№ 68
гр. София, 04.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно търговско дело
№ 20221001000002 по описа за 2022 година
за да произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК.
Образувано е следните три частни жалби:
1.Частна жалба вх.№ 341694/03.08.2021год. , подадена А. Д. и К. М. в качеството им на
синдици на „ Корпоративна търговска банка „ АД в несъстоятелност срещу Определение №
263775/13.07.2021год., постановено по т.д.№894/2018год. по описа на СГС , с което е върната
искова молба, предявена на основание параграф 6 от ПЗР към ЗИД на Закона за банковата
несъстоятелност от синдиците на „ Корпоративна търговска банка“ АД / в несъстоятелност/ срещу
„ Кемира“ ООД и „ Емко „ООД и е прекратено производството по делото като недопустимо и с
което „КТБ“ АД в /несъстоятелност/ е осъдено да заплати на „ Емко“ ООД сумата от 480 000 лева
разноски по делото.
В частната жалба се поддържа неправилност на обжалваното определение и се прави
искане за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него. При условията на евентуалност се прави искане за отмяна
на определението , в частта , с която „КТБ“ АД в / несъстоятелност /е осъдена да заплати
държавна такса в размер на 318 457.04 лева като бъде постановено ново за освобождаване на „КТБ
„АД в несъстоятелност от заплащане на държавна такса, както и за намаляване на присъденото в
полза на „ Емко“ ООД адвокатско възнаграждение в размер на 480 000лева поради прекомерност.
Изразява се несъгласие с приетото от съда,че обявяването на противоконституционността на
разпоредбата на параграф 6, ал.1-2 от ПЗР от ЗИД на ЗБН има за последица недопустимост на
предявения иск. Поддържа се и се излагат съображения, че отмяната има отношение към
основателността на иска , а не към неговата допустимост. Ако се възприеме тезата за
недопустимост на предявения иск, се прави искане за отмяна на обжалваното решение , в частта ,
в която ищецът е осъден да заплати държавна такса в размер на 318 457.04 лева. В тази връзка се
твърди , че с оглед основанието за прекратяване на съдебното производство държавната такса по
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата е недължима, тъй като
производството по делото е образувано при упражнено от синдика на „КТБ АД“ в
несъстоятелност право, въз основа на предвидени в закона разпоредби, които са отменени
впоследствие като противоконституционни. Счита се за неправилно обжалваното определени и в
частта му , в която са присъдени разноски в полза на „ Емко „ ООД в размер на 480 000 лева,
поради липса на доказателства за извършения разход и поради прекомерност на възнаграждението.
1
В подаден писмен отговор от „ Емко „ ООД се оспорва подадената частна жалба , с
изложени доводи за недопустимост на производството по делото предвид обявената
противоконституционалност на параграф 6, ал.1-2 от ПЗР към ЗИД на ЗБН. Поддържа се
недопустимост на производство ,която предпоставя прекратяването му на основание чл.130 от
ГПК и присъждане на дължимата се държавна такса . Счита се , че правилно на основание чл.78
от ГПК в негова полза са присъдени разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение и че те са
в доказания , съобразно представените документи , размер. Прави се искане за отхвърляне на
жалбата и потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.
Към писмения отговор се представят извлечение от сметка на адвокатско дружество К. и
партньори и на „ Емко „ ООД за 14.08.2018год., както и банкова референция от 17.08.2021год.
Отговор на частната жалба е подаден и от „ Кемира“ ООД, в който се излагат доводи за
нейната неоснователност и се прави искане за отхвърлянето й.
2. Частна жалба вх.№ 358201/25.10.2021год. подадена А. Д. и К. М. в качеството им на
синдици на „ Корпоративна търговска банка „ АД в /несъстоятелност/ срещу Определение №
264741/06.10.2021год. , постановено по т.д.№ 894/2018год. по описа на СГС , с което е оставено без
уважение искането им за отхвърляне претенцията на „ Елко „ ООД за присъждане на разноски по
делото, формулирано в молбата им по чл.248 от ГПК.Поддържа се , че неправилно са присъдени
разноски в полза на „ Емко“ ООД ,тъй като липсват доказателства за извършването им. Сочи се ,че
платежното нареждане не съставлява документ за плащане на адвокатския хонорар , а и същото не
отговаряло на законовите изисквания. Счита се ,че представените от „ Емко „ ООД извлечение от
сметки и референция не следва да се ценят като доказателства ,тъй като възможността им за
представяне била преклудирана .Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и
постановяване на ново , с което да се остави без уважение искането на „ Емко „ ООД за
присъждане на разноски .
В подаден от „ Кемира“ ООД писмен отговор се заявява неоснователност на частната
жалба и се прави искане за нейното отхвърляне.
„ Емко „ ООД оспорва частната жалба. Счита че правилно е уважена молбата му по чл.248
от ГПК и са приети за доказани претендираните от него разходи .Оспорва твърдението на частния
жалбоподател за настъпила преклузия касателно доказателствата за извършено плащане на
уговореното адвокатско възнаграждение като счита, че с оглед прекратяването на производството
по делото,като извършено в закрито съдебно заседание, доказателствата за направените по делото
разноски са направени в първия възможен момент за това, а именно в производството по чл.248 от
ГПК. По изложените съображения се прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
3. Частна жалба вх.№ 360/04.11.2021год., подадена от „ Емко „ ООД срещу Определение №
264741/06.10.2021год., с което е изменено определение от 13.07.2021год., в частта , в която „ КТБ“
АД в несъстоятелност е осъдено да заплати на „ Емко“ ООД сумата от 480 000 лева разноски по
делото като вместо него е постановено друго за заплащане на разноски в размер на 91 144.26
лева.В частната жалба се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и се твърди ,че уговореният и заплатен
адвокатски хонорар от 480 000 лева кореспондира с фактическата и правна сложност на делото.
Прави се искане за отмяна на определението в обжалваната му част и за постановяване на ново, с
което да му се присъдят разноски в пълния предявен размер от 480 000 лева. При условията на
алтернативност се прави искане за увеличаване на размера на присъденото адвокатско
възнаграждение от 91 144.26 лева с 20 % ДДС.
В подаден писмен отговор от „КТБ“ АД в /несъстоятелност/ са излагат съображения за
недължимост на претендираните от „ Емко“ ООД разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение по съображения, идентични на изложените такива в частна жалба вх..№
358201/25.10.2021год .Прави се искане за отхвърляне на частната жалба като неоснователна и
потвърждаване на обжалваното определение.
Апелативен съд-София, преценявайки доводите в жалбите и събраните по делото
доказателства , намира за установено следното:
Частните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл.275, ал.1 от
ГПК и от надлежна страна , поради което следва да бъдат разгледани по същество .
По делото и във връзка с наведените оплаквания се установява следната релевантна
2
фактическа обстановка:
С Определение № 263775/13.07.2021год е възобновено производството по т.д. №
894/2018год. по описа на СГС, върната е исковата молба, предявена от синдиците на
„Корпоративна търговска банка“ АД в /несъстоятелност/ на основание параграф 6 от ПЗР към ЗИД
на Закона за банковата несъстоятелност срещу „ Кемира“ ООД и „ Емко“ ООД и е прекратено
производството по делото като недопустимо.
Със същото определение „ Корпоративна търговска банка“ АД в /несъстоятелност/ е
осъдена да заплати по сметка на СГС сумата от 318 457.04лева , представляваща държавна такса ,
платима от масата на несъстоятелността, както и е осъдена да заплати на основание чл.78, ал.4 от
ГПК на „ Емко „ ООД сумата от 480 000 лева , представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
С Определение № 264741/06.10.2021год., постановено по молби на „ Корпоративна
търговска банка „ ООД и „ Емко „ ООД по чл.248 от ГПК е изменено Определение от
13.07.2021год. постановено по т.д.№ 894/2018год. на СГС,в частта в която „ корпоративна
търговска банка“ АД/в несъстоятелност/ е осъдено да заплати на „ Емко“ ООД сумата в размер на
480000лева като вместо него е постановено ново,с което „ корпоративна търговска банка „ АД е
осъдена да заплати на „ Емко“ ООД разноски по делото в размер на 91 144.26лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:
Частна жалба вх.№ 341694/03.08.2021год срещу Определение № 263775/13.07.2021год.,
постановено по т.д.№894/2018год. по описа на СГС , в частта му , в което е върната исковата
молба на синдиците на „ Корпоративна търговска банка“ АД / в несъстоятелност/ срещу „
Кемира“ ООД и „ Емко „ООД и е прекратено производството по делото като недопустимо е
НЕОСНОВАТЕЛНА.Съображенията за това са следните:
Спора се свежда до действието на решенията на Конституционния съд за обявяване
противоконституционността на закон или на отделна норма от него. Този въпрос е разрешен в
Решение № 3/28.04.2020 г. по Конст. д. № 5/2019 г. на Конституционния съд. В мотивите на това
решение са дадени разяснения, че по принцип решението на КС, обявяващо за
противоконституционен закон, действа занапред (ex nunc), а правният му ефект се изразява в
неприлагане на закона от деня на влизане на решението в сила, от който момент насетне той
престава да действа и да регулира обществените отношения, предмет на неговата уредба (чл. 151,
ал. 2, изр. трето от КРБ). Посочено е обаче, че абсолютното действие занапред на решението за
невалидност на закона, предмет на контрол за конституционност, е несъвместимо с
върховенството на Конституцията, което конституционното правосъдие гарантира, както и че
конституционният законодател имплицитно допуска изключения от правилото на чл. 151, ал. 2,
изр. трето от Конституцията, за които решението на Конституционния съд има обратно действие
(ex tunc), а именно спрямо заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи
съдебни производства, както и при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато
влиза в сила обезсилващото решение на КС (заварени правоотношения). Въздействието на
противоконституционния закон спрямо тях се преустановява изцяло, а регулативната му
способност се отнема спрямо всеки един от елементите на правоотношението, вкл. и спрямо
неговия правопораждащ юридически факт, т. е. действието на РКС е обратно. От разпоредбата на
чл. 150, ал. 2 от КРБ се извлича и обратното действие на решенията на Конституционния съд
спрямо правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, независимо дали те са
приключени или неприключени.
С решение № 8 от 27.05.2021 г. е обявена за противоконституционна нормата на
параграф 6, ал.1-2 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, която предвижда, че всяко прехвърляне или поредица от
прехвърляния на акции и / или дялове от търговски дружества , извършено от длъжник на банката
след датата на поставяне на „ Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ под
специален надзор е недействително по отношение на банката и на кредиторите на
несъстоятелността. Предвид обявяването на разпоредбата на параграф 6, ал.1-2 от ПЗР на ЗИД на
ЗБН за противоконституционна и предвид изложеното по-горе настоящият състав намира ,че искът
се явява недопустим, тъй като за ищеца липсва право на иск , а правото на иск е абсолютна
предпоставка за допустимостта на производството. Неоснователно е възражението , че обявяването
на противоконституциоността не рефлектира върху правото на иск, а върху неговата
основателност. С обявяването на нормата на параграф 6, ал.1-2 от ПЗР на ЗИД на ЗБН за
3
противоконституционно вече не съществува разпоредбата , уреждаща фактическия състав на
исковата претенция, които елементи да бъдат съобразявани при разглеждане на иска по същество.
По тези съображения настоящият състав намира предявеният иск по параграф 6, ал.1-2 от ПЗР на
ЗИД на ЗБН за недопустим, което обуславя приложението на уредения в чл.130 от ГПК
процесуален способ за десезиране на съда с произнасяне по него. При съобразяване на изложеното
първоинстанционният съд е постановил и обжалваното определение, което се явява правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Горното предпоставя разглеждане на алтернативното искане на Синдиците на „ КТБ“ АД
в /несъстоятелност/ , обективирано в частна жалба вх.№ 341694/03.08.2021год. касателно
държавната такса , определена за заплащане при прекратяване на производството по т.д. №
894/2018год. по описа на СГС. По това искане настоящият съдебен състав намира следното :
С Определение № 263775/13.07.2021год., постановено по т.д. № 894/2018год. на СГС „
Корпоративна търговска банка“ АД в /несъстоятелност / е осъдена да заплати по сметка на СГС
сумата от 318 457.04 лева , представляваща държавна такса, платима от масата на
несъстоятелността. С частна жалба вх.№ 341694/03.08.2021год. се обжалва Определение №
263775/13.07.2021год. в частта за разноските / касателно определената държавна такса/ , но
частната жалба е недопустима , тъй като по отношение на разноските е предвиден друг
процесуален ред за защита - този по чл.248 от ГПК. Предвид на това настоящият съдебен състав
намира, че в горепосочената си част частната жалба е недопустима и следва да се остави без
разглеждане като искането в нея съставлява молба по чл.248 от ГПК, компетентен да се произнесе
по която е първоинстанционният съд.
Частна жалба вх.№ 341694/03.08.2021год. , подадена от Синдиците на „ КТБ“ АД в
/несъстоятелност/ срещу Определение 263775/13.07.2021год., постановено по т.д.№894/2018год. по
описа на СГС , в частта , с която „ КТБ“ АД в несъстоятелност е осъдена да заплати на „ Емко „
ООД разноски по делото в размер на 480 000 лева е недопустима, поради което следва да бъде
оставена без разглеждане. Съображенията за това са следните:
С Определение № 263775/13.07.2021год., постановено по т.д.№ 894/2018год. на СГС ,„
КТБ“ АД в /несъстоятелност / е осъдена да заплати на „ Емко „ ООД разноски по делото в размер
на 480 000 лева . В тази си част, определението е изменено от първоинстанционния съд по реда на
чл.248 от ГПК като с Определение № 264741/06.10.2021год. присъдените в полза на „ Емко „ ООД
разноски се намалени от 480 000 лева на 91 144.26 лева. С оглед на изложеното липсва съдебен акт
с твърдяното неизгодно за жалбоподателя съдържание, който да обоснове правния интерес от
неговото обжалване.
Частна жалба вх.№ 358201/25.10.2021год., подадената от Синдиците на „Корпоративна
търговска банка“ АД в несъстоятелност срещу Определение № 264 741/06.10.2021год.,
постановено по т.д.№ 894/2018год. е основателно. Съображенията за това са следните :
С Определение № 264741/06.10.2021год. , постановено по т.д.№ 894/2018год. на СГС е
изменено определение от 13.07.2021год., постановено по същото дело, в частта му, с която „
Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ е осъдена да заплати на „ Емко“ ООД сума
в размер на 480 000 лева като вместо него е постановено друго, с което е намален размера на
присъденото в полза на „ Емко „ ООД адвокатско възнаграждение от 480 000лева на 91 144.26
лева. Прието е за доказано заплащането на уговореното възнаграждение за процесуално
представителство на ответника по делото в размер на 480 000лева , но същото е редуцирано до
минималния размер по Наредба № 1/1994год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение при зачитане на направеното от ищеца възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
Така направеният извод от първоинстанционния съд за дължимост на разноски в полза
на ответника на основание чл.78, ал.4 от ГПК не се споделят от настоящия въззивен състав, тъй
като е направен въз основа на доказателства за извършването им, по отношение на които е
настъпила преклузия за тяхното представяне .
В случая производството по делото е прекратено като недопустимо с Определение ,
постановено в закрито съдебно заседание на 13.07.2021год. Преди постановяване на
определението ответникът е депозирал молба вх.№ 335139/06.07.2021год., с която е направил
искане за прекратяване на производството поради обявяване на параграф 6, ал.1-2 от ПЗР на ЗИД
на ЗБН за противоконституционен с Решение № 8/27.05.2021год. по конституционно дело №
9/2020год. на КС . Със същата молба е направил и искане за присъждане на разноски по делото
4
като е приложил списък по чл.80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие , сключен с
Адвокатско дружество „ К. и партньори“ от 26.06.2018год. данъчна фактура № 106/09.08.2018год.
и платежно нареждане от 14.08.2018год. за кредитен превод на сума в размер на 960 000лева по
сметка на адвокатското дружество и по фактури № 105 и № 106/09.08.2018год. Едва след
постановяване на прекратителното определение и по повод подадена от „ Корпоративна търговска
банка“ АД в /несъстоятелност/ молба по чл. 248 от ГПК с молба-становище от 23.08.2021год.
ответникът е представил извлечение от банковата си сметка за 14.08.2018год. и такова за същата
дата от сметка на адвокатското дружество, както и банкова референция от 17.08.2021год.
Тези данни дават основание на настоящият съдебен състав да счита ,че извършването на
преценката за дължимост на претендираните от ответника „ Емко“ ООД разноски в прекратеното
като недопустимо производство е следвало да се извърши единствено и само въз основа на
доказателствата за тяхното извършване, представени с молба вх.№ 335139/06.07.2021год , но не и
въз основа на тези, представени в производството по чл.248 от ГПК. Действително производството
по делото е прекратено в закрито заседание , но след отправено писмено искане на ответника „
Емко“ ООД за това. Независимо от това ,че прекратяването не се дължи на поведение на ответника
,то този изход от спора не е бил изненада за ответника , напротив той е бил целен и очакван от
него . Този извод следва от факта на подаване на молба с искане за прекратяване на делото , който
се явява и резонният съобразно конкретната ситуация момент да бъде отправено и искане до съда
за присъждане на разноски, респективно да бъдат представени доказателства за извършването им.
На настоящия състав е известна съдебната практика , обединяваща становище ,че когато
основанието за прекратяване на делото е по причина извън поведението на ответника, то искането
за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след
постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за
изменение на решението / определението/ в частта за разноските. Тя обаче се отнася за хипотези, в
които ответникът не е разполагал с възможността да заяви искането си за разноски и ангажира
доказателства преди постановяване в закрито заседание на прекратителното определение, но
настоящия случай не е такъв. В конкретния случай прекратяването не е било изненадващо за
ответника ,тъй като сам е направил искане за прекратяване и е бил с очаквания това да бъде
сторено от сезирания съд.
Едва с молбата –становище по искането на ищеца по чл.248 от ГПК ответникът „ Емко“
ООД е представил доказателства за реалното получаване на уговореното адвокатско
възнаграждение , поради което е настъпила преклузия за тяхното представяне. Представените с
молба вх.№ 335139/06.07.2021год документи не доказват плащане на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника , което е договорено да бъде
извършено по банков път. При безкасово плащане намира приложение разпоредбата на чл.75, ал.3
от ЗЗД. По приложението на цитираната разпоредба е налице константна съдебна практика, в
която се приема , че нареденото по банков път плащане се смята за валидно осъществено при
заверяване на сметката на кредитора ,за което не са представени доказателства в релевантния
момент .Този пропуск не може да бъде отстранен в производството по чл.248 от ГПК , поради
настъпила преклузия за представяне на доказателства за извършения разход.
Предвид на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че извършването на
претендираните разноски в прекратеното производство не е доказано от ответника , поради което
искането му за присъждането им следва да се остави без уважение. Това налага отмяна на
обжалваното първоинстанционно определение, постановено в противния смисъл и постановяване
на друго, с което да бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на ответника „ Емко „ ООД.
Воден от изложеното, Апелативен съд- София ,ТО,9-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263775/13.07.2021год., постановено по т.д.
№894/2018год. по описа на СГС , с което е върната искова молба, предявена на основание
параграф 6 от ПЗР към ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност от синдиците на „
Корпоративна търговска банка“ АД / в несъстоятелност/ срещу „ Кемира“ ООД и „ Емко „ООД и е
5
прекратено производството по делото като недопустимо .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 341694/03.08.2021год. , подадена А.
Д. и К. М. в качеството им на синдици на „ Корпоративна търговска банка „ АД в
несъстоятелност срещу Определение № 263775/13.07.2021год., постановено по т.д.№894/2018год.
по описа на СГС , в частта му, в която „Корпоративна търговска банка “ АД в /несъстоятелност/ е
осъдено да заплати на „ Емко“ ООД сумата от 480 000 лева разноски по делото и в частта му , в
която „ Корпоративна търговска банка“ АД в /несъстоятелност / е осъдена да заплати по сметка на
СГС сумата от 318 457.04 лева , представляваща държавна такса, платима от масата на
несъстоятелността като ПРЕКРАТЯВА производството по възз. ч. т.дело № 2/2022год. по описа на
Апелативен съд-София, В ТАЗИ МУ ЧАСТ.
ОТМЕНЯ Определение № 264741/06.10.2021год. , постановено по т.д.№ 894/2018год. на
СГС , с което е изменено определение от 13.07.2021год., постановено по същото дело, в частта му,
с която „ Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ е осъдена да заплати на „ Емко“
ООД сума в размер на 480 000 лева и с което е намален размера на присъденото в полза на „ Емко „
ООД адвокатско възнаграждение от 480 000лева на 91 144.26лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ Емко „ ООД за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по т.д. № 894/2018год. по описа на СГС .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване частна касационна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6