№ 39597
гр. София, 06.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110167637 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ******, ЕИК: ********, седалище и адрес на
управление: ***********, срещу С. К. Калинова, ЕГН: **********, адрес: *********, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено,
че ответницата дължи на ищеца вземания за топлоснабден имот – магазин № 35, находящ се
на адрес: гр. София, ж.к. Овча купел, бл. 430, вх. Б, както следва:
- сумата от 82,15 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в посочения по-горе топлоснабден имот за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 16.05.2022 г. до изплащане на вземането;
- сумата от 17,36 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2019 г. до
04.05.2022 г.;
- сумата от 20,61 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва от
16.05.2022 г. до изплащане на вземането;
- сумата от 4,24 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до
04.05.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.06.2022 г. по
ч.гр.д. № 25478/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 30-ти състав.
Ответницата С. К. Калинова е получила препис от исковата молба и приложенията
към нея и в срока по чл. 131 ГПК е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства, както и да бъдат допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи със задачи, поставени в исковата молба и в отговора.
1
Ответницата е направила искане за задължаване на ищеца по реда на чл. 183 ГПК да
представи в оригинал протокол от общо събрание на собствениците от 20.02.2012 г. с оглед
заявено оспорване на съществуването на проведено общо събрание на посочената дата,
съдържанието на протокола, както и наличието на пороци, водещи до нищожност на взетите
решения. Искането по чл. 183 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй като са
уредени специални правила за вземането на решения на общото събрание на етажните
собственици и за начина на отмяната им, които изключват общите правила за
недействителност на сделките, като в посочения смисъл е Решение № 39 от 19.02.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК. Уредена е специална процедура за изготвяне и
оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за
взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези
решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква
сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването
на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за
вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до
нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките
на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска
отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим
принципа, че нищожност може да се установява без срок. След влизането им в сила
решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици,
включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за
лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. (в този смисъл е напр.
решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК).
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
основание чл.140, ал.3 от ГПК, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2024г. от
14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане
на спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото представените от ищеца и от ответницата сверени
копия на документи.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 25478/2022 г. на СРС, I ГО, 30-ти състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени в
исковата молба и в отговора. ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева, от който 250 лева,
вносими от ищеца и 50 лева, вносими от ответницата, по депозитаната сметка на СРС в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение. НАЗНАЧАВА за вещо лице
2
инж. Владимир Велев, който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за датата на
съдебното заседание след представяне на документи за внасяне на определения депозит.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в
исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева, вносими от ищеца по
депозитната сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение. НАЗНАЧАВА за вещо лице Ангелина Божилова, която да бъде уведомена за
допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документи
за внасяне на определения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за задължаване на ищеца по реда на
чл. 183 ГПК да представи в оригинал протокол от общо събрание на собствениците от
20.02.2012 г.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
I. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:
В исковата молба се твърди, че на основание § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката (
обн. ДВ. бр. 107 от09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г.)
ответницата е потребител на топлинна енергия, в качеството на собственик на топлоснабден
имот, а именно магазин № 35, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Овча купел, бл. 430, вх.
Б, с абонатен № 428146, и за нея важи действащото за този период законодателство в
областта на енергетиката. Поддържа се, че в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ било регламентирано, че
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански
нужди. В настоящия случай, между страните по делото нямало подписан договор за
продажба на топлинна енергия, но ответницата ползвала топлинна енергия в процесния
топлоснабден имот за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. Твърди се, че поради
незаплащане стойността на ползваната топлинна енергия ответницата се обогатила
неоснователно за сметка на ищцовото дружество и дължала връщане на онова, с което се е
обогатила, до размера на обедняването. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим
на етажна собственост, в който услугата дялово разпределение на топлинна енергия се
извършвала от ******. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота, ползван от ответницата, били издадени изравнителни сметки,
което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в него. Въпреки настъпването на падежа на задълженията, същите не били погасени. За
вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.06.2022 г. по ч. гр. д. № 25478/2022 г. по описа на СРС, I
ГО, 30-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
3
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
II. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ответника:
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба чрез адв. Лилия
Илиева, Процесуалният представител оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва да е налице неоснователно обогатяване на ответницата. В тази връзка твърди, че
ответницата не е ползвала топлинна енергия в процесния имот, както и че в същия няма
монтирани отоплителни тела. Твърди, че в периода от 01.11.2019 г. до 01.04.2021 г. имотът
не се ползвал от ответницата, тъй като същият бил отдаден под наем на трето лице на
13.08.2018 г., а преди това е бил необитаем. Отделно от това в проведено на 17.05.2011 г.
общо събрание на собствениците ответницата изрично заявила, че не желае да участва в
топлофицирането на сградата, отклоненията на инсталациите за отопление и горещо
водоснабдяване към процесния имот били трайно прекъснати от общите сградни инсталации
на сградата и всички собственици изразили съгласие да заплащат бъдещите дължими суми
за топлинна енергия за имота на ответницата. Въз основа на взетите на посоченото общо
събрание решения бил сключен договор между ищцовото дружество и Етажната
собственост на сградата, в която се намирал процесния имот, видно от който ответницата не
била потребител на топлинна енергия, като останалите собственици се задължили да
заплащат дела от топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, общи части и др. за
имота на ответницата. На следващо място оспорва ответницата да е получавала покана за
сключване на индивидуален договор с ищцовото дружество, както и че общите условия на
ищеца обвързват ответницата. Сочи, че между страните са били водени и други дела за
същия имот, но за други периоди, по които претенциите на ищеца били отхвърлени с влезли
в сила решения, тъй като било доказано, че процесният имот не е топлоснабден и
ответницата не е потребител на топлинна енергия. На следващо място, оспорва ответницата
да е изпаднала в забава за заплащене на претендираните суми за доставена топлинна и
извършена услуга за дялово разпределение. В тази връзка твърди, че ответницата не е
получавала покана за заплащане на претендираните суми, поради което счита, че не се
дължи мораторна лихва. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отвхърли
изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
III. Правна квалификация на правата и възраженията на страните:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
IV. Кои права и обстоятелства се признават: че през исковия период ответницата е била
собственик на процесния недвижим имот.
V. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване: че през исковия период ответницата е
била собственик на процесния недвижим имот.
VI. Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е да докаже:
4
По исковете за главници:
1. обстоятелството, че ответницата е била собственик на процесния недвижим имот и го е
ползвала през исковия период;
2. количеството на реално доставената до процесния имот топлинна енергия, нейната цена
и размера на претендираното вземане;
3. че през процесния период е извършил услуга за дялово разпределение, нейната цена и
размера на претендираното вземане;
4. обогатяването на ответницата чрез спестяване на разходи за заплащане на доставената в
процесния имот топлинна енергия и извършена услуга за дялово разпределение през
исковия период;
5. обедняването си поради неполучаване на стойността на доставената до имота на
ответника топлинна енергия и извършена услуга за дялово разпределение;
6. размера на обедняването и връзката между обогатяването и обедняването;
По исковете за мораторни лихви: наличието на главен дълг в съответния размер;
настъпването на изискуемостта на предявените вземания за главница и изпадане на
ответника в забава за тяхното плащане, както и размера на дължимата за исковия период
мораторна лихва.
В тежест на ответницата е при установяване на горните обстоятелства да докаже, че е
заплатила претендираните от ищеца суми, както и всички факти, на които основава своите
искания или възражения, в това число, че през твърдения от нея период процесният имот
бил отдаден под наем на трето лице, което го ползвало през този период.
По релевираното от ответника възражение за погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната
давност.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно настъпването на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със същия
указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във
връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и
възражения.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, на ищеца да се връчи и
препис от отговора на исковата молба.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6