ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 459
гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501654 по описа за 2021 година
Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по постъпила частна жалба от адв.Е.Б., като
процесуален представител по ЗПП на П. П. Г., назначена с Определение №
2748/ 05.05.2021г. , постановено по гр.д.№ 5727/ 2021г по описа на ПРС – І
гр.с. против Разпореждане №9783/ 27.05.2021г. по гр.д.№ 5727/ 2021г. по
описа на Пловдивски районен съд – І гр.с., с което е върната подадената от
жалбоподателя искова молба по образуваното гражданско дело и прекратено
производството по делото. По изложени доводи в частната жалба се иска
отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по
чл.275, ал.1 ГПК срок , като процесуално допустима подлежи на разглеждане
по същество.
С депозираната искова молба от П. П. Г. против „Изола-Петров“
ЕООД – гр.Хисаря по изложени обстоятелства в нея е предявен иск по чл.213,
ал.2 КТ за присъждане на обезщетение за недопускане до работа в размер на
1
5000 лева , представляващи шест работни заплати с брутно трудово
възнаграждение 800 лева, ведно със законната лихва от 05.08.2020г. до 05./ не се
чете/.2021г.
С разпореждане № 6154/ 07.04.2021г. исковата молба е оставена
без движение за посочване на коя дата е узнал за съдържанието на
приложена към исковата молба заповед за прекратяване на ТПО, да се
изложат обстоятелства относно незаконосъобразността на издадената заповед,
доколкото връчването й на ищеца не я прави нищожна, да се изложи правен
интерес от предявяване на иска за заплащане на обезщетение за недопускане
до работа след като се твърди,че е издадена заповед за прекратяване на ТПО.
С молба от 20.04.2021г. ищецът е поискал предоставяне на правна
помощ, а с приложено допълнение към исковата молба във връзка с
указанията на съда е заявил обстоятелства , вкл. посочване на период на
претендирано обезщетение – 05.08.2020г. – 05.02.2021г. със законната лихва.
С последващо разпореждане № 8153/ 05.05.2021г. съдът е дал
допълнителни указания за изправяне нередовност на исковата молба:
посочване от ищеца твърди ли, че трудовото правоотношение между страните
е прекратено, ако твърди – да посочи оспорва ли извършеното с представената
заповед уволнение, ако го оспорва – да изложи обстоятелства във връзка с
това, да посочи претендира ли обезщетение за недопускане до работа,
доколкото същото е предпоставено от наличие на трудово правоотношение,
което не е прекратено, ако претендира обезщетение за недопускане до работа
– да посочи за какъв период и на каква стойност, да посочи претендира ли
обезщетение за забава – ако да, за какъв период и на каква стойност, да
формулира надлежен петитум досежно всички предявени искови претенции.
С молба от 25.05.2021г. на назначения по ЗПП процесуален
представител адв.Е.Б. са уточнени обстоятелствата и твърденията: ТПО не е
прекратено на основание издадената на 05.08.2020г. заповед на работодателя;
от страна на последния е налице неправомерно незаконно действие,
изразяващо се в недопускане на ищеца до работа на датата 07.08.2020г.,
поради което се претендира обезщетение по чл.213, ал.2 КТ с ангажиране
солидарната отговорност на работодателя и виновните длъжностни лица за
2
заплащане на брутното трудово възнаграждение за времето на незаконното
недопускане на работа от 07.08.2020г. до датата на действителното му
допускане на работа, установено по законовия ред, ведно с дължимата
законна лихва за забава върху всяко ликвидно и изискуемо БТВ.
С обжалваното Разпореждане № 9783/ 27.05.2021г. по
първоинстанционното дело е мотивирано, че нередовностите по исковата
молба не са били отстранени от ищеца в дадения от съда едноседмичен срок,
касателно конкретното посочване на размера на обезщетението по чл.213,
ал.2 КТ и периода му, поради което на основание чл.129, ал.3 ГПК исковата
молба е върната, а производството по делото прекратено.
С частната жалба жалбоподателят чрез проц.си представител
адв.Б. оспорва постановеното определение като неправилно с възражението,
че в настоящия случай от страна на ищеца са изпълнени в срок дадените от
съда указания за допуснатите нередовности на исковата молба и са
предприети действия, от които е налице нейната редовност, вкл. вземайки
предвид въведения от законодателя единен критерий за обезщетенията по КТ
– „брутното трудово възнаграждение“ предхождащо месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, както и това, че с
исковата молба и допълнителната молба от 24.05.2021г. са посочени
размерът на претендираното обезщетение, а окончателният размер е
определяем с уточняване на релевантния момент – датата на приключване на
устните състезания по делото. Прави се довод също за това, че доколкото
ищецът не притежава специални знания за определяне дължимия размер на
обезщетението по чл.213, ал.2 КТ, може да бъде поискана и ССЕ. Като период
е посочен – времето от 07.08.2020г. до датата на действителното допускане на
работа на ищеца. Прави се възражение от назначения процесуален
представител на ищеца също в насока на това, че по делото не е представено
копие от трудовото досие на работника, в каквато насока е направено
доказателствено искане.
Въззивният съд намира частната жалба за основателна.
Възприемат се за основателни доводите, свързани с това, че принципно
критериите и базата, въз основа на които се определя обезщетението за
недопускане до работа са определени в законовата норма на чл.213, ал.2, пр.ІІ
3
КТ. От процесуална гледна точка по делото са налице данни за уточнение
както на размера, така и на периода на претендираното обезщетение – от
страна на ищеца в ИМ и допълнението към нея, съотнесено към
конкретизирания вид на претендирано обезщетение, така и по уточнителната
молба на назначения по ЗПП процесуален представител на ищеца. На
уточнение подлежи кой от двата вида допустимо съобразно критериите на
чл.213, ал.2, пр.ІІ КТ уточнение на претендираното обезщетение се поддържа
от ищцовата страна, което не прави от своя страна обоснована констатацията
на районния съд, че конкретизация на тази искова претенция не е налице. В
настоящия случай е следвало да се мотивират чрез отграничаване
изпълнените от неизпълнените указания на съда, с оглед обосноваване
констатацията на съда, че исковата молба е останала нередовна и при
необходимост предоставяне на повторна възможност на ищеца относно
неизпълнената част от указанията, в настоящия случай относно поддържаният
начин на определяне на претендираното обезщетение. С оглед на това
постановеното връщане на исковата молба и прекратяване на производството
по делото с обжалваното разпореждане в тази насока се явява при
неизпълнение предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК, поради което следва да
бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във
връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 9783/ 27.05.2021г. по гр.д.№ 5727/
2021г. по описа на Пловдивски районен съд – І гр.с., с което е върната
подадената от П. П. Г., ЕГН: ********** чрез адв.Е.Б. искова молба и
прекратено производството по делото и
ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5