МОТИВИ
към
присъда № 7/23.02.2015 год. по НОХ дело № 16/2015 год. по описа на Окръжен съд
гр. Стара Загора.
Обвинението
против подсъдимия И.М.И. e за престъпление по чл.
199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК за това, че на 08.09.2014 г. в гр.Стара Загора отнел чужди движими вещи – дамска чанта, марка „P&B” на стойност
25/двадесет и пет/лева, лична карта на стойност 18/осемнадесет/ лева, калъфче
за документи с логото на „Мтел”
на стойност 3/три/ лева, черно кожено портмоне от естествена кожа на стойност
20/двадесет/ лева, пари-сумата от 1800 лева, мобилен телефон марка “Нокиа 700” със СИМ карта на мобилен оператор „Мтел” на стойност 196/сто деветдесет и шест/ лева,
козметично несесерче на стойност 15/петнадесет/ лева,
2 броя секретни ключове с ключодържател на стойност 7
лева, 1 брой блистер „Нурофен”
на стойност 8,90 лева, 1 брой блистер аналгин на
стойност 0,99 лева, всичко на обща стойност 2093,89/две хиляди деветдесет и три
лева и осемдесет и девет стотинки/ от владението на И.Г.Й. от гр.Ст.Загора с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежа
представлява опасен рецидив.
Съдебното
производство се проведе по реда на Глава ХХVІІ НПК – съкратено съдебно
следствие – чл.371,т.2 НПК, като подсъдимият И.И. призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Съдът след като констатира, че направените
самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства - протокол за разпит на обвиняем - л.13-14,
протоколи за разпит на свидетели и разпознаване на лица – л. 37- 60,
съдебно-оценителна експертиза - л. 62 - 65, справки от мобилни оператори – л.
71 - л. 83, свидетелство за съдимост – л. 85 - 87, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние – л. 91, както и приетите в днешно
съдебно заседание справка с приложени към нея 18 бр. бюлетини за съдимост на
подсъдимия И.М.И. и писмо рег. № 1055/30.01.2015 год.
на ГД от ГД “Изпълнение на наказанията” при МП, писмо – справка ЗД №710/2014 г. от
03.02.2015 год. на Н-к затвора гр.Стара Загора, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият
И.М.И. е роден на *** *** и е с
постоянен адрес: *****, ЕГН-**********.
Подсъдимият
И. И. е осъждан многократно на лишаване от свобода ефективно.
Видно
от писмо изх.№1055/30.01.2014 год. на ГД”Изпълнение на наказанията” при Министерство
на правосъдието и справка и бюлетини за съдимост на подсъдимия И.М.И. на
05.03.2009 год. е постъпил в затвора гр.Стара Загора с присъди по НОХД
№318/2009 год., по НОХД №19/2009 год., по НОХД №226/2009 год. и по НОХД
№3436/2009 год. – всички на Районен съд гр.Стара Загора с определено на
основание чл.25 и чл.24 НК общо наказание лишаване от свобода в размер на 1
год. и шест месеца. Освободен по изтърпяване от на 16.07.2010 год.
На
12.07.2011 год. подс.И. И. *** за изтърпяване на
определеното на основание чл.25, чл.24 НК общо наказание в размер на 4/четири/
години лишаване от свобода по НОХД №2695/2011 год. на РС-Бургас,
по НОХД №892/2011 год. на ОС-Бургас, по НОХД
№1511/2011 год. на РС-Стара Загора, НОХД №1935/2011
год. на РС-Стара Загора и НОХД №2434/2011 год. на РС-Бургас. Освободен от затвора гр.Пазарджик на 19.02.2014
год. по чл.7 НК с остатък 8 месеца и 26 дни.
След
последното излизане от затвора, до
настоящия момент подсъдимия И.И. е осъден на лишаване от свобода и по НОХД
№2019/2014 год. и НОХД №2090/2014 год. – двете на РС-Стара
Загора с определено на основание чл.25 от НК общо наказание лишаване от свобода
за срок от 1/една/ годена и четири месеца.
В
началото на месец септември 2014 год. подсъдимият живеел в гр.Стара Загора.
Пострадалата
И.Г.Й. стопанисвала магазин за цветя, който се намирал в гр.Ст.Загора на бул.”****
№ **** и бил с работно време от 08.00 часа до 20.00 часа. На 08.09.2014 год.,
около 20.15 часа, пострадалата Й. приключила работа, заключила магазина и
тръгнала към дома си, който се намирал на ул.”****” №**** като носела през рамо
дамската си чанта. По същото време на тротоара срещу магазина вървели подс. И.М.И. и брат му св.П.М.И.. Виждайки пострадалата Й.,
която вървяла по северния тротоар на бул.”****” посока запад, двамата тръгнали
подире й. Като стигнала входа на жилищния блок в който живее, пострадалата Й.
започнала да изкачва стълбите пред входа, за да влезе през вратата, която се отваряла
с чип. Подсъдимият И.И. веднага се
затичал по стълбите след пострадалата Й. и след като тя отворила вратата, той влязъл след нея във входа. Влизайки във входа,
подс.И. хванал чантата на И.Й. и започнал силно да я
дърпа. Стресирана и уплашена от случващото се,
пострадалата Й. започнала силно да вика и хванала здраво дръжките на чантата
си. От силното дърпане на чантата от подс.И.,
дръжките й се скъсали и чантата останала в ръцете
му.
В чантата на постр.Й. се намирали личната й карта,
калъфче за документи, черно кожено портмоне от естествена кожа, пари-сума от
1800 лева, мобилен телефон марка “Нокиа 700” със СИМ
карта на мобилен оператор „Мтел”, козметично несесерче,, два броя секретни ключове с ключодържател,
1 брой блистер „Нурофен”, 1
брой блистер аналгин.
Вземайки
чантата, подс.И. бързо излязъл от входа на блока и
извикал на брат си св.П. И., който бил пред входа на блока да бягат. Двамата
побягнали, като минали зад блока и хукнали по ул.”***” № ***. Пострадалата Й. побягнала след тях, като
продължила да вика за помощ и видяла, че двамата мъже се отдалечават бързо по
ул.”Света троица” - посока север. Изоставайки от тях, пострадалата се отказала да ги гони. По същото
време св. Н.М. М. и св.С.Г.С. били в
ресторант „***”, който се намирал на ул.”***”. Те били седнали на маса пред
заведението и чули викове на жена за помощ, а след това видели и двама мъже,
които бягали, като единия държал дамска чанта в ръката си. Двамата свидетели
веднага хукнали след бягащите мъже, но
не успели да ги стигнат, като видели, че носещия чантата избягал към центъра на
града, а другия към кв.”Лозенец”. Поради това св.М. и С. се обадили в 02 РУП-Ст.Загора и уведомили ОДЧ за случилото се и от там
разбрали, че вече е получено съобщение за извършен грабеж.
В
хода на разследването е открит извършителя на деянието подс.И.М.И.,
както и мобилния телефон на пострадалата Й., който се намирал в отнетата от подс.И. дамска чанта. Мобилния телефон е открит в св.П.Г.К.,
с която подс.И.И. живеел. Св.К. предала мобилния телефон с
протокол за доброволно предаване, като заявила, че същият и е бил подарен от подс.И.М.И..
По
досъдебното производство са извършени
процесуално-следствени действия за разпознаване на лица, при които постр. Й. е разпознала нападателя си в лицето на подс. И.М.И., като и свидетелите Н. М. и С. С. също са
разпознали подс.И.И., като лицето което е бягало
покрай тях с дамска чанта.
Видно
от заключението на изготвената съдебно –оценителна експертиза стойността на отнетите от владението на постр.Й. вещи възлиза общо на 2093,89 лева.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
С
оглед изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият И. М. И., от обективна и
субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и
б.”б”, като на 08.09.2014 г. в гр.Стара
Загора отнел чужди движими вещи – дамска чанта, марка „P&B” на стойност
25/двадесет и пет/ лева, лична карта на стойност 0.00 лева, калъфче за
документи с логото на „Мтел”
на стойност 3 /три/ лева, черно кожено портмоне от естествена кожа на стойност
20 /двадесет/ лева, пари-сумата от 1800 лева, мобилен телефон марка “Нокиа 700” със СИМ карта на мобилен оператор „Мтел” на стойност 196 /сто деветдесет и шест/ лева,
козметично несесерче на стойност 15 /петнадесет/
лева, 2 броя секретни ключове с ключодържател на
стойност 7 лева, 1 брой блистер „Нурофен”
на стойност 8,90 лева, 1 брой блистер аналгин на
стойност 0,99 лева, всичко на обща стойност 2075,89 /две хиляди седемдесет и
пет лева и осемдесет и девет стотинки/ от владението на И.Г.Й. от гр.Ст.Загора
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
грабежът представлява опасен рецидив.
Съдът
оправда подсъдимия за сумата от 18 лева, представляваща “пазарна стойност” на
лична карта на пострадалата. Личната карта, както и дебитната карта, не могат
да бъдат предмет на престъпление срещу собствеността, тъй като материализират
определени права, но нямат определена стойност на движима вещ.
Престъплението
грабеж представлява користно-насилствено посегателство от извършителя за
отнемане/завладяване/ движими вещи на пострадалото лице с употреба на сила или
заплашване.
От
обективна страна е доказано, че с активни действия – употреба на сила,
подсъдимият е отнел от владението на свидетелката И. Й. движими вещи, вкл. пари,
находящи се в дамската й чанта.
Като
задължителен признак от обективна страна на престъплението грабеж е
настъпването на имуществена вреда за пострадалата, т.е. касае се
материално/резултатно/ престъпление. Деянието е довършено, защото движимите
вещи и пари са преминали във владение на подсъдимия И. И., който се разпоредил
с тях в личен интерес.
От
обективна страна е налице и причинна връзка между противозаконните действия на подс. И.И. и настъпилите вредни последици за пострадалата
жена.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е
осъзнавал, че със сила отнема движими вещи от пострадалата, предвиждал е, че
със своите действия причинява на пострадалата имуществена вреда и е искал
настъпването на тези последици.
Подсъдимият
И. И. се е ръководел от користен мотив, той е преследвал една цел – незаконна
облага за сметка на чуждо имущество.
Престъплението
е извършено при условията на опасен рецидив.
Както
се отбеляза, подсъдимият И.И. е осъждан многократно (15 пъти). Всички
осъждания/с изключение на едно/ са за извършени престъпления против собствеността,
т.е. за тежки умишлени престъпления.
При данните за предишните осъждания на
подсъдимия И.И. деянието по настоящото дело се явява извършено при условията на
опасен рецидив и при наличието на предпоставките на б”а” и б.”б” на чл.29,ал.І
от НК. Това престъпление е извършено след осъждания за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година и на два или
повече пъти на наказание лишаване от свобода, което е изтърпяно реално и от
изпълнението на присъдите по последните осъждания не е изтекъл срокът по
чл.30,ал.І от НК. Както се отбеляза изтърпяването на общото наказание от 1 год.
и 4 месеца по НОХД №318/2009 год., по НОХД №19/2009 год., по НОХД №226/2009
год. и по НОХД №3436/2009 год. – всички на Районен съд гр.Стара Загора, е
приключило на 16.07.2010 год.,а общото наказание от 4 год. лишаване от свобода
по НОХД №2695/2011 год. на РС-Бургас, по НОХД
№892/2011 год. на ОС-Бургас, по НОХД №1511/2011 год.
на РС-Стара Загора, НОХД №1935/2011 год. на РС-Стара Загора и НОХД №2434/2011 год. на РС-Бургас е изтърпяно на 19.02.2014 год.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия И. И., съдът се съобрази
с двата основни принципа на наказателноправната ни
система: принципа на законоустановеност на
наказанието и принципа на неговата индивидуализация.
Съгласно
първия принцип разпоредбата на чл.199, ал.І,т.4 от НК предвижда наказание
“лишаване от свобода” от пет до петнадесет
години.
При
индивидуализацията на наказанието, съдът отчете всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия, съдът отчете самокритично
отношение към деянието и сравнително невисоката парична равностойност на
предмета на престъплението. В същото време следва да бъде отчетено, че дадените
обяснения от подс.И. И. и направените самопризнания
не могат да се третират като смекчаващи отговорността обстоятелства,които да
доведат до намаляване размера на наложеното наказание с оглед на това, че
същите вече са взети предвид от законодателя със самия факт, че съгласно
нормата на чл.373 ал.2 от НПК съдът е длъжен да определи наказание при
условията на чл.58а НК. Още повече, че разкриването на престъплението е
резултат от резултатната работа на разследващите органи, а не толкова от
поведението на подсъдимия. Самата процедура, по която е разгледано делото,
предполага наличие на самопризнание на подсъдимия по отношение на фактите по
обвинението, вследствие на което той получава правото на редуциране на
определеното наказание с една трета. Поради това не могат повторно при
индивидуализацията на наказанието на дееца да бъдат отчетени самопризнанията
му, тъй като те са самата предпоставка, без наличието на която, не би могла да се приложи диференцираната
процедура по чл.371 т.2 от НПК.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства за подс.И.И.
се отчете високата степен на обществена опасност на
деянието и на самия деец. Въпреки младата възраст, предишните многобройни
осъждания/извън тези от значение за квалификацията опасен рецидив/, налагат
извод за вече трайно утвърдени престъпни
навици, а е висока обществената опасност и на предишните извършени от
подсъдимия престъпления-всички са тежки умишлени престъпления. Решението за
извършване на престъплението е без никакви борба на мотиви за и против
извършването. Това е още един белег за утвърдена линия на престъпно поведение,
която характеризира в отрицателни план
личността на подс.
И. И.. Допълнително обстоятелство характеризиращо в отрицателен план личността
на подсъдимия е това, че в изпитателния срок по чл.70,ал.VІ НК подс.И. И. е извършил три престъпления.
Доказателствата
по делото опровергават твърдението на подсъдимия, че е женен и имал болни внуци,
за които се грижел, което пък го е мотивирало да извърши престъплението –
Декларация за семейно и материално положение и семейно състояние/л.91 ДП/ и
данните при снемане на самоличността на подс.И. И..
Личностовите данни за подсъдимия,
високата обществена опасност на деянието, налагат извод за налагане наказание
при баланс на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. Възстановяването на
социалната справедливост и персонално възпитателно въздействие по отношение на
подсъдимия И. И. изисква същият да бъде
изолиран от обществото за един по продължителен период. Очевидно е, че по
нататъшно снизходително отношение с налагане на по-леко наказание ще е
незаслужено, тъй като до момента не е дало резултат.
В
тази връзка и изхождайки от разпоредбата на чл. 54 НК, съдът прие, че наказание
в размер на 10 години лишаване от свобода ще е справедливо и във възможност да
се постигнат целите на наказанието и за превъзпитаване на подсъдимия, както и
да се въздейства предупредително върху останалите членове на обществото.
С
оглед на това, че настоящото производство се разви по Глава ХХVІІ НПК и по –
конкретно при хипотезата, предвидена в чл. 371, т. 2 НПК, и както се посочи, в
този случай разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК задължава съда да определи
наказанието на подсъдимия при условията на чл. 58а НК, т.е. да приложи чл. 58а,
ал.1 НК, като се редуцира с 1/3 определеното съгласно Общата част на НК
наказание - чл.54 НК.
Ето защо, прилагайки чл.58а,ал.І от НК съдът намали наказанието 10год. лишаване от свобода с 1/3 и определи
наказание лишаване от свобода в размер на 6 /шест/ години и 8 /осем/ месеца,
което следва да се изтърпи от подс.И. И. при
първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от “закрит” тип на
основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът
приспадна времето, през което подсъдимият И.М.И. е задържан под стража, считано
от 09.10.2014 г.
Предвид
приложената на л.91 от ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия И.М.И. е безпредметно обсъждане на възможността за
налагане на наказание конфискация до 1/2 от имуществото на подсъдимия.
На основание чл.25, вр. с чл.23, ал.1
от НК съдът кумулира така определеното наказание от
ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с наказанията определени по НОХД № 2019/2014г. по описа на РС-Стара Загора в размер на шест месеца лишаване от свобода
и НОХД № 2090/2014 год. по описа на Районен съд гр.Стара Загора от една година
и четири месеца лишаване от свобода, като определи едно общо наказание,
най-тежкото от тях – ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се
изтърпи при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Това е така, защото престъпленията и по трите наказателни производства са
извършени в условията на реална съвкупност, т.е. преди да има влязла в сила
присъда, за което и да е от тях.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна изтърпяната част
от наказанията наложени по нохд № 2019/2014 год. и нохд № 2090/2014 год. и двете по описа на Районен съд –
Стара Загора.
По отношение на веществените
доказателства - мобилен телефон марка „Нокиа 700” с
ИМЕЙ: *** и СИМ карта на Мтел, съдът постанови, след
влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на собственика им И.Г.Й..
Причини за извършване на
престъплението – ниско правно съзнание, трайно утвърдени престъпни навици и
стремеж на подсъдимия И. И. по неправомерен начин да си набавя материални
средства.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: