О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ Разград
15.ІV.2020г.
Номер Град
Разградски
окръжен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Съд
15.ІV. 2020
На
Година
РАЯ
ЙОНЧЕВА
В
закрито заседание в следния състав:
Председат
Председател
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА АТАНАС ХРИСТОВ
Членове:
№71 ч. в. гражданско 2020
като разгледа докладваното
от председателя
дело по
описа за година.
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХІ във вр.
с чл.413 ГПК.
Делото е образувано по ч. жалба, подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., клон
България, ЕИК542097902 гр.София против Разпореждане
№104/28. І.2020г., с което по чгрд №57/ 2020г по опис на КРС, в образуваното по реда на чл.410 ГПК производство
срещу длъжника Ю.В.Ю., ЕГН**********,***
е отказано издаване на заповед за
изпълнение на парични вземания, както следва: в размер на 10 506,64лв. главница по
Договор за потребителски (револвиращ) кредит
№PLUS-14409102/16.І.2017г., дължима ведно със законна лихва
от дата на заявлението до окончателното й изплащане; 445,92лв. дължими за погасяване на вземане по
договорена възнаградителна лихва за времето от 20.ІІІ.2018 до 20.І.2022 и за
32,23лв. , дължими в обезщетение за забава на изпълнението по договора за
времето от 20.ІV.2018 до 18.ХІІ.2019г.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането е
неправилно и необосновано. Счита, че в производството по чл.410 ГПК съдът не
разполага с правомощия да проверява валидността на сделката, както и че не са
налице неравноправни клаузи в сключения договор за потребителски кредит, от
който черпи претендираните вземания.
В заключение се
прави искане разпореждането на първостепенния съд да бъде отменено и да бъде
издадена заповед за изпълнение за
посочените по-горе суми.
Съдът, като прецени доводите, изложени в
частната жалба и като взе предвид събраните по делото доказателства, приема
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
При служебно извършената,
съгласно чл. 269, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК проверка на обжалваното разпореждане, въззивният съд
намира същото за валидно и процесуално
допустимо, а като постановено по същество на заявените като предсрочно
изискуеми по реда на чл.410 ГПК вземания-
за правилно.
Преценката за допустимост и
основателност на производството по чл.410 ГПК е
служебно дължима, и изводима
от въведените в заявлението обстоятелства.
Производството по ч.гр.д. № 57/2020 г. е образувано по опис на КРС по заявление на БНП
Париба Пърсънъл Файненс“С.А., клон България, ЕИК542097902 гр.София за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу длъжника Ю.В.Ю., ЕГН**********,*** на следните, твърдени като обявени за
предсрочно изискуеми парични
вземания: в размер на 10 506,64лв.
главница по Договор за потребителски
(револвиращ) кредит №PLUS-14409102/16.І.2017г., дължима ведно със законна лихва
от дата на заявлението до окончателното й изплащане; 445,92лв. дължими за погасяване на вземане по
договорена възнаградителна лихва за времето от 20.ІІІ.2018 до 20.І.2022 и за
32,23лв. , дължими в обезщетение за забава на изпълнението по договора за
времето от 20.ІV.2018 до 18.ХІІ.2019г.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение на така посочените
вземания, районният съд е приел на първо място, че
заявителят не доказва настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията с
надлежното им обявяване по реда на чл.60 и сл.ЗКИ. На следващо място
първоинстанционният съд е мотивирал отказа си с факта, на служебно утановената
по реда чл.411 ГПК недействителност на обосноваващия вземанията потребителски
договор, поради противоречие на клаузите, предвиждащи формирането на
задълженията -по основание и размер с
нормите на ЗПК и ЗЗП.
Съображенията на първостепенния съд се споделят от въззивния съдебен
състав.
Заявителят е пояснил, че по силата на сключения договор е изплатил
заемната сума от 12 000 лв. по уговорения начин и така е изпълнил задължението
си по договора, изпълнен е фактическият състав на заема, като реална сделка. За
Ю. Ю. е възникнало задължението да погаси главницата по заема на 60 вноски,
всяка в размер на 349,06лв. ведно с оскъпяването и съгласно годишния
процент на разходите и годишният лихвен процент, уговорени в договора. Твърди,
че Ю. е преустановил погашенията по заема на 20.ІІІ.2018г. В общите условия по договора е предвидена
предсрочна изискуемост на вземането , ако кредитополучателят просрочи две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
вноска-20.ІV.2018г. Твърди,че то тази дата вземането е ликвидно и изискуемо в
целия му размер.
Констатирайки нередовност на заявлението, по реда на чл. 411, ал.1 от ГПК КРС е дал на заявителя подробни указания за
отстраняването им, вкл. и за
предприетото по обявяването на предсрочната изискуемост на вземането.
Съставът на ОС-Разград, след съобразяване на заявеното от жалбоподателя
и твърденията му в подаденото пред КРС заявление по реда на чл. 410 от ГПК, намира, че
въпреки дадените указания, същият не е отстранил всички, изрично указани му нередовности.
Твърдението за настъпила предсрочна
изискуемост, на която хипотеза заявителят основава вземането си, не е уточнено.
За да извърши съдът проверка дали документът удостоверява годно за
изпълнение вземане на заявителя към длъжника, същият следва да съдържа информация относно договора за
кредит, претендираният общ размер на останалото неиздължено вземане с разбивка
по пера (главница, договорна лихва, закъснителна лихва и др.) и за кой период
се дължат; данни относно твърдяната
предсрочна изискуемост – откога длъжника е изпаднал в забава при погасяването
на вноските и от кога е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост. Трябва да
са предоставени данни от заявителя за настъпване на падежа на вземането в
неговата цялост и че същото е станало предсрочно изискуемо. В конкретния
случай, приложените към заявлението
доказателства не дават информация за периода на обективираната от страна на
кредитополучателя забава, по начин, позволяващ на съда преценката, че е
настъпил предвидения в договора срок за предсрочната му изискуемост. В
приложение към заявлението липсва и адресирана, респ. надлежно връчена на
кредитополучателя покана за обявяване предсрочната изискуемост на сключения
между него и заявителя кредитен договор.
В съответствие с разпоредбата на
чл. 60, ал.2 от ЗКИ, относима и към потребителските кредити, обявени за предсрочно изискуеми, поради
наличие на идентичност в хипотезите (предвидени в договора разсрочено плащане и
клауза за предсрочна изискуемост,след която длъжникът се лишава от преимуществото
на срока), кредиторът е длъжен удостовери пред заповедния съд, че е обявил на
длъжник писмено предсрочната изискуемост на вземанията. В този смисъл се дължи съобразяване с приетото в т.18 от ТР№ 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС (приложимо към потребителския кредит по вече посочената по-горе идентичност),
Р..№ 123/9.ХІ.2015 г., по т.д.№ 2561/2014 г., ТО на ВКС и др.
Облекчената процедура по чл. 410
от ГПК не освобождава заявителя от ангажимента да посочи фактите и
обстоятелствата, въз основа на които ангажира отговорността на длъжника. Това е
условие за редовност на заявлението съгласно чл. 410, ал.2, във връзка с чл.
127 от ГПК и изпълнението му гарантира законосъобразното развитие на производството
в предвидените кратки срокове.
При съобразяване,че с обявяване
на предсрочната изискуемост настъпва съществена трансформация на ангажиментите
на страните по договора- договореното като срочно задължение става вече изцяло
изискуемо, влизат в сила предвидените обезпечителни механизми на договора и
т.н., то не може да се сподели тезата за приложимост на уговорен в договора
"автоматизъм" в изменението на правата и задълженията на страните.
Страната следва да бъде уведомена за настъпилата промяна. Яснотата и
предвидимостта в правата и задълженията на страните е основен принцип, на който
страните следва да подчиняват договореностите и изпълнението си. Това е
наложително и с оглед обстоятелството, е с настъпване на предсрочната изискуемост
договорът се счита прекратен и влизат в сила останалите обезпечителни и
гаранционни механизми, за което страната, спрямо която се налагат, следва да
бъде уведомена.
На следващо място , съгласно чл.411 ал.2 т.3 ГПК заповед за изпълнение
не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В този смисъл
е неоснователно възражението в частната жалба за неотносимост на въпросите,
свързани с неравноправния характер на отделни клаузи от договор в заповедното
производство. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика на съдилища е
постановена в периода преди изменението в чл.411 ал.2 ГПК, поради което не
следва да се съобразява.
