Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в открито съдебно
заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ИРИНА СТОЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.ч.д. № 544/2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано
е по частна жалба от частния тъжител В.М.М. срещу разпореждане от 18.12.2020
г., постановено по н.ч.х.д. № 16669/2020 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 11-ти състав, с което е прекратено наказателното
производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 4, т.
2 от НПК. С атакуваното разпореждане съдията-докладчик е прекратил производството
по делото, като е приел, че описаните в тъжбата обстоятелства сочат на
осъществен състав на престъпление от общ характер (чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1
от НК).
Жалбоподателят
прави искане атакуваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и делото
да се върне на друг състав на СРС за продължаване на процесуалните действия. Изложени
са подробни доводи, че инкриминираните действия на И.Д. са били провокирани от поведението
на съпругата му и въображаемо поведение на М., тъй като Д. изпитвал силна
ревност и след употреба на алкохол отишъл и ударил М., т.е. е налице личен
мотив, при отсъствието на който деянието не би било извършено.
В
закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането
на доказателства.
В
открито съдебно заседание лицето, срещу което е подадена тъжбата – И.Д.,
нередовно призован, не се явява. За същият липсват данни, от които може да бъде
установено неговото местонахождение, респ. да бъде призован.
В
дадения ход по същество пред въззивната инстанция повереникът на частния
тъжител – юрк. Дина Маринова, поддържа депозираната въззивна жалба и счита, че
не са налице основания за прекратяване на наказателното производство. Моли за
отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и връщане на делото на СРС
за ново разглеждане.
Частният
тъжител поддържа казаното от повереника си.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени
в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши
цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното.
За
описаното деяние както във въззивната жалба, така и в тъжбата до районния съд,
първоначално е извършена проверка и е била образувана прокурорска преписка № 40769/2020
г. по описа на СРП. С постановление от 01.12.2020 г. прокурор при СРП е отказал
да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер по
посочената преписка. За да достигне до крайния си правен извод прокурорът е
приел, че нанесеното телесно увреждане на В.М. от страна на И.Д. осъществява
признаците на престъпление по чл. 130 от НК. Съгласно чл. 161, ал. 1 от НК
посоченото престъпление е от частен характер, поради което основание чл. 213,
ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, вр. чл. 199 от НПК прокурорът е отказал да
образува наказателно производство.
Производството
по н.ч.х.д. № 16669/2020 г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав е образувано по
повод подадена частна тъжба с вх. № 21067069/14.12.2020 г. от В.М.М. срещу И.Н.Д.,
в която е изложено, че на 13.07.2020 г. около 13:30 – 14:00 часа на вратата на
фризьорски салон, находящ се в гр. София, бул. „****, И.Д. нанесъл на В.М.
побой, като го удрял с юмруци по главата, лицето, ръцете и тялото в
присъствието на И.И.З., както и на две клиентки на салона, с което причинил на М.
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в рани в
лява слепоочна теменна област на главата и в областта на дясната вежда,
охлузване на гърба на носа, оток на лявата скулна област на лицето и
кръвонасядане в лявата хълбочна област – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
С тъжбата е предявен и граждански иск срещу И.Д. за заплащане на обезщетение за
причинените от престъпното деяние на М. неимуществени вреди в размер на
40 000,00 (четиридесет хиляди) лева, заедно със законната лихва, считано
от 13.07.2020 г. Направени са доказателствени искания и към тъжбата е приложена
квитанция за платена държавна такса, както и следните доказателства:
-
копие на лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 13.07.2020 г.;
-
копие на съдебномедицинско удостоверение № 475/2020 г., издадено от д-р М.А.–
съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“
ЕАД;
- копие
на заповед № 1 от 16.09.2020 г. за прекратяване на трудов договор № 1 от
05.02.2020 г.;
-
копие на постановление от 01.12.2020 г. по пр. пр. № 40769/2020 г. на прокурор
при СРП за отказ да се образува досъдебно производство.
С
разпореждане от 18.12.2020 г. съдията-докладчик е прекратил наказателното
производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК,
като приел, че изложените в тъжбата обстоятелства на деянието, за което се
повдига обвинение, обуславят наличието и на друг квалифициращ признак на
престъплението – „хулигански подбуди“ по смисъла чл. 131, ал. 1, т. 12,
пр. 1 от НК. Изложени са мотиви, че липсват данни М. и Д. да са имали
конфликтни ситуации преди инкриминираното деяние, както и да е имало някакво
провокативно поведение от страна на М. спрямо Д.. Посочва се, че поведението на
Д. се отличава с достатъчна дързост и арогантност, като се взема предвид и
обстоятелството, че е предприето в светлата част на денонощието, в централна
градска част, пред потенциално неограничен брой свидетели-очевидци и с
намерение на личността и тялото на пострадалия да се причинят максимален брой
вреди. Изложено е, че водещ мотив за извършване на процесното деяние е именно
демонстрация на надмощие, на вземане на закона в свои ръце, както и на налагане
на собствени разбирания за дължимо поведение без данни за умишлена лична
провокация, което налага квалифицирането на деянието като извършено по
хулигански подбуди.
При
преценка на правилността на обжалваното разпореждане на първоинстанционния съд
настоящата инстанция констатира следното.
Съгласно
разпоредбата на чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК производството по дела от частен
характер се образува по тъжба на пострадалия до съда. Следователно тъжбата е
онзи сезиращ съда акт, който поставя началото на съдебното производство и
определя фактическите рамки на обвинението и предмета на доказване. Предвид
тази й процесуална функция, тъжбата следва да отговаря на определени
изисквания, предвидени в процесуалния закон, едно от които е описаните
обстоятелства да отговарят на престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия.
В
настоящия случай съдържанието на тъжбата действително индикира на престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК, каквато правна квалификация е посочил частният тъжител
В.М.. Описаните действия на И.Д. по нанасянето на телесна повреда на М. са били
провокирани от честите посещения на съпругата му на фризьорския салон, където
работел М., които са предизвикали у Д. чувство на силна ревност от тъжителя,
което ескалирало след употреба на алкохол. Поначало всяко нарушение на телесния
интегритет на жертвата е проява, несъвместима с установените правила за
поведение, и нарушава обществения ред, но не всяка телесна повреда е причинена
по хулигански подбуди. Квалифицираният състав на престъплението по чл. 131, ал.
1, т. 12 от НК задължително изисква нанасянето на телесното увреждане да се
предшества или съпровожда от едно или няколко действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като самото
причиняване на телесната повреда обективно е мотивирано или пък е последица на
предприетите хулигански действия. Фактите, на които набляга съдията-докладчик,
прекратил наказателното производство – Д. нанесъл побоя в светлата част на
денонощието, в централна градска част, пред потенциално неограничен брой
свидетели-очевидци и с намерение на личността и тялото на пострадалия да се
причинят максимален брой вреди и т.н. – не изключват личното отношение на Д.
към тъжителя. Тези негови действия не определят особения хулигански мотив за
нанасянето на телесната повреда, защото не са целели демонстрация на арогантна
безнаказаност и агресивно пренебрежение към обществените порядки, а са били
персонално насочени към пострадалия заради формираното у Д. негативно отношение
към него вследствие на ревността му. Посегателството върху телесната неприкосновеност
на личността, което не е свързано с явно неуважение към обществото, а е
подтикнато от желание за отмъщение, саморазправа и други лични сметки и
отношения, не може да се третира като осъществено с хулигански мотив. Поради
това поведението на Д. не носи показните белези на хулиганското отношение, а
представлява типична престъпна проява по чл. 130, ал. 1 от НК, което
престъпление се преследва по тъжба на пострадалия.
Изложените
съображения аргументират становището на въззивния съд, че разпореждането на
контролираната инстанция, обжалвано в настоящото производство, е неправилно и
като такова следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от
друг състав на Софийски районен съд, доколкото по отношения на съдията,
постановил атакувания съдебен акт, е налице основание за отвод с оглед
разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „в“ от НПК.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от
18.12.2020 г., постановено по н.ч.х.д. № 16669/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 11-ти състав, с което е прекратено
наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 5, т. 2 от НПК.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.