Решение по дело №940/2015 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

2015 година                                                        град Варна

Варненският окръжен съд                  Наказателно отделение

На двадесет и девети юли  две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                  

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ

                                           ЧЛЕНОВЕ:           ДИМО ДИМОВ

                                                      мл. съдия ТЕОДОРА ШИШКОВА  

Секретар: Д. В.

Прокурор: Г. Минчева

като разгледа докладваното от Председателя

ЧНД № 940 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС обн. ДВ бр.15 от 23.02.2010г., изм. и доп. бр.55 от 19.07.2011г./.

Образувано е въз основа на изпратено чрез Министерство на правосъдието на Р. България Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР, издадено въз основа на решение за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция постановено на 24.10.2014г. от несъдебен орган на издаващата държава – DARS d.d. на Република Словения, влязло в сила на 04.11.2014г. срещу българския гражданин Ш.Н.Ш..

От извършена справка по Наредба № 14 от 18.11.2009г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението – национална база данни „Население” се установи, че засегнатото лице е с постоянно местоживеене ***, поради което компетентен да разгледа и да се произнесе по представеното решение, съгласно чл. 31 ал. 1 ЗПИИРКОРНФС е Окръжен съд Варна.

 

Производството е протекло в условията на чл.269 ал. 3 т.3 НПК вр. чл. 16, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.

В съдебно заседание представителят на ВОП предлага решението да бъде признато и приведено в изпълнение, тъй като са налице всички изискуеми от закона предпоставки за признаването му.

Засегнатото лице Ш.Н.Ш. редовно призован се явява лично, не желае да бъде представляван от адвокат. Пред състава на съда обяснява, че на 24.10.2014г, около 14 часа е бил спрян на около пет метра от границата с Австрия от цивилно лице със стоп палка, което му казало, че управлява МПС без винетка и трябва да заплати глоба в размер на 150 евро. Господин Ш. отговорил, че има винетка, срокът на която изтича в 24 часа на същата дата. Последвал спор между двамата, бил извикан полицейски патрул, който не взел никакво отношение. Накрая цивилния служител задържал представените от г-н Ш. лични документи-лична карта, шофьорска книжка и регистрационен талон на управлявания автомобил, без да издаде документ за това. Господин Ш. отпътувал за Р. Германия, където работел в продължение на шест месеца. Винетката която имал останала в автомобила който управлявал в Р. Германия.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:

От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР от 24.02.2005 г. на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции се установява, че с Решение от 24.10.2014г., влязло в законна сила на 04.11.2014г., на несъдебен орган в издаващата държава – DARS d.d. на Република Словения, е наложена финансова санкция - парична сума в размер на 300 евро на българския гражданин Ш.Н.Ш. за допуснато нарушение на чл. 77А ал. 3 пар. 1 от Закона за обществените пътища на Р. Словения.

От фактическа страна е прието, че на 24.10.2014г. в 13,11 часа на място Karavanke, с личния си автомобил с р. № В 17 16 НМ, г-н Ш. е извършил нарушение, като е карал по магистрала А2 без валидна винетка.

Касае се за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава - членка на ЕС, с което е била ангажирана административнонаказателна отговорност на българския гражданин. Същият представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1. т.1 и т. 3  ЗПИИРКОРНФС, което подлежи на признаване и изпълнение по реда на този закон. С оглед квалификацията на извършеното от Ш. деяние, същото е от кръга на изрично посочените по чл. 30, ал. 2, т.1 ЗПИИРКОРНФС, за които не се изследва двойна наказуемост – а именно поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата.

Съгласно направената декларация в удостоверението, в проведеното административнонаказателно производство г-н Ш. е бил запознат с правото си да обжалва решението в сроковете, предвидени в законодателството на издаващата държава. Издаващият орган е посочил, че в случая се касае за писмено производство, което е преминало съдебен контрол.

Твърдяната фактическа обстановка от г-н Ш., няма как да бъде проверена от настоящия съдебен състав, поради което съдът приема представените писмени доказателства от от длъжностните лица в Р. Словения за верни.

При така изложените фактически положения, съдът намира, че в случая са налице изискванията на чл.30 ЗПИИРКОРНФС за признаване на чуждия акт и допускане на неговото изпълнение, тъй като съдът е изправен пред редовно от външна страна удостоверение, точно отразяващо съдържанието на решението, предмет на настоящото производство, като не се установяват отрицателните предпоставки, обуславящи отказ от признаване, визирани в разпоредбата на чл. 35 ЗПИИРКОРНФС.

По делото не са представени доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени във връзка с решението за налагане на финансова санкция, което да обоснове приспадане по смисъла на чл. 33 вр. чл. 17 ЗПИИКОРНФС.

Съдът счита, че съобразно изискването на чл. 32 ал.1 вр.16, ал.8 ЗПИИРКОРНФС паричното задължение на Ш.Ш. следва да бъде трансформирано в лева по фиксирания курс (обявен от БНБ) на еврото към българския лев, валиден към 01.01.2014г. (съгласно който 1 евро се равнява на 1,95583 лева), т.е. равностойността на задължението от общо 300 евро възлиза на сумата от 587,50 лева.

Разноските по признаването и изпълнение на решението, съобразно изискванията на чл.13 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС остават в тежест на изпълняващата държава – Република България.

По изложените съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16 ал. 7 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА Решение № 14-112136000385 от 24.10.2014г., влязло в законна сила на 04.11.2014г., на несъдебен орган в издаващата държава – DARS d.d. на Република Словения, с което на българския гражданин Ш.Н.Ш. е наложена финансова санкция - парична сума в размер на 300 евро за допуснато нарушение на чл. 77А ал. 3 пар. 1 от Закона за обществените пътища на Р. Словения, с левова равностойност  - 587,50 лева.

РЕШЕНИЕТО да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за изпълнение, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението му.

Да се уведоми незабавно компетентният орган на издаващата държава – DARS d.d. на Република Словения (посредством посоченото в удостоверението лице за контакт), за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и при приключване на изпълнението на решението.

Копие от уведомлението по чл. 38 ал.1 от същия закон да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от узнаване на постановяването му пред Апелативен съд – гр. Варна.

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: