Определение по дело №4456/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 3391
Дата: 14 декември 2018 г.
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20182330104456
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№3391/14.12.2018г.                                     14.12.2018   г.                                      Град Ямбол

 

ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                       ХV граждански състав

На 14.12                                                                                                              2018 година

В закрито заседание в следния състав:

            Председател: Марина Христова

като разгледа докладваното от съдия Христова 

гр.д.№ 4456 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството по делото е образувано по искова молба предявена от „“Кредитреформ България“ЕООД против Н.Г.П. , с която се иска съдът да осъди ответницата  да заплати на ищеца сумата от общо 350 лв. – главница и 79, 56 лв. наказателна лихва, както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, включително разноски в производството.

            Към исковата молба не са приложени писмени доказателства.

            В срока по чл. 131 от ГПК  не е постъпил отговор на исковата.

            Съдът, като прецени, че исковата молба е редовна и предявените искове  допустими, намира че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.Следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.

             Предвид горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 12.02.2019   г. от  10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Приема приложените към исковата молба писмени доказателства под опис.

 

               СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:

              В исковата молба се твърди, че между праводателят на ищеца и ответницата  е бил сключен договор за кредит  от 06.10.2015 год., оформен съгласно разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Кредит бил отпуснат за период от 30 дни  с падежна дата 05.11.2015 год., като сумата била получена  на каса на „Изипей“ на 06.10.2015 год. След изпадане на длъжника в забава били изпратени три напомнителни писма. На 01.02.2018 год. бил сключен договор за прехвърляне на вземанията, по силата на който ищецът придобил вземането срещу ответницата с всичките му привилегии и принадлежности. Ответницата била уведомена по реда на чл. 99,ал.3 от ЗЗД.Иска се уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски в производството.

В законоустановения срок не е депозиран отговор на исковата молба.

Предявени са обективно съединени   искове с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79  от ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.

При разпределяне на доказателствената тежест съдът указва на ищеца, че в негова тежест е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че праводателят му  е бил във валидни облигационни отношения с ответника по повод сключения договор за кредит, със съществените му уговорки, както и че е бил изправна страна по договора, т.е. е предал реално на ответника сумата по кредита, уведомяване на ответницата по реда на чл. 99 от ЗЗД, включително размера на претенциите си.

В тежест на ответника е да доказва извършено плащане, респ. наличието на правопогасяващи факти и обстоятелства.

В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията си и възраженията си.

            НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

            Препис от определението да се връчи на страните.

 

            Определението е окончателно.

          

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: