Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 65/16.2.2023г.
Гр.
Пазарджик, 16 февруари 2023 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание от 13 февруари 2023год.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 15/2023год., по описа
на Административен съд – гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК /, вр. чл. 43, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските
производители / ЗПЗП /.
Образувано е жалба на „Булгарцвет-Велинград“
ЕООД – гр. Велинград,
чрез адв. М., срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“
от Програма за развитие на селските райони 2014-2020, Кампания 2018г.,
издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие„.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт, допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материално-правните
разпоредби и несъответствие с целта на закона – чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК. Навеждат се доводи, че издадения административен акт
не е мотивиран и противоречив, относно основанието и размера на извършеното намаление, по повод установената
наддекларирана площ. Прави се искане за отмяна на оспорения административен акт.
Претендират се сторените по делото разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата,
моли съда да я отхвърли. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и
представените писмени становища от ответника и заинтересованата страна основания,
доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото
доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания
акт, намира за установено следното от фактическа страна:
На 12.05.2018г. „Булгарцвет-Велинград“ ЕООД – гр.
Велинград
подали до ДФЗ заявление за подпомагане 2018, с вх. № 1312061898965, по следните
схеми и мерки за подпомагане – Схема за единно плащане на площ / СЕПП /, Схема
за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане на селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни
плащания /ЗДП/, Схема за обвързано подпомагане за плодове / основна група/ - СП
основна, Схема за преходна национална
помощ за земеделска земя на хектар
/ПНДП/, Агроекология и климат / мярка10/ и Компенсационни плащания в планински
райони / подмярка 13.1/НР1/. В приложената съм заявлението таблица на
използваните парцели 2018, заявил 37 парцела по СП-основна – 13.1/НР1 в
землището на гр. Велинград. Били посочени използваните парцели, върху които се
отглеждат застрашени от изчезване местни сортове 2018, за култура код 224020. В таблицата били отразени заявените площи по схеми и мерки 2018 – СЕПП
– 32,87ха; ПНДП – 32,87 ха, ЗДП – 32,87ха; СП-основна – 32,87 ха.
След обработване на
заявлението за подпомагане и извършените административни проверки била
установена разлика между декларираната площ и установената допустима площ, тъй
като заявената площ или част от нея попадала извън полигона с правно основание,
по отношение на парцел 10450-530-6-1, с площ извън – 1 ха, от които над 0,05 ха
от БЗС излиза извън площите за подпомагане на ДПП.
Видно от констативен
протокол № 3/10.05.2018г., издаден от МЗХ-ИА“САС“ процесните насажденията,
собственост на дружеството-жалбоподател, са включени в списъка на застрашените
от изчезване местни сортове в Приложение № 8 от Наредба №7/24.02.2015г. за
прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програма за развитие на
селските райони.
Въз основа на горепосочените
документи било издадено оспореното уведомително писмо.
При така установените факти,
Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав, като
извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена лице с
процесуална легитимация, срещу неблагоприятен за него административен акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество ОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168,
ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът,
т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът
изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания
индивидуален административен акт, представената административна преписка и
събраните по делото доказателства.
Оспореното Уведомително писмо е
издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният
директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция,
която по дефиницията на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на
законодателството на Европейския съюз. В чл. 20а, ал. 4 от с. з. е предвидена
възможността изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. От приложените по делото
заповед с № 03-РД/772/08.03.2022г. е видно, че изпълнителният директор на ДФЗ
е делегирал на зам. изпълнителния директор да издава и подписва
уведомителни писма от вида на процесното. С оглед изложеното съдът приема, че оспореното
Уведомителното писмо, е издадено от компетентен орган, в кръга на
предоставените му правомощия.
Съдът намира, че обжалваният акт
е издаден в предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран и издаден
при нарушаване на административнопроизводствените правила за това.
Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато
административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и
правни основания за издаване на акта. В процесния случай с акта е разпоредено
редуцирането /отказът/ на субсидии, като освен това са определени санкции за
бъдещ период на основание чл. 19 от Делегиран Регламент №
640/2014 на
Комисията. От съдържанието на писмото обаче не става ясно какви фактически
обстоятелства са съобразени, за да се разпореди посоченият резултат, и под кое
точно материалноправно основание тези обстоятелства са подведени. За да бъде
спазено изискването за форма, актът следва да съдържа ясно и недвусмислено
изложение на фактическите основания, въз основа на които е постановен той. В
случая обаче в табличен вид единствено са посочени размерите на исканите суми,
на намаленията и на оторизираните суми. В дадените обяснения към колоните от
съдържащите се в акта таблици не се установява какви са фактическите основания
за постановяване на акта, които приема органът. Такива не могат да се извлекат
и от документите, предхождащи издаването на оспореното уведомително писмо.
Цитирането общо на приложимата нормативна уредба не обосновава извод за
наличието на която и да е конкретна хипотеза, довела до постановяване на акта.
Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде
извършено при издаване на административния акт, тъй като посочването им едва в
съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията,
мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Непосочването на
фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде
идентифицирана волята на административния орган, относно упражненото правомощие
да отказва финансиране, както и да бъде извършена последваща проверка за
условията за неговото упражняване, т. е. проверка за материалната
законосъобразност на акта. Освен това, от съдържанието на акта не се установява
и въз основа на кои правни основания е издаден същия, тъй като конкретни такива
също не са посочени.
Вярно е, че според ТР № 16/1975
г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в
друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт
от помощни и подчинени на издателя на акта органи. В настоящия случай обаче, в
процесното уведомително писмо няма направено препращане към друг предшестващ
акт. От самото писмо по никакъв начин не може да се установи каква е причината
за извършеното намаление на заявените за финансово подпомагане суми.
Изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията към тях, не
позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за
намалената с оспореното Уведомително писмо оторизация по заявлението на
жалбоподателя. Няма конкретни, относими констатации по отношение на заявлението
на оспорващия. Нещо повече, дори и в приложените към преписката доказателства
липсва посочване на фактическите основания за това изчисление на размера на
финансовото подпомагане. Тук е мястото да се отбележи, че по силата на чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената
тежест за установяване на обстоятелството, че размерът на заявеното финансово
подпомагане следва да бъде намален е за административния орган, който следва да
установи фактическите и правни основания за издаване на административния акт.
Предвид посочената процесуална норма, не може да се приеме, че в хода на
съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства може да се санира
пропускът на административния орган да изложи фактическите основания за
издаване на оспорения акт. От мотивите към оспореното уведомително писмо следва
да е ясно защо следва да бъде намалено заявеното финансовото подпомагане, както
и да се посочи актът или проверката въз основа на която това е направено. От
една страна, това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита
срещу оспорения административен акт. От друга страна, би позволило на съда да
извърши контрол за законосъобразността на уведомителното писмо, като провери
дали и защо е намалено заявеното финансовото подпомагане. Мотивирането на акта
е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се
довеждат до знанието на страните в административното производство
съображенията, по които административният орган издава или отказва да издаде
административен акт, което подпомага страните в избора им на защита и съответно
прави възможен и/или улеснява контрола върху законосъобразността и правилността
на акта, който се обжалва.
Съгласно трайната съдебна
практиката на административните съдилища и Върховния административен съд,
неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма
на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за
организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол
за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за
неговата отмяна, доколкото законосъобразността на административния акт се
преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва
или изменя.
При това положение, настоящият
състав на съда намира, че оспореното Уведомително писмо е издадено при липсата
на мотиви, с което съществено е нарушено изискването за форма на
административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Предвид изложеното, оспореното Уведомително
писмо като неправилно, поради противоречието му с материалния закон и
постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната на органа, с
указания за ново произнасяне, въз основа мотивите на настоящия съдебен акт.
С оглед изхода на делото, своевременно
направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, а именно държавна такса в размер на 50 лева и адвокатки хонорар в
размер на 900 лева. Адвокатското възнаграждение е под минимума, определен в
чл.8, ал.3 от Наредба от 09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което възражението за прекомерност следва да бъде
отхвърлено, като неоснователно.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
„Булгарцвет-Велинград“ ЕООД – гр. Велинград, Уведомително писмо
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програма за
развитие на селските райони 2014-2020, Кампания 2018г., издадено от зам.
изпълнителния директор на ДФ “Земеделие„.
ВРЪЩА преписката на Държавен фонд „Земеделие“, за ново произнасяне, съгласно мотивите
на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати
на „Булгарцвет-Велинград“ ЕООД – гр. Велинград сумата от 950 лева, представляващи
съдебно-деловодни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд
на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/