В решение на СЕС по дело С-448/17, постановено по въпросите за
потребителската защита е отчетено, че една национална правна уредба засяга
ефективността на защитата, търсена с Директива 93/13, когато не предвижда такъв
контрол за неравноправност на клаузи на етап на издаването на заповедта за
изпълнение или когато предвижда такъв контрол само на етапа на възражението
срещу издадената заповед, ако съществува немалък риск потребителят да не подаде
изискваното възражение било поради твърде краткия срок, предвиден за тази цел,
било предвид разходите, които евентуалното исково производство би създало с
оглед на размера на оспорваното задължение, било защото националното
законодателство не предвижда задължение за съобщаване на потребителя на цялата
необходима информация, която да му позволи да определи обхвата на правата си
(вж. по аналогия решения от 14 юни 2012 г., Banco Espaсol de Crйdito, C-618/10,
EU: C: 2012: 349, т. 54, и от 18 февруари 2016 г., Finanmadrid EFC, C-49/14,
EU: C: 2016: 98, т. 52). Горното разрешение на общо основание следва да бъде
зачетено и приложено от заповедния съд съобразно разпоредбите на ГПК и
по-специално с предвиденото в чл. 411, ал. 2, т. 3, в редакцията му от
24.ХІІ.2019г. Нормата е императивна и задължава заповедния съд да следи за
наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от
потребителски договор. Такъв е и настоящият случай. Оттук
следва, че като се е произнесъл по въпроса за неравноправността на клаузата,
вменяваща в дълг на кредитополучателя
плащането на възнаграждение за
„закупен“ допълнителен пакет услуги, първоинстанционният съд се е
съобразил в максимална степен със законодателната воля, намерила израз в
последните законодателни промени на процесуалния закон.
Самият законодател е вменил
такова задължение на заповедния съд, поради което и възражението на
жалбоподателя, с което се отрича компетентността на районния съд по тези
въпроси е неоснователно.
Изводимо от съдържанието на приложения към заявлението Договор за потребителски (револвиращ) кредит
№PLUS-14409102/16.І.2017г , въззивният съд намира разпореждането, с което е
отказано издаване на заповед за изпълнение на процесното вземане и за
законосъобразно.
Сключеният между страните ДПК намира своята правна регламентация в ЗПК.
Според дадената в чл. 9 ЗПК легална
дефиниция, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
поетото от длъжника- потребител
задължение за връщане на предоставената парична сума.
По см. на чл.418 ГПК
заявителят дължи документ, удостоверяващ просрочията от дата до дата, а дали
това просрочие отговаря на предвидените
в договора дни, е в дължимата от съда
преценка за ликвидност и изискуемост на вземанията, респ. за наличието на
настъпила предсрочна изискуемост.
Посочването на търсените суми,
без да има каквато и да е яснота как са формирани, какъв е размерът на отделните вземания във
всяка глобално посочена сума, какво е движението по кредита, кога и в какъв
размер са извършени плащания, кои главници са останали непогасени и кога е
настъпил падежът им и т.н. – все обстоятелства необходими, за да може да се
установи дали е налице твърдяното настъпване на падежите, твърдяното просрочие
и т.н. Нещо повече, абсолютно неясно е как се е формирало вземането по
главницата, при положение, че според договора са предвидени такива в различен
размер и за задължения по договор за застраховка, при общо
договорено погасяване на същите като задължения от първи ред.
В обобщение, в този си състав съдът намира, че приложените към заявлението документи не
следва извод за ликвидност и и изискуемост, и в този смисъл същите не отговарят на въведените в практиката
изисквания за редовност. Поради което и
разпореждането, с което е отказано издаването на заповед за незабавно
изпълнение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., клон България, ЕИК542097902
гр.София против Разпореждане №104/28. І.2020г., с което по
чгрд №57/ 2020г по опис на КРС, в
образуваното по реда на чл.410 ГПК производство
срещу длъжника Ю.В.Ю., ЕГН**********,***
е отказано издаване на заповед за изпълнение на парични вземания, както
следва: в размер на 10 506,64лв.
главница по Договор за потребителски
(револвиращ) кредит №PLUS-14409102/16.І.2017г., дължима ведно със законна лихва
от дата на заявлението до окончателното й изплащане; 445,92лв. дължими за погасяване на вземане по
договорена възнаградителна лихва за времето от 20.ІІІ.2018 до 20.І.2022 и за
32,23лв, дължими в обезщетение за забава на изпълнението по договора за времето
от 20.ІV.2018 до 18.ХІІ.2019г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.