Р E Ш Е
Н И Е
гр. София , 15 .07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на двайсет и седми май през двехиляди и
двадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
2. РОСИ МИХАЙЛОВА
при
участието на секретаря
Колева и
в присъствието на прокурора Мирчев , като разгледа докладваното от съдия
Йорданова В . Н . О. Х. Д .
№ 289
по описа за 2020 година , и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл. 313 от НПК.
С
присъда от 05.11.19г. по
Н .О .Х .Д . № 8707 /17г , СРС, НО , 108 с - в е
признал подсъдимия Й.Х.
за виновен за извършено
престъпление по чл. 172 Б
ал.1 от НК и вр.
чл. 54 от НК му е
наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1
година ,чието изпълнение е отложено по реда
на чл. 66 ал.1 от НК за срок от 3 години ,считано от влизане
на присъдата в сила, както и му е наложено наказание глоба в размер на 2000лв.
С присъдата на осн. чл.172 Б ал.3 от НПК са отнети в полза на държавата вещите ,
предмет на престъплението . С
присъдата са върнати на подсъдимия Й.Х.
веществени доказателства , подробно описани в протокол за
претърсване и изземване от 29.04.15г. С
присъдата е осъден на основание чл. 189, ал.З от НПК подсъдимия Й.Х. да заплати направените в
хода на досъдебното производство разноски в размер на 551 , 26лв
в полза на държавата , както и да
заплати направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 200 лв
в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на СРС . С присъдата е осъден на основание чл. 190, ал. 2 от НПК подсъдимия Й.Х. да заплати сумата по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен
лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС, в случай че не бъдат доброволно изпълнени задълженията за
наложената глоба и присъдените разноски .
Срещу присъдата
е постъпила жалба от
упълномощения защитник на подсъдимия Й.Х. – адв. А. , с която се иска да се
отмени постановената
присъда и подсъдимия Й.Х. да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение или алтернативно се иска да
се намали размера на наложеното
наказание.
В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия подсъдимия Й.Х. – адв. А. подържа подадената жалба и пледира същата да бъде уважена , като подсъдимия бъде оправдан по внесеното обвинение или алтернативно се иска да бъде изменена присъдата ,като намали размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд .
В съдебно заседание подсъдимият Й.Х. подържа изцяло изложеното от своя защитник.
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Жалбата
е неоснователна .
Първоинстанционният
съд в рамките на наказателното
производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз основа
на събрания от него доказателствен материал е приел за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Й.Х. е роден на ***г.
в Китай, китаец, китайски гражданин със статут на чужденец с продължително
пребиваване в страната, неосъждан, живущ ***, ЛНЧ: **********.
Подсъдимият бил
един от съдружниците в „Ч.Д.” ООД и негов управител. Дружеството стопанисвало
магазин в гр. София, ж.к. „***************, в който се продавали дрехи,
парфюми, чанти, аксесоари и други. Подсъдимият бил пряко ангажиран с дейността
в магазина - контролирал цялостната дейност и дейността на служителите;
продавал стоките на касата; поставял цени и аларми на стоките; подреждал
стоката в склада, който се намирал зад магазина.
„Ч.Д.” ООД нямало
сключени договори с лицата, притежатели на изключителното право върху следните
търговските марки: „Kingston” с притежател „Kingston Tehnology Corporation” САЩ;
„Samsung”, с притежател „Samsung Eiektronics CO., LTD” Корея;
„Prada”, c притежател „Prada S.A.” Люксембург; „Dior”, c притежател
„Christan Dior Coture”;
„Louis Vuitton” и ,,LV”, c притежател
„Louis Vuitton Malletier” Франция; „Dolce & Gabbana”, c притежател
„Dolce & Gabbana
Trademarks S.r.l., Италия”; „D&G”, c притежател
„Dolce & Gabbana
S.r.l., Италия”; „Chanel Allure”, c притежател
„Chanel Франция”; „Cacharel”, c притежател „Jean Cacharel /societe anonyme/” Франция; „Lacoste”, c притежател „Lacoste” Франция;
„Polo”, c притежател „The Polo/Lauren Company L.P., САЩ,
съгласно които да предлага за продажба стоки с тези марки. Нямало и дадено под
друга форма съгласие от тях да ползва марките или сходни и идентични на тях в
търговската си дейност. Въпреки това, в магазина, стопанисван от дружеството,
се предлагали за продажба стоки, които имали знак /надписи/, изписани със
идентичен или сходен графичен шрифт, като тези на посочените по - горе марки, а
самите стоки били идентични на стоките, произвеждани от притежателите на тези
марки и за същите. Това създавало възможност за объркване у потребителите и те
да свързват знака с регистрираната търговска марка.Сред предлаганите за
продажба такива стоки били следните: 34 бр. USB памет
(флашки), модел „DT101 G2”, с надпис на опаковката „Kingston” с
изписан със специфичен графичен шрифт словен елемент „Kingston”, идентичен
на регистрираната търговска марка „Kingston”. Стойността на тази
стока, произведена от притежателя на правото върху марката била: единична цена
10лв., на стойност 340 лв.; 22 бр. CD карта памет(микро) с адаптер -
с надпис на опаковката „Kingston”
с изписан със специфичен графичен шрифт
словен елемент, идентичен на регистрираната търговска марка „Kingston” Стойността на
тази стока, произведена от притежателя на правото върху марката била: единична
цена 15лв., на обща стойност 330 лв.; 5 бр. преносими батерии „Samsung”, тип
“Power bank” - с изписан със специфичен графичен шрифт словен
елемент „Samsung”/, идентичен на регистрираната търговска марка „Samsung”. Стойността
на тази стока, произведена от притежателя на правото върху марката била:
единична цена 70лв., обща стойност 350 лв.; 20 бр. стерео слушалки „Samsung”, модел
„EO-HS330” - с изписан със специфичен графичен шрифт словен
елемент „Samsung”, сходен на регистрираната търговска марка „Samsung”. Стойността
на тази стока, произведена от притежателя на правото върху марката била:
единична цена 35лв., обща стойност 700 лв.; 11 бр. стерео слушалки „Samsung”, модел
“0-S1” - “Galaxy”
с изписан със специфичен графичен шрифт
словен елемент „Samsung”, сходен на регистрираната търговска марка „Samsung”. Стойността
на тази стока, произведена от притежателя на правото върху марката била:
единична цена 35лв., обща стойност 385 лв.; 19 бр. преносими зарядни устройства
„Samsung”, с изписан със специфичен графичен шрифт словен елемент
„Samsung”, сходен на регистрираната търговска марка „Samsung”. Стойността
на тази стока, произведена от притежателя на правото върху марката била:
единична цена 25лв., обща стойност 475 лв.; 2 бр. дамски чанти „Prada” светло
зелени на цвят, с надпис „Milano”,
с по дребен шрифт, лента с надпис DAL 1913 и
герб, изписан със специфичен графичен шрифт словен елемент „Prada”, сходен
на регистрираната търговска марка „Prada”. Стойността на тази стока,
произведена от притежателя на правото върху марката била: единична цена
4000лв., обща стойност 8000 лв.; 1 бр. дамски чанти „Prada” бежова
на цвят, на чантата има надпис „Milano”,
с по дребен шрифт, лента с надпис DAL 1913 и
герб, изписан със специфичен графичен шрифт словен елемент „Prada”, сходен
на регистрираната търговска марка „Prada”. Стойността на тази стока,
произведена от притежателя на правото върху марката била: единична цена
4000лв., обща стойност 4000 лв.; 1 бр. дамски чанти „Prada” розова
на цвят, с надпис „Milano”, с по дребен шрифт, лента с надпис DAL 1913 и
герб, изписан със специфичен графичен шрифт словен елемент „Prada”, сходен
на регистрираната търговска марка „Prada”. Стойността на тази стока,
произведена от притежателя на правото върху марката била: единична цена 4000лв., обща стойност 4000 лв.; 1
бр. дамски чанти „Prada” бяла на цвят, на чантите има надпис „Milano”, с
по дребен шрифт, лента с надпис DAL
1913 и герб, изписан със специфичен
графичен шрифт словен елемент „Prada”,
сходен на регистрираната търговска марка „Prada”. Стойността
на тази стока, произведена от притежателя на правото върху марката била:
единична цена 4000лв., обща стойност 4000 лв.; 2 бр. дамски чанти „Dior” светло
зелени на цвят, с надпис „Dior”
със специфичен графичен шрифт словен
елемент „Dior”, идентичен на регистрираната търговска марка „Dior”. Стойността
на тази стока, произведена от притежателя на правото върху марката била:
единична цена 2500лв., обща стойност 5000 лв.; 1 бр. дамска чанта „Dior” черна
на цвят, с надпис „Dior” със специфичен графичен шрифт словен елемент „Dior”, идентичен
на регистрираната търговска марка „Dior”. Стойността на тази стока,
произведена от притежателя на правото върху марката била: единична цена
2500лв., обща стойност 2500 лв.; 1 бр. дамска чанта „Dior” бяла на
цвят, с надпис „Dior” със специфичен графичен шрифт словен елемент „Dior”, идентичен
на регистрираната търговска марка „Dior”. Стойността на тази стока,
произведена от притежателя на правото върху марката била: единична цена 2500лв.,
на обща стойност 2500 лв.; 1 бр. панталон с блуза комплект „Louis Vuitton” черен на цвят, на комплекта има надпис „Louis Vuitton” със
специфичен графичен шрифт словен елемент „Louis Vuitton”, идентичен
на регистрираната търговска марка „Louis Vuitton”. Стойността на
тази стока, произведена от притежателя на правото върху марката била: единична
цена 500лв., на обща стойност 500 лв.; 1 бр. панталон с блуза комплект „Louis Vuitton” сив на цвят, на комплекта има надпис „Louis Vuitton” със
специфичен графичен шрифт словен елемент „Louis Vuitton”, идентичен
на регистрираната търговска марка „Louis Vuitton”. Стойността на
тази стока, произведена от притежателя на правото върху марката била: единична
цена 500лв., обща стойност 500 лв.; 1 бр. панталон с блуза комплект „Louis Vuitton” жълт на цвят, на комплекта има надпис „Louis Vuitton” със
специфичен графичен шрифт словен елемент „Louis Vuitton”, идентичен
на регистрираната търговска марка „Louis Vuitton”. Стойността на
тази стока, произведена от притежателя на правото върху марката била: единична
цена 500лв., обща стойност 500 лв.; 12
бр. шапки „Gabbana Dolce” и знак „D&G”
черни на цвят със специфичен графичен
шрифт словен елемент „D&G”,
сходен на регистрираната търговска марка „D&G”. Стойността
на тази стока, произведена от притежателя на правото върху марката била:
единична цена 150лв., обща стойност 1800 лв.; 23 бр. парфюми „Allur” - “Chanele” на
“Chanele” от по 100 ml, със специфичен графичен шрифт
словен елемент “Chanele”, сходен на регистрираната търговска марка “Chanele”. Стойността
на тази стока, произведена от притежателя на правото върху марката била:
единична цена 175лв., обща стойност 4025 лв. , 11 бр. парфюми „Amor amor” на
“Cacharel” от по 100 ml, със специфичен графичен шрифт
словен елемент “Cacharel”, идентичен на регистрираната
търговска марка “Cacharel”. Стойността
на тази стока, произведена от притежателя на правото върху марката била:
единична цена 120лв., обща стойност 1320 лв.; 14 бр. мъжки парфюми „Lacoste” от
по 125 ml, със специфичен графичен шрифт словен елемент „Lacoste”, идентичен
на регистрираната търговска марка „Lacoste”. Стойността на тази
стока, произведена от притежателя на правото върху марката била: единична цена
80 лв., на обща стойност 1120 лв.; 4 бр. парфюми „Рою” на „Ralph Lauren” от по 125 ml, със специфичен графичен шрифт словен елемент „Рою”,
идентичен на регистрираната търговска марка „Рою”. Стойността на тази стока,
произведена от притежателя на правото върху марката била: единична цена 160
лв., обща стойност 640 лв.
Общата стойност
на тези стоки, произведени от притежателите на съответните марки, била 42
985лева.Цените, на които тези стоки се предлагали в магазина, били значително
по - ниски от горепосочените, които са цени на стоки, произведени от
притежателя на правото върху съответната марка.Подсъдимият съзнавал всички тези
обстоятелства .На 29.04.2015 г. полицейски служители при СДВР извършили
проверка в магазина заедно със служители на Патентно ведомство. Подсъдимият и
дъщеря му - св. Й. Тинтин, също съдружник, били в магазина, Тъй като за стоките
не били представени документи, отразяващи разрешение на притежателите на
съответните марки, за продажба стоки с тези марки или сходни и идентични знаци,
било извършено претърсване, при което били иззети горепосочените стоки, както и
други такива.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства : гласни - обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите
Г., В., С., М., Й. Т., К., А., С. Ч., П., С., Й., О., писмени -
заключения на: експертиза, изготвена от вещото лице Лицова, съдебно - икономическа
експертиза /СИЕ/ и графическа експертиза /ГЕ/; протокол за претърсване и
изземване, протокол за оглед на веществени доказателства; справка за акгуално
състояние на „Ч.Д.” ООД, договор за наем и споразумение към него; договори за
абонаментно обслужване на касови апарати с фискална памет; свидетелство за
регистрация на марката „Jump
& Fish” и
удостоверение за прехвърлянето на правото върху нея; копия на фактури и
фискални бонове; трудови договори между „Ч.Д.” ООД и св. Г. и В. и други; протокол
за доброволно предаване; писма от Патентното ведомство и библиографски справки;
справки от пълномощниците на притежателите на правата върху инкриминираните
марки за България; справка за съдимост за подсъдимия, веществени - фотоалбум, иззетите и описани в протокол за
претърсване и изземване вещи, с изключение на върнатите от СРП с
постановлението от 14.04.2016 г.
Така установената фактическа обстановка е правилна
и почива на събрания доказателствен материал. СРС е изследвал
и установил всички
обстоятелства ,свързани с
механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия , които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената фактическа обстановка
първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата
въззивна инстанция :
Подсъдимият с деянието
си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 172 Б
ал.1 от НК, а именно в качеството си на управител на Ч.Д.” ООД
ЕИК: *******, на 29.04.2015г. в гр. София, в магазин „Оу Минг Си” /’’Всичко за
всеки”/, находящ се в ж.к. „********”, ул. „Скайлер” № 41, ет.2, стопанисван от
„Ч.Д.” ООД, без съгласието на притежателите на изключителното право върху
търговските марки: „Kingston” с притежател „Kingston Tehnology Corporation” САЩ;
„Samsung”, с притежател „Samsung Elektronics CO., LTD” Корея;
„Prada”, c притежател „Prada S.А.” Люксембург; „Dior”, c притежател
„Christan Dior Coture”;
„Louis Vuitton” и ,,LV”, c притежател
„Louis Vuitton Malletier” Франция; „Dolce & Gabbana”, c притежател
„Dolce & Gabbana
Trademarks S.r.l., Италия”; „D&G”, c притежател
„Dolce & Gabbana
S.r.l., Италия”; „Chanel Allure”, c притежател
„Chanel Франция”; „Cacharel”, c притежател „Jean Cacharel /societe anonyme/” Франция; „Lacoste”, c притежател „Lacoste” Франция;
„Polo”, c притежател „The Polo/Lauren Company L.P., САЩ”;
обект на това изключително право, използвал в търговската дейност /по смисъла
на чл.13, ал.2, т.2 от Закона за марките и географските означения: „Използване
в търговската дейност по смисъла на ал.1 е: предлагането на стоките с този знак
за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както
и предлагането или предоставянето на услуги с този знак”/- предлагал за
продажба без правно основание /Закон за марките и географските означения -
чл.13, ал.1:- „Правото върху марката включва правото на притежателя й да я
използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие
да използват в търговската дейност знак, който: т.2 - поради неговата
идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките
или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на
потребителите, която включва възможност за свързване на знака с
марката”/,изброените подробно стоки на обща стойност 42 985,00 лв.
(четиридесет и две хиляди и деветстотин осемдесет и пет) лева .
От обективна страна по делото се установява ,че подсъдимият на инкриминираната дата и
място в качеството
си на управител на Ч.Д.” ООД без съгласието на притежателите на изключителното
право върху цитираните търговски марки използвал в търговската дейност същите , като
предлагал за продажба
без правно основание изброените подробно
стоки на обща стойност 42 985,00 лв.
Деянието е
осъществено при форма на вината пряк умисъл , доколкото подсъдимия е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си , предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване
.
Доводите на защитата изложени в жалбата
, че предмета на престъплението остава неизяснен , тъй като не става
ясно дали престъплението касае използане на маркови стоки или не , дали се касае
за знаци или географско означение ,нито
дали стоките са идентични или сходни с тези обект на защита , са
неоснователни и не се споделят от
настоящия съд , тъй като изрично в обвинителния акт обвинението е посочило , за различните стоки описвайки ги подробно под различни бройки , че
надписът върху тях е изписан със специфичен графичен шрифт
словен елемент , като при
някои от стоките същия е сходен на
регистрираната търговска марка , а при други стоки същия е идентичен
на регистрираната търговска марка ,
като стоките са идентични на стоките, за които регистрираната марка се ползва
със закрила на територията на Република България и съществува вероятност за
объркване на потребителите, която включва възможността за свързване на знака с
регистрираната търговска марка . В
този смисъл съдът намира ,че е некоректно
поставен въпроса в жалбата , а именно ,че не става ясно ясно дали
престъплението касае използане на маркови стоки или не, доколкото инкриминираните предлагани за продажба
от подсъдимия , в качеството си на управител стоки са със знаци, сходни или идентични на търговските
марки, които са обект на изключителното право: „Kingston” с
притежател „Kingston Tehnology Corporation”
САЩ; „Samsung”, с
притежател „Samsung Elektronics
CO., LTD” Корея; „Prada”, c притежател
„Prada S.A.” Люксембург; „Dior”, c притежател „Christan Dior Coture”; „Louis Vuitton” и ,,LV”,
c притежател „Louis Vuitton Malletier” Франция; „Dolce & Gabbana”, c притежател
„Dolce & Gabbana
Trademarks S.r.l., Италия”; „D&G”, c притежател
„Dolce & Gabbana
S.r.l., Италия”; „Chanel Allure”, c притежател
„Chanel Франция”; „Cacharel”, c притежател „Jean Cacharel /societe anonyme/” Франция; „Lacoste”, c притежател „Lacoste” Франция;
„Polo”, c притежател „The Polo/Lauren Company L.P., САЩ.
В тази връзка следва да се посочи
,че инкриминираните знаци, поставени
върху инкриминираните стоки попадат в
легалната дефиниция на защитения обект
на правото върху
„търговска марка” по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗМГО , сочещ ,че с „ търговска
марка” се означава знак, който е способен да отличава стоките или услугите на
едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива
знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки,
фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове,
звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.“ . Представляваното и
управлявано от подсъдимия дружество , не
е разполагало със съгласието на притежателите на тези марки да използва същите
в своята търговска дейност, а именно да предлага за продажба стоки, носещи тези
марки и по - конкретно знаци, които са сходни или идентични на тях , при което
с тяхното предлагане е било осъществено деянието от обективна или субективна
страна . Видно е от експертизата на л. 82 -149 от том І на досъдебно
производство , че знаците, които са били поставени върху
инкриминираните стоки са били сходни или идентични на регистрираните инкриминирани
търговски марки, а не са били оригинални , при което е видно ,че стоките не са били оригинални , и следователно съобразно формулировката на защитата следва
да се приеме ,че предлаганите стоки не са били „ маркови „ . В тази връзка с извършеното престъпление съобразно
формулировката на защитата в жалбата
следва да се приеме ,че същото се отнася до знаци ,
а не до географско означение , като
някои от стоките са идентични , а други са сходни с тези обект на защита.
предвид което съдът , не намира да е налице соченото в жалбата обстоятелство ,че предмета
на престъплението остава неизяснен. Не е
налице изискване в НПК да бъде осигурен
преводач по време на извършване на действията
по претърсване и изземване , а именно в чл.160 -165
от НПК , където са визирани
правилата , по които следва да се осъществи претърсване и изземване ,при което не е налице и основание да бъде
изключен от доказателствения материал съставения протокол за претърсване и
изземване , при който са иззети инкриминираните стоки , при което е
неоснователно изложеното в жалбата в тази насока . Не е налично и соченото
обстоятелство в жалбата , че е спорно дали е нарушен чл.162 от НПК и дали
са налице основания да се приеме , че съставения протокол за претърсване и изземване е
съставен в присъствието на две поемни лица . Това е така , тъй като независимо от
обстоятелството ,че едното поемно лице е починало - посочения в протокола Т.М., то пред СРС е разпитано другото поемно
лице и от разпита
на същото , а именно поемното лицеА., се установяват обстоятелствата , че извършеното претърсване и изземване е било извършено
в негово присъствие . Същият независимо от актулното си здравословното си
състояние към момента на разпита разпознава
подписите в протокола за поемно лице № 1
като свои и независимо от обстоятелството
, че няма ясен спомен нито за конкретния протокол, нито за претърсване в ж.к. „********”
в гр. София, нито за такова с участие на китайци, то липсата на спомен би могло да се приеме , че е била продиктувана
от обстоятелството ,че свидетелят
е бил няколкократно поемно лице при такива действия. В тази връзка следва да се посочи, че в
разпита си , свидетелят е категоричен ,че винаги, когато е бил поемно лице, полицаите са
му давали възможност да наблюдава действията им
,при което няма основание да се приеме ,че извършеното претърсване и
изземване не е било с негово участие .От прочетените разпити на свидетелите
Стефанов и М. на досъдебно производство ,които същите подържат се установяват
сочените в жалбата обстоятелства ,че стоките предмет на извършеното
престъпление са били предлагани за продажба ,при което е неоснователен довода на
защитата в тази насока. Същото оспорвано
от защитата обстоятелство се излага и в разпитите на свидетелите Г. и В. ,
които са работили в магазина като
продавач - консултантки , като и двете
свидетелстват , че подсъдимия е бил „ шеф „ на магазина и негов управител. Видно от приетата от СРС експертиза / находяща
се на л.82 – 149 от том 1 на досъдебното производство / , както и от разпита на вещото лице Л.проведен в
съдебно заседание на 26.06.18г. /
находящ се л.157 - 158 от съдебното производство пред
СРС/ , че в тях подробно са
дадени отговори на въпросите кои елементи са от значение за объркване на потребителя по отношение на инкриминираните
стоки , при което основания да не бъде кредитирана тази експертиза въззивният
съд не намира. Доводите
в жалбата , че отсъства субективната страна на
извършеното престъпление от подсъдимия по
делото , който не е знаел и не е
разбирал от търговски марки , като не е поръчвал лично стоките , предлагани за
продажба ,настоящият
въззивен съд намира за неоснователни ,тъй като в тази насока от събраните
от първата инстанция подробно изброени гласни доказателства , а
именно показанията на свидетелите
Г. , В.
и Й. Тинтин, от които безспорно
се установява ,че подсъдимия е имал
пряко отношение към предлаганите стоки за продажба , доколкото всеки ден е
стоял в магазина и е продавал на касата , както и е подреждал стоката в склада
, при което безспорно се установява ,че
подсъдимия е бил пряко ангажиран с дейността по продажба на
инкриминраните стоки и същевременно
като управител е бил отговорен за
цялостната търговска дейност в обекта , което свидетелства за придобит от него търговски опит и
следователно същият не би могъл да не е запознат
с търговските марки ,както и дали предлаганите в магазина стоки
са били оригинални
Настоящата съдебна инстанция намира ,че
при определянето на предвиденото наказание лишаване от свобода за срок до 5 години и глоба до 5000 лв по отношение на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние по настоящето дело по чл. 172
Б ал.1 от НК, правилно СРС е
приел , че по делото не са налице предпоставки за приложение на чл.55
от НК и за замяна
на наложеното наказание лишаване от
свобода ,доколкото по делото не са налице
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при което и най-лекото
предвидено наказание лишаване от свобода да се явява несъразмерно тежко , противно на
изложеното в жалбата ,където се иска да
бъде намалено наложеното наказание . Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства СРС е взел предвид чистото му съдебно минало и изразеното съжаление за стореното, при което
правилно на осн. чл. 54 ал.
1 от НК , СРС е
индивидуализирал наказанието „лишаване от свобода „ за срок от 1
година ,което е към предвидения от закона минимум , чието изпълнение е отложил по реда на
чл. 66 ал.1 НК за срок
от три
години ,което също е в минималния размер на изпитателния срок
предвиден в закона .
Законосъобразно
с
присъдата на основание чл. 172 Б ал.1 от НК е било
наложено на подсъдимия
и кумулативно предвиденото наред с
наказанието „Лишаване от свобода" и наказание
глоба . Правилно първата съдебна инстанция е индивидуализирала
размера на същата до 2000лв , отчитайки стойността на предмета на извършеното
престъпно деяние .
Законосъобразно с присъдата на осн. чл.172 Б ал.3 от НПК са отнети в полза на държавата вещите ,
предмет на престъплението .
Законосъобразно с присъдата са върнати на подсъдимия Й.Х.
веществени доказателства , подробно описани в протокол за
претърсване и изземване от 29.04.15г ,
за които няма основания за приложение на чл.53 от НК
Законосъобразно с присъдата с оглед изхода на делото е осъден на основание чл.
189, ал.З от НПК подсъдимия Й.Х. да заплати направените в
хода на досъдебното производство разноски в размер на 551 , 26лв
в полза на държавата , както и да
заплати направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 200 лв
в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на СРС .
Законосъобразно с присъдата е осъден на основание чл. 190 ал. 2 от НПК подсъдимия Й.Х. да заплати сумата по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен
лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС, в случай че не бъдат доброволно изпълнени задълженията за
наложената глоба и присъдените разноски .
При извършената служебна проверка ,
въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да
налагат отмяната на
първоинстанционната
присъда .
Поради изложените съображения и на чл. 338 от НПК , обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена, като жалбата се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
П О Т
В Ъ Р Ж Д А В А присъда от
05.11.19г. по Н .О
.Х .Д . № 8707 /17г. , СРС, НО , 108 с - в .
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове : 1. 2.