Р Е Ш Е Н И Е
№ 278
гр. Враца, 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на 06.07.2021 г. /шести юли две хиляди двадесет и първа
година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН
дело № 170 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Регионална здравна инспекция - Враца против Решение № 260046 от 16.02.2021 г., постановено по
АНД № 1196/2020 г.
по описа на Районен съд – Враца. С оспореното решение е отменено като незаконосъобразно
НП № РД-05-6-ДОЗ-034/19.11.2020 г., издадено
от Директора на РЗИ - Враца, с което на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *А.Ц.П., на основание чл. 200, ал. 1, т. 34 от Закона за
водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 9 000,00 /девет хиляди/ лева за нарушение по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 и
приложение 1 и таблици А.1 и В от Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата,
предназначена за питейно – битови цели по чл. 135, ал. 1, т. 3 от Закона за
водите във вр. с чл. 48, ал. 2, т. 1 от Закона за
водите и чл. 200, ал. 1, т. 34 от Закона за водите.
В касационната жалба
са релевирани доводи за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по
същество, с което да се потвърди обжалваното НП. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът - „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. ***, чрез
процесуалните представители * А.А. и * В.И., оспорва
касационната жалба като неоснователна. В депозиран писмен отговор развива
доводи за правилност на съдебния акт.
Участващият по делото
прокурор от ОП – Враца дава мотивирано заключение за основателност на касационната
жалба.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата
е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Враца е НП № РД-05-6-ДОЗ-034/19.11.2020
г., издадено от Директора на РЗИ - Враца, с което на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от * А.Ц.П.,
на основание чл. 200, ал. 1, т. 34 от Закона за водите е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 9 000,00
/девет хиляди/ лева за нарушение по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 и приложение 1 и
таблици А.1 и В от Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена
за питейно – битови цели по чл. 135, ал. 1, т. 3 от Закона за водите във вр. с чл. 48, ал. 2, т. 1 от Закона за водите и чл. 200,
ал. 1, т. 34 от Закона за водите. С решение № 260046 от 16.02.2021 г., постановено по АНД №
1196/2020 г. по описа на Районен съд Враца е отменено, като незаконосъобразно горепосоченото
НП.
За да
постанови посоченото решение, районният съд от правна страна е приел, че в хода
на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обуславят
незаконосъобразност на НП и отмяната му на това основание. Приел е, че
съдържанието на НП и АУАН са неясни по отношение на задължителните реквизити
дата и място на извършване на нарушението, тъй като са посочени две различни
дати – 21.04.2020 г., когато е установено несъответствие в 12 от общо 19
проверени пункта и 24.04.2020 г., когато е установено несъответствие в 13 от
общо 17 проверени пункта. Същевременно са посочени и няколко различни места на
извършване на нарушението. Въззивният съд е приел, че
издавайки НП, в чиято обстоятелствена и санкционна част не са отразени по ясен
и недвусмислен начин дата, място и описание на нарушението, респективно в АУАН
се твърди нарушение с конкретно посочена дата на извършването, наказващият
орган е предявил на дружеството ново обвинение, различно от повдигнатото с АУАН
и го е санкционирал за деяние, фактически различно от описаното в съставения
АУАН, с което съществено е ограничил правото на защита на наказаното лице.
На
следващо място, районният съд е приел, че АУАН и НП са съставени в нарушение на
чл.18, ал.1 от ЗАНН, като е потърсена административнонаказателна
отговорност на дружеството за едно нарушение, макар в АУАН и НП да са
установени и описани за дата 21.04.2020 г. общо дванадесет отделни административни
нарушения, а за дата 24.04.2020 г. – общо тринадесет нарушения, за които е
наложена една санкция.
На
следващо място въззивният съд е констатирал, че АУАН
е съставен в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, като въпреки
наличието на данни за лицата, присъствали при установяване на нарушението,
актът е съставен в тяхно отсъствие и свидетелите са присъствали само на подписването му. Според районния съд в случая
е неприложима разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, тъй като макар да няма спор,
че актът е съставен въз основа на официални документи, същите е следвало да
бъдат изрично посочени и да не се отбелязват свидетели.
При
тези констатации първоинстанционният съд е приел
издаденото НП за незаконосъобразно и го е отменил.
Решението е неправилно.
Както АУАН, така и НП са съставени за
нарушение на чл.
200, ал. 1, т. 34 във вр. с чл.
48, ал. 2, т. 1 от Закона за водите и във връзка с чл. 5,
ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена
за питейно – битови цели. Законът въвежда задължение за водоползвателите,
независимо дали са, или не са титуляри на разрешителни, които са В и К
оператори по смисъла на чл. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и
предоставят услугата водоснабдяване за питейно-битови цели, да предприемат
всички необходими мерки, за да осигурят безопасна и чиста питейна вода на
потребителите /чл.
48, ал. 2, т. 1 от Закона за водите/. Дейността по водоснабдяване с питейна
вода, предвид особения ѝ характер, е предмет на специално нормативно
регулиране. Едно от неговите проявления са изискванията за осигуряване на
безопасна и чиста питейна вода на потребителите. Конкретните параметри, на
които трябва да отговаря питейната вода, за да се счете за чиста и безопасна,
са нормативно разписани в Наредба
№ 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови
нужди. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №9, водоснабдителните организации са
длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят снабдяването на
населението с безопасна и чиста питейна вода. По смисъла на наредбата питейната
вода е безопасна и чиста, когато не съдържа микроорганизми, паразити,
химически, радиоактивни и други вещества в брой или концентрация, които
представляват потенциална опасност за здравето на човека, отговаря на
минималните изисквания, определени в приложение № 1, таблици А и Б; и са
изпълнени изискванията на чл. 5 - 10 и чл. 13. Питейната вода трябва да
отговаря на стойностите на показателите, определени в приложение № 1, таблици
А, Б, В, Г.1 и Г.2. На основание чл. 5, ал. 1 от Наредба № 9 във вр. с Приложение № 1, таблици А.1 и В към същия нормативен
акт, референтните стойности на показателите "ешерихия
коли" и колиформи" са 0/100, а на
показателя „остатъчен хлор“ - 0,3 – 0,4 mg/l. В конкретния казус при проверка на
21.04.2020 г., извършена на водата от централното водоснабдяване на гр. ***,
кв. ***, кв. *** и с. ***, общ. ***, на дванадесет пункта е било установено отклонение
от горните изисквания, като следва да се отбележи, че не са
направени конкретни възражения по отношение на начина на взимане на пробите, както
и по отношение на получените лабораторни резултати. Направените фактически
констатации, обосновани от доказателствата по делото, са дали основание на въззивния съд да приеме, че описаното в НП нарушение и
извършването му от санкционираното лице са доказани по безспорен начин. Този
извод се споделя изцяло от касационната съдебна инстанция. Ответникът по
касация, действайки в качеството на "В и К оператор" по смисъла на чл. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, предоставяйки
услугата "водоснабдяване за питейно-битови цели", не е изпълнил
задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл.
48, ал. 2, т. 1 от Закона за водите, а именно да предприеме всички
необходими мерки, за да осигури безопасна и чиста питейна вода на
потребителите, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с процесното наказателно постановление.
Настоящият състав не споделя изводите
на районния съд за допуснати при реализиране на административнонаказателната
отговорност съществени нарушения на процесуалните правила по ЗАНН. АУАН е
съставен и НП е издадено от компетентни органи и същите съдържат предвидените в
чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Нарушението е описано подробно, като
са посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и
допълнителните относими към тях обстоятелства.
Посочени са всички пунктове, на които е извършено пробонабиране
и конкретните показатели по контролираните параметри. Посочена е датата на извършване на
нарушението- 21.04.2020 г., както и датата, на която са получени резултатите от
анализа на пробите – 24.04.2020 г. С изчерпателното посочване на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, е осигурена възможност на
нарушителя да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната
му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.
Не е допуснато нарушаване на правото
на защита на санкционираното лице и при връчването на съставения акт. Същият е
връчен на представител на дружеството в присъствието на двама свидетели, което
изрично е отбелязано в него.
Не се споделят и мотивите на въззивния съд за допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в неспазване на принципа на чл. 18 от ЗАНН. Отговорността на ответника по касация е ангажирана
за това, че е подал вода
за питейно – битови цели с качество, неотговарящо на изискванията на Наредба №
9/16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно- битови цели, което представлява нарушение на законоустановеното в чл.
48, ал. 2, т. 1 от Закона за водите задължение на санкционираното дружество
да предприеме всички необходими мерки, за да осигури безопасна и чиста питейна
вода на потребителите, а не няколко отделни нарушения, както неправилно е приел
районният съд в оспореното решение.
Настоящият съдебен
състав счита за справедлива определената от наказващия орган санкция в размер
на 9 000 лв. Административното
нарушение сочи на неизпълнение на въведени нормативи, касаещи охрана на значими
обществени отношения, свързани с човешкото здраве, което обуславя и високата
степен на обществена опасност на деянието, санкционирано от контролните органи.
Като е отменил
издаденото НП като незаконосъобразно, първоинстанционният
съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. На
основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по
съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените
по – горе съображения настоящият състав на съда намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е основателна и следва
да се уважи.
Предвид
направеното искане от страна на процесуалния представител на касатора за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателни
постановления страните имат право на разноски по реда на АПК. Относно размера
на разноските разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в определен от съда
размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. На основание чл.
37, ал. 1 от ЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение на касатора в
размер на по 100 /сто/ лева за всяка от двете съдебни инстанции.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260046 от 16.02.2021
г., постановено по АНД № 1196 по описа за 2020 г. на Районен съд – Враца, с
което е отменено като незаконосъобразно НП № РД-05-6-ДОЗ-034/19.11.2020 г., издадено от Директора на РЗИ - Враца и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № РД-05-6-ДОЗ-034/19.11.2020
г., издадено от Директора на РЗИ - Враца, с което на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от * А.Ц.П.,
на основание чл. 200, ал. 1, т. 34 от Закона за водите е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 9 000,00
/девет хиляди/ лева за нарушение по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 и приложение 1 и
таблици А.1 и В от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата,
предназначена за питейно – битови цели по чл. 135, ал. 1, т. 3 от Закона за
водите във вр. с чл. 48, ал. 2, т. 1 от Закона за
водите и чл. 200, ал. 1, т. 34 от Закона за водите.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *
А.Ц.П., ДА ЗАПЛАТИ на Регионална
здравна инспекция - Враца сумата от 100,00 /сто/ лева
- разноски за юрисконсултско възнаграждение по КАНД № 170/2021 г. по описа на
Административен съд – Враца и сумата от 100,00 /сто/ лева - разноски за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 1196/2020 г. по описа на Районен съд – Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.