Решение по дело №2993/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 март 2019 г. (в сила от 1 май 2019 г.)
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20184430202993
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

22.03.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на четвърти февруарий през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: АНЕЛИЯ ДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2993 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление *** – ПЛЕВЕН, на В.В.И. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.38 ал.1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; наред с това оспорва и приетата фактическа обстановка. На тази основа, моли за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Изтъква, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен в нарушение на чл.40 ал.2 ЗАНН, както и че в хода на административнонаказателното производство не са надлежно описани обстоятелствата на твърдяното нарушение; отбелязва, че неправилно е приета като нарушена разпоредбата на чл.28 ал.1 ЗНССПЕЕН112. На тази основа, пледира за отмяна на издаденото НП, като незаконосъобразно.

 За ответната страна – ОД на МВР - ПЛЕВЕН, представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 369-А/29.05.2018г. от страна на Е.В.И. ***, в присъствието на свидетеля П.И.К.. Съставен е в отсъствие на нарушителя В.В.И. – за това, че на 16.05.2018 г. около 20:30 ч., от мобилния си телефон подава неверен сигнал за помощ и за насилие над дъщеря й *** И. ЕГН: **********, настанена във ****, на телефон 112 – нарушение по чл.28 ал.1 ЗНССПЕЕН112. Актът е предявен на нарушителя на 05.07.2018г. и не са направени възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган е приел изцяло описаната фактическа обстановка. Не е възприел правната квалификация на деянието, като е посочил, че се касае за нарушение по чл.38 ал.1 ЗНССПЕЕН112. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на В.В.И. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.38 ал.1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателно постановление - издадено, от компетентни лица /л.10 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Както е видно и от изложеното по-горе, АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Това обаче е сторено в нарушение на императивните изисквания на чл.40 ал.2 ЗАНН, съобразно която разпоредба „Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.“. В процесния случай, твърдяният нарушител е бил известен, но не е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН. По този начин, правото на защита на В.И. е нарушено, като й е ограничена възможността да участва в започващото спрямо нея административнонаказателно производство. Тук следва да бъде подчертано, че още с Разпореждането за насрочване на делото, от страна на административнонаказващия орган е изискана цялата административнонаказателна преписка, в т.ч. – и всички други материали, имащи отношение към случая и способстващи за неговото изясняване. По делото обаче не са постъпили каквито и да било документални данни, че на И. е отправена покана да се яви за съставяне на АУАН; нещо повече – видно от показанията на свидетеля Е.И., същият потвърждава, че жалбоподателката не е била поканена за съставяне на АУАН, по негова преценка.

Следователно, обжалваното Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН, съставен при съществено нарушение на процесуалните правила. Поради това, НП подлежи на отмяна, като незаконосъобразно. Следва обаче да бъде изтъкнато, че споменатото съществено нарушение на процесуалните правила, не е единствено в процесния случай.

На първо място, съгласно чл.42 т.5 ЗАНН и 57 ал.1 т.6 ЗАНН, съставеният акт и издаденото наказателно постановление следва да съдържат законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. В случая, актосъставителят е посочил като нарушена разпоредбата на чл.28 ал.1 ЗНССПЕЕН112, докато в обжалваното Наказателно постановление се посочва чл.38 ал.1 ЗНССПЕЕН112. На тази основа, възниква противоречие във връзка с правната квалификация на деянието, за което се провежда административнонаказателно производство, а оттук – и неяснота в очертаната насока, препятстваща нарушителя да узнае за какво нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

На следващо място, нито съставеният АУАН, нито – издаденото НП съдържат пълноценно описание на нарушението, в т.ч. – мястото на неговото извършване и обстоятелствата, при които същото е извършено. Без каквато и да било яснота остават въпросите: кое е мястото на извършване на деянието, от кой конкретен телефонен номер е подаден твърдяния неверен сигнал за помощ и не на последно място – какво конкретно е било съдържанието на подадения сигнал, за който се твърди, че е „неверен“. Следователно, липсват задължителни законови реквизити по чл.42 т.3 и 4, респективно – по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН и тези нарушения на процесуалните правила също се явяват съществени, тъй като ограничават правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото му да научи въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е назаконосъобразно и като такова – следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан по същество правния спор.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление *** *** при ***, с което на В.В.И. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.38 ал.1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: