Определение по дело №492/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 5795
Дата: 12 декември 2015 г.
Съдия: Красимир Аршинков
Дело: 20151200600492
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 декември 2015 г.

Съдържание на акта

Решение

Номер

69

Година

28.12.2009 г.

Град

Смолян

Окръжен съд - Смолян

На

12.02

Година

2009

В публично заседание в следния състав:

Председател:

МЕДЕНКА НЕДКОВА

Секретар:

СЛАВКА САВОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Меденка Недкова

дело

номер

20095400100031

по описа за

2009

година

Производството е по чл.49 ЗЗД.

ИЩЦИТЕ Р. Н. Т.,ЕГН* от Г.Ч.,У.”.№13,В. Н. П.,ЕГН* от Г.Ч.,У.”.№13 и Н. В. Г.,ЕГН* от Г.Ч.,У.”. Д.№13,твърдят в исковата молба,че с решение№А1375/11.ІХ.1998год. на ОС”ЗГ”Г.Ч.,в качеството на законни наследници на Н. Г. Г.,им е възстановен наследствен земеделски имот,попадащ с строителните граници на Г.Ч.-поземлен имот№..... с площ 2 037кв.м.,попадащ в УПИ-У.,в кв.2 по плана на Г.Ч. и в кръстовище на магистрала-нереализирана,при граници на имота:терен на СПТУ,река Ч. и улица.Въз основа на това решение,ищците се снабдили с нотариален акт за собственост№78томІІІн.д.№556/21.ІХ.1999год.С молба вх.№94-Р-22/21.ІV.1999год. ищците поискали от ответника ОбщинаГ.Ч. разрешение за изграждане на инвестиционен обект “газстанция за автомобили и пълнене на бутилки и резервоари с пропан-бутан” в процесния имот.С писмо изх.№94-Р-22/20.V.1999год. ОбщинаГ.Ч. отказва да издаде разрешение за строеж на такъв инвестиционен обект,тъй като процесния имот попада в бъдещото трасе на градската пътна комуникация на Г.Ч. и ще бъде отчужден.Тъй като отчуждаване на имота не последвало,ищците ползували имота като градина,засаждана с картофи,фасул,моркови и цвекло.В началото на месец август 2003год. били уведомени от ОбщинаГ.Ч. да извадят насажденията,защото имота щял да бъде отчужден за прокарване на обходен път на Г.Ч. и през него щели да преминат комуникационни съоражения.Въпреки,че не им била връчена заповед за отчуждаване,ищците извадили засадените картофи и фасул,а имота им бил разкопан,тъй като в него се поставили тръби за пречиствателна станция.Едва на 18.ІХ.2003год. Общински съветГ.Ч. приел решение№47 за откриване на процедура по отчуждаване на имота,през който е определено да премине трасето на обходния път на Г.Ч..Но обезщетение за отчуждения имот не е платено и досега.Ето защо ищците молят Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което да осъди ОбщинаГ.Ч. да им заплати обезщетение в размер на 9 000лв. за причинените им имуществени вреди от нереализиран инвестиционен проект “газстанция за автомобили и пълнене на бутилки и резервоари с пропан-бутан”,за принудителното изваждане на земеделската продукция и за разкопаването на имота.С молбавх.№1503/3.ХІ.2006год. ищците уточняват,че претендират обезщетение за причинените им имуществени вреди от нереализиране на инвестиционния проект,в размер на 5 000лв.,нанесени в периода 20.V.1999год. до 24.І.2006год.,обезщетение за причинените им имуществени вреди от принудително изваждане на земеделската продукция през периода месец август-септември 2003год. в размер на 1 000лв. и обезщетение в размер на 3 000лв. за причинените им имуществени вреди от извършените изкопни работи в имота през периода месец септември 2003год. до 31.ХІІ.2004год.С протоколно определение от 2.Х.2008год. по Г.д.№16/2008год. Чепеларският районен съд е допуснал увеличение на цената на първия иск по чл.49 ЗЗД-обезщетение за причинените имуществени вреди от нереализиран инвестиционен проект,като е приел,че цената на иска е 37 465лв.Ищците чрез пълномощникът им А.С.М. поддържат така предявените искове и пред Смолянски окръжен съд,като претендират за присъждане на съдебните разноски по водене на делото в размер на 1 519.30лв.

ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНАГ.Ч.,представлявана от кметът Г. П.,чрез пълномощникът А.Б.К.,оспорва изцяло предявения иск,като моли Смолянският окръжен съд да го отхвърли като недопустим и неоснователен.Твърди,че първият иск-за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,представляващи пропуснати ползи от нереализиран инвестиционен проект за периода 20.V.1999год. до 24.І.2006год. е погасен по давност.Ищците са подали молба до ОбщинаГ.Ч. за разрешение за строителство на газстанция на 21.ІV.1999год.С писмо от 20.V.1999год. ОбщинаГ.Ч. им отказва разрешение,тъй като имота подлежи на отчуждаване за прокарване на обходен път на Г.Ч.-мероприятие,предвидено в плана на Г.Ч..А исковата молба е подадена в съда едва на 30.І.2006год.Т.е. от отказът на ОбщинаГ.Ч. до подаване на исковата молба в съда е изтекла петгодишната давност,ето защо този иск е погасен по давност.Той е и неоснователен иск,тъй като инвестиционният проект не е можел да се реализира,така,както е предложен от ищците.Останалите два иска са също неоснователни и недоказани.В исковата молба не е конкретизирано каква част от имота е засята с картофи,каква с фасул и други култури.Ето защо и не може да се установи точно каква земеделска продукция е извадена от имота.А изкопните работи за изграждане на пречиствателна станция са засегнали само малка част от процесния имот-в края му до реката.Освен това имотът на ищците е неизползваем по обективни причини-наводнението през лятото на 2005год.,което е причинило много щети в Г.Ч..След това наводнение ищците не са почистили имота си.Ето защо ответникът моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.Претендира за съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция.

Смолянският окръжен съд като взе впредвид изложеното в исковата молба от ищците и техният пълномощник А.С.М.,становището на ответника ОбщинаГ.Ч. и нейният пълномощник А.Б.Къдрински,обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на СТЕ и САТЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.188 ГПК/отм./,направи следните фактически и правни изводи:

Безспорно се установява от удостоверение за наследници№22/17.І.2006год.,издадено от ОбщинаГ.Ч.,че законните наследници на Н. Г. Г.,починал на 2.І.1999год. са Р. Н. Т.,В. Н. П.-негови дъщери и Н. В. Г.-негов внук.Безспорно е,че с решение№А1375/11.ІХ.1998год. на ПКГ.Ч. на Н. Г. е възстановено правото на собственост върху земеделски имот,който попада с строителните граници на Г.Ч.,с пл.№..... и площ 2 037кв.м.С нотариален акт№78томІІІн.д.№556/21.ІХ.1999год. Р. Н. Т.,В. Н. Л. и Н. В. Г. са признати за собственици на имот пл.№..... с площ 2 037кв.м.,попадащ в парцелІ-училище,в кв.2 по плана на Г.Ч. и кръстовище на магистралата-нереализирана,при граници на имота:терен на СПТУ,река Ч. и улица.От удостоверение№11/17.І.2006год. за идентичност на лица с различни имена се установява,че В. Н. Л. и В. Н. П. са имената на едно и също лице.

С молба вх.№94-Р-22/21.ІV.1999год. Р. Т.,В. П. и Н. Г. са поискали от ОбщинаГ.Ч. разрешение за изграждане на инвестиционен обект-газстанция за автомобили и пълнене на бутилки и резервоари с пропан-бутан,към която е приложена обяснителна заповед със скица и техническата част за газстанцията.

С писмо изх.№94-Р-22/20.V.1999год. кметът на ОбщинаГ.Ч. уведомява молителите,че на заседанието на АГК при ОбщинаГ.Ч. на 5.V.1999год. е разгледана молбата им за изграждане на инвестиционен обект,но не разрешава проектиране на газстанция в процесния имот,тъй като имотът попада в улична регулация-пътно съоражение от бъдещото трасе на градската пътна комуникация на Г.Ч..Това писмо на кметът на ОбщинаГ.Ч.,което има характер на индивидуален административен акт не е обжалвано по реда на ЗАП,поради което е влязло в сила.

С решение№407,взето по Протокол№45 от заседание на Общински съветГ.Ч.,проведено на 18.ІХ.2003год. е открита процедура по отчуждаване на имоти-частна собственост,през които е определено преминаването на обект-обходен път Г.Ч..На основание чл.26 ЗОбС кмета на ОбщинаГ.Ч. е упълномощен за провеждане на преговори със собствениците на имотите за равностойно парично обезщетение.

С решение№314/16.VІ.2005год. Общински съветГ.Ч. е възложил изготвяне на оценка от лицензиран оценител на имотпл.№.....,попадащ в УПИ І-училище,в кв.2 по плана на Г.Ч..С решение№359/27.Х.2005год. Общински съветГ.Ч. възлага на двама лицензирани оценители изготвянето на оценки за имоти и вещни права върху тях.Бившият кмет на ОбщинаГ.Ч. Т.Б. е внесал докладна запискавх.№08-00-108/18.Х.2005год. в Общински съветГ.Ч.,с която предлага да се приеме решение,с което да се открие производство по отчуждаване на имот пл.№.....,в кв.2 по плана на Г.Ч. с площ 2 037кв.м.,като на наследниците на Н. Г. се изплати обезщетение в размер на 60 000лв.Решение на Общински съвет Г.Ч. за отчуждаване на процесния имот и изплащане на обезщетение за него и досега не е прието.

Вещото лице по назначената СТЕ инж.М. В. в заключението си твърди,че по ПУП на Г.Ч. имот пл.№.... попада в кръстовище на обходен път ІІ-86 и в УПИ І-училище.Частично изменение на ПУП на Г.Ч. няма.Трасето на предвидения с плана път не е реализирано.В имота е извършено строителство на част от главния събирателен канал на колектора за битови и дъждовни води.Дължината на тръбопровода,преминаващ през имота е 53м.За обекта има одобрен проект от 5.ІV.2001год. и строително разрешение№26/2.V.2001год.Няма учредено право на строеж върху имота.

Вещото лице по назначената нова СТЕ инж.Р. Г. в първоначалното си заключение твърди,че в процесния имот са извършени строително-монтажни работи през 1994год. за изграждане на събирателен канал І-колектор за битови и дъждовни води,когато ищците не са били собственици на процесния имот.За последно през 2002год. имота е бил използуван като земеделска земя.Счита,че имотът не би могал да се застрои с газстанция,с оглед реализирания събирателен канал.Той би могал да се ползува само като земеделски имот,до отчуждаването му за обект-обходен път на Г.Ч..В допълнителното заключение вещото лице твърди,че регулационният план на Г.Ч. от 1978год. е одобрен със заповед№17/7.ІІІ.1978год.По него е предвидено изграждане на обект-обходен път през Г.Ч. ІІ-86 П-С.Имот пл.№... е нанесен по плана на Г.Ч. съгласно заповед№114/15.VІ.1999год. на кмета на ОбщинаГ.Ч.,с попълване на кадастралната основа.Имот пл.№..... попада в УПИ І-училище,в кв.2 и пътно трасе с кръстовище на пътна комуникация ІІ-86 обходен път през Г.Ч..Частично изменение на ПУП няма и по отношение на обходния път плана е в сила.Обходният път през Г.Ч. в частта на процесния имот не е реализиран.Издадено е разрешение за строеж№26/2.VІ.2001год. за обект-път ІІ-86-обходен път на Г.Ч.,корекция на река Чепеларска и колектор за битови и дъждовни води,на база одобрени на 5.ІV.2001год. проекти от гл.архитект на ОбщинаГ.Ч..Съгласно одобрения работен проект в имот пл.№..... е извършено строителство на част от колектор за битови и дъждовни води-главен събирателен канал І-подземно съоражение,тръбопровод.Строителството на колектора е извършено през 2004год.Договорът за строителство с фирмата изпълнител е сключен през месец декември 2003год.Строителството е извършено след издаване на разрешение за строеж.Извършеното строителство представлява линеен обект,преминаващ през имота в югоизточната част.Общата дължина на трасето на колектора,преминаващо през имот пл.№..... е 54м.Колекторът огражда площ около 540кв.м.В момента имота е запустял,необработваем и заливан от реката при наводнения.Като подземно съоражение след приключване на строителството колекторът е засипан.След допълнително подравняване на терена,имота може да се ползува като земеделски,за цели за които е използуван преди строителството.В имота е възможно да се изгради газстанция,но при резервоар с единичен обем до 10м3 и след обстойно проучване и изготвяне на проектна разработка,отчитайки нормативните уредби.Възможно е изграждане на газстанция с надземни резервоари с единичен обем най-много 10м3.Такава газстанция може да се изгради за 3-4месеца.За периода 20.V.1999год. до 24.І.2006год. от такъв тип газстанция би се продал 75 000л пропан-бутан на стойност 40 960лв.В последното заключение вещото лице твърди,че за възстановяване на процесния имот пл.№...,попадащ в УПИ І-училище,в кв.2 по ПУП на Г.Ч.,във вида му преди извършване на строителни работи за изграждане на подземен колектор,следва да се извършат СМР,посочени в таблица към заключението,на обща стойност 3 377.50лв. с ДДС,по цени към 31.ХІІ.2004год.

Вещото лице по назначената СТЕ инж.М. Г. в заключението си твърди,че процесният имот пл.№.... по одобрения кадастрален план,за който ищците имат н.а.№78/1999год.,попада в урбанизираната територия на града и по регулация попада в УПИ І-училище,в кв.2 и кръстовище на нереализирано трасе на обходен път Г.Ч..Проектиран е обект-обходен път през Г.Ч. ІІ-86/П-С/.В имота ОбщинаГ.Ч. е извършила строителство на колектор на битови и дъждовни води-главен събирателен канал І,представляващ подземно съоражение с бетонов кожух.Извършени са изкопни,бетонови и др. СМР.В момента имота е запустял и се използува за складиране на стари машини и строителни материали,като бетонови тръби,купчини изкопана земна маса,скална маса и др.Строителната фирма,която е осъществила строителството на колектора е била длъжна,след завършване на строежа да възстанови имота в предишния му вид.Общината като инвеститор на обекта е била длъжна да плати за възстановяване на имота и да контролира изпълнението на възстановяването му.Счита,че представеният от ищците инвестиционен проект не може да се реализира,без да бъдат извършени корекции.Може да се построи само временна газстанция/съгласно изискванията на чл.49ал.1 ЗУТ/,с 10м3 резервоар,при спазване на противопожарните норми и най-вече-съгласие от ОбщинаГ.Ч. за времето до 2010год.,когато проекта за пътя ще бъде готов.Счита,че вреди на имота са нанесени най-вече от това,че той от селскостопански имот е превърнат в склад за строителни отпадъци,при неразрешено каквото и да било строителство и спряна процедура по отчуждаването му,тъй като ОбщинаГ.Ч. не знае дали ще има средства за реализиране на проекта за обходен път.За да се реализира проекта на ищците,следва ОбщинаГ.Ч. да се откаже от проекта за обходен път и да се извърши промяна на ПУП.

Вещото лице по назначената САТЕ Н.К. в заключението си твърди,че пропуснатите ползи от нереализирана селскостопанска продукция за 2004год. са в размер на 1 520.50лв.,от които-от картофи-739.50лв.,от фасул-741лв. и 40лв. от моркови и цвекло.А пропуснатите ползи от нереализирана селскостопанска продукция за 2003год. са в размер на 1 802лв.,от които:от картофи-975лв.,от фасул-787лв. и 40лв. от моркови и цвекло.Счита,че себестойността на материалите за засаждане на зеленчуците е 400лв. за 1дка при среден добив 2 500кг/дка,0.16лв. за 1кг продукция.Себестойността на труда за 1дка е 250лв. при среден добив 2 500кг/дка,0.10лв. за 1кг продукция.При условие,че картофите са извадени през месец август-преди изтичане на вегетационния период,добивът ще бъде много по-нисък от средния,а самите картофи ще са недобре узрели и негодни за по-дълго съхранение и консумация.Те могат да се ползуват за фураж,ако не са много зелени.

Съдът възприема заключенията на СТЕ и САТЕ изцяло,като компетентно и обективно извършени и неоспорени от страните по настоящето дело.

По делото са разпитани свидетелите Г. Х. А. и М. В. З. Те твърдят,че процесния имот се намира в Г.Ч. до СПТУ”Н. Вапцаров” и е с площ около 2дка.Собствениците го засаждали с картофи и фасУ.Свидетелят А. дори е орал нивата.За последно тя била засадена през пролетта на 2003год.Към края на месец юли ищците,които са собственици на имота,извикали свидетелите на помощ,за да извадят картофите,тъй като от Общината им съобщили,че в имота ще се извърши строителство.Извадените картофи били зелени и ставали само за фураж на животните.Като количество извадените картофи били малко,тъй като били необходими още 2месеца за да узреят.Обикновено картофите в Г.Ч. се вадят в края на месец септември-началото на месец октомври.Сега имотът е пустеещ.Ищците имали добър добив от картофи,защото сеели елитни семена и мястото се поливало от реката.

Ответникът оспорва изцяло твърденията на ищеца,като представя писмоизх.№26-00-690/13.V.2009год. на кмета на ОбщинаГ.Ч. до “Виа план”ЕООДГ.София и месечен доклад на “Виа план”ЕООДГ.София вх.№26-00-751/4.VІ.2009год. относно парцелирането на трасето за обходен път на Г.Ч..От тях се установява,че процедура по отчуждаване на процесния имот пл.№..... още не е извършена,но е предвидено да се извърши,тъй като е започнало проектиране и финансиране на обходен път Г.Ч..В момента се изготвя парцеларен план на Г.Ч.,въз основа на който ще се извърши отчуждаването на имота и обезщетяването на собствениците му.

При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:

Предявени са три обективно съединени иска с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ответника ОбщинаГ.Ч.-първият иск е с цена 37 465лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди,представляващи пропуснали ползи от нереализиран инвестиционен проект-газстанция за автомобили и пълнене на бутилки и резервоари с пропан-бутан,за периода 20.V.1999год. до 24.І.2006год.,вторият иск е с цена 1 000лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди,причинени от преждевременно изваждане на селскостопанска продукция,за периода месец август-септември 2003год. и третия иск е с цена 3 000лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди,причинени в имота от изкопни работи през периода месец септември 2003год. до 31.ХІІ.2004год..Правното основание на предявеният иск се определя от обстоятелствата и фактите,изложени в исковата молба,и именно изхождайки от тях,съдът счита,че то е чл.49 ЗЗД,съгласно който този,който е възложил на друго лице извършването на някаква работа,отговаря за вредите,причинени от последното при или по повод изпълнението на тази работа.Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна,безвиновна отговорност.Отговорността на възложителя не е за лично,а за чуждо деяние.Следователно тя предполага едно лице да е причинило с личното си действие или бездействие вреда другиму и да отговаря за нея на основание чл.45 ЗЗД.Възложителят на работата не може да се освободи от нея,ако докаже,че няма вина по отношение на чуждото увреждащо деяние,нито че не е виновен при избора на изпълнителя на работата.Достатъчно при този състав е да се докаже,че лицето което пряко е причинило вреда,е виновно.В трайната съдебна практика и ППВС№7/1959год.,т.6 и т.7 се приема,че предприятието отговаря в качеството си на възложител на работа и ако не може да се установи кой конкретно от работниците и служителите му е нанесал щетата.Отговорността по чл.49 ЗЗД на лицата,които са възложили на друго лице извършването на някаква работа,е отговорност за чужди противоправни и виновни деяния.Режимът на отговорността на възложителя е основан на вината на изпълнителя в смисъл,че трябва да се установи виновното поведение на непосредствения причинител на вредите.Тя има обезпечителен характер и произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице.Субектът на отговорността по чл.49 ЗЗД не може да прави възражение,че няма вина за подбора на изпълнителя на работата.Отговорността възниква,когато работникът е причинил вредите в процеса на извършване на възложената му работа.Увреждащите действия следователно съставляват извършване на възложената работа.Според ППВС№9/1966год. отговорност по чл.49 ЗЗД има и когато действията не съставляват изпълнение на самата работа,но са пряко свързани с нея,защото законът допуска вредите да са причинени и по повод на работата.Отговорността на възложителя отпада само ако увреждането е резултат от лични отношения между причинителя на вредите и пострадалия.

Съдът счита,че основателни и доказани са исковете с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД за сумите 1 000лв.-обезщетение за имуществени вреди,причинени от преждевременно изваждане на земеделска просукция в процесния имот пл.№.....,през периода месец август-септември 2003год. и сумата 3 000лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди,причинени от извършване на изкопни работи в процесния имот пл.№.....,през периода месец септември 2003год. до 31.ХІІ.2004год. за изграждане на подземен колектор.Съображенията на съда са следните:

Безспорно се установява по делото,че ищците са собственици на имот пл.№.....,с площ 2 037кв.м.,попадащ в УПИ І-училище,в кв.2 по плана на Г.Ч. и кръстовище за магистрала-нереализирана,при граници на имота:терен на СПТУ»Н. Вапцаров»Г.Ч.,река Чепеларска и улица.Безспорно е,че този имот е възстановен на ищците,в качеството им на законни наследници на Н. Г. Г.,починал на 2.І.1999год.,с решение№А1375/11.ІХ.1998год. на ПКГ.Ч.,въз основа на което те са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост№78томІІІн.д.№556/21.ІХ.1999год.

От заключенията на вещите лица инж.Р.Г.,инж.М.В.и инж.М.Г. безспорно се установява,че регулационният план на Г.Ч. от 1978год. е приет със заповед№17/7.ІІІ.1978год.По регулационният план е предвидено изграждането на обект «обходен път през Г.Ч. ІІ-86 П.-С..Имот пл.№....попада в УПИ І-училище,в кв.2 по плана на Г.Ч. от 1978год. и в кръстовище на магистрала-нереализирана.Досега не е извършено частично изменение на регулационният план на Г.Ч. от 1978год.,ето защо по отношение на предвидения обходен път плана е в сила.От заключенията на вещите лица по СТЕ и представените разрешение за строеж№26/2.VІ.2001год.,издадено на база одобрен на 5.ІV.2001год. проект на гл. архитект на ОбщинаГ.Ч.,в процесния имот пл.№.... е изграден през периода месец септември 2003год. до края на 2004год. колектор за битови и дъждовни води-главен събирателен канал І-подземно съоражение,тръбопровод по скицата,приложена към заключенията.По повод изграждането на този колектор,длъжностно лице на ОбщинаГ.Ч. предупредило ищците през месец юли 2003год. да извадят земеделската продукция от имота.От събраните по делото гласни доказателства съдът установи,че процесния имот се е ползувал от ищците като нива,за засаждане на картофи и фасул.През месец август ищците били принудени да извадят земеделската продукция,за да се построи колектора.Вегетацията на картофите и фасула не била завършила,ето защо ищците извадили малко количество зелени картофи и неузрял фасул..Вещото лице по САТЕ Н. К. в допълнителното си заключение твърди,че пропуснатите ползи от имот пл.№.... с площ 2 037кв.м. от нереализирана селскостопанска продукция през 2003год. възлизат на 975лв. от картофи и 787лв. от фасул,или общо 1 762лв.Съдът счита за недоказано твърдението на ищците,че в имота са били засадени моркови и цвекло,тъй като и двамата свидетели единодушно сочат,че в имота били засадени картофи и фасул,които били преждевременно извадени.Като се приспаднат разходите за материали/оборска и минерална тор,семена,транспорт/ в размер на 400лв. и разходите за труд в размер на 250лв.,причинената на ищците имуществена вреда от преждевременно изваждане на земеделската продукция,е в размер на 1 112лв.Тъй като ищците са предявили иска само за сумата 1 000лв.,съдът ще следва да го уважи изцяло за тази сума.Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди,които са пряка и непосредственна причина от увреждането.В настоящия случая ОбщинаГ.Ч. следва да отговаря за причинените на ищците имуществени вреди-пропуснати ползи от нереализирана земеделска продукция,тъй като е възложил на строително дружество изграждане на колектор за битови и дъждовни води в имота на ищците,преди още той да е надлежно отчужден.Освен това строителното разрешение за изграждане на колектора и проекта му,са издадени през 2001год.,но ищците не са били своевременно уведомени да не засаждат нивата с картофи и фасул.Ето защо с ненавременното предупреждение за започващото строителство на колектор в имота,длъжностното лице на ОбщинаГ.Ч. е причинило посочените имуществени вреди,поради което и ОбщинаГ.Ч. следва да носи отговорност по чл.49 ЗЗД за неговите действия.

Основателен и доказан е и иска за сумата 3 000лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди,причинени от извършените изкопни работи в процесния имот,за изграждане на колектора.В заключението на вещото лице инж.Р.Г.е посочено,че за възстановяване на процесния имот като земеделски,е необходимо извършване на СМР на обща стойност 3 377.50лв. с ДДС по цени към 31.ХІІ.2004год./когато е извършено строителството на колектора/.Както сочи и вещото лице М.Г.,в имота са извършени изкопни работи,направа на бетонен кожух за колектора и пр.Понастоящем имотът е запустял и превърнат в площадка за стари машини и строителни материали,като бетонови тръби,купчини изкопана земна и скална маса и пр.Строителната фирма,която е изградила колектора е била длъжна да възстанови имота в предишния му вид/като земеделска нива/ и ОбщинаГ.Ч.,като инвеститор на съоражението,е била длъжна да плати за възстановяване на имота и да проконтролира това възстановяване.След като не е изпълнила това свое задължение,ОбщинаГ.Ч. дължи на ищците сумата 3 000лв.,като обезщетение за имуществените вреди,причинени от разкопаването на имота за прокарване на колектор,за да могат те да го възстановят в предишния му вид-като земеделска земя.Ищците не са поискали увеличение на размера на този иск,поради което съдът ще следва да го уважи за сумата 3 000лв.,за която е предявен иска.По делото безспорно е установено/от заключенията на всички вещи лица по СТЕ/,че инвеститор на колектора за битови и дъждовни води,който е изграден в имота на ищците,е ОбщинаГ.Ч..Тя е възложила на строителна фирма изграждането на колектора,но не е заплатила и проконтролирала извършването на СМР по възстановяване на имота като земеделски.Поради което ОбщинаГ.Ч. носи имуществена отговорност за тези вреди,в размер на 3 000лв.

