Решение по дело №3074/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2307
Дата: 7 април 2017 г. (в сила от 25 октомври 2018 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20161100103074
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2016 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град С., 07.04.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 3074 по описа на 2016 година , и за да се произнесе , взе предвид следното:

 

        Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Ищците И.С.К. и Л.И.С. излагат в исковата си молба, че с договор от 26.01.1994 г.  И.С.К. и съпругата му Е.А.К. са сключили с ответницата Ц.И.В. договор за издръжка и гледане, по силата на който на същата била прехвърлена собствеността  върху недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ апартамент № 108, находящ се в гр. С., район „******“, ж.к. „****** – ІІ част“, в жилищната сграда на бл. ***, вх. Д, ет.2, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения с площ от 79, 53 кв.м., заедно с избено помещение № 6 с площ от 2, 47 кв.м., заедно с прилежащите му 1,615 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавно място срещу задължението на Ц.В. да поеме гледането и издръжката на своите родители, като им осигури спокоен и нормален живот докато са живи. Изложени са твърдения, че описаният недвижим имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1383.2016.1.108, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1383.2016, с предназначение на обекта – жилище, апартамент. Твърди се, че към датата на разпоредителната сделка ответницата В. е в брачно отношение с Н.В.. Изложени са твърдения, че ищците са праводател респ. преживял съпруг и низходящ от първа степен на втория праводател по договора, починал на 29.01.2002 г. Изложени са твърдения, че договорът не е изпълняван от приобретателката по него. При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и искат от съда да постанови съдебно решение, по силата на което да развали сключения договор за прехвърляне на процесния недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка поради неизпълнение до размера на наследствената им квота – 4/6 идеални части за ищеца К. и 1/6 идеална част за ищеца С.. Претендират се сторените в производството разноски.

        Ответницата Ц.И.В. не заявява становище в срока по чл. 131 от ГПК. В депозирана писмена молба от 29.09.2016 г. /стр.9/ е отправила изявление, че не оспорва заявените искове.

Ответникът Н.И.В., редовно уведомен, оспорва исковете по съображения, заявени в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК от назначения му по ЗПрП особен представител – адв. М.Т.. В отговора са наведени твърдения за процесуална недопустимост на исковете респ. възражение за липса на процесуална легитимация у ищеца Л.С..

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Гърневска.

Възраженията на ответника В. се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Т. – назначен особен представител по ЗПрП.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните , съобразно разпоредбата на чл. 235 , ал. 2 и ал.3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От нотариален акт № 67, том VІ, дело 1094/94 година на І-ви нотариус при СНС към СРС, се установява, че на 26.01.1994 година в град С., И. С. К. и Е.А.К. са прехвърлили на своята дъщеря Ц.И.В. следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака им, придобит на името на първия прехвърлител и представляващ СИО: апартамент № 108, находящ се в гр. С., район „******“, ж.к. „****** – ІІ част“, в жилищната сграда на бл. ***, вх. Д, ет.2, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения с площ от 79, 53 кв.м., заедно с избено помещение № 6 с площ от 2, 47 кв.м., заедно с прилежащите му 1,615 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавно място срещу задължението на Ц.В. да поеме гледането и издръжката на своите родители, като им осигури спокоен и нормален живот докато са живи. Праводателите са запазили правото на ползване на имота, пожизнено и безвъзмездно.

По делото е представено удостоверение за наследници изх. № ГР0104/24.06.2015 г. на СО – район „******”, от което се установява, че Е.А.К. е починала на 28.01.2002 г. и е оставила за свои наследници по закон преживелия си съпруг И.С.К., дъщеря си Ц.И.В. и сина си Л.И.С..

В съдебно заседание от 20.03.2017 г. са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

При  така  установена фактическа  обстановка,  съдът  приема от  правна страна следното:

Безспорно по делото е, че И.К. и Е.К. са сключили договор за прехвърляне на  собствения им  недвижим имот, придобит в режим на СИО, срещу задължението на другата страна по договора – ответницата  Ц.И.В., да поеме гледането и издръжката им, осигурявайки им спокоен и нормален живот. Предвид на обстоятелството, че приобретателят е бил в брачни отношения по време на сключването на договора, съгласно чл.19 от СК- 1985 г. /отм./, правата и задълженията, поети от него, се отнасят и за съпруга му, конституиран като ответник по делото, с оглед качеството му на задължителен необходим другар / Решение № 674/06.03.1980 г. по гр.д. № 2776/1979 г. на ВС, ІІ ГО/. Настоящият съдебен състав приема, че сключеният договор е валиден, поради което собствеността на процесния недвижим имот е преминала върху приобретателите със сключването на този договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като длъжници по него се явяват ответниците Владимирови по делото.

Активно материалноправно легитимиран да предяви иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка е както прехвърлителят, така и неговите наследници, тъй като при смърт на кредитора договорът за издръжка и гледане се прекратява по отношение на него (Решение № 57/20.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 6541/2007 г., на II г.о.), наследниците на прехвърлителя, включително и преживелият съпруг, могат да осъществяват развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на наследените права /ТР № 30/17.06.81 г. на ОСГК на ВС; Решение № 11/25.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1510/2009 г., на IV г.о. и Решение № 70 от 02.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 41/2009 г., ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Ищците по делото са преживял съпруг и низходящ от първи ред по отношение на праводателката К., отделно от това искът от ищеца К. е предявен от него и в качеството му на праводател по договора и като такива притежават активна процесуална легитимация по иска с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД. Предвид което възражението за процесуална недопустимост респ. липса на активна материалноправна легитимация у ищеца С., заявено в писмения отговор на ответника Н.В. настоящият съдебен състав намира за неприемливо.

Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е алеаторен и поетото по него задължение предполага трайно поведение от страна на приобретателя и трайни грижи и отношения от негова страна спрямо прехвърлителя. Задълженията по този вид договори следва да се изпълняват точно по вид, обем и количество, те не търпят отлагане във времето и трябва да са изпълнявани цялостно и непрекъснато в този смисъл е и решение № 70 от 05.07.2011 Г. по гр. д. № 612/2010 г., ІІІ Г. О. на ВКС. За да се развали договор за прехвърляне на имот срещу бъдещи грижи и издръжка е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, доколкото всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение се приравнява по последици на пълно неизпълнение (Решение № 386/13.05.2003 г. на ВКС по гр.д. № 947/2002 г., II г.о.; Решение № 26/06.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5524/2007 г., II г.о.; Решение № 437/02.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5761/2007 г., II г.о.), а съгласно Решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г., IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение, тъй като целта на договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници. Поради това длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора и липсата на парични средства за изпълнение на задължението не го освобождава от отговорност каквито възражения е навел ответникът В. в писмения си отговор, поддържани и в хода на съдебното производство. Съгласно задължителната съдебна практика, установена с решение 20/22.07.2015 г. по гр.д. 1853/2014 г. на IV ГО на ВКС издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя/без оглед на възможностите му да се издържа сам от имуществото и доходите си/, както и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството му според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Следва да се държи сметка и на обстоятелството, че паричната престация по правило не може да замести уговорената натурална такава, поради което кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка.

На следващо място с оглед на обстоятелството, че искът е предявен от наследници на кредитора следва да се има предвид, че ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. В този смисъл са Решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г., IV г.о. и Решение № 494/16.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 642/2011 г., IV ГО. От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Н.С. настоящият съдебен състав намира, че изпълнение на сключения договор от страна на преобретателите по него не е реализирано. Свидетелката е дала показания, че по отношение на праводателите по договора преобретателите не са полагали грижи, не са им осигурили елементарни битови условия – липса на хладилник, телевизор, електрически крушки, осигуряващи светлина в жилището. Свидетелката е заявила, че праводателят К. е бил принуден да се храни на стол, да приготвя сам храната си на котлон на терасата като не са полагани каквито и да е грижи за неговата прехрана, хигиена в жилището или нужда от специализирана медицинска помощ, не са заплащани консумативни разходи по поддръжка на жилището, което е довело до иницииране на изпълнително производство като вземанията, предмет на същото, са плащани от праводателя, което допълнително е ограничило собствените му незадоволителни финансови възможности. Настоящият съдебен състав кредитира тези показания при условията на чл. 172 от ГПК с оглед брачната връзка между свидетелката с втория ищец. Същите са кредитирани, както с оглед изявлението на самата ответница В., която в нарочна молба е заявила, че не оспорва исковете т.е. налице е признание на неизгоден за нея факт, така и предвид факта, че по делото не са ангажирани други доказателства, които да ги опровергават или поне да внасят съмнения в тяхната достоверност. Показанията на свидетелката Войнова, разпитана в същото съдебно заседание, представляват преразказ на споделеното й от ответника В., а не са израз на нейни преки и непосредствени впечатления. Аргумент в тази насока е и изявлението на самата свидетелка, че не познава праводателите по договора /“бабата и дядото“/, а в жилището е ходила инцидентно /“ходила съм 2-3 пъти“/като последният път е бил преди значителен период от време /“може би преди 2-3 години“/.

Предвид което исковете по чл. 87 ал.3 от ЗЗД като основателни следва да бъдат уважени в претендирания размер доколкото същият е адекватен на размера на притежаваните им наследствени квоти.

Настоящият съдебен състав намира, че не дължи произнасяне по заявеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение заявените права на праводателката К. с оглед факта на смъртта й през 2002 г. и изтеклия петгодишен срок. Давността не се прилага служебно от съда, а а възражението за нейното изтичане е правопогасяващо такова и следва да се заяви в преклузивния по ГПК срок, посочен в нормата на чл. 131 от ГПК. В настоящата хипотеза същото е заявено едва с писмените бележки, депозирани 14 дни след обявяване на края на съдебните прения по делото т.е. същото е преклудирано. Противното би означавало съдът да постави страните по делото в състояние на процесуална изненада, което за настоящия съдебен състав е неприемливо.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ответниците се следват разноски в размер на 1612 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение /стр. 9 в кориците на делото на СРС/, заплатени ДТ и такса вписване, съобразно депозирания списък по чл. 80 от ГПК /стр. 20 по делото/.

 

        Водим от гореизложеното съдът:

 

Р  Е  Ш  И:

 

РАЗВАЛЯ по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД по заявените искове на И.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** и на Л.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Ц.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** сключеният на 26.01.1994 г. в гр. С. договор за прехвърляне срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт 67, том VІ, дело 1094/94 г. на Първи Нотариус при СНС към СРС по силата, на който И.С.К. и Е.А.К. са прехвърлили на дъщеря си Ц.И.В. следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака им, придобит на името на първия прехвърлител и представляващ СИО: апартамент № 108, находящ се в гр. С., район „******“, ж.к. „****** – ІІ част“, в жилищната сграда на бл. ***, вх. Д, ет.2, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения с площ от 79, 53 кв.м., заедно с избено помещение № 6 с площ от 2, 47 кв.м., заедно с прилежащите му 1,615 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавно място до размера на 4/6 идеални части за И.С.К. и до размера на 1/6 идеална част за Л.И.С..

ОСЪЖДА Ц.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на И.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** и на Л.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1612 лв. – разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

           СЪДИЯ: