гр.
София, 09.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 25.09.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
при секретаря Ц. Павлова
разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 358 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по идентични въззивни жалби
с вх. № 515/10.04.2019г. и вх. № 516/10.04.2019г. в Елинпелинския
районен съд, подадени от В.С.И. срещу решение № 47/26.03.2019г., постановено по гр.д. №
907/2018г. на Елинпелинския районен съд, с което са отхвърлени субективно
съединените искове на жалбоподателя по чл. 150 от СК за изменение на размера на
издръжките, които дъщерите му Т.В. и Ц.Н. следва да му заплащат по силата на
влязлото в сила Решение № 151/20.04.2018г. по в.гр.д. № 88/2018г. на Софийския
окръжен съд. Жалбоподателят изтъква, че първоинстанционният
съд не е взел предвид изложените от него доводи в документи, озаглавени
„молба-иск“, „становище“ и „защита“. Счита, че неправилно ЕПРС е ценил
представените от несрещните страни доказателства. Твърди, че не разполага с
имущество и доходи. Поддържа, че от три месеца ответницата Н. не му изплаща
издръжка. Прави изводи от неявяването на отв. В..
Сочи, че първоинстанционното решение е без номер,
което съставлява нарушение на законите. Моли съда го отмени и да постанови
друго такова, с което уважава предявените от него искове. Представя писмени
доказателства.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба само от ответницата Н., чрез адв. В., с който
същата се оспорва и се изразява становище за нейната неоснователност. Въззиваемата споделя изводите на първоинстанционния
съд. Изтъква, че, при наличие на влязло в сила решение за определяне на
издръжка, нейният размер може да бъде увеличен само при доказана промяна на
обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка. Счита, че
такава промяна не е доказана по делото. Позовава се на разпоредбата на чл. 142,
ал. 1 от СК. Намира, че ищецът, макар и пенсионер, не е доказал, че е неработоспособен.
Установено било, че притежава недвижимо имущество, от което може да осигури
издръжката си. Не била доказана необходимост от увеличение на издръжката, респ.
нараснали нужди на ищеца, нито възможност на ответниците
да дават така поисканото увеличение. Моли съда да отхвърли жалбата и да
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд жалбоподателят се явява лично и заявява, че се отказва от назначения му
особен представител. Поддържа
подадените от него документи. Моли съда да отмени обжалваното решение, което
счита за необосновано. Оспорва твърдението на насрещните страни за липса на
средства и за невъзможност да му заплащат издръжка. Счита, че са налице
предпоставки за допускане на поисканото увеличение. Настоява за актуализиране
на издръжката през период от 3 – 4 месеца.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция въззиваемата Ц.Н. не се явява. Представлява
се от адв. В., който поддържа подадения отговор,
оспорва жалбите и моли съда да потвърди първоинстанционното
решение. Счита, че не е доказана промяна на обстоятелствата, при които
постановена издръжката.
Съдът намира, че фактическата обстановка по спора, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство
доказателства, е правилно и изчерпателно описана в обжалваното решение, поради
което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Пред въззивната инстанция са оставени
без уважение доказателствените искания на
жалбоподателя. Като писмено доказателство е приета само епикриза
на В.С.И. за болничния му престой от 09.05.2019г. до 15.05.2019г. в
Специализираната болница за пневмо- фтизиатрични заболявания – София област ЕООД. От същата се
установява окончателната диагноза на И. (декомпендирана
ХДН. ХОББ – бронхитен тип остра екзацерберация).
Изписан е с трайно подобрение, като артериалното му налягане е останало в
референтни граници.
При така установената фактическа обстановка, съдът споделя напълно
изложените от ЕПРС мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата доводи,
съдът излага следните съображения:
От доказателствата по делото се установява, че с влязло в сила Решение № 151/20.04.2018г. по в.гр.д. № 88/2018г. на
Софийския окръжен съд, ответниците Т.В. и Ц.Н. са
били осъдени да заплащат на ищеца И. месечна издръжка в размер на по 40 лв. от
всяка от тях.
По делото не се спори (въпреки че не са представени доказателства
в тази насока), че ищецът е баща на ответниците.
Следователно, с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1, т. 1 от СК, същият е
активно легитимиран да претендира издръжка от тях, респ. да претендира
изменение на така определената издръжка по реда на чл. 150 от СК, поради което
предявените в настоящото производство субективно съединени искове са
процесуално допустими.
За да се произнесе по тяхната основателност, съдът взе предвид,
че, съгласно точната формулировка на чл. 150 от СК, вече присъдена
издръжка може да бъде изменена или прекратена само при изменение на
обстоятелствата. Следователно, основна предпоставка за уважаване на процесните претенции е да се установи наличието на такова
изменение. При това, правилно ЕПРС се е позовал на задължителната съдебна практика
(Постановление № 5 от 16.XI.1970 г.,
Пленум на ВС, т. 19), съгласно която релевантно изменение на обстоятелствата е
само „трайно съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице“.
В конкретния случай ищецът
се е позовал единствено на изменение на собствените си нужди породено от
влошеното му здравословно състояние, изискващо средства за лечение (л. 49 – 50
от първоинстанционното дело).
В съответствие с така
направеното уточнение, с определението за насрочване на делото от 15.01.2019г.
ЕПРС правилно е разпределил доказателствената тежест,
като е указал на ищеца, че следва да докаже размера на конкретните си нужди от
издръжка и възможностите на задължените лица, като е посочил, че до момента не
сочи доказателства за тези обстоятелства.
В отговор на дадените
указания И. е подал становище от 23.01.2019г., с което е направил много на
брой, но не достатъчно конкретизирани, искания, като към него е приложил и
писмени доказателства.
От относимите такива се установява, че
на 02.12.2018г. ищецът е посетил Центъра за спешна медицинска помощ в гр. Е. П., с оплаквания за кръвотечение от носа. Именно това е вписано като
работна диагноза във фиша за спешна медицинска помощ, като освен това е
добавена диагноза „артериална хипертония“. В графа „забележки“ е посочено, че
лицето се насочва към общопрактикуващ лекар.
Също така е представена и епикриза за
болничен престой на И. от 23.10.2018г. до 29.10.2018г. в Специализираната
болница за пневмо- фтизиатрични
заболявания – София област ЕООД с диагноза „бронхиектазна
болест. ХОББ – GOLD-2,
ХДН 1 ст. с придружаващо заболяване „артериална хипертония“.
Представени са и доказателства за предписани медикаменти.
Отношение към актуалното здравословно
състояние на ищеца има и приетата като доказателство пред въззивната
инстанция епикриза на В.С.И. за болничния му престой от
09.05.2019г. до 15.05.2019г. в Специализираната болница за пневмо-
фтизиатрични заболявания – София област ЕООД, от
която се установява окончателната диагноза на И. (декомпендирана
ХДН. ХОББ – бронхитен тип остра екзацерберация).
При тези данни следва да се има предвид, обаче, че еднократното
кръвотечение от носа не съставлява трайно и съществено влошаване на здравето на
И., което по естеството си да е годно да обоснове необходимост от увеличение на
издръжката му. Също така, от представените епикризи
се установява, че по- тежките му заболявания, което са наложили болничен
престой, са хронични. От приложеното по делото заверено копие на Решение № 151/20.04.2018г. по в.гр.д. № 88/2018г. на
Софийския окръжен съд се установява, че те са били взети
предвид при първоначалното определяне на издръжката и не съставляват изменение
на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК.
Не се установява и изменение (в
неблагоприятна посока) на имущественото състояние на ищеца, тъй като в
цитираното решение е констатирано, че той притежава поземлен имот в с. Нови хан
с площ 1980 кв. м. ведно с находящите се в него
жилищна сграда и второстепенни постройки, а същото обстоятелство се потвърждава
от издаденото в по- късен момент (на 23.01.2019г.) удостоверение изх. №
********** от община Елин Пелин (л. 136 от първоинстанционното
дело).
Същевременно, жалбоподателят не е
изложил твърдения за изменено имуществено състояние на ответниците
след постановяване на Решение № 151/20.04.2018г. по
в.гр.д. № 88/2018г. на Софийския окръжен съд, което би им позволило да му заплащат
издръжка в по- висок размер. Поради това по- късните доказателствените
му искания в тази насока са били оставени без уважение – както от ЕПРС, така и
от ОС- София, още повече, че същите се били насочени не установяване на
изменение на това състояние, а към определянето му към настоящия момент, което
е неотносимо към иска по чл. 150 от СК.
Наистина, ако изминалият период от време
след определяне на първоначалната издръжка е продължителен или се характеризира
със съществено изменение на обществено- икономическите условия, той сам по себе
си би бил основание за нейното изменение. В случая, обаче, тези предпоставки не
са налице, тъй като от момента на влизане в сила на предходното решение на ОС –
София до подаване на исковата молба са изминали само шест месеца, а до
настоящия момент – по- малко от една година и половина. Същевременно, според данните
от НСИ, инфлацията за период от м. април 2018г. (когато е определена
първоначалната издръжка) до м. август 2019г. е 4%. Увеличението не е толкова
съществено, че да обоснове претендираното от
жалбоподателя изменение на издръжките в размер на 2½, респ. 3 пъти, т.е.
250% и 300%. Също така, с оглед тези официални статистически данни, съдът не
споделя твърденията на жалбоподателя (изложени в хода на устните състезания
пред въззивния съд и в депозирани от него документи),
че за 2018г. има 21% увеличение на цените на хранителните стоки, 20 % на цените
на горивата и 30% на цените на лекарствата. Още повече, че в подкрепа на тези
твърдения не са представени никакви доказателства.
По така изложените съображения съдът намира, че исковете на В.И.
за увеличение на издръжката, която дъщерите му Т.В. и Ц.Н. са осъдени да му
заплащат с Решение № 151/20.04.2018г. по
в.гр.д. № 88/2018г. на Софийския окръжен съд, са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Тъй като този извод съвпада с
извода на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
Н. направените от нея разноски във въззивното
производство. Такива, обаче, не се установяват, поради което не следва и да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47/26.03.2019г., постановено по гр.д. № 907/2018г.
на Елинпелинския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.