Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна,
10.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №8943 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Т.Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Андреа Пиа Видански,
срещу Г.А. М. ЕГН **********,***,
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2400 евро, представляваща неустойка по договор за предоставяне на парични средства във връзка със започване на работа в чужбина, сключен на 26.10.2016
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
10.05.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК №3220/14.05.2018 г. по ч.гр.д. № 6606/2018 г. на ВРС, 26 състав.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество се намира в облигационни отношения с ответника Г.А. М. по силата на два броя договори от 26.10.2016
г., съответно за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина и за отпускане на парични средства във връзка с обучението и подготовката на лицето за работа в чужбина. По
силата на договора за отпускане на парични средства, „Т.Т." ООД е отпуснало на Г.А. М. сумата от 1200 /хиляда и двеста/ евро, която съгласно условията на договора е заплатена на три равни вноски, в края на всеки месец, следващ този на подписване на договора. Сумата била отпусната във връзка с изпълнението на договора за посредничество и служи за покриване на разходите на лицето Г.А. М. в периода на обучението му, предхождащ отпътуването му за работа в Германия. Излага се, че срещу така отпуснатата му сума, ответникът е бил задължен да положи всички необходими грижи и усилия през периода на обучение, като след приключване на обучението да отпътува за Германия в рамките на 10/десет/ дни, да работи за осигурения от „Т.Т.” ООД работодател не по-малко от една календарна година. Ищецът навежда твърдения, че съгласно чл.3 от договора за отпускане на парични средства: „В случай, че втората страна не изпълни някое от задълженията си по чл.2 от договора, то дължи на първата страна двойния размер на получената сума“. Сочи се, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по двете паралелно възникнали правоотношения, организирало е обучението по немски език на ответника, заплатило е всички разходи по снабдяването му с нужните книжа и му е заплатило сумата от 1200 евро, на три равни вноски, съответно на 30.11.2016
г., 21.12.2016
г. и 24.01.2017 г., срещу което ответникът е разписал и 3 бр. записи на заповед. Твърди
се, че след завършване на курса си ответникът е получил потвърждение за назначаване от работодателя си в Германия „Транслоджистик Монтаж“,
гр. Лангензелболд,
ул. „Ам Неселбуш“
1, като му е връчен му трудов договор, включително с превод на български език и същият е разписал декларация, че е запознат с действащото законодателство в Германия, работодателя, бита, културата и обичаите в Германия и т.н. След изпращането му в Германия и настаняването му в осигурената от работодателя квартира, ответникът се е явил на новата си работа, като е полагал труд около два месеца, след което самоволно е напуснал работа, освободил е квартирата си и не се е явил повече, нито е дал обяснения. Твърди, че с поведението си ответникът е нарушил задълженията си чл.2, т.3 от договора за предоставяне на парични средства, а именно „да работи за осигурения работодател не по-малко от една календарна година“, поради което и търпи санкцията на чл.3 от същия, а именно да върне получената сума от 1200 /хиляда и двеста/ евро в двоен размер. Претендират се направените съдебно деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който изцяло оспорва предявения иск. Ответникът признава, че на 26.10.2016 г. е подписал договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина с „Т.Т.“
ООД, ЕИК *********,
че по договора за обучение и работа в чужбина той е преминал двумесечен курс на обучение и е получил от „Т.Т.“ ООД
сума от в размер на 1 200.00 евро на три вноски,
след което съгласно договора за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина е заминал за Германия и е започнал работа в „Транслоджистик фюрт монтаж“. В отговора се посочва,
че във връзка с посредничеството ответникът е сключил срочен трудов договор с „Транслогистик Фюрт Монтаже - от 30.01.2017 г.
с изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя,
че в изпитателния срок,
ответникът бил уведомен,
че считано от 30.06.2017г. се прекратява трудовото му правоотношение. При това ответникът уведомил работодателя за клаузата на договора за посредничество,
съгласно която следва да работи за него за срок не по-кратък от една година,
по повод на което работодателят му обяснил,
че няма никакви претенции към ответника във връзка с трудовия му договор,
както сега,
така и за в бъдеще,
тъй като решението за прекратяването на правоотношенията е лично негово.
Също така бил уверен,
че работодателят лично ще се свърже с фирмата посредник,
за да няма претенции към ответника.
Ответникът също се обадил на ищцовото дружество, за да му предложат друга работа и да спази договора си, но му било отказано, с обяснението, че работели само с този работодател. Ответникът твърди, че след като не е напуснал работа по собствено желание, а трудовият му договор е бил прекратен по желание на работодателя,
то задълженията му към фирмата посредник също са отпаднали.
Сочи се, че след като посредникът е отказал да осигури друга подходяща работа,
то той се явява и неизправна страна по договора,
поради което и не може да черпи права и облаги от своето неправомерно поведение.
Твърди нищожност на така договорената клауза поради противоречие със закона и добрите нрави.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №3220/14.05.2018 г., издадена по ч.гр.д. №6606/2018 г. на ВРС, 26 състав, ответникът Г.А. М. е осъден да заплати на ищеца „Т.Т.“ ООД процесната сума.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че ответникът Г.А. М. на 26.10.2016г. е подписал договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина с „Т.Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Андреа Пиа Видански,
че по договора за обучение и работа в чужбина той е преминал двумесечен курс на обучение и е получил от „Т.Т.“ ООД сума в размер на 1 200.00 евро на три вноски,
че по договора за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина Г.А. М. е заминал за Германия и е започнал работа в „Транслоджистик фюрт монтаж“.
С исковата молба по делото е представен договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина от 26.10.2016 г. (л.7 от делото),
сключен между „Т.Т.“
ООД и Г.А. М., от който се установява,
че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение,
по силата на което ищецът „Т.Т.“ ООД е приел да извършва действия по посредничество за осигуряване на работа на ответника Г.А. М. в Германия.
По делото е представен и договор от 26.10.2016 г. (л.6), сключен отново между същите страни.
Съгласно този договор „Т.Т.“ ООД е предоставило на ответника сумата от 1200 евро, която да покрие разходите му през периода на обучение, предхождащ сключването на трудов договор в Германия и пътуването до там, като от своя страна ответникът се е задължил да положи всички необходими усилия пред двумесечния период на обучение, след приключване на обучението да отпътува за Германия в рамките на 10 дни и да работи при осигурения от „Т.Т.“ ООД работодател не по-малко от една календарна година
(чл.2
от договора). Съгласно чл.3 от договора в случай, че ответникът не изпълни някое от задълженията си по чл.2, той дължи на „Т.Т.“ ООД двойния размер на получената сума.
Страните са се договорили,
че в случай,
че на ответникът се наложи да преустанови работата си в Германия преди изтичането на минималния срок от 1 година по независещи от него причини,
следва да възстанови сума,
която се получава от разделянето на 800 евро на дванадесет календарни месеца по месеците,
които няма да полага труд
(чл.3
от договора).
В чл. 5, ал.1 от изрично е посочено,
че в случай,
че работодателят прецени,
че ответникът не е подходящ за позицията след изтичане на изпитателния срок,
то ответникът не дължи връщане на отпуснатата сума.
По делото е представен трудов договор
(л.15),
от който се установява,
че ответникът Г.А. М. е слючил срочен трудов договор с дружеството „Транслоджистик фюрт монтаж“ за длъжността „монтьор”,
считано от 30.01.2017 г., като между страните е уговорен
6-месечен изпитателен срок.
С отговора на исковата молба са представени болничен лист
(л.30)
на ответника Г.А. М., съгласно който последният е нетрудоспособен от 08.06.2017 г. до 30.06.2017 г., както и рецепта
(л.28),
издадена на ответника.
По делото е представена и заповед за прекратяване на трудовите правоотношения от 14.06.2017 г. (л.33, л.95, л.106), с която работодателят прекратява съществуващото между страните трудово правоотношение в рамките на пробния период към 30.06.2017 г. Като мотив в заповедта е посочено,
че „служителят е в изпитателен срок и съгласно нашата обща субективна преценка не отговаря на изискванията ни”.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.92
от ЗЗД. Предявен е след успешно провеждане на производство по чл.410 ГПК и
надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 ГПК
и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК,
с оглед на което е процесуално допустим. Предмет
на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за които е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемото вземане,
за което е издадена заповедта,
т.е. да докаже наличието на валидно облигационно отношение,
задълженията по което са скрепени с неустойка,
както и осъществяване на фактите от състава на отговорността на конкретното неизпълнение.
В настоящия случай ищецът претендира заплащането на уговорената в чл.3 от сключения между страните на 26.10.2016 г. договор,
като основава своята претенция с твърдения за неизпълнение от страна на ответника на неговите задължения по чл.2, т.3 от договора,
тъй като последният бил полагал труд около
2 месеца,
след което самоволно напуснал работа,
освободил квартирата си и не се явил повече,
нито дал обяснения.
По делото не бяха представени никакви доказателства,
установяващи твърденията на ищеца.
Видно от приетите по делото писмени доказателства,
ответникът е полагал труд повече от четири месеца
(в периода
30.01.2017 г.
08.06.2017 г.),
след което поради заболяване и причинена от него нетрудоспособност е бил в болнични в периода
09.06.2017 г.
–
30.06.2017 г.
Не се установява нито самоволно напускане,
нито неявяване на работа без обяснения.
На
14.06.2017 г.
(пет дни след излизането в болнични)
работодателят прекратява трудовото правоотношение с мотиви,
че съгласно субективната му преценка служителят не отговаря на изискванията на дружеството.
Доколкото за основанията за прекратяване на трудовото правоотношение не може да се съди от други доказателства извън заповедта за уволнение от 14.06.2017 г., не може да се приеме,
че причината за прекратяване на трудовото правоотношение е виновно поведение на ответника,
доколкото посоченото от работодателя основание изключва вината на работника.
С оглед на тези обстоятелства се налага правният извод,
че е налице хипотезата на чл.5, ал.1 от сключения между страните договор от 26.10.2016 г., а именно че ответникът не длъжи връщане на отпуснатата сума,
ако работодателят прецени,
че служителят не е подходящ за позицията след изтичане на изпитателния срок.
Вследствие на изложеното,
съдът намира,
че ищецът не съумя да установи твърдените от него факти,
от които за ответника да възникне отговорност за заплащане на неустойка по чл. 3 от договора от 26.10.2016 г., поради което исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода по спора в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноските,
направени какво в настоящото,
така и в заповедното производство.
С оглед изхода
на спора и отправеното искане,
в полза на
ответника следва да
се присъдят извършените
по делото разноски
в общ размер
на 590 лв., от
които 550 лв. адвокатски
хонорар и 40 лв.
съдебно-деловодни разноски,
на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Андреа Пиа Видански,
срещу Г.А. М. ЕГН **********,***, иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Г.А. М. дължи на „Т.Т.“ ООД
сумата от 2400 /две хиляди и четиристотин/ евро, представляваща неустойка по договор за предоставяне на парични средства във връзка със започване на работа в чужбина, сключен на 26.10.2016
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
10.05.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №3220/14.05.2018 г. по ч.гр.д. №6606/2018 г. на ВРС, 26-ти състав, на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Андреа Пиа Видански,
да
заплати на Г.А. М. ЕГН **********,***,
сумата 590 (петстотин и деветдесет) лева разноски в исковото производство пред ВРС, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: