Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, …………..
ВАРН. ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в публично съдебно
заседание на осми септември 2020г
в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
НЕВИН
ШАКИЛОВА
при участието на секретаря ДОНИКА ХРИСТОВА,
като разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.гр.д.№ 1035/2020г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по жалбата на Б.Г.Г.,
Г.П.Г. и З.П.Г. с вх.№
90234/5.12.2019 срещу решението на ВРС-ХІVс-в № 4777/08.11.2019г по гр.д. №
11711/2019г, с което е отхвърлен искът
им срещу Д.Г.Ю. *** за делба
на поземлен имот с идентификатор № 10135.2723.1032 /десет хиляди сто тридесет и пет. две хиляди
седемстотин двадесет и три.хиляда тридесет и две/ по кадастрална карта и
регистър на гр.Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на
ИД на
АГКК, последно изменение със Заповед №КД-14-03-587 от 06.03.2011г.на
Началник на СГКК-Варна, с адрес на поземленият имот гр. Варна,
с.о."Ваялар" целият с площ по
скица от 814 кв.м., при съседи: ПИ с идентификатори ,№10135.2723.9563,
№10135.2723.9514, № 10135.2723.209, № 10135.2723.10ЗЗ, стар идентификатор №10135.2723.197,
номер от предходен план № 197 и на
изградените в същия имот сгради с идентификатор № 10135.2723.1032.1, на два етажа със ЗП 34
кв.м., ЗРП 68 кв.м.,
предназначение-жилищна сграда еднофамилна и сграда с идентификатор 10135.2723.1032.2,
с предназначение стопанска постройка-гараж със застроена площ 27/двадесет и седем/кв.м., на основание чл.341 ГПК
във вр.чл.34 ал.1 ЗС; осъдени са ищците да заплатят на ответника Д.Г.Ю.
разноски за производството в размер на 600лв,
на осн.чл.78 ГПК, както и да заплатят в полза на бюджета, по сметка на ВРС държ.такса
за производството в размер на 100лв, на осн.чл.77 ГПК вр.чл.9 ТДТСС по ГПК.
Излагат становище за незаконосъобразност на постановеното
решение и затова молят за неговата отмяна, като бъдат допуснати до делба
посочените недвижими имоти.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 5782/ 22.01.2020г от
въззиваемия Д.Г.Ю. със становище за неоснователност на жалбата. Моли за
потвърждаване на решението на ВРС и присъждането на сторените за настоящата
инстанция разноски
Производството е за
делба във фазата по допускането.
В исковата молба, подадена от Б.Г.Г., Г.П.Г. и З.П.Г.
против Д.Г.Ю. твърдят, че с ответника Д.Ю. са съсобственици на ПИ с идентиф.№ 10135.2723.1032 с адм.адрес -
гр.Варна с.о."Ваялар", целият с площ по скица от 814кв.м., при съседи - ПИ с идентификатори: № 10135.2723.9563, № 10135.2723.9514, №
10135.2723.209, № 10135.2723.10ЗЗ.
В имота имало изградени две сгради : постройка на два етажа с предназначение - еднофамилна
жилищна сграда със ЗП 34кв.м и ЗРП 68кв.м. с идентиф.№ 10135.2723.1032.1, и сграда с предназначение стопанка
постройка-гараж със ЗП 27кв.м. с идентиф.№ 10135.2723.1032.2.
Твърдят, че придобивното им основание произтича от наследяване
и изкупуване по реда на §4 ЗСПЗЗ от техния наследодател П. В.Г. на 600кв.м.ид.ч. от процесния имот.
С решение на ПК Варна № 124/20.10.1993г е било възстановено правото на собственост на наследниците на И.Г.М..
След смъртта му същият е оставил за свои наследници В.И. Р., Л.И. Б.и Р.И.М..
Поради възникнала конкуренция на права било заведено
гр.д.№ 45/1999г на ВРС Xllc-в само от В.Ив.Р.. Със СПН съдът е приел по отношение на тази наследница,
че ползвателят законосъобразно е изкупил имота по реда на §4 ЗСПЗЗ и затова искът й е бил отхвърлен
в обема на правата на В.Р. - до размера от 1/3ид.ч. от имота. Решението е било потвърдено с решение на ВОС по в.гр.д.№ 774/1999г.
Впоследствие останалите двама реституирани собственици Л.И.
Б.и Р.И.М. завели гр.д.№ 8329/2007г на ВРС ХIIс-в, решението по което било отменено и
с влязло в сила решение на ВОС по гр.д.350/2009г съдът уважил предявения иск,
като приел за установено, че те са собственици на 2/3 ид.ч. от реална част от имота, целият с площ от 814кв.м.
В сега действащата КККР на гр.Варна реалната част с площ
814кв.м. от процесния имот 197 по плана на м-ст“Ваялар“ е обособена в процесния ПИ 10135.2723.1032.
Впоследствие с НА № 136/2017г на н-с Янчо Несторов Л.Б.и Р.М.
са признати за собственици на целия имот.
В имота има изградени две сгради с: едната с предназначение
жилищна сграда на два етажа със ЗП 34кв.м. и със ЗРП 68кв.м.,, и втората - стопанска
постройка-гараж със ЗП 27 кв.м.,
които сгради са били построени по време
на брака на наследодателя им с първата ищца.
На 22.06.2017г с НА № 124/2017г ищците са продали на ответника Д.Г.Ю.
имота без построените в него сгради.
Считат, че този НА не легитимирал ответника като собственик на целия имот,
тъй като той не може да придобие повече права от праводателите си, чийто права
на собственост били 2/Зид.ч. от имота, придобити на основание наследствено
правоприемство от Иван М. и при наличие на влязло в сила решение по отношение
на третия наследник на реституирания собственик В.Р., по силата на което ищците
се легитимират като собственици на 1/Зид.ч. от имота.
Поради изложеното молят да бъдат допуснат до делба
ПИ с идентиф.№ 10135.2723.1032 между съделителите и при квоти, както следва:
по 1/9ид.ч. за всеки от
ищците Б.Г.Г., З.П.Г. и Г.П.Г. и
6/9ид.ч. за отв.Д.Г.Ю.
а по отношение на двете сгради в имота – само между
ищците, както следва
4/6ид.ч. за Б.Г.Г. и
по 1/6 ид.част за З.П.Г. и Г.П.Г..
Претендират и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Д.Ю. със становище за
допустимост на иска за делба на недвижимия имот, но оспорва същия по
основателността му, като моли за отхвърлянето му с присъждане на разноски.
Освен това, оспорва иска за делба на двете сгради,
намиращи се в ПИ, тъй като ищците твърдят, че постройките били съсобствени само
между тях и по тази причина можели да прекратят съсобствеността си извънсъдебно.
Навежда следните възражения:
1/ по отношение иска за
делба на ПИ 10135.2723.1032 с площ 814кв.м.- оспорва твърденията, че на основание съдебни решения, реституция и изкупуване
по §4а ПЗР ЗСПЗЗ ищците притежавали 1/3ид.ч. от процесния ПИ.
Този имот бил негова собственост на основание договора за
продажба, сключен с НА № 140/2013г, като праводателите му Р.М. и Л.Б.са били собственици на имота в
качеството им на наследници на И.Г.М. и по силата на земеделска реституция в
стари реални граници с решение № 124/20.11.1993г на ПК-Варна, постановено по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ в редакцията на текста
ДВ бр.83/30.09.1993г. Решението за
възстановяване на собствеността в реални граници има конститутивно действие,
като собствеността на наследодателя е била установена с НА № 62/1946г.
Счита за неоснователно твърдението, че влязлото в сила
решение по гр.д. № 45/1999г на ВРС за отхвърляне на иска на В.Ив.Р. за предаване на
владението върху 1/3ид.ч. от имот пл.№ 1387 по КП на м-ст„Ваялар" от 1989г с площ от 760кв.м. легитимирало ищците като собственици на 1/3ид.ч. от процесния ПИ. На осн.чл.298
ал.1 ГПК решението отрича със СПН правата на ищцата на заявеното в този процес
основание, но не формира такава по отношение на каквито и да е права на
ответниците, защото те не са били предмет на спора. Позоваването на
констатациите в мотивите на решението за техни права е без значение, тъй като мотивите
не са източник на СПН.
Настоящият ответник не би могъл да бъде обвързан от
посоченото решение понеже не е бил страна или правоприемник на страна в това производство.
Позоваването на влязлото в сила решение по гр.д.№
350/2009г на ВОС било неуместно, тъй като с това решение било прието за
установено, че Р.М. и Л.Б.са собственици по реституция, осъществена с решение № 124/20.10.1993 на ПК Варна, на 2/3ид.ч. от реална част от имот № 197 по ПНИ на с.о. "Ваялар"
с площ от 814кв.м., при посочени граници за реалната част съобразно скицата,
която е неразделна част от решението. Ответниците и настоящи ищци Б. Г., Г.Г. и
З.П. са били осъдени да предадат владението върху посочената реална част, на
осн.чл.108 ЗС. Решението в осъдителната му част е било изпълнено на 20.05.2010г, когато
взискателите са били въведени във владение на ПИ 197 по ПНИ с площ от 814кв.м. съгласно протокол за въвод по
изп.д.№ 64/2010г на ЧСИ Денчева. Следователно, това решение по никакъв начин не
би могло да легитимира ищците като собственици на останалата 1/3ид.ч.Тъкмо напротив, то отрича изцяло правата им върху спорния имот въз основа
на всякакви факти, осъществили се до приключване на спора пред въззивния съд,
вкл.придобити права чрез изкупуване по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това е така, защото
решението по гр.д.№ 350/2009г е постановено по иск за собственост, основан на земеделска
реституция, на който иск ответниците са противопоставили права, придобити от
тях или наследодателя им по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението е разрешило окончателно спора за
собствеността в полза на ищците Р.М. и Л.Б.и е отрекло изцяло правата на
посочените ответници, като, съгл.чл.108 ЗС, владяният от тях без основание имот
е бил ревандикиран изцяло в полза на собствениците на 2/3ид.част от него.
Освен изложеното, прави възражение във връзка с
твърдението на ищците, че на тях или на праводателя им е било предоставено право
на ползване за процесния имот по някой от актовете по §4а ПЗР ЗСПЗЗ вр.§63 ДР ППЗСПЗЗ, което предпоставя
валидното упражняване на правото на изкупуване. Придобиването на права по §4а
ПЗР ЗСПЗЗ не може да се счита установено с представения КНА № 110/1993г за признаване на
право на собственост на П.Г. върху 600/760ид.ч. от недвижим имот. Ответникът изрично оспорва признатото право и
легитимиращото действие на констативния акт.
На основание влязлото в сила на 14.12.2009г решение по
гр.д.№ 350/2009г на ВОС със заповед № КД-14.03.581/7.03.2011г на Н-ка на
СГКК-Варна е одобрено изменението на КККР, чрез заличаване на ПИ 10135.2723.197 с площ от 846кв.м., съответстващ на ПИ 197 по ПНИ, и вписване на нови обекти
- ПИ с идентиф.10135.2723.1032 с площ от 814кв.м.-собственост на Р.М. и Л.Б.и
ПИ с идентификатор 10135.2723.1033 с площ от 32кв.м.-собственост на П.Г..
Чрез допуснатото изменение на КККР е изменен и ПНИ,
одобрен със заповед № ЗД-07-7706-321/28.11.2006г на Обл.управител относно НПИ 197, на осн.§4к ал.8 и ал.13 т.2 ПЗР ЗСПЗЗ. Като последица от допуснатото изменение на ПНИ със заповед № 480/9.08.2011г на Кмета на р-н
„Приморски" е била отменена негова Заповед № 175/24.03.2011г за определяне оценката на подлежащите за заплащане
подобрения в заличения ПИ 197 по ПНИ. Двете заповеди са били оспорени съдебно, като жалбите срещу тях са
били оставени без уважение.
2/ по отношение иска за делба на двете сгради - оспорва твърденията на
ищците, че са собственици на посочените самостоятелни обекти. Това е
невъзможно, т.к. разпоредбите на ЗСПЗЗ, и по-конкретно чл.10 от ЗСПЗЗ и §4-4л от
ПЗР ЗСПЗЗ не предвиждат възможност лица с права на бивши ползватели, чийто
права не били трансформирани в собственост, да придобият собствеността само
върху сградите. Наличието на застрояване поначало е факт с правно значение за
възстановяването на собствеността в редица хипотези - по чл.10 ал.7, чл.10б, чл.24 ЗСПЗЗ, §4а ПЗР ЗПЗЗ. Но, след като ищците и
техният наследодател поначало са нямали правата по §4а ПЗР ЗСПЗЗ, а и техните
права са съдебно отречени с решението по спора с лицата с възстановена
собственост, то те не биха могли да придобият каквито и да е права върху
намиращите се в имота постройки. По правилото на чл.92 ЗС постройките и
подобренията в имота принадлежат на собствениците на земята.
Поради всичко изложено моли за отхвърляне на предявеният иск за делба.
С влязло в сила определение на ВРС от 17.01.2019г е
прекратено производството по предявения от ищците срещу ответника Д.Ю. отрицателен
установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че
същият не е собственик на 1/Зид.ч. от ПИ
с идентиф.№ 10135.2723.1032
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба и възраженията на страните, всички събрани по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна:
От представена скица на ПИ с идентиф.10135.2723.1032,
издадена от СГКК Варна е видно, че същият е с площ 814кв.м. по действащата КК
на гр.Варна, р-н „Приморски“, СО“Ваялар“ и има съседи- ПИ с идентиф.№№:
10135.2723.9563, 10135.2723.9514, 10135.2723.209, 10135.2723.1033. Същият имот
е бил с номер по предходен план 197. В КР е вписан като собственик Д. Г.Ю. - настоящият
ответник. От същата скица е видно, че в ПИ има изградени жилищна сграда с
идентиф. 10135.2723.1032.1 с площ от
34кв.м. и селскостопанска сграда с идентиф.10135.2723.1032.2 с площ 26кв.м.
Не е спорен между страните фактът, че ищците се явяват
наследници по закон на починалия П. В.Г..
Същият с КНА № 110/1993г
/л.10-І/, на осн.§4а ПЗР ЗСПЗЗ, е бил признат за собственик на 600кв.м.ид.ч. от
място, цялото с площ от 760кв.м., находящо се в гр.Варна м-ст“Ваялар“/“Траката“/,
в зона за земеделски нужди, в градоустройст вения план на гр.Варна, извън
регулация, с граници: П.и П.П., път, Д. И.Н., Р.Т.Р., В.И. М.а. Признаването
правото на ползвателя е извършено въз основа на представените документи: 1/ у-е
за заплащане на определената оценка на земята; 2/ у-е за местонахождение на
имота; 3/ скица; 4/ у-е № 1981988г на
ОбщНС-Варна за предоставяне право на ползване на земята по ПМС № 26/1987г; 5/
оценителен протокол № 587/1993г на Км-во „Чайка“ и 6/ квитанция за заплатена
такса.
По делото са представените описаните в КНА документи,
установяващи трансформиране правото на ползване в право на собственост в полза
на наследодателя на ищците П.Г., а имено:
- Протокол № 13/22.11.1988г на ИК на ОбНС Варна за одобрен списък на лицата,
на които е била предоставена земя по 26 ПМС, сред които под № 19 е посочен П. В.Г..
- Разрешение за строеж № 238/10.04.1978г /л.9-І/, от което е видно, че на П.
В.Г. е позволено да монтира дървена барака за сезонно ползване в м-ст“Ваялар“ с
площ 20кв.м., като при прекратяване на ползването бараката се премахва без
право на обезщетение.
- Оценителен протокол № 587/16.09.1993г за оценка на земя с площ 760кв.м. и
сграда със ЗП 33кв.м. и у-е от Км-во „Чайка“ на гр.Варна за заплащане на
определената оценка в законоустановения срок.
С влязло в сила решение
на ПК Варна № 124/20.10.1993г /л.14-І/ на наследниците на И.Г.М. е било възстановено правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници за лозе с площ 2,500дка
в терен по §4 на гр.Варна в м-ст“Ваялар“, който включва пл.№ 1387, 1383 и 1384, при посочени
граници, заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с НА № 62/1946г /копие
от него е приложено на л.77-І/.
Не се спори, а и от представените на л.л.74,75,76 от І-инст.дело удостоверения за
наследници се установява, че починалият през 1974г общ наследодател И.Г.М. е
оставил за свои наследници лицата:
Е.С.М.а – съпруга, поч.1994г
Колю И.М. –син, поч.1991г, без преки низходящи наследници
Р.И.М. - син
В.И. Р. -дъщеря
Л.И. М.а /Б./ - дъщеря
По делото са приложени заверени копия от решения:
С решение от 5.05.1999г
по гр.д.№ 45/1999г на ВРС-ХІІс-в /л.22-І/
е отхвърлен искът на В.И. Р.
против П. В.Г. и Б. Г. за предаване владението върху недвижим имот – място с
площ от 760кв.м., находящо се в
землището на гр.Варна м-ст“Ваялар“/Траката/, представляващо имот пл.№ 1387 по КП на местността от 1989г, на осн.чл.108 ЗС, което е потвърдено с решението на ВОС от 17.12.1999 по
в.гр.д.№ 774/1999г.
С влязло в сила на 26.05.2009г
решение на ВОС по в.гр.д.№ 350/2009г
/л.33-36-І/ е отменено решението на ВРС по гр.д.№ 8329/2007г, като е прието за установено по отношение на Б.Г.Г.,
Г.П.Г. и З.П.Г., че Л.И. Б.и Р.И.М. са
собственици по реституция по силата на решение № 124/20.10.1993г на ПК Варна и
наследяване от И.Г.М., б.ж. на гр.Варна на 2/3ид.ч. от реална част
от имот № 197 по ПНИ на СО“Ваялар“, землище на гр.Варна, с площ на посочената
реална част от 814кв.м. и при
граници на същата : имот пл.№ 196, имот № 209 и от две страни път, заключващи
се между точки: АБДЕЖЗ на скицата на вещото лице и повдигната в син цвят. Със
същото решение Б.Г.Г., Г.П.Г. и З.П.Г. са
осъдени настоящите ответници да предадат на Л.И. Б.и Р.И.М. владението на реалната част, на осн.чл.108
ЗС. Посоченото решение не е допуснато до касация с определение на ВКС №
1128/14.12.2009 по гр.д.№ 1004/2009 /л.37-І/
С протокол за въвод във владение от 20.05.2010г на ЧСИ Надежда Денчева по изп.д.№ 20168070400064,
образувано по ИЛ от 9.02.2010г по гр.д.№ 8329/2007г на ВРС, Л.Б.и Р.М. /чрез
упълномощен техен представител/ са били въведени
във владение на реалната част от имот № 197 по ПНИ с площ 814кв.м., при
посочени граници.
Със заповед № КД-14-03-581/7.03.2011г на Изп.директор на СГКК-Варна е одобрено изменение на КККР относно границите на ПИ
съгласно съдебно решение, състоящо се в нанасяне
на нови обекти в КККР, а именно: ПИ с идентиф. 10135.2723.1032 в гр.Варна СО"Ваялар", целият с площ 814кв.м. въз основа на съдебни решения, постановени по чл.14
ал.4 ЗСПЗЗ, издадени от ВОС; и ПИ с идентиф.10135.2723.1033 в гр.Варна СО"Ваялар", целият с площ 32кв.м. - собственост
на П. В.Г. без документ за собственост, както и по отношение на сгради : сграда с идентиф.№ 10135.2723.1032.1 с площ 34кв.м.-еднофамилна,
записана на името на П. В.Г. без документ за собственост; сграда с
идентиф.10135.2723.1032.2 с площ 26кв.м., предназначение селскостопанска сграда без документ за
собственост. По силата на същата заповед за изменение КККР са заличени като
обекти: ПИ с идентификатор 10135.2723.197 с площ 26кв.м., начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, собственост на П. В.Г., без документ за
собственост.
Заповедта е влязла в сила след отхвърляне жалбата на
настоящите ищци Б., Г. и З. Гючлиеви по силата на влязло в сила решение на
Адм.съд Варна от 7.06.2012г /л.83-85-І/.
Със Заповед 9.08.2011г на Кмета на р-н„Приморски“ е отменена
Заповед № 175/24.03.2011г на същия, с която е била определена оценка за имот с
идентиф.№ 10135.523.197 по ПНИ с площ 246кв.м., изготвена на осн.§.4з ал.2 ПЗР
ЗСПЗЗ. В мотивите е посочено, че е извършен въвод във владение с протокол за
въвод от 20.05.2010г на ЧСК Н.Денчева по изп.д. 20168070400064/2010г.
Заповедта е влязла в сила след отхвърлянето жалбата на
ищцата Б.Г. с влязло в сила решение на ВРС от 15.06.2012г /л.88-89-І/. В
мотивите е прието, че жалбоподателите и останалите наследници на П.Г. не са
придобили правото на ползване за 600кв.м. от имот № 197, следователно, не са
придобили и разликата над 600кв.м. до фактически ползваната земя.
С КНА № 140/2013г
/л.18-І/, на осн.чл.587 ал.3 ГПК, Л.Ив.М.а
/Б./ и Р.Ив.М. са признати за собственици на ПИ с идентиф. № 10135.2723.1032 в СО“Ваялар“, със стар
идентификатор 10135.2723.197 и № по
предходен план - 197, с площ от 814кв.м.
въз основа на представено решение на ВОС № 723/26.05.2009г по в.гр.д.№
350/2009г, потвърдено с решение на ВКС 457/22.11.2010, както и Решение на ПК №
124/1993г
С НА № 115/2017г
/л…11-І/ за покупко-продажба Л.Ив.М.а и Р.Ив.М.
продават на Д.Г.Ю. правото на
собственост върху ПИ с идентиф.10135.2723.1032
в СО“Ваялар“ с площ от 814кв.м.,
при посочените съседи. В същия е посочено, че владението върху продавания имот
е предадено на купувача с подписването на договора за продажба.
По делото е прието заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ, неоспорено от страните и възприето от съда като обективно и компетентно
дадено /л.183 и сл.- І/. От него се
установява, че по КК на гр.Варна за с.о."Ваялар", одобрена със
Заповед от 14.10.2008г и последно изменение със Заповед от 7.02.2011г процесният имот с идентиф.№ 10135.2723.1032, е с номер по предходен план 10135.2723.187 с площ 814кв.м., записан на името на Д.Г.Ю..
Предоставеният за
ползване имот на наследодателя на ищците по КП от 1969г за м-ст„Ваялар" има пл.№
652, а по КП от 1987г за м-ст „Траката" е с пл.№ 1387. Същият е бил записан на П. В.Г.
като наемател
Установява се идентичност между предоставения за ползване имот на наследодателя на ищците с процесния
имот и изкупения по реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ, като има разлика в
площите по различните планове, което е видно на комбинирана скица № 1.
Разликата в площта в източната граница е 32кв.м., която е площ от имот № 126
/стари възстановими граници/, включена в имота № 11057 по плана от 1956г, идентичен на пл.100 от ПКП към
ПНИ и западната граница между КК и КП от 1969г разликата в площта е 10кв.м. По ПКП към ПНИ 814кв.м. са от имот с пл.№100 /стари
възстановими граници/- собственост на И.Г.М., а 32кв.м. са от имот с пл.№ 126.
Установява се идентичност между процесния имот и предоставения за ползване имот на наследодателя
на ищците по ПКП към ПНИ на м-ст "Ваялар"-гр.Варна от 2006г,
който е пл.№ 197, идентичен с номера по предходния план на КК, като по
разписния лист към ПКП към ПНИ е част от имот пл.№ 100 /стари възстановими
граници/ и е записан на П. В.Г. с площ 846кв.м., от които 814кв.м. от пл.№ 100 /стари
възстановими граници/ и 32кв.м. от пл.№ 126 /стари възстановими граници/.
На комбинирана
скица № 2 процесният имот по КК
на гр.Варна за СО"Ваялар" е одобрен със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г на Изп.дир.
на АГКК и последно изменение със Заповед № КД-14-имот с идентиф.10135.2572.56 по КК на гр.Варна,
находящ се в к.к."Чайка" е идентичен с предоставения за ползване
имот.
Съгласно изменение на КККР със заповед КД-14-03-581/7.02.2011г на Н-ка на СГКК Варна процесният имот е с
идентификатор 10135.2723.1032 / а по предходен план 10135.2723.197/, същият е с площ 814кв.м., записан в КР на Д.Г.Ю..
По КП от 1956г имот с пл.№ 11057 с площ около 6дка, посочен в делбен протокол от 1968г по гр.д.№ 745/1968г е бил записан на И.Г.М..
Процесният имот е част от имот
с пл.№ 11057 по КП от 1956г, предмет на делбата по дело № 745/1968г на ВРС.
Имот с пл.№ 11057 по КП от 1956г е идентичен с пл.№ 100 по ПКП към ПНИ на СО"Ваялар"-гр.Варна,
записан по разписния лист към ПКП към ПНИ на И.Г.М.. В този имот са включени и
трите реституирани имота, за които с Решение № 124/20.10.1993г на ПК-Варна е възстановено правото на
собственост на земя в стари съществуващи граници за имоти пл.№№ 1387, 1383 и 1384 по действащия план от 1987г за м-ст„Траката", нанесени в Комбинирана
скица № 2.
Реституираните имоти с пл.№№ 1387, 1383 и 1394 са част от имот с пл.№ 11057 по КП от 1956г и са идентични на имотите с
пл.№ 197, 199, 206 по ПКП към ПНИ за СО "Ваялар".
На комб.скица № 2 е отразено
идентичността между процесния имот, реституирания с Решение № 124/20.10.1993г на ПК-Варна и имота по делбеното
дело № 745/1968г на ВРС. Имот с пл.№ 1387 по КП от 1987г е идентичен на
процесния имот и е част от имот с пл.№ 11057 по КП от 1956г и част от имота, предмет на делбеното дело № 745/1968г на ВРС и един от реституираните имоти с пл.№№ 1387, 1383 и 1384, а именно имот с № 1387, които са част от имот с пл.№
11057 по КП от 1956г и са идентични на имотите с пл.№ 197, 199, 206 по ПКП към ПНИ за с.о."Ваялар".
На комбинирана скица № З върху площта на имот с пл.№ 11057 по КП от 1956г са нанесени четирите дяла по делбения протокол от 1968г по гр.д.№ 745/1968г. Съседите и площите са отразени по КП от 1969г, в който имотът е разделен
на отделни имоти и лист са записани собственици, като такъв запис липсва по
плана от 1956г. От скицата се установява, че процесният имот има излаз на път,
на път имат излаз и дялове първи, втори и трети по описание относно граници,
площ и дялове по плана от 1956г, съобразено с Разписния лист /РЛ/ към КП от 1969г, действащ след плана от 1956г.
Процесният имот по
комбинираната скица № З попада в дял втори и дял трети по делбата по
гр.д.№ 745/1968г със собственици Р.М. и В.М.а.
Горната фактическа установеност
обуславя следните правни изводи::
На първо място следва да бъде обсъдено наведеното от
ответната страна правоизключващо възражение за липсата на съсобственост на
соченото от ищците основание поради отричането със СПН техните права спрямо
процесния недвижим имот и намиращите се в него сгради.
От доказателствата по делото се установи, че към
настоящия момент е налице самостоятелен новообразуван ПИ, заснет по действащата
КК на гр.Варна с идентиф. 10135.2723.1032
с площ 814кв.м., по отношение на който Д.Ю. се легитимира като собственик
по силата на дериватино придобивно основание – възмездна сделка, осъществена
през 2017г, по която негови праводатели са Л.И.М.а /Б./ и Р.И.М..
Спорът е доколко ищците се легитимират като собственици
на процесния имот и ако е така, дали праводателите на ответника се легимират
като такива и в какъв обем, за да произведе сделката вещно-транслативен ефект в
полза на последния.
От описаните по-горе съдебни решения става ясно, че между
лицата, посочени като наследници на И.Г.М. - Л.М.а/Б.и Р.М., и настоящите ищци
е имало образувано съдебно производство, по което с влязло в сила на 26.05.2009г решение на ВОС по в.гр.д.№ 350/2009г е прието за установено
по отношение на настоящите ищци Б.Г.Г., Г.П.Г. и З.П.Г., че Л.И. Б.и Р.И.М. са
собственици по реституция по силата на решение № 124/20.10.1993г на ПК Варна и
наследяване от И.Г.М., б.ж. на гр.Варна на 2/3ид.ч.
от реална част от имот № 197 по ПНИ на СО“Ваялар“, землище на гр.Варна, с площ на посочената реална част от
814кв.м. и при граници на същата : имот пл.№ 196, имот № 209 и от две
страни път, заключващи се между точки: АБДЕЖЗ на скицата на вещото лице и
повдигната в син цвят. За да достигне до този извод, въззивният съд е приел, че
Гючлиеви не са доказали правото си на ползване, трансформирано в право на
собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.
За да се произнесе по този начин, въззивният съд, е
приел, че с решението от 5.05.1999г на ВРС-ХІІс-в, постановено в предходно
производство по гр.д.№ 45/1999г, е бил отхвърлен искът на другата наследница на
Иван Гр.М. - В.И. Р. отново против настоящите ищци П. В.Г. и Б. Г. за предаване
владението върху недвижим имот – място с площ от 760кв.м., находящо се в
землището на гр.Варна м-ст“Ваялар“/Траката/, представляващо имот пл.№ 1387 по
КП на местността от 1989г, на осн.чл.108 ЗС, потвърдено с решението на ВОС от
17.12.1999 по в.гр.д.№ 774/1999г. Или, със СПН е било отречено правото на
собственост на една от наследниците на Иван Гр.М. в обема на нейния наследствен
дял от 1/3ид.ч.
В съдебното производство по гр.д.№ 8329/2007г на ВРС /по
което е постановено решението на ВОС по в.гр.д.№ 350/2009г/ настоящите ищци са
участвали в качеството на ответници. В това производство са били изследвани
правата и на двете страни, като ищците са се позовавали на собственост по
силата на реституционно решение на ПК по реда на ЗСПЗЗ, а ответниците – на
трансформираното право на ползване в право на собственост в полза на техния
наследодател. Или, в рамките на това производство ответниците са имали
задължението да изчерпят всичките си възражения. Отв.Д.Ю. се явява частен
правоприемник на ищците от предходното съдебно производство. И макар
правоприемството да не е настъпило хода на процеса, поради което същият да не е
обвързан със СПН, за настоящите ищци е преклудирана възможността да се
позовават отново на право на собственост по силата на трансформирано право на
ползване на техния наследодател, след като веднъж това вече е било отречено със
СПН в предходното съдебно производство. Затова е недопустимо да бъде пререшаван
този въпрос в настоящото производство въз основа на доказателства, които не са
били представени от настоящите ищци по предходното съдебно дело.
В подкрепа на горните разсъждения са задължителните
указания, дадени с ТР № 9/2012 на ОСГК на ВКС, съобразно които „ответникът
по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя
върху имота права по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за
материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие
/ОСЗ, ОСЗГ, ПК /, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите
противопоставими права – че собствеността неправилно е възстановена при
наличието на право на изкупуване по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е било
упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на което е
възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил
собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният
имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията“.
Така въз основа на влязлото в сила осъдително решение по
чл.108 ЗС ответниците Б., Г. и З.П. Гючлиеви са били осъдени да предадат на Л.И.
Б.и Р.И.М. владението на описания имот, на осн.чл.108 ЗС с протокол за въвод
във владение на ЧСИ Н.Денчева от 20.05.2010г, като настоящите ищци са били отстранени
от имота.
Впоследствие, въз основа на влезли в сила админстративни
заповеди за изменение на плана /след проведено неуспешно обжалване от страна на
настоящите ищци/, действащият план /ПНИ и КК/ е бил изменен и горепосочената
реална част с площ от 814кв.м. от имот пл.№ 197 по ПНИ е била обособена в
самостоятелен ПИ с идентификатор по КК 10135.2723.1032 с площ 814кв.м..
По делото се установи идентичността между процесния имот
с посочения идентификатор и имота, по отношение на който се твърди да е било упражнявано
правото на ползване от наследодателя на ищците. С плана по чл.28 ППЗСПЗЗ на
ищеца П.Г. е бил отреден съседен имот на процесния, а именно ПИ с идентиф.10135.2723.1033
с площ 32кв.м.
Изложеното налага извода за липсата на съсобственост
между настоящите ищци и ответника Ю. поради отричането на техните права с
влязлото в сила решение. Затова предявеният иск за делба подлежи на отхвърляне
на соченото основание, от което е възникнала съсобствеността.
Що се отнася до сградите, попадащи в ПИ ….1032, ищците не
биха могли да се позоват на оригинерно придобивно основание само спрямо тях
поради съдебното им отстраняване /евикция/. Освен това, нормите на чл.10 ЗСПЗЗ
и §4-4л ПЗР ЗСПЗЗ не предвиждат възможност лице с права на бивш ползвател, чието
право не се е трансформирало в собственост, да има възможност да придобие
собствеността само върху сградите. Наличието или не на застрояване е елемент от
фактическия състав, който се преценява при признаването правото на
възстановяване на собствеността в предвидените в Закона хипотези /чл.10 ал.7,
чл.10б, чл.24 от ЗСПЗЗ; §4а ПЗР ЗПЗЗ/.
Освен това, щом като правата по §4а ПЗР ЗСПЗЗ на ищците,
респ. техния наследодател, са били съдебно отречени с решението в спора с
реституираните собственици, не биха могли да придобият права върху намиращите
се в имота постройки, освен в случай на позоваване на давностно владение на
ограниченото вещно право на собственост върху постройките /суперфиция/,
започнало да тече едва след влизане в сила на посоченото решение, т.е. след
26.05.2009г. В случая такива твърдения не са навеждани.
При недоказано право на собственост върху ПИ следва, че
ищците не са собственици и на находящите се в него сгради. По силата на
приращението, съгл.чл.92 ЗС, собственик на сградите се явява собственикът на земята,
т.е. отв.Д.Ю..
С оглед съвпадащите крайни правни изводи на двете
инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора във въззивната инстанция в полза
на ответната страна по жалбата Д.Ю. не следва да бъдат присъждани разноски
поради липсата на искане за това.
ІІ Съдът е сезиран и с частна жалба вх.рег.№
13299/14.02.2020г от Д.Г.Ю. срещу Определението на ВРС-ХІVс-в № 2172/ 3.02.2020г
по гр.д.№ 11711/2018г, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на
постановеното решение № 4777/08.11.2019г в частта за разноските, които да бъдат
увеличени от 600лв на 2000лв.
Постъпил е писмен отговор на частната жалба от Б.Г.Г., Г.П.Г.
и З.П.Г. със становище за неоснователност на частната жалба
За да се произнесе по молбата, ВРС е приел същата за
допустима – подадена в срока по чл.248 ГПК, но за неоснователна поради това, че
при определяне на размера на разноските, дължими от ищцовата страна, още с
основното решение е съобразил наведеното, на осн.чл.78 ал.5 ГПК, от същите
възражение за прекомерност размера на възнаграждението на процесуалния
представител на ответника от 2000лв. Съобразена е разпоредбата на чл.7 ал.4 от
Наредба № 1/2004г, съгласно която по дела за делба, възнаграждението се
определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на
ал.2, но не по-малко от 600лв за всяка фаза. А по дела за делба само на земеделски
земи, възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната
страна, според правилата на ал.2, но не по-малко от 300лв за всяка фаза.
При данъчната оценка на 1/3 от процесния имот от
2372,60лв, възнаграждението по чл.7 ал.2 т.2 възлиза на 396лв.
ВРС е посочил, че изчисленото е под минималния размер от
600лв и затова е определил дължимите от насрещната страна разноски да са в
посочения размер.
Въззивният съд споделя изложените от ВРС мотиви доколкото
правилно са приложени разпоредбите на чл.78 ал.5 ГПК и тези на Наредба № 1/2004
– чл.7 ал.4 вр.ал.2 т.2. Единствено е пропуснал да съобрази, че в случая се
касае за делба на земеделска земя и затова минималният размер на
адв.възнаграждение по ал.4 на чл.7 е 300лв. При това положение полагащият се
съобразно материалния интерес по делото размер, възлизащ на 396лв, не е под
установения минимум от 600лв.
С оглед принципа ненакърняване правата на обжалващия,
няма основание за намаляване размера от 600лв на 396лв. и затова следва да остане
в определения от ВРС размер. В допълнение може да се посочи, че делото е с
известна правна сложност, което обосновава и присъждането на сумата над
минимума от 396лв, т..е от 600лв.
Предвид изложеното няма основание за увеличаване на
възнаграждението така, както е поискано от ответната страна със сумата от още
1400лв
Ето защо частната жалба като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХІVс-в № 4777/08.11.2019г
по гр.д. № 11711/2019г, с което е отхвърлен искът на Б.Г.Г. ЕГН **********, Г.П.Г. ЕГН ********** и З.П.Г.
с ЕГН ********** срещу Д.Г.Ю. ***
за делба на поземлен имот с идентификатор № 10135.2723.1032 /десет хиляди сто тридесет и пет. две хиляди
седемстотин двадесет и три.хиляда тридесет и две/ по кадастрална карта и
регистър на гр.Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на
ИД на
АГКК, последно изменение със Заповед №КД-14-03-587 от 06.03.2011г.на
Началник на СГКК-Варна, с адрес на поземленият имот гр. Варна,
с.о."Ваялар" целият с площ по
скица от ., при съседи: ПИ с идентификатори
,№10135.2723.9563, №10135.2723.9514, № 10135.2723.209, № 10135.2723.10ЗЗ, стар
идентификатор №10135.2723.197, номер от предходен план № 197 и на изградените в същия имот сгради с идентификатор № 10135.2723.1032.1 /десет
хиляди сто тридесет и пет две хиляди седемстотин двадесет и три.хиляда тридесет
и две.едно /, на два етажа със ЗП 34 кв.м.,
ЗРП 68 кв.м.,
предназначение-жилищна сграда еднофамилна и сграда с идентификатор 10135.2723.1032.2 /десет
хиляди сто тридесет и пет две хиляди
седемстотин двадесет и три хиляда тридесет и две две/, с предназначение
стопанска постройка-гараж със застроена
площ 27/двадесет и седем/кв.м., на основание чл.341 от ГПК във вр. с
чл.34, ал.1 от ЗС; осъдени са ищците да заплатят на ответника разноски за
производството в размер на 600лв, на
основание чл.78 от ГПК, както и да заплатят в полза на бюджета, по сметка на ВРС
държ.такса за производството в размер на 100лв, на осн.чл.77 ГПК вр.чл.9 ТДТСС
по ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Определението
на ВРС-ХІVс-в № 2172/3.02.2020г по гр.д.№ 11711/2018г, с което е оставена без уважение молбата на Д.Г.Ю. за изменение на
постановеното решение № 4777/08.11.2019г в частта за разноските чрез увеличаването
им от 600лв на 2000лв по подадената ч.жалба вх.рег.№ 13299/14.02.2020г.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от уведомяването на страните, на осн.чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОЕ: