Р
Е Ш Е Н И Е № 340
гр. Хасково, 21.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Хасково, I
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря
Гергана Докузлиева, като разгледа докладваното от съдия Ирена Аврамова гр. д. №
410 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ЗЗДискр от П.Т.З., ЕГН **********, с адрес: ***, против Община
Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл.
„Общински“ № 1.
В исковата молба ищецът твърди, че е
дългогодишен читател в Регионална библиотека „Христо Смирненски“ - Хасково,
която е 100 % общинска собственост и част от отдел „Култура“ на Община Хасково.
Сочи, че на основание чл. 6 и чл. 9 от ЗМДТ компетентен да определя размера на
такси и цена на услуги, предоставяни от общинските структури, е Общински съвет
- Хасково. С решение № 154/27.04.2012 г. Общински съвет - Хасково издал Наредба
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Хасково. Разпоредбата на чл. 56б, ал. 7, т. 1 от същата
наредба предвиждала: „Издаване на читателски карти: семейни /2+1/ - 12 лева;
индивидуална /за възрастни/ - 7 лева; за ученици - 4 лева; за пенсионери до 70
годишна възраст - 2 лева; за ученици до 7 клас - 3 лева; еднократна за 1 ден
/само за читалня/ - 0,50 лева; Забележка: Изгубена от читателите читателска
карта се заплаща - 0,50 лева“. Въз основа на тази разпоредба с фискален бон от
01.09.2016 г. ищецът заплатил цената от 7 лева за подновяване на годишната му
читателска карта № 02689 - индивидуална карта за възрастни. С решение №
331/25.11.2016 г. по адм. д. № 451/2016 г. на Административен съд - Хасково,
влязло в сила на 20.12.2016 г., била отменена като незаконосъобразна
разпоредбата на чл. 56б, ал. 7, т. 1 от НОАМТЦУТОХ. Според ищеца при
заплащането на 01.09.2016 г. цената на картата по тогава действалата разпоредба
на чл. 56б, ал. 7, т. 1 от наредбата ответникът го е дискриминирал, по смисъла
на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, в най-ощетената категория читатели по признак -
възрастни - 7 лева, която дискриминация иска да бъде установена от съда по реда
на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. Поддържа, че според чл. 3 от ЗОБ
обществените библиотеки осигуряват правото на гражданите на равноправен и
свободен достъп до библиотечно-информационно обслужване. От това извежда, че
равноправният и свободен достъп до библиотечни услуги трябва да е чрез
безсрочна регистрация, безплатен и без категоризиране на читателите по възраст,
учащи, пенсионери и т.н. Твърди, че въведените от ответника цени от 0,50 до 12
лева за определен срок за достъп до библиотечни услуги - 1 година или 1 ден
представляват явен регистрационен режим /абонамент/ в нарушение на чл. 4, ал.
1, чл. 15, ал. 4 и чл. 16 от ЗОАРАКСД,
във връзка с п. 1, т. 3 от същия, какъвто не е уреждан в закон. Изтъква,
че платената от него на 01.09.2016 г. цена на индивидуална карта за възрастни -
7 лева е пряко следствие на дискриминиращият акт на чл. 56б, ал. 7, т. 1 от
НОАМТЦУТОХ, отменен с посоченото съдебно решение, поради което ответникът
Община Хасково му е причинил имуществена вреда от 7 лева и му дължи обезвреда
от 7 лева. С оглед изложеното иска от
съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че е бил дискриминиран
на 01.09.2016 г. при заплащане на цена за годишна читателска карта в РБ „Христо
Смирненски“ - Хасково - за възрастни от 7 лева по тогава действащата разпоредба
на чл. 56б, ал. 7, т. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местни
такси и цени за услуги на територията на Община Хасково, като осъди ответника
да му заплати обезвреда от 7 лева, представляваща пряка имуществена вреда от
цитирания дискриминационен акт от местната наредба. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа
исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените
искови претенции.
В законоустановения срок по
чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Община Хасково, с който се оспорва исковата претенция
като неоснователна. Според ответника, за да се приеме, че е осъществена пряка
дискриминация е необходимо да се установи, че лицето е третирано
по-неблагоприятно на основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр отколкото е третирано,
било е третирано или би било третирано друго лице в сравнимо сходно положение,
за което данни и доказателства не са представени с исковата молба. Ответникът
оспорва твърдението, че на 01.09.2016 г. ищецът е заплатил 7 лева за читателска
карта, доколкото представеното копие на фискален бон е силно нечетливо, поради
което оспорва истинността му. Излага съображения, че в мотивите на
представеното решение на АС - Хасково е прието, че издаването на читателска
карта не представлява ползване на библиотечна колекция по смисъла на чл. 51,
ал. 1, т. 1 от ЗОБ, а техническа услуга по изготвяне на документ, удостоверяващ
регистрацията на съответното лице за нуждите на регионалната библиотека, поради
което предвидената цена е с оглед покриване на пълните материални разходи по
изготвяне, респективно отпечатване на самия документ. Сочи, че отмяната на този
текст от наредбата е поради обстоятелството, че Общинският съвет е определил
цