Мотиви
към присъда по НОХД № 1391/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО,
XXI
н. състав
Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда
обвинителен акт против А.Г.Г., ЕГН: ********** за това, че в периода от месец ноември 2017 год.
до месец септември 2018 год. включително, в гр. Перущица, обл. Пловдив, при
условията на повторност – извършил е престъплението, след като е осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление и след като е бил осъден с
решение № 210/17.01.2017 год. по гр. дело № 16668/2016 год. по описа на Районен
съд – Пловдив, ІV брачен състав, влязло в законна сила на 17.01.2017 год., да
издържа свои низходящи, а именно *** си – Д.А.Г., ЕГН: ********** и Г.А.Г.,
ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две вноски – 11 /единадесет/ месечни вноски в размер на 115,00 лв. за детето си
Д.А.Г., ЕГН: **********, на обща стойност 1265,00 лв. и 11 /единадесет/ месечни
вноски в размер на 115,00 лв. за детето си Г.А.Г., ЕГН: **********, на обща
стойност 1265,00 лв., всички издръжки на обща стойност 2530,00 лв. –
престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Производството по делото е по реда на глава двадесет и
седма от НПК, съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на
основание чл. 372, ал. 4 от НПК като установи, че самопризнанието на
подсъдимата се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства,
обяви на страните, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа изцяло
внесеното обвинение срещу подсъдимия Г., като намира същото за доказано по
несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали, включително от
самопризнанието на подсъдимия. Предлага на съда да признае подсъдимия за
виновен, като му наложи наказание лишаване от свобода, което да бъде
индивидуализирано в размер на 6 месеца, след което да бъде намалено с една
трета, съобразно правилото по чл. 58а, ал. 1 НК, а изтърпяването на така
наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено на основание чл. 66,
ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години. Моли да бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание обществено порицание.
Частният обвинител Р.К. в качеството си на законен
представител на малолетните си деца Д.А.Г. и Г.А.Г., взема становище
подсъдимият да бъде признат за виновен. Поддържа, че интересът на *** изисква
да продължат да осъществяват лични контакти с баща си, затова изтърпяването на
наказанието не следва да бъде ефективно, а изпълнението му да бъде отложено.
Защитникът адв. З. пледира фактическата обстановка,
описана в обвинителния акт и призната от подсъдимия, да е установена по
несъмнен начин по делото и да не се оспорва от защитата. Моли наложеното
наказание да е лишаване от свобода за срок от 5 месеца, което да бъде намалено
с една трета, а изпълнението на наказанието да бъде отложено. Сочи, че
подсъдимият полага усилия да участва във възпитанието на *** си и да се грижи
за тях, което моли да бъде отчетено като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Подсъдимият А.Г.Г. признава фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и заявява, че е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти. Дава кратки обяснения в хода на
съкратеното съдебно следствие, в които посочва, че разбира какво обвинение му е
повдигнато и се признава за виновен. Заявява, че работата му е свързана с
продължителни пътувания в чужбина и моли това обстоятелство да бъде съобразено
при определянето на вида на наказанието, за да може да продължи да пътува и да
реализира доходи, с които да изпълнява паричното си задължение за заплащане на
издръжка. В хода на съдебните прения поддържа наведените от защитника си
съображения. С последната си дума заявява, че предоставя на съда.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
А.Г.Г. е роден
на *** г. в ***, а., б.г. живущ *** и с адрес за призоваване: гр. Пловдив, ул.
„****“ № *, ет.*, с *** образование, разведен, работещ, неосъждан, с ЕГН:
**********.
С
присъда № 401/23.11.2012 г. по НОХД № 4687/2012 г. по описа на Районен съд –
Пловдив подсъдимият А.Г. бил признат за виновен за извършено престъпление по
чл. 183, ал. 1 от НК. Тази присъда влязла в законна сила на 15.02.2013 г. и с
нея на подсъдимия било наложено наказание „пробация“ в размер на една година и
шест месеца. Това наказание подсъдимият А.Г. изтърпял на 07.09.2014 г.
Подсъдимият А.Г.
живеел на семейни начала с частния обвинител Р.К.. От съвместното им
съжителство двамата имали родени две деца – дъщеря Д.А.Г., с ЕГН: **********,
родена на *** г. и син – Г.А.Г., с ЕГН: **********, роден на *** г.
С решение №
210/17.01.2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІV брачен състав, по гр.
дело № 16668/2016 г., влязло в сила на 17.01.2017 г. подсъдимият А.Г. бил
осъден да издържа свои низходящи – дъщеря си Д.А.Г. и сина си Г.А.Г., като
заплаща месечна издръжка в размер на 115,00 лв. за всяко едно от ***, чрез
тяхната майка и законна представителка частния обвинител Р.К.. Р.К. и *** Д.Г.
и Г.Г. ***.
Подсъдимият А.Г.
бил запознат с Г.епосоченото съдебно решение, с което бил осъден да плаща
издръжка за дъщеря си и сина си. Въпреки че бил запознат с посоченото съдебно
решение, от влизането в сила на същото подсъдимият не заплащал редовно
дължимата издръжка. Той правел това спорадично, като превеждал пари чрез
пощенски запис и чрез системата за парични преводи и платежни услуги „Изипей“
АД. От влизането в сила на съдебното решение, съгласно което подсъдимият А.Г.
трябвало да заплаща издръжка за дъщеря си и сина си, той заплатил дължимата
издръжка за периода от м. януари 2017 год. до м. октомври 2017 год.
включително. Това той направил като превел чрез пощенски запис и чрез системата
за парични преводи и платежни услуги „Изипей“ АД сумите както следва: на
16.01.2018 г. – сумата от 230,00 лв. чрез пощенски запис, на 16.01.2018 г. –
сумата от 50,00 лв. чрез пощенски запис, на 24.01.2018 г. – сумата от 50,00 лв.
чрез пощенски запис, на 01.02.2018 г. – сумата от 50,00 лв. чрез пощенски
запис, на 07.02.2018 г. – сумата от 50,00 лв. чрез пощенски запис, на
15.02.2018 г. – сумата от 50,00 лв. чрез „Изипей“ АД, на 15.02.2018 г. – сумата
от 230,00 лв. чрез „Изипей“ АД, на 08.03.2018 г. – сумата от 50,00 лв. чрез
„Изипей“ АД, на 19.03.2018 г. – сумата от 50,00 лв. чрез „Изипей“ АД, на
27.03.2018 г. – сумата от 130,00 лв. чрез „Изипей“ АД, на 30.03.2018 г. –
сумата от 305,00 лв. чрез „Изипей“ АД, на 30.04.2018 г. – сумата от 230,00 лв.
чрез „Изипей“ АД, на 09.05.2018 г. – сумата от 70,00 лв. чрез „Изипей“ АД, на 31.05.2018 г. – сумата от
100,00 лв. чрез „Изипей“ АД, на
27.06.2018 г. – сумата от 300,00 лв. чрез
„Изипей“ АД и на 31.07.2018 г. – сумата от 230,00 лв. чрез „Изипей“ АД. С посочените по – Г.е преводи
чрез пощенски запис и чрез системата за парични преводи и платежни услуги
„Изипей“ АД подсъдимият А.Г. заплатил сумата от 2175,00 лв., която покривала
задължението му за издръжки за *** му Д.Г. и Г.Г. за периода от м. януари 2017
г. до м. октомври 2017 г. включително. За периода от м. ноември 2017 г. до м.
септември 2018 г. включително, предвид размера на присъдената ежемесечна
издръжка в размер на 115,00 лв. за всяко от *** Д.Г. и Г.Г., подсъдимият А.Г.
трябвало да заплати паричната сума в общ размер на 2530,00 лева, която е равна
на единадесет вноски. По този начин той щял да изплати в пълен размер дължимата
месечна издръжка за *** си Д.А.Г. и Г.А.Г. за посочения времеви период. Той
обаче не направил това.
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът
приема за установена от
самопризнанията на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и въз основа на събраните и проверени
по делото гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелката Р.В.К. (лист 49, лист 108, лист
119, лист 121 от досъдебното производство); от писмените доказателства – заверен препис от Решение №
210/17.01.2017 г. по гр. дело № 16668/2016 г. на Районен съд – Пловдив (лист
24-25 от досъдебното производство); писмо с изх. № 13-00-218/20.02.2018 г. от
и.д. директор на ТД на НАП – Пловдив (лист 27 от досъдебното производство);
писмо с УРИ 333000-1279/01.03.2018 г. от директор на ТП-Пловдив при НОИ (лист 32
от досъдебното производство); писмо с УРИ 333000-1360/07.03.2018 г., ведно с
приложения (лист 34-36 от досъдебното производство); писмо с УРИ
333000-1591/16.03.2018 г. от директор ДБТ-Пловдив (лист 38 от досъдебното
производство); удостоверение за раждане на Д.А.Г. (лист 50 от досъдебното
производство); удостоверение за раждане на Г.А. Г. (лист 51 от досъдебното
производство); покана–потвърдително за паричен превод за сумата от 230 лева от
16.01.2018 г., покана–потвърдително за паричен превод за сумата от 50 лева от
16.01.2018 г., покана–потвърдително за паричен превод за сумата от 50 лева от
24.01.2018 г. и покана–потвърдително за паричен превод за сумата от 50 лева от
01.02.2018 г. – всички на лист 52 от досъдебното производство); системен бон от
„Български пощи“ ЕАД, с подател подсъдимия Г. и получател Р.В.К., находящи се
на лист 64 и 65 от досъдебното производство; разписка № 01000698440169 от
15.02.2018 г. (лист 66 от досъдебното производство); разписка № 01000698436393
от 15.02.2018 г. (лист 67 от досъдебното производство); разписка №
01000708011609 от 08.03.2018 г. (лист 68 от досъдебното производство); разписка
№ 01000713133063 от 19.03.2018 г. (лист 69 от досъдебното производство);
разписка № 01000716406847 от 27.03.2018 г. (лист 70 от досъдебното производство);
разписка № 01000717871512 от 30.03.2018 г. (лист 71 от досъдебното
производство); разписка № 01000730939339 от 30.04.2018 г. (лист 72 от
досъдебното производство); разписка № 01000734779416 от 09.05.2018 г. (лист 73
от досъдебното производство); характеристична справка (лист 89 от досъдебното
производство); служебна бележка с изх. № **********/11.07.2018 г. (лист 120 от
досъдебното производство); разписка № 01000743832874 от 30.05.2018 г. (лист 126
от досъдебното производство); разписка № 01000755591559 от 27.06.2018 г. (лист
127 от досъдебното производство); разписка № 01000769754732 от 31.07.2018 г.
(лист 128 от досъдебното производство); изпълнителен лист № 13361 от 01.12.2017
г. (лист 62 от делото); справка за съдимост за подсъдимия А.Г.Г. (лист 71 от
делото).
В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и
призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за противното от чл. 305,
ал. 3 от НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
От правна
страна:
При така установените факти съдът намира, че
подсъдимият А.Г.Г. е осъществил от обективна и от субективна страна
престъплението по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за което му
е повдигнато обвинение.
От обективна
страна в периода от месец ноември 2017 г. до месец септември 2018 г.
включително, в гр. Перущица, обл. Пловдив, при условията на повторност –
извършил е престъплението, след като е осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление и след като е бил осъден с решение № 210/17.01.2017 год. по
гр. дело № 16668/2016 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ІV брачен състав,
влязло в законна сила на 17.01.2017 год., да издържа свои низходящи, а именно
*** си – Д.А.Г., ЕГН: ********** и Г.А.Г., ЕГН: **********, подсъдимият А.Г.Г.
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски – 11
/единадесет/ месечни вноски в размер на 115,00 лв. за детето си Д.А.Г., ЕГН:
**********, на обща стойност 1265,00 лв. и 11 /единадесет/ месечни вноски в
размер на 115,00 лв. за детето си Г.А.Г., ЕГН: **********, на обща стойност
1265,00 лв., всички издръжки на обща стойност 2530,00 лв.
Налице са съставомерните признаци от обективна страна
на престъплението по чл. 183 НК. Подсъдимият Г. е бил осъден с влязъл в сила
съдебен акт – решение № 210/17.01.2017 год. по гр. дело № 16668/2016 год. по
описа на Районен съд – Пловдив, ІV брачен състав, да издържа на свои низходящи
– дъщеря си Д.А.Г., ЕГН: ********** и сина си Г.А.Г., ЕГН: **********.
Решението е влязло в сила на 17.01.2017 г. След този момент подсъдимият не е
изпълнил задължението си за заплащане на издръжка в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 11 /единадесет/ месечни вноски в размер на 115,00 лв.
за детето си Д.А.Г., ЕГН: **********, на обща стойност 1265,00 лв. и 11
/единадесет/ месечни вноски в размер на 115,00 лв. за детето си Г.А.Г., ЕГН:
**********, на обща стойност 1265,00 лв., всички издръжки на обща стойност
2530,00 лв.
Съдът намира, че правилно е определено от обективна
страна и мястото на извършване на престъплението. Според правилата на
гражданското право, ако не е уговорено друго местоизпълнение между страните,
паричните задължения са носими, а не търсими, т.е. тяхното принципно
местоизпълнение е по местоживеене на кредитора. По делото се установи, че
низходящите на подсъдимия Д. и Г.А. Г. са живеели заедно с майка си Р.К. ***, където и
престъплението е било извършено. Същото е формално и с факта на осъществяване
на изпълнителното си деяние е било довършено от обективна страна, без
необходимост от настъпване на други вредоносни последици.
Съгласно чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Според трайната
съдебна практика плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на *** се
дължи безусловно от родителите. В тази връзка преценката за финансовата
възможност на подсъдимия да изплаща издръжката вече е съобразена от гражданския
съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка. Така Решение № 188 от
04.07.2011 г. по нак. д. № 1157/2011 г. на Върховния касационен съд.
По делото не се установи и подсъдимият да се е намирал
в обективна невъзможност да изпълни паричното си задължение през инкриминирания
период. От постъпилата справка от Дирекция „Бюро по труда“ – Пловдив (лист 38
от досъдебното производство) се изясни, че през този период подсъдимият Г. не е
предприел действия за регистрация в бюрото по труда. Макар сама по себе си тя
да не осигурява гаранция за сигурното намиране на работа, то при наличие на
законови възможности за търсене и намиране на работа или за намаляване на
дължимата издръжка, не може да се приеме, че наличието на материални
затруднения изключва наказателната отговорност. Подсъдимият е бил в
работоспособна възраст, няма и данни да страда от здравословни проблеми, които
да възпрепятстват възможността му да полага труд, срещу което да си набавя
парични средства. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че не е
съществувала обективна пречка, препятстваща възможността за изпълнение на
задължението за заплащане на дължимата издръжка. В този смисъл неизпълнението
на задължението се явява „съзнателно“ по смисъла на закона.
По делото се установява от обективна страна
подсъдимият да е извършил няколко на брой плащанията на различи суми до майката
на *** си – частния обвинител Р.К., за които е посочил като правно основание
заплащането на издръжка. Тези плащания обаче не покриват задължението му
изцяло, поради което се ценят като частични плащания и представляват смекчаващо
отговорността обстоятелство. Съгласно трайната съдебна практика постъпилите частични
и несвоевременни плащания служат за погасяване на най-обременителните
задължения на подсъдимия - тези, които при неизпълнение, влекат след себе си
наказателна отговорност. Дори и при това съобразяване, последното плащане е от
месец юли 2018 г., а инкриминираният период е до месец септември 2018 г.,
следователно за месеците август и септември 2018 г. въобще няма постъпили и
частични плащания. Постъпилите плащания от преди това пък не покриват
задължението изцяло, нито изключват съставомерния признак неплащане на две или
повече месечни вноски.
От субективна
страна престъплението е извършено виновно и при форма на вината пряк
умисъл. Подсъдимият е формирал съзнание относно проявлението в обективната
действителност на всички елементи от състава на престъплението, съзнавал е и
общественоопасния характер на бездействието си - незаплащането на издръжка на
двете си деца, но въпреки това е извършил процесното деяние. Подсъдимият е бил
уведомен за осъждането си по гр. дело № 16668/2016 г. на Районен съд – Пловдив
и за възникналото му от него парично задължение да заплаща издръжка на двете си
деца Д. и Г. А.Г., включително за размера на паричното си задължение за всяко
дете и за реда за неговото изпълнение. Съзнавал е и че неизпълненото му
задължение за издръжка е надвишавало две месечни вноски и е обхващало
инкриминирания период.
Престъплението е извършено от подсъдимия Г. при
условията на повторност и правилно е подведено под квалифицирания състав на ал.
4 на чл. 183 от НК. Това е така, тъй като подсъдимият Г. е извършил
престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, а именно с присъда
№ 401/23.11.2012 г. по НОХД № 4687/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с
която подсъдимият Г. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК. Тази присъда е влязла в сила на 15.02.2013 г. и с нея на
подсъдимия било наложено наказание „пробация“ в размер на една година и шест
месеца, което той изтърпял на 07.09.2014 г. Следователно към момента на извършване
на инкриминираното деяние не са били изтекли пет години от изтърпяване на
наказанието на подсъдимия Г. по предходната му присъда за друго такова
престъпление. Същевременно в Особената част на НК – с разпоредбата на чл. 183,
ал. 4 НК, е предвидено наказание за извършено повторно престъпление по чл. 183,
ал. 1 НК. Настъпилата реабилитация по право съгласно чл. 86, ал. 1, т. 2 НК за
осъждането на подсъдимия Г. по НОХД № 4687/2012 г. по описа на Районен съд –
Пловдив не изключва приложението на квалифицирания състав по чл. 183, ал. 4 вр.
ал. 1 НК и приложението на правилата за повторността. Това е така, защото
съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1, изр. 2 от НК реабилитацията в рамките
на петгодишния срок, считано от изтърпяване на наказанието по предишните присъди,
не изключва приложението на правилата по чл. 28 НК. Следователно престъплението
е извършено при условията на повторност.
По тези съображения настоящият съдебен състав намери,
че подсъдимият А.Г.Г. е осъществил от обективна и от субективна страна състава
на престъплението по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за което
му е повдигнато обвинение, поради което и съдът го призна за виновен с
присъдата си.
По
наказанието:
За престъплението по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл.
28, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до две години или
пробация, както и обществено порицание.
Съдът, след като съобрази, че престъплението е
засегнало правната сфера на два субекта – правоимщаите кредитори по вземането
за издръжка Д. и Г. А.Г., продължителния период на неплащане на издръжката от
страна на подсъдимия, включващ 11 месечни вноски по отношение и на двете деца,
както и изразеното от подсъдимия и от неговия защитник желание наложеното
наказание да бъде по вид „лишаване от свобода“, което да позволи на подсъдимия
да продължи да работи, като работата му е свързана с продължително отсъствие
извън страната, и по този начин да реализира доходи, с които да изпълнява за в
бъдеще задължението си за издръжка на двете си деца, то намира, че на подсъдимия
Г. измежду двете алтернативно предвидени основни наказания следва да бъде
наложено наказанието „лишаване от свобода“, което е по-подходящо и за постигане
на целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 от НК.
Съдът отчита като смекчаващи по делото обстоятелства
постъпилите частични плащания, които обаче не са достатъчни да погасят
паричното задължение в неговата цялост и да изключат съставомерността на
деянието. Смекчаващо обстоятелство представляват и добрите характеристични
данни на подсъдимия, който е лице с *** образование, работещ и неосъждан.
Установява се по делото и че подсъдимият полага грижи за отглеждането на деца
си, спазва определения режим на лични отношения, участва във възпитаването и
отглеждането им. Като отегчаващо обстоятелство се отчита продължителният период
на неплащане на издръжката.
Имайки това предвид, настоящият състав намира, че за
извършеното от подсъдимия Г. престъпление следва наказанието да бъде наложено
при превес на смекчаващите обстоятелства и да бъде индивидуализирано в размер
на 6 (шест) месеца „лишаването от свобода“, който срок ще е достатъчен за
постигане на целите на наказанието по НК. Предвид протеклото производство по
реда на чл. 373, ал. 2 от НПК и съгласно правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК
съдът намали така определено наказание с една трета, като наложи на подсъдимия
с присъдата си наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца,
както и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“.
Настоящият съдебен състав намира, че за постигане
целите на наказанието не се налага подсъдимият да изтърпи наложеното му
наказание, към момента на извършване на деянието той не е бил осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а наложеното му в
настоящото производство наказание „лишаване от свобода“ е в размер на четири
месеца, т.е. до 3 години, поради което са налице предпоставките на чл. 66, ал.
1 от НК и съдът отложи изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ в
размер на 4 (четири) месеца с изпитателен срок от 3 (три) години.
На основание чл. 52 от НК наказанието обществено
порицание на подсъдимия А.Г.Г. следва да се изпълни чрез обявяване на присъдата
в кметството по местоживеенето му – ***********.
По делото не са приобщени веществени доказателства и
не са направени разноски.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Н.Н.