Решение по дело №3089/2018 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                             31.1.2019 г.                       град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на двадесет и осми януари                                  две хиляди и деветнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

 

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 3089 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:     

 

Производството е образувано по искова молба на Б.П.П. срещу „Н. С. Е.” ЕООД, представлявано от ***, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2 200.00 лева – неизплатено трудово възнаграждение, сумата от 206.20 лева – обезщетение по чл. 224 КТ, както и сумата от 69.65 лева – лихва за забава, считано от 28.6.2018 г.  

В молбата са изложени твърдения, че страните са били в трудовоправни отношения в периода 17.4.2018 г. – 28.6.2018 г., които са били прекратени от работодателя. Сочи се, че уговореното трудово възнаграждение на ищцата е възлизало на 1 031.00 лева, че в срока на изпълнение на договора същата не е получила никакво възнаграждение, както и че при прекратяването му не е получила следващото й се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.

В открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, като моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, поради наличие на предпоставките за това.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не прави искане за разглеждане на делото в отсъствието на такъв представител. Не заема становище по предявения иск.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ - по отношение на претенцията за заплащане на трудово възнаграждение; чл. 224, ал. 1 КТ - по отношение на претенцията за заплащане на неизползван платен годишен отпуск; и по чл. 86 ЗЗД - по отношение на претенцията за лихва за забава.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, респ. не изпрати представител, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези последици са редовно указани на ответника с разпореждането по чл. 131 ГПК.

Съгласно чл. 239 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение по делото, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

От представените доказателства съдът приема, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „търговски представител” при ответника. Не се установява последният да е заплатил дължимото на ищцата трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като от представените доказателства може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на исковете.

С оглед установената вероятна основателност на исковете и тъй като ответникът не представи отговор на исковата молба и негов представител не се яви в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е уведомен за последиците от непредставянето на отговор и неявяване по делото, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.

Предвид изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на направените от ищцата разноски, както следва: 450.00 лева – заплатен адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за производството в размер на 80.00 лева, определена по реда на чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд

                                                        Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Н. С. Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Подуяне, ул. „Лавандула” № 9, представлявано от ***, да заплати на Б.П.П., ЕГН ********** сумата от 2 200.00 (две хиляди и двеста) лева – неизплатено трудово възнаграждение, сумата от 206.20 (двеста и шест лева и двадесет ст.) лева – обезщетение по чл. 224 КТ за 2018 г., ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на исковата молба – 9.10.2018 г., сумата от 69.65 (шестдесет и девет лева и шестдесет и пет ст.) лева – лихва за забава за периода от 28.6.2018 г. до подаване на исковата молба, както и сумата от 450.00 (четиристотин и петдесет) лева - направените разноски в производство.

ОСЪЖДА „Н. С. Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Подуяне, ул. „Лавандула” № 9, представлявано от ***,  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата от 80.00 (осемдесет) лева - дължима държавна такса за производството, както и сумата от 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението не подлежи на обжалване.           

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: