№ 27
гр. гр. Д. , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и осми април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Николова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Румяна И. Радева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20213200500155 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивните жалби на двете срещупоставени страни срещу решение № 260137
от 12.10.2020 г. на Д.кия районен съд, поправено с решение № 260108 от
12.02.2021 г., по гр.д.№ 4641/2019 г.
Въззивната жалба с вх.№ 264234/26.10.2020 г. ( по регистратурата на
ДРС ) на ответника „ Енерго – Про Продажби “АД, град Варна е насочена
срещу частта от решението, с която е уважен заявеният срещу него
отрицателен установителен иск за парично вземане от неплатена цена на
електрическа енергия според корекция по член 48,ал.1,б. “ а“ от ПИКЕЕ
(отм.) на сметката на ищеца за потреблението в периода 16.12.2018 г. до
15.03.2019 г. в размер от 2 227,24 лева . Въззивникът намира за необосновано
извършеното в решението служебно преизчисление на размера на вземането.
Със заключението на съдебно – техническата експертиза е установено ,че има
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване ;
неотчитане на част от потребената от ищеца електрическа енергия и реалната
консумация. Претендираното вземане е възникнало с осъществяване на
1
фактите по 83,ал.1,т.6 и член 98а от ЗЕ и при спазване на установената в
ПИКЕЕ процедура за корекцията , алтернативно – на фактите по член 183 от
ЗЗД . Искът подлежи на отхвърляне и в уважената от съда част – за сумата от
2 227,24 лева . Настоява се за отмяна на обжалваната част от решението,
отхвърляне и на тази част от иска и присъждане на разноските .
Въззивната жалба с вх.№ 264239/ 26.10.2020 г. ( по регистратурата на
ДРС) на ищеца И. К. И. , в допустимата й част съгласно въззивно определение
№ 30 от 24.03.2021 г. е насочена срещу частта от решението, с която е
отхвърлен искът му за оспорване на същото вземане в размера на горницата
над 2 227,24 лева до 6 204,46 лева . При изведен от съда извод, че правното
основание на вземането е член 183 от ЗЗД , подлежащият на доказване от
ищеца факт е за реално преминалото количество електрическа енергия от
датата на последния отчет до датата на проверката - 15.03.2019 г. ( вместо за
периода от 90 дни назад ) . Въззивникът намира за неприложими формулите
за преизчисление по отменените ПИКЕЕ и по ОУ. Оспорва извода на съда, че
неточността в измерването и причините за него са надлежно установени, при
положение процедурата по ПИКЕЕ е отменена, че свидетелите на проверката
не са били запознати с констатациите от нея и не са присъствали на
запечатването на електромера и че съдът не обсъдил възражението на ищеца,
че експертизата на БИМ е изготвена след изтичане на регламентирания в
съответната Наредба срок. Иска отмяна на обжалваната част от решението ,в
т.ч. по разноските и уважаване на претенцията за остатъка от вземането .
В отговор на „ Енерго – Про Продажби “АД, град Варна въззивната
жалба на ищеца се оспорва като неоснователна.
В молба с вх.№ 699/27.04.2021 г. въззиваемият И. К. И. изразява
становище за неоснователност на жалбата на ответника.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбите и доводите в отговора и в молбата и съобразно член 269 от ГПК
въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо, правилно в
една част и неправилно в друга част.
Предявеният иск е по член 124,ал.1 от ГПК - за установяване, че
дружеството – ответник няма срещу ищеца парично вземане в размер от
2
6 204,46 лева, съставляващо допълнително начислена по сметката му като
краен битов абонат цена на доставеното в енергоснабден имот в град Д., ***
за периода от 16.12.2018 г. до 15.03.2019 г. количество от 31 387 kwh
електрическа енергия съгласно фактура № **********/ 20.11.2019 година.
Първоинстанционният съд е приел, че спорното
правоотношение се е развило след отмяната на 14.02.2017 г. на правилата на
член 1 – 47 от ПИКЕЕ ( обн, Дв.,бр. 98/2013 г. ) и след отмяната на 23.11.2018
г. на правилата на член 48 -51 от същите ПИКЕЕ . Към датата на проверката
15.03.2019 г. не е съществувала правна възможност за едностранна корекция
на сметката на потребителя – ищец поради отмяната на посочения подзаконов
нормативен акт. Но липсата на специална регламентация на процедурата и
начина на преизчисляване на електрическата енергия при грешки в
измерването й от средството за търговско измерване не изключва
приложението на член 183 от ЗЗД относно задължението на купувача – битов
потребител - да заплати цената на реално доставеното количество
електрическа енергия и в случай на осъществено върху електромера
неправомерно въздействие, водещо до неизмерване на част от доставената
енергия. Преценката за достоверност на констативния протокол от 15.03.2019
г. е основана на съответствието му с акта за извършена от БИМ
метрологична експертиза, ползващ се с необорена от ищеца доказателствена
сила по член 179,ал.1 от ГПК и със свидетелските показания.
Първоинстанционният съд е приел, че тези доказателства и заключението по
съдебно – техническата експертиза установяват фактите за техническата
манипулация на електромера, неточното измерване от същия и стойността на
грешката - „ минус 88-89%“ . Приел още, че началният момент на неточното
неизмерване не може да се определи , но че той не може да предхожда с
повече от 90 дни проверката с оглед липсата на друга проверка и нормативно
ограничения ( до толкова дни назад ) период на корекцията по член
48,ал.1 от ПИКЕЕ (отм. ). Приложимият метод е този по член 48,ал.1,т.1,б.“а“
от ПИКЕЕ ( отм. ) чрез изчисляване на количеството преминала
електрическа енергия като функция на измерителя на грешката. Районният
съд обаче ревизирал пресметнатото от експерта по този метод количество (
еднакво с посоченото във фактурата ) въз основа на точка 7 от заключението
му и дадените при изслушването отговори за липсата на техническа
възможност за доставка в процесния период на коригираното количество
3
енергия от 31 387 kwh , ведно с отчетеното количество от 3 503 kwh при
максимално възможно потребление от 22 356 kwh и за вероятността грешното
измерване да е от по – късна дата и „ базата“ ( грешно отчетеното количество
) да е по – малка стойност. Редуцирал го след собствено изчисление до
максимално възможното количество от 11 268,03 kwh на стойност от 2 227,24
лева . Уважил иска до този размер и го отхвърлил за горницата.
Въззивният съд намира за правилна преценката в обжалваното решение
за приложимост на общото правило на член 183 от ЗЗД при липсата на
специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметките за
електрическа енергия за минал период поради неизмерване и незаплащане на
част от действително потребената електрическа енергия. Това разрешение,
възприето в съдебната практика: решение по гр.д.№ 4160/2018 г. на ІІІ г.о.;
решение по гр.д.№ 2991/2018 г. на ІІІ го. и решение по гр.д.№ 1174/2020 г. на
ІV г.о. на ВКС, се основава на договорния характер на правоотношението
между електроразпределителното дружество и потребителя. Задължението на
ищеца – абонат за заплащане на цената възниква при осъществяване на
следните факти : неправомерно въздействие върху средството за търговско
измерване , неточност в измерването , причинно – следствена връзка между
тези два факта и действително доставеното количество електрическа енергия
за миналия период. Доказателствената тежест за тези обстоятелства е на
ответника по иска.
При положение, че към датата на проверката 15.03.2019 г. правилата на
член 1 – 47 от ПИКЕЕ ( от 2013 г. ) са отменени, задължение за служителите
на електропреносното дружество да спазват предвидения в тях ред за
извършването на проверката ( в т.ч. присъствие на абоната или на свидетели
от началото до края й ) и удостоверяването й не съществува.
Извън това правилно първоинстанционният съд е приел, че
констативният протокол като частен свидетелстващ документ, който не е за
неизгодни за авторите му факти, няма обвързваща доказателствена сила.
Вписаното в протокола, че средството за търговско измерване е „ без пломба
“ ( а при монтажа му с протокол № 2106796 от 19.06.2017 г. то е имало
ведомствена пломба „ 3394“ ); „ ведомствените знаци на капака на клемния
блок на СТИ липсват “ и при проверката с еталонен уред е отчетена грешка в
4
измерването от „ минус – 74,58% “ съответства на показанията на
свидетелите С. Г. и Д. Д., които са проверилите този електромер служители
на електропреносното дружество. Съответства и на констативния протокол от
метрологична експертиза № 2699/18.11.2019 г. , извършена на 14.11.2019 г. от
РО, град Варна на БИМ при спазване на 12- месечния срок по член 58,ал.2 от
Закона за измерванията ( доп. ДВ, бр.72 от 2019 г. ) с оглед искането
(заявлението) на електропреносното дружество от 22.03.2019 г. Видно от
протокола при изпитванията на средството за търговско измерване са
отчетени грешки в измерването от „ – 89,26 % до – 88,10% “ ; има
осъществен „ достъп до вътрешността на електромера - разпробит клеморед ,
добавен мост, чужд на схемата “ . Крайното становище е, че електромерът „
не отговаря на изискванията за точност при измерването на електроенергия “ .
При изслушването си ( протокол от заседание на 20.07.2020 г., на л. 96 –
98 ) назначеното от съда вещо лице – инж. В. Ч. е отговорило , че за
извършване на манипулацията е достатъчно да се отвори капакът на
клемореда ( с това е обяснима липсата на ведомствена пломба при
техническата проверка ), да се пробие клеморедът и да се постави проводник
и така да се постигне неизмерване на голяма част ( 88 -89% ) от преминалата
от захранващия кабел към имота на абоната електроенергия.
Изводите в обжалваното решение, че средството за търговско измерване
е неправомерно манипулирано и поради това измерва неточно, са
обосновани. Изчисляването на количеството преминала енергия като функция
на измерителя на грешката е способ, който може да служи за установяване на
размера на вземането в съгласие с член 162 от ГПК. Но прилагането му е
предпоставено от установяване на деня, от който електромерът е започнал да
измерва неточно с оглед определяне на действителния период на грешното
измерване и величината на грешно измереното, по – малко от преминалото
количество електрическа енергия. След отмяната на член 48, ал.1 от ПИКЕЕ (
2013 г. ) на 23.11.2018 г. не е имало основание да се приеме, че
манипулацията предхожда с 90 дни техническата проверка. По делото няма
доказателства кога тя е извършена. Възможна е била преди и във всеки един
ден от периода на корекцията - 16.12.2018 г. до 15.03.2019 г. Няма значение
кога в този период е извършен последният редовен отчет. При този отчет не
се прави проверка за точността на измерването. Записват се само показанията
5
по тарифните регистри. При това положение заключението на вещото лице,
като изготвено въз основа на изходни данни, за които няма доказателства и
въз основа на данна за максимално възможна консумация, не може да служи
за опора на доказателствени изводи по размера на вземането. Ответникът –
електроразпределителното дружество не е доказал действително доставеното
количество електрическа енергия за миналия период следователно
претендираното вземане за заплащането му не е възникнало . Искът е изцяло
основателен . Решението в частта за частичното му уважане следва да се
потвърди , а решението в частта за частичното му отхвърляне следва да се
отмени и замести с ново за уважаване на иска и за съответната горница.
Въззивникът – ищец има право на основание член 78,ал.1 от ГПК и на
остатъка от разноските за първоинстанционното производство от 616,67 лева,
както и на разноски за въззивното производство от 479,54 лева ( сбор от
заплатената по допустимата жалба ДТ от 79,54 лева и заплатеното
възнаграждение за адвокат от 400 лева ).
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260137 от 12.10.2020 г. на Д.кия
районен съд, поправено с решение № 260108 от 12.02.2021 г., по гр.д.№
4641/2019 г. , в частта, с която е признато за установено, че И. К. И., ЕГН:
********** от град Д., *** не дължи на „ Енерго – Про Продажби“ АД, град
Варна сумата от 2 227, 24 ( две хиляди двеста двадесет и седем лева и
двадесет и четири стотинки ) лева, съставляваща парично вземане от
неплатена цена на потребена, неизмерена и неотчетена електрическа енергия
от 11 268,03 kwh за периода 16.12.2018 г. – 15.03.2019 г. от корекцията на
сметката му за този период по фактура № **********/ 20.11.2019 година и в
частта, с която на И. К. И. са присъдени разноски .
ОТМЕНЯ решението в отхвърлителната му част и в частта на
присъдените на ответника разноски КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че И. К. И., ЕГН: ********** от град
6
Д., *** не дължи на „ Енерго – Про Продажби“ АД, град Варна сумата от още
3 977,22 ( три хиляди деветстотин седемедесет и седем лева и двадесет и две
стотинки ) лева или за горницата над 2 227,24 лева до 6 204,46 лева,
съставляваща парично вземане от неплатена цена на потребена, неизмерена и
неотчетена електрическа енергия от 20 118,97 kwh за периода 16.12.2018 г. –
15.03. 2019 г. от корекцията на сметката му за този период по фактура №
**********/ 20.11.2019 година.
ОСЪЖДА „ Енерго – Про Продажби“ АД, град Варна , район
„ Владислав Варненчик“ , Варна Тауърс -1 ,бул. „ Владислав Варненчик“ №
258 да заплати на И. К. И., ЕГН: ********** от град Д., *** сумата от 1 096,21
( хиляда деветдесет и шест лева и двадесет и една стотинки) лева, разноски за
двете производства.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7