Предявеният трети иск по чл.49 ЗЗД за сумата 37 465лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди,представляващи пропуснати ползи от нереализиран инвестиционен проект-изграждане на газстанция за автомобили и пълнене на бутилки и резервоари с пропан-бутан,е неоснователен и недоказан,по следните съображения:Задължителна предпоставка за отговорността по чл.49 ЗЗД е възлагането на определена работа.Това може да бъде трудов договор,договор за изработка или договор за поръчка.Договорът може да бъде възмезден или безвъзмезден.Необходимо е обаче да съществува някакво облигационно правоотношение между възложителя и изпълнителя на работата.Нещо повече-правоотношението може да бъде не само облигационно или трудово,но и административно или служебно.Правоотношението във връзка с възлагане на работа може да възникне от правна сделка,трудов договор,граждански договор,административен акт или съдебен акт.По делото ищецът не е ангажирал никакви доказателства пропуснатите ползи да се дължат за възлагането на определена работа от ОбщинаГ.Ч..Отговорност по чл.49 ЗЗД възниква само ако непосредствения извършител е причинил вреди в процеса на извършване на работа в чужд интерес.Или възложителят на работата отговаря за вината на изпълнителя,защото последния е действувал от негово име и е извършил негова дейност.Ето защо искът по чл.49 ЗЗД най-често се предявява съвместно с иска по чл.45 ЗЗД срещу прекия причинител на вредата.Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди,представляващи пропуснати ползи от нереализиране на инвестиционен проект за изграждане на газстанция за автомобили и пълнене на бутилки и резервоари с пропан-бутан за периода 20.V.1999год. до 24.І.2006год.Не се спори,че с молба вх.№94-Р-22/21.ІV.1999год. ищците са поискали от О. Г.Ч. да изградят в процесния имот газстанция за автомобили и пълнене на бутилки и резервоари с пропан-бутан.С писмо изх.№94-Р-22/20.V.1999год. кметът на ОбщинаГ.Ч. отказва да издаде разрешение на ищците за изграждане на такъв обект,тъй като през имота е предвидено да премине трасето на обходния път на Г.Ч. ІІ-86 П.-С..Този отказ на кмета на ОбщинаГ.Ч. е индивидуален административен акт,който не е обжалван от ищците пред съда по реда на ЗАП,поради което е влязал в законна сила.По реда на косвения съдебен контрол съдът може да се произнесе само за неговата валидност-т.а. дали е действителен или нищожен,но не и за неговата законосъобразност,след като той е влязал в сила.Съдът счита,че отказът на кмета на ОбщинаГ.Ч. е валиден-издаден е в кръга на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.Ищците и не твърдят,че този отказ е нищожен,а се позовават на нарушаване на материалноправната норма на чл.208 ЗУТ.Но гражданският съд не може да обсъжда законосъобразността на индивидуален административен акт,който е влязал в законна сила.

По делото безспорно се установи,че не е започнала и досега отчуждителна процедура на имот пл.№....Общински съветГ.Ч. е приел само решение№407/18.ІХ.2003год. за започване на отчуждителна процедура,но не е приел решение,че отчуждава процесния имот и определя сумата на паричното обезщетение на собствениците му.Поради което и всички действия,извършени от ОбщинаГ.Ч. в процесния имот са незаконни.Въпреки това,тя не може да носи отговорност по чл.49 ЗЗД за пропуснатите ползи от нереализирания инвестиционен проект на ищците,тъй като правилно и законосъобразно е отказала изграждане на такъв обект.Както сочат вещите лица инж.М.Г. и инж.Р.Г.,в процесния имот не може да се реализира газстанция по проекта на ищците,без да се извършат корекции.Съгласно чл.49 ЗУТ собствениците на поземлени имоти,за които с подробните устройствени планове е предвидено изграждане на обекти-публична собственост на Държавата и общините,имат право да изградят временни строежи,ако държавата или общините:откаже да изкупи имота при условията на чл.199ал.2 или в тримесечен срок не отговори на направеното предложение за продажба.Тези временни строежи могат да се разрешат при условие,че не се предвижда строителство или другите мероприятия да започнат през следващата една година.Безспорно е,че ищците не са поискали да изградят временна газстанция,а постоянна такава.А за да се изгради постоянна газстанция е следвало първо да поискат изменение на регулационния план на Г.Ч. от 1978год.,в частта му относно предвиждането за трасе на обходен път в техния имот,и след като изменението на плана влезе в сила,да поискат застрояване на имота с газстанция.Ищците не са предприели такива действия.Освен това,както сочат вещите лица,временната газстанция трябва да се съобрази с изградения в имота колектор за битови и дъждовни води,с изискванията за противопожарна безопасност и нормативните отстояния при поставяне на резервоара,който не може да бъде по-голям от 10м3.Ищците не са коригирали своя проект,съгласно тези технически изисквания и не са поискали да изградят временна газстанция до започване на строежа на обходния път.Поради което ОбщинаГ.Ч. не може да носи отговорност за тяхното бездействие.Тя може да носи отговорност само за това,че поради неотчуждаване на имота,последният не се е ползувал като земеделска земя,но не и за нереализиран инвестиционен проект.

Основателно е възражението на ответника,че предявения иск е погасен по давност,но само за периода 20.V.1999год. до 30.І.2001год,тъй като исковата молба е подадена в съда на 30.І.2006год.Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,за които законът не предвижда друг срок.Поради което искът за обезщетение на имуществени вреди-пропуснати ползи от нереализиран инвестиционен проект,за периода 20.V.1999год. до 30.І.2001год. е погасен по давност и ще следва да се отхвърли като неоснователен.Но и в останалата му част така предявеният иск е неоснователен и ще следва да се отхвърли,тъй като не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране на безвиновната имуществена отговорност на ОбщинаГ.Ч..

По гореизложените съображения съдът ще следва да отхвърли предявения иск за сумата 37 465лв.,като неоснователен и недоказан.

На основание чл.64ал.1 ГПК/отм./ ще следва да се осъди ответника да заплати на ищците съдебните разноски по водене на делото,съобразно уважената част от исковете,в размер на 146.56лв.

На основание чл.64ал.2 ГПК/отм./ ще следва да се осъдят ищците да заплатят солидарно на ответника съдебните разноски по водене на делото,съобразно отхвърлената част от исковете,в размер на 1 779.96лв.Съдебните разноски се присъждат на ответника,макар че пълномощникът му А.Б.К. не представи списък на разноските,тъй като производството по настоящето дело е по реда на ГПК/отм./,и не се прилагат новите разпоредби на ГПК.

На основание гореизложеното и чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ОБЩИНАГ.Ч. да заплати на Р. Н. Т.,ЕГН* от Г.Ч.,У.”.№13,В. Н. П.,ЕГН* от Г.Ч.,У.”.№13 и Н. В. Г.,ЕГН* от Г.Ч.,У.”. Д.№13 сумата 1000лв./хиляда лева/,представляваща обезщетение за имуществените вреди,представляващи пропуснати ползи от нереализирана земеделска продукция за периода месец август-септември 2003год.,сумата 3 000лв./три хиляди лева/,представляваща обезщетение за имуществените вреди,причинени от извършване на изкопни работи в имот пл.№...,кв.2 по плана на Г.Ч.,през периода месец септември 2003год. до 31.ХІІ.2004год. и 146.56лв./сто четиридесет и шест лева и петдесет и шест стотинки/ съдебни разноски по водене на делото,съобразно уважената част от исковете.

ОТХВЪРЛЯ предявеният Р. Н. Т.,ЕГН* от Г.Ч.,У.”.№13,В. Н. П.,ЕГН* от Г.Ч.,У.”.№13 и Н. В. Г.,ЕГН* от Г.Ч.,У.”. Д.№13 срещу ОБЩИНАГ.Ч. иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата 37 465лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди,представляващи пропуснати ползи от нереализиран инвестиционен проект-изграждане на газстанция за автомобили и пълнене на бутилки и резервоари с пропан-бутан,за периода 20.V.1999год. до 24.І.2006год.,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН!

ОСЪЖДА Р. Н. Т.,В. Н. П. и Н. В. Г. да заплатят солидарно на ОБЩИНАГ.Ч. съдебните разноски по водене на делото,съобразно отхвърлената част от исковете,в размер на 1 779.96лв./хиляда седемстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14дневен срок от съобщаването му на страните по делото пред ПАС!

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: