№ 11
гр. Айтос, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20222110200420 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Г. С. К., ЕГН **********, с посочен
постоянен адрес: ***, действащ чрез пълномощник адв.З. К. - БАК против Наказателно
постановление (НП) № 21-0237-000181/30.11.2021 год. на Началник група към ОД на МВР
– Бургас, РУ - Айтос, с което за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл.183, ал.7 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя
са наложени наказания глоба в размер на 300,00 (триста) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 (един) месец. Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП и
наложените с него наказания са неправилни и незаконосъобразни, поради което моли за
отмяната им. Изтъква като съображение, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото му на защита в изключително лаконично описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява
лично, но изпраща упълномощения си представител адв.К., който поддържа оплакванията.
Представя доказателства.
Въззиваемата страна не се представлява пред съда. Изпраща писмено
становище за неоснователност на жалбата. Представя доказателствата, събрани в хода на
административно наказателното производство по повод издаване на обжалваното
постановление и моли за потвърждаването му.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде отменено, поради следните съображения :
1
На 15.10.2021 г. около 14,30 часа, в ***, по ул.“***“ до строителен магазин
„***“, с посока на движение към гр.*** жалбоподателят Г. К. управлявал влекач ***, с
прикачено полуремарке с рег. № ***, собственост на „Г. К. 67“ ***, като водачът (според
отразеното в АУАН) навлязъл след знак забраняващ влизането на съответното ППС „В-18“
до 12 тона, поставен на кръстовището на ул.“***“ и ул.“***“ ** при въведена със Заповед №
РД -11-109 от 27.09.2021г. и допълнена със Заповед № 11-111/30.09.2021г. на ОПУ – Бургас,
временна забрана за движение.
Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в
съставения на място на водача Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 181/15.10.2021г., както и от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
включително показанията на актосъставителя Д. С. Т. и св. по акта З. Ц. Ц., двамата
полицейски служители на РУ на МВР – Айтос.
По сходен начин в наказателното постановление са отразени установените с
АУАН обстоятелства относно мястото на нарушението, самоличността на нарушителя, вида
на автомобила, както и извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата,
вкл. правното основание. В атакуваното наказателно постановление се сочи същата правна
квалификация на констатираното нарушение – чл.6, т.1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал. 2 от този
текст, от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП) и при наличие на
правен интерес от обжалване, и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното
нарушение), поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на правния спор - по основателността на
жалбата, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно-наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето,
посочено в акта и НП, както и дали е извършено от него виновно. В тежест на
административнонаказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1
НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. Когато в хода на административно-
наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно
съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от
некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо
повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно
2
извършването на административно нарушение).
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването
на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на
административно-наказателната отговорност. В конкретния случай АУАН и процесното НП
са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон.
НП е редовно връчено на нарушителя, съгласно направеното отбелязване в известие за
доставяне – разписка (л.5 от делото).
Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Не е спорно по делото, че в процесния участък е
действала забрана за транзитно движение на товарни автомобили общо тегло над 12 тона, а
не до 12 тона, както е отразено в обжалваното НП. По делото са приложени две заповеди на
директора на ОПУ-Бургас, с които това е било извършено, издадени на основание чл. 9, ал.
3 от Закона за пътищата и чл. 81, ал. 1 от Наредба № 3/16.8.2010 г. за временната
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни
работи по пътищата и улиците, съгласувани и с ОДМВР-Бургас. Не е спорно също, че на
цитираното кръстовище е имало поставени знаци от категорията В-18, забраняващи
влизането на съответното ППС с посочена максимална маса при въведенато временна
забрана за движение. Съгласно чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП с пътен знак В-18 се въвежда забрана
за влизането на ППС с маса с товар, по-голяма от означената, като същият се поставя
непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана и се
повтаря и на най-близкото кръстовище преди мястото, за което се отнася забраната. Според
чл. 183, ал. 7 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от един месец и с глоба от 300 лева водач, който навлиза след знак,
забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна
забрана за движение.
От съществено значение в настоящия случай за съставомерността на деянието
по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, е да се установи дали товарният автомобил управляван от Г.К., е
бил транзитно преминаващ през процесния пътен участък, което е забранено с цитираната
по-горе заповед № РД-11-111 от 30.09.2021 г. на ОПУ-Бургас. За да приеме този факт за
доказан, решаващият орган, се е позовал на констатациите единствено на св.Ц., който
според дадените пред съда показания не е категоричен, предвид отдалечеността на
събитията във времето. Внимателният преглед на представения в съдебна фаза пътен лист
води до установяване, че според него процесното МПС не е транзитно преминаващо през
**. Отделно от това показанията на св.Т. (актосъставител) и св.Ц. в смисъл, че и двамата не
могат да са категорично относно маршрута на движение на процесното ППС, разколебават
обвинителната теза. Извършителството на административното нарушение не може да почива
на предположение, а трябва да е безспорно доказано. След като по делото са били
представени издадените търговски документи, изискуеми при извършвания превоз и тяхната
3
достоверност не е опровергана, не може да се приеме за доказано, че е налице осъществен
визирания състав на административно нарушение. След като последното не е доказано
несъмнено, неправилна е била преценката на наказващия орган да санкционира дееца. В
този смисъл е трайната практика на съдилищата (напр. Решение № 847/2022г. по КАНД №
778/2022г. на АдмС-Бургас).
В допълнение следва да се отрази, че основателно са изложени оплаквания за
допусната неяснота на обвинението доколкото в АУАН е отбелязано, че поведението на
водача не е съобразено със знак, забраняващ навлизането на съответното ППС без
конкретизирането му, а в НП същият е неправилно описан като „в-18 до 12 тона“ вместо над
12 тона.
По изложените съображения като взе предвид и наличието на горепосочените
съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното
производство, изрязаващи се в неизяснена в цялост фасктическа обстановка, съдът намира,
че обжалваното постановление следва да бъде отменено, поради неправилно приложение на
закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на
НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая са претендирани от
жалбоподателя разноски в размер на 400,00 лева за адвокатско възнаграждение, които
предвид крайния резултат следва да бъдат възложени в тежест на
административнонаказващия орган.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0237-000181/30.11.2021 год. на
Началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ - Айтос, с което на Г. С. К., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл.183, ал.7 от Закона за движение по пътищата, са наложени
наказания глоба в размер на 300,00 (триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 (един) месец.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Г. С. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева
за адвокатско възнаграждение.
4
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5