласно спогодбата от 12.08.2009 год. е
28334,08 лв. с ДДС,т.е със 1050,88 лв.
по-висока от тази по коригирния екземпляр на акт № 4 - без ДДС тя е 22736 лв., а с ДДС - 27283,20
лева. Същевременно коригирания акт № 4 няма никакви доказателства да е предаден
на ищеца /полетата на печата за предаване са празни/, нито да е бил подписан от
него или приет по какъвто и да било начин, не се установява и дата на
изготвянето му. Начинът на съставянето и коригирането му е в разрез, както с
начина на съставяне на всички останали актове, представени от ответника, така и
с описаната възприета практика на
приемане на актове от свидетелите, ангажирани от ответника. Следователно
твърденията на ответника, че сумата от 62938 лв. без ДДС е била платена преди
приемане на акт № 4 и впоследствие след приемането на част от работите по него с коригирания му формуляр на лист 236
от делото, със заплатеното в повече са
извършени прихващания,които следва да се вземат предвид от съда, не се
установиха. При това положение съдът намира, че
акт № 5 е приет от възложителя на 07.10.2009 г. на стойност 31988 лв. без ДДС и не е бил
прихванат със заплатени преди това суми
по акт № 4, които да са останали
непокрити с отчетени като изпълнени работи,поради приемане в по-късен момент на
акт № 4 на по-ниска стойност от заплатената за него. Ето защо и съдът счита, че въпреки, че не е подписана от
предствител на ответника и не е осчетоводена при него, фактурата, издадена за
заплащането му от ищеца под № 1507 на 07.10.2009 г. напълно му съответства. Акт № 5 е включен именно с
тази стойност и в справката,изготвена едностранно от ответника на лист 293 от делото, върху която
е изчислил претендирана неустойка за забава по
договора.
Съдът намира с оглед всички представени доказателства,
че актове № 7 и 10 са
приети от ответника на общи
стойности 35445 лв. без ДДС и 17285 лв. без ДДС, като за тях е издадена и обща фактура №
1463/24.09.2009 год. на стойност 52730 лв. без ДДС, а с ДДС на стойност 63276 лева.
Актовете са представени и от двете
страни с идентично съдържание /листи 33 и 34
от делото и листи 278 и 281/, с
едно изключение, в екземплярите на ответника - страниците съдържат горе,
съответно долу, печат на обратно предаване на ищеца на 23.09.2009 г.-денят, предхождащ
деня, в който е издадена и фактурата с № 1463. Приложените екземпляри от
актовете са в уговорения между страните формуляр, подписани
са от представителите на двете страни, съдържат
многобройни корекции на възложителя
в почти всяка графа /основание -документ
и позиция, описание на СМР, количество, единична цена без ДДС на съответния вид
СМР, обща стойност без ДДС на съответния вид СМР, окончателна обща стойност на
самия акт/. Няма вписани възражения по корекциите на представителите на
ответника, нито се твърди такива да са направени от ищеца. Издадената
на следващия ден след деня на връщане на акта на изпълнителя фактура
№1463, касаеща тези актове, е подписана от предствители и на двете страни и
напълно им съответства. Съдът счита, че това е така, тъй като безспорно от
показанията на разпитаните по делото свидетели, ангажирани именно от ответника
се констатира, че лицето, подписало фактурата за ответника се е занимавало с
неговото счетоводство и е било известно в това си качество включително и на
ищеца. Начинът на съставянето и коригирането на двата акта е в пълно съответствие, както с начина на
съставяне на всички останали актове, представени от ответника, така и с
описаната възприета практика на приемане
на актове от свидетелите, ангажирани от ответника. Следователно и по отношение на актове № 7 и №
10 е спазена трайно установената
процедура по съвместно приемане и одобрение от възложителя на отчетените с тях работи. Същевременно от
извършената съдебно-икономическа експертиза се констатира, че тази фактура е и
осчетоводена при възложителя като негово задължение към ищеца и е включена в
счетоводната справка, изходяща от ответника - лист 265 от делото. Актовете с №
7 и 10 са включени именно с тези си стойности и в справката, изготвена едностранно от него на
лист 293 от делото, върху която е изчислил претендирана неустойка за забава по
договора.
Съдът намира, с оглед всички представени
доказателства, че акт № 14 не е приет на
стойност 20595 лв. без ДДС, с която е включен във фактура № 1503 от 05.10.2009
година. Действително фактурата е подписана от представители и на двете страни
по делото - за ответника чрез лицето, занимавало се с неговото счетоводство и е
било известно в това си качество включително и на ищеца - обстоятелство, което
се установява безспорно от показанията на разпитаните по делото
свидетели,ангажирани от ответника. Този документ обаче не е осчетоводен при
ответника, не е включен в счетоводната
справка, изготвена от него на
лист 265 и не съответства на останалите събрани по делото доказателства. Единственият
екземпляр, който ищецът е представил на акт № 14, въз основа на който е
изготвил и фактура № 1503 от 05.10.2009 год.
действително е във вида на формуляра, приет като отчетна форма между
страните по договора-това се констатира от показанията на разпитаните
свидетели,сравнението на екземплярите
представени от ответника от този и останлите актове, а по това
обстоятелство страните и не спорят.Екземплярът обаче на листи 37 и 38 от делото
не е изобщо подписан,той не е подписн включително и от самия ищец или негов
представител. Същевременно двата екземпляра от този акт, приложени от ответника
- листи 238-240 вкл. и 285-287 вкл. са изготвени с подписите на представители и
на двете страни, включително на управителя на ищцовото дружество, нямат печат на връщане след корекции, за да се устнови
точната дата на предаването му на ищеца.Общата стойност на този акт е приета от
възложителя на сумата от 14765 лв. без ДДС. Приложените екземпляри от акта
са в уговорения между страните формуляр,
подписани са на всяка страница от
представителите на двете страни, съдържат
многобройни корекции на възложителя във всяка графа/описание на СМР, количество,
единична цена без ДДС на съответния вид СМР, обща стойност без ДДС на
съответния вид СМР, окончателна обща стойност на самия акт /като на последната
страница ответникът чрез действащите от
негово име лица, е вписал следния текст:приспадат се 8214 лв. /от 40202/ корекция по акт № 4,1500 лв. по протокол от 21.07.2008
/почиствне/ ,като вследствие на това,са извършени и математически действия по изваждане от общата стойност на акта - 14765 лв. цифрите 8214 лв. и 1500 лв. и е записна цифрата 5051
лв. Няма вписани възражения по корекциите на представителите на ответника, нито се твърди такива да са направени от ищеца. Съдът
намира, че със сумата от 8214 лв. не е
извършено прихващане по вече изложените съображения, досежно приспадането по
акт № 5 по-горе, към които препраща, тъй като не е необходимо да ги преповтаря
тук. Прихващане не следва да се приеме, че е извършено и със сумата от 1500 лв.
/почистване/. Не са приложени никакви доказателства, от които да се установи, че
такъв разход от ответника е бил направен, за да може да бъде прихванат. Представеният
констативен протокол от 21.07.2008 г. –лист 233 от делото е съставен
едностранно само от представители на възложителя-ответник, няма никакви
доказателства да е връчен, включително и с приложеното писмо на лист 231 от делото - няма данни да е било
връчено на ръка на ищеца или по пощата или чрез куриерска служба-приложените
товарителници не се отнасят до това писмо /видно както от съдържанието им, така
и от описанието на приложени книжа от ответника на лист 222 от делото/. Не са
приложени и счетоводни или други документи, а това не се установява и от
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, да са изплатени надници - 50 бр. по
30 лв. за почистване. Следователно, съдът намира, че общата стойност на
приетите по протокол № 14 работи е 14765 лв. без ДДС, а с ДДС 17718 лв., която
сума ответникът е посочил и в справката, изготвена едностранно от него на лист
293 от делото, върху която е изчислил претендирана неустойка за забава по договора.
Така съдът намира за установено по изложеното по-горе,
че са налице приети от ответника и изпълнени от ищеца СМР по подписания помежду
им договор по актове № 5, 7, 10 и 14 в общ размер от 119379,60 лева.
Съдът намира, че от всички представено по делото
доказателства безпротиворечиво се установява, че ответникът е приел отчетени от
ищеца дейности и по четирите фактури с номера: 1399 и 1400 от 21.08.2009 г.,
1402 и 1406 от 01.09.2009 година. Видно от съставените за дейностите по тези
фактури счетоводни документи, подписани двустранно, ищецът е отчел доставка и
монтаж на различни артикули по слаботоковите инсталации на следните суми: с
фактура № 1399 на обща стойност с ДДС 242,71 лв., фактура № 1400 на обща
стойност с ДДС - 10809,73 лв., фактура № 1402 на обща стойност с ДДС - 725,72
лв., и фактура № 1406 на обща стойност с ДДС - 3572,65 лева. Фактурите са
подписани от страна на представител на ищеца, оправомощен, видно от всички доказателства
по делото, счетоводно да оформя приетата и изпълнена работа от ищеца. Въпреки
възраженията на ищцовото дружество и съставената справка едностранно от
представители на ответното дружество, оправомощени да се занимават с проверка и
преглед на място на съответствието с техническите изисквания, включително и
тези, залегнали в договора, на отчитаните от ищеца работи – л.242 и 243 от
делото, горните четири фактури са приети в счетоводството на ответното
дружество, включени са в изготвената от него счетоводна справка, находяща се на
л.265 от делото, както и във всички отчетни счетоводни документи като
непогасено задължение към ищеца, видно от приетата по делото без възражения
съдебна финансово-счетоводна експертиза. По делото няма представени доказателства,
справката на л.242, съдържаща забележки, да е била предоставена на ищеца за
запознаване, а и самата тя не съдържа данни за дата на изготвянето. Липсва
между страните, също така, каквато и да е кореспонденция във връзка с горните
четири фактури, издадени от ищеца и подписани от представител на ответника.
С оглед на горното, съдът намира, че посочените четири
фактури касаят дейности, които не са били предмет на сключения между страните
договор, поради което и по отношение на тях няма никакви данни да е било
изисквано спазването на установения ред за тяхното предлагане за приемане от
страна на възложителя. Въпреки горното, видно от приетия по делото протокол от
01.07.2010 г. на л.363 и л.364, на среща, състояла се между представители на
страните по настоящото дело, е направен отчет с документи и по тези фактури,
който е приет от представителя на ответника, безспорно отговаряща за
счетоводното отчитане на извършената по договора работа. Същевременно, въпреки
оспорванията, ответникът не е предприел никакви действия, вкл. и счетоводни за
да коригира в собственото си счетоводство задълженията по горните четири
фактури.
При това положение, съдът намира, че от всички събрани
по делото доказателства, безпротиворечиво се установява, че са приети и
неплатени и отчетените по посочените по-горе четири фактури дейности, чиято
обща стойност с ДДС възлиза на сумата 15350,81 лева. Следователно, общият
размер на безспорно установените в настоящото производство задължения на
ответното дружество към ищеца за приети строително-монтажни работи във връзка
със слаботоковите системи в изграждания от ответника комплекс, възлизат на
сумата от 134 730,41 лева.
Ответникът е заявил разваляне на сключения между
страните договор като твърди, че ищцовото дружество е неизправна страна по този
договор. С оглед твърденията за настъпилото разваляне, ищецът е направил
възражение за прихващане с част от сума, която заявява, че е превел като аванс,
но тя е останала неусвоена, тъй като срещу нея не са представени отчетни книжа.
От извършената по делото финансово-счетоводна
експертиза, която съдът изцяло възприема, тъй като съответства на всички
събрани по делото писмени доказателства и не бе оспорена от страните се
установява, че страните са отчитали в счетоводствата си усвоявания аванс
съобразно постигнатите договорености. Така авансът, преведен на 10.04.2008 г.,
и в двете дружества е отчетен като напълно изразходван въз основа на едни и
същи фактури и съгласно предварително приетото предназначение, а именно – за
оборудване. По отношение на преведения аванс на 05.03.2008 г., страните също са
извършили съответните приспадания въз основа на едни и същи фактури, като са
спазвали предварително съгласуваното помежду им предназначение на различните
части от този аванс, с две изключения – ищецът е приспаднал от аванса за
оборудване сумата от 264 лв. без ДДС по фактура № 1503 и сумата 78568,41 лв. по
фактура № 1508 от 08.10.2009 година. Така след горните счетоводни операции,
размера на неусвоения аванс при ответника е счетоводно установен на сумата
110939,70 лв., а в счетоводството на ищеца сумата на неусвоения аванс е
32107,29 лева. Безспорно се установява също така, че при ищеца горния остатък
се води по счетоводни сметки като задължение към ответника, но съответстващата
му сметка е не парични средства, а вземания от доставчика на телефонна централа
„Сименс”. От горното се установява, че сумата на установения неусвоен аванс е
изразходена като паричен поток, тъй като е преведена съобразно уговорките между
страните за оборудване. Не се установява обаче, от събраните по делото
доказателства, договорът между страните по настоящото дело да е развален, така
както твърди ответника, посредством негово едностранно волеизявление.
Действително, страните са си разменили кореспонденция, вкл. и чрез нотариус,
като в хода на делото, на 01.12.2010 г. на управителя на ищцовото дружество е
била връчена нотариална покана /л.250-253 от делото/. В горния документ
ответната страна е заявила, излагайки подробно своето виждане за развитието на
правоотношенията по сключения договор, че приканва в четиридневен срок ищцовото
дружество да подпише предлагано споразумение, като прави изявление, че в
противен случай, след изтичането на посочения срок, ще счита договора за
проектиране и изпълнение на СМР от 04.02.2008 г. за прекратен, поради виновно
неизпълнение от страна на „Капси телеком” ЕООД на поетите с договора задължения
и отправя искане за връщане на паричната сума, която съобразно счетоводството
си, отчита като предоставен и неприспаднат аванс, като за първи път предявява и
официално претенции за заплащане на обезщетение за забава, съгласно чл.9.11 от
общите договорни условия.
Съдът обаче намира, че разваляне вследствие на
връчването на горната нотариална покана на договореността между страните не е
настъпило. На първо място, не се установява от събраните по делото
доказателства, ответната страна да е напълно изправна страна по договора. Видно
от събраните по делото доказателства, въпреки съществуващите уговорки между
страните, включително и за срокове за плащане на приети работи, те не са били
стриктно спазвани. Това безспорно се установява от постигнатата между страните
на 12.08.2009 г. спогодба, съобразно която към тази дата ответното дружество е
признало, че има задължения към ищеца за приети и неплатени възнаграждения и
въпреки, че е поело задължение по определен график да ги заплати, не е сторило
това по уговорените срокове начин. На следващо място, за да настъпят
последиците на разваляне с едностранно волеизявление, извън необходимостта
ответното дружество да установи, че е изправна страна по договора, то е
следвало да даде подходящ срок на ищцовата страна да изпълни докрай задълженията
си за осъществяване на възложените по договора строително-монтажни работи. Това
е така, тъй като съгласно българското
законодателство и по-точно разпоредбата на чл.87,ал.1 от ЗЗД, разваляне на облигационни правоотношения по
двустранни договори не настъпва непосредствено и само след достигане до неизправната страна
на волеизявление с такова съдържание, отправено от
изправната страна. Необходимо е волеизявлението за разваляне да бъде
обусловено от предоставяне на подходящ срок за коригиране на поведението на
насрещната неизправна страна, в който тя да има възможност да го
съобрази с договорните условия. Това изискване произтича от извличания от
разпоредбите на ЗЗД общ принцип в българското законодателство ,че е необходимо
да се направят всички усилия за запазване на облигационната връзка, и преди
всичко в случаите когато изпълнение по нея е започнало, а развалянето е крайно средство за уреждане на
отношенията между страните. Това правило държи сметка за причината ,поради
която страните са встъпили в договореност - сключили ли са договор две лица, очевидно,
те имат интерес от осъществяване на договореността, а не от нейното
преустановяване, като некоректното поведение може да бъде компенсирано с
отговорност за различните видове неизпълнение чрез обезщетения. Единствените
допустими случаи на разваляне на договор само въз основа на едностранното волеизявление, са
изрично уредени в закона - чл.87, ал.2 от ЗЗД, но доказателства за настъпване
на фактите, които пораждат това право, не са ангажирани. Не се твърди, а и не
се установява изпълнението да е станало невъзможно изцяло или отчасти, или
поради забавата ответникът да е загубил интерес от изпълнение на възложените
работи, а от друга страна – няма никакви доказателства, че задълженията на
ищеца е следвало да бъдат извършени точно в уговореното време. Безспорно от
събраните доказателства - гласни и експертизи, се констатира, че и понастоящем част
от възложените работи не са изпълнени - напр. по т.нар. БМС-система, по
системата за видеонаблюдение, по системата за пожароизвестяване. Не са налице
обаче доказателства да е бил ангажиран друг изпълнител за довършване на тези
работи, нито ответникът да се е отказал въобще от неизпълнените работи и да е
решил, че те са му ненужни, като е предприел действия по премахването им или по
промяна на плановете за тях. В посочената нотариална покана, волеизявлението за
разваляне не е обусловено и свързано с безрезултатно изтичане на подходящ срок
за изпълнение, а от подписването и заверяването на предлагано от ответника
споразумение за уреждане на отношенията във връзка с взаимно съгласие за
прекратяване на облигационната връзка.
С оглед на горното и тъй като не се установяват
предвидените в чл.87 ал.1 от ЗЗД предпоставки, не може да се приеме, че
връчената нотариална покана на 01.12.2010 г. има за резултат прекратяване на
договорната връзка между страните.
При това положение, не следва да се разглежда
възражението на ответната страна за прихващане на сумата на неусвоения аванс с
дължимите на ищцовото дружество суми като възнаграждение за приети работи, тъй
като не се е сбъднало условието ,при което възражението за прихващане е заявено
- установяване, че договорът е развален. При положение, че договорът не е
развален, не се е породило на това основание
право да се иска връщане на даденото на отпаднало основание - в случая
преведени, но неусвоени суми като аванс, с които да може да се извърши
прихващане.
Съдът намира, че не са налице и основания за
извършване на прихващане с вземания на ответника към ищеца за обезщетение за
забава по чл.9 т.11 от общите договорни условия.
От текста на подписаните между страните договор и
приложения, както и от всички събрани писмени доказателства и извършени
експертизи, се констатира, че въпреки поставените и фиксирани в документа на
л.56 и 57 вкл. крайни срокове за изпълнение на възложените работи, те са ги считали за инструктивни и ориентировъчни
по характер.
От извършените две съдебно-технически експертизи от
вещото лице А., както и от становищата на страните и останалите събрани писмени
доказателства се установява, че въпреки договореността изпълнителят да
представи на възложителя работна програма за изпълнение чл.5.7 от общите
договорни условия и необходими проектни разработки във връзка с изпълнението на
работите по горните пунктове – чл.2.4 от основния договор за проектиране и
изпълнение на СМР, няма данни такива да са изготвяни, нито да са изисквани,
нито това да е представлявало някаква пречка за възложителя да осигури
възможност на ищеца да започне изпълнение на задълженията си по договора. В приложение № 4,
представляващо по същността си количествено-стойностна сметка, количествата не
са посочени поотделно за всяка сграда в комплекса. В приложените актове обр.19
не е посочено отчетените СМР за кои сгради се отнасят, с изключение на акт № 5,
който касае една от сградите в комплекса – хотела. С оглед на горните приети от
страните във взаимоотношенията им начини
на договаряне и на отчитане, не е възможно да се отчете
неизпълнението и закъснението по договора за отделните сгради и за отделните
строително-монтажни работи. За всички сгради от комплекса, срокът по договора
за завършване на инсталации и наладки е 15.03.2008 г., а изпълнението на
слаботоковите инсталации е свързано със завършване на съответни строителни
работи, които за отделните сгради завършват в различно време. Безспорно е също
така, че линеен график за изпълнение на СМР не е представен. За обект „хотела” има
изготвен комплексен график с дати за започване и завършване на СМР по различни
специалности, който е съставен и разписан само от представител на възложителя,
като количествата СМР са минимални и времетраенето за изпълнение – кратко. Няма
данни за уведомяване на ищеца или на всички останали изпълнители на различни
СМР за съдържанието на този документ и изявления за необходимост те да
съгласуват и съобразят поведението си с него. Комплексът от жилищни сгради за
сезонно обитаване съдържа множество отделни сгради с различно предназначение,
както и благоустрояване. Строителството е изпълнявано от множество фирми по
различни специалности, като в някои случаи за строителството са изготвяни и
обобщени графици. Безспорно е също така, от документите по делото, че договорът
за изпълнение на слаботокови инсталации е сключен на 04.02.2008 г., много след
установяване годността за въвеждане в експлоатация с акт обр.15 на комплекса,
което е станало през м.октомври 2007 г. и година след снабдяване на целия
комплекс с удостоверение за въвеждане в експлоатация под № 10 от 13.02.2008 година.
Видно от извършените две технически
експертизи при договарянето не е спазена технологичната последователност за
изпълнение на СМР по подписания между страните договор съотнесена към
технологичната последователност на останалите строително монтажни работи. Така
към 13.02.2008 год. е било издадено
удостоверение за въвеждане в експлоатация, като тухлената
зидария, посредством която се осъществява фаза „груб строеж” e е била документално отчетена като завършена в края на
2007 година. Изграждането обаче на БМС-системата, което следва технологично да
започне чрез полагане на кабелите, по които ще се движи информацията, трябва да
става заедно с грубия строеж, а то е възложено по договора една година след това, а
именно на 04.02.2008 година. Установява
се също така, че голяма част от работите по договора е следвало да се
осъществяват едновременно в други строителни дейности - напр. преди мазилки, преди
полагане на гипсокартон и т.н., а тези дейности са документирани като
осъществени и приключили преди подписване на договора. Горното нарушение на технологичната
последователност също води до невъзможност да бъдат спазвани съответни
договорени срокове, което изначално е било известно на страните още при
подписване на договора. Работата, извършена от ищеца, е била отчитана с общо 16
бр. акта, обхващащи периода 07.05.2008 г. – 21.01.2010 г., като не се
констатира ответникът-възложител да е настоявал за спазване на срокове и да е
изтъквал значимостта на закъсненията в тях от страна на ищеца. Същевременно в
спогодбата, подписана на 12.08.2009 г., т.е. около година и два месеца след
крайния срок за изпълнение на възложените работи по подписания договор,
ответникът изрично е заявил, че актове №№ 4, 6, 8, 11 и 12, с дати на съставяне
след изтичане на крайния срок на договора, са приети по вид, количество и
качество и удостоверяват изпълнени в уговорените срокове работи. Липсват
каквито и да било доказателства, от които да се установи, че ответникът
непрекъснато е отправял покани до ищеца,
в периода на съставяне на актовете обр.19 за приемане на извършени работи, да
изпълни забавени строително-монтажни работи или да достави забавено оборудване,
за които се е ангажирал, както и възражения по срочността на изпълнение на
договора. Разменяна е кореспонденция преимуществено с твърдения за забавено предаване на допълнителни книжа за
отчитане на изпълнението, а не за забавено изпълнение по договора. Видно е, че в период от година и шест месеца
след изтичане на договора, ответникът е приемал без възражения за забава
отчитаните работи. При това положение, съдът намира, че независимо от
обстоятелството, че в договора са посочени срокове за изпълнение на съответните
строително-монтажни работи, както от самите уговорки така и от хода на
изпълнението му явства, че страните изобщо не са се придържали към тях и не са
ги считали за съществени, поради което и следва да се приеме, че забава в
изпълнението от страна на ищеца не е налице и няма основание тази забава да
бъде санкционирана с определяне на неустойка по чл.9 т.11 от общите договорни
условия. Настойчиво въпросът за забава е въведен в момента, в който
неразбирателството между страните във връзка с изпълнение на взаимните им
задължения по договора се е задълбочило - т.е. непосредствено преди и в
началото на образуване на производството по настоящото дело.
С оглед на всичко, изложено по-горе, съдът намира от
правна страна за установено следното: Налице са валидни договорни
правоотношения между страните по настоящото дело по договор за изграждане и
въвеждане в експлоатация на слаботокови системи, като ищецът е изпълнил своите
задължения по актове №№ 5, 7, 10 и 14, в размерите, установени по-горе във
фактическата обстановка и работите му са приети по тези актове на обща стойност
119379,60 лева. Налице са също така и приети работи по четири фактури с №№ 1399
и 1400 от 21.08.2009 г. и №№1402 и 1406 от 01.09.2009 г., на обща стойност
15350,81 лева. Ответникът не твърди да е заплатил дължимото от него
възнаграждение по горните актове и фактури в общ размер 134730,41 лева. Не се
установява сключеният между страните договор да е развален с едностранно
волеизявление от ответника поради виновно неизпълнение на задължения от страна
на ищеца и не се установява ответникът да има право на неустойка в твърдените
от него размери за забава в изпълнението на договорените работи. При това
положение, не са възникнали насрещни вземания за ответника в тежест на ищеца за
връщане на неусвоен аванс и за неустойка за забава, с които да е възможно да бъде
извършено прихващане, поради което и на ищеца следва да се присъди сумата
134730,41 лв. възнаграждение, а за остатъка над този размер претенцията следва
да се отхвърли.
Съобразно изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 7693,18 лв.,съразмерно на уважената част от исковете му, представляваща
сбор от направени разноски за държавни такси, адвокатски хонорар за един
адвокат и възнаграждения за експертизи. На ответника следва да бъде присъдена
сумата от 26 лв.,съразмерно отхвърлената част от исковете, представляваща
направени от него разноски за държавни такси за копиране и за възнаграждения за
експертизи, тъй като доказателства за
друг вид и размер разноски, както и списък на разноските в срока по чл.80 от ГПК не са приложени.
По изложените съображения и на основание чл.79,
ал.1,предл.1 във вр. с чл.266, ал.1,
изр.1, вр. с чл.286 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Найт интернешънъл” ЕООД, ЕИК**** със седалище в гр.Бургас, 8000, Област Бургас, Община
Бургас и адрес на управление: ж.к.„Славейков” бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на
„Капси телеком” ЕООД, ЕИК***, със
седалище в гр.Бургас, 8000, Област Бургас, Община Бургас и адрес на управление:
ул.„Войнишка” № * следните суми: обща
сума от 134730,41 лв. с ДДС, представляваща главница, определена като
сбор от неиздължени възнаграждения за приети строително-монтажни работи по
актове № 5, 7, 10 и 14, съставени в изпълнение на подписан договор от
04.02.2008 г. между страните и по фактури № 1399 и № 1400 от 21.08.2009 г. и №1402 и №
1406 от 01.09.2009 г.; сумата от 7 лв.,
представляваща законна лихва за забава от датата на забавата върху горната обща
сума до 26.10.2010 г., както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба в съда - 29.10.2010 г. до окончателното й изплащане, както и
направените съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част от
исковете в размер от 7693,18 лв., като исковете за присъждане на обща сума над
уважения размер от 134730,41 лв. до претендирания такъв от 141416,61 лв.
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Капси телеком” ЕООД, ЕИК***, със седалище в гр.Бургас, 8000, Област Бургас,
Община Бургас и адрес на управление: ул.„Войнишка” №* да заплати на „Найт интернешънъл” ЕООД, ЕИК *** със седалище в гр.Бургас, 8000, Област Бургас, Община
Бургас и адрес на управление: ж.к.„Славейков” бл.*, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 26 лв.,представляваща направени от
последния разноски по делото съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на преписи от него на страните.
СЪДИЯ: