Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Сливен, дата 07.02.2020г.
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на седми
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
Мл.с.:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА
ч.гр.д. № 46 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по глава
ХХХІХ от ГПК.
Подадена е
жалба от Н.К.И., ЕГН ********** ***, длъжник по изпълнително дело № 20192220400274
по описа на ДСИ при РС – Нова Загора против действията на ДСИ, изразяващи се в
неправомерно образуване на изпълнителното дело, неправомерно налагане на запор
на трудовото възнаграждение на жабоподателката против отказа на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното дело и против търсените разноски по
изпълнението.
По делото са
депозирани жалба и допълнителна молба, която доизяснява депозираната жалба. В
тях се твърди, че неправилно ДСИ при РС –Нова Загора е образувал изпълнително
дело на основание грешно издаден изпълнителен лист. Заявява се, че
жалбоподателката не е страна по изпълнителното дело. Съдържа се оплакване за това,
че в срока на действие на поканата за доброволно изпълнение против нея са
предприети мерки по реална принуда, като й е наложен запор на трудовото
възнаграждение преди срока за доброволно изпълнение да е изтекъл. Твърди се, че
изпълнителните действия са незаконосъобразни, тъй като не е налице изпълнителен
лист. Жалбоподателката посочва,че по друго гражданско дело е дължала сума на
взискателя, по което тя е била заплатила сумата преди той да се сдобие с
правилен, валиден и точен изпълнителен лист. Освен това жалбоподателката се
оплаква, че е налице отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението, а
освен това счита, че неправилно й се търсят разноски по изпълнението, като
според нея тя не дължи нищо по настоящото изпълнително дело. Моли се съдът да
констатира, че противоправно е била конституирана като страна по изпълнителното
дело, че са незаконосъобразни действията по запор на трудовото възнаграждение.
Алтернативно се иска да се отхвърли разпореждането, с което се уважава изцяло
молбата за издаване на изпълнителен лист. В първоначалната молба се моли да се
прекрати изпълнителното действие.
По делото е
депозирана молба от адв. М., пълномощник на Павел Иванов Георгиев, ЕГН **********
***, с която жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че е налице
законно издаден изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело и
след получаване на поканата за доброволно изпълнение жалбоподателката е
погасила главницата. Твърди се,че действията и целят тя да се освободи от
заплащането на разноски, въпреки че дължи такива, тъй като е извършила плащане
на дължимата главница едва, след като е получила покана за доброволно
изпълнение. Моли се жалбата да не бъде уважавана. Претендират се разноски.
В обясненията дадени по реда на чл. 436
ал. 3 от ГПК –ДСИ К. подробно е описала фактологията по делото и въз основа
на нея се сочи, че жалбата е допустима, но е неоснователна.
От събраните
по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:
Изпълнително
дело № 20192220400274 било образувано по молба на П.И.Г. против Н.К.И. на основание
изпълнителен лист, издаден от 04.10.2019 год.,според който длъжницата И. дължи
на взискателя сумата от 600 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение по възз.гр.дело № 18/2019 год. След образуване на изпълнителното
дело на длъжницата била изпратена покана за доброволно изпълнение, която същата
получила лично на 14.11.2019 год. В поканата било отразено, че се дължат 600
лв. главница, 24 лв. – допълнителни разноски, такса по чл. 53 от Тарифа за
държавните такси в размер на 110,88 лв., както и адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв. Едновременно с
изпращането на поканата за доброволно изпълнение били предприети действия по събиране
на информация за наличие на публични задължения на длъжника чрез изискване на
справки от НАП. Преди изтичане срока за доброволно изпълнение, длъжницата
превела главницата по задължението в размер на 600 лв. по сметка на взискателя
П. Г., като по този начин „прескочила“ съдебния
изпълнител в Нова Загора. На 27.11.2019 год. тя депозирала заявление , в което
посочила, че е получила покана за доброволно изпълнение, но че не дължи
изпълнение, тъй като гражданското дел, по което бил издаден изпълнителния лист
№ 6353/2018 год. по описа на РС – Сливен не се е водело между нея и взискателя.
Освен това посочва, че вече доброволно е платила главницата, поради което моли
да се прекрати изпълнителното дело и моли да бъде вдигнат запора на банковата
сметка. На 02.12.2019 год. била депозирана молба от взискателя Г., в
която същият посочил, че действително по личната му сметка е била заплатена
част от дължимата му сума, но остатъкът по задължението, представляващ разноски
по изпълнението не е бил изплатен. Изказано е становище, че следва да се
извърши частично прекратяване на изпълнителното дело за сумата от 600лв. По
делото няма представени доказателства, от които да е видно дали ДСИ е предприел
действия по частично прекратяване на делото..
Пред настоящата инстанция
не се събраха допълнителни доказателства.
Съдът намира депозираната
частна жалба за допустима, доколкото се
обжалват мълчаливия отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението,
както и разноските по изпълнението. Разгледана по същество се явява неоснователна.
В разпоредбата на чл. 435
ал. 2 от ГПК е посочено кои действия на съдебния изпълнител може да обжалва
длъжникът. В т. 6 е посочено, че той може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител, да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, а
т. 7, че той може да обжалва разноските по изпълнението. Останалите актове,
които е обжалвала страната, като налагането на запор на трудовото и
възнаграждение едновременно с изпращането на покана за доброволно изпълнение са
действия, които неподлежат на обжалване от длъжника.
От данните по делото е
видно, че то е образувано на основание годен за образуване на изпълнително дело
документ, а именно изпълнителен лист, който е представен на съдебния изпълнител
и по който той не е можел да откаже образуване на изпълнително дело. Дали в
самия изпълнителен лист са налице технически или други грешки, е въпрос, който
не е в компетенцията на ДСИ. ДСИ е обвързан от формалната страна на издадения
изпълнителен лист и при представянето му е длъжен да образува изпълнително
дело. Въпреки, че не подлежат на обжалване от страна на длъжника съдът следва
да посочи, че предприетите от ДСИ действия по налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника едновременно с отправянето на покана за доброволно
изпълнение не е незаконосъобразно действие, напротив това е действие, което той
е бил задължен да предприеме.
Основанията за прекратяване
на изпълнителното дело са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 433 ал. 1
от ГПК. Основания за прекратяване са ако длъжникът представи разписка от
взискателя или квитанция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена преди образуване на изпълнително производство; ако
взискателят е поискал писмено, ако изпълнителният лист е обезсилен и т.н. В
настоящия случай не е налице нито една от тези хипотези. Платената от
жалбоподателката сума макар и заплатена в срока на поканата за доброволно
изпълнение не е платена преди образуване на изпълнителното дело , а след
неговото образуване, поради което следва да се платят и останалите дължими
суми така, както са посочени в поканата
за доброволно изпълнение, а именно дължими държавни такси и разноски на
взискателя за адвоката. След като не е изплатено цялото задължение, не е налице
основание ДСИ да прекрати изпълнителното дело. По този начин отговаряме и на
другото оплакване на жалбоподателката за недължимост на разноските. Разноските
биха били недължими само и единствено ако главницата е била изплатена преди
получаване на покана за доброволно изпълнение. В случая главницата е платена
след получаване на поканата за доброволно изпълнение, поради което останалите
разноски също са дължими.
Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна
и като такава следва да я остави без уважение.
С оглед изхода на производството на ответната страна
се дължат деловодни разноски, съобразно представените доказателства за тях в
размер на 200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
По тези съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата
на Н.К.И., ЕГН ********** ***, длъжник по изпълнително дело № 20192220400274 по
описа на ДСИ при РС – Нова Загора против действията на ДСИ по отказа да се
прекрати изпълнителното дело и разноските ,
като неоснователна.
ОСЪЖДА Н.К.И., ЕГН ********** *** да
заплати на П.И.Г., ЕГН ********** ***
деловодни разноски в размер на 200 лв. за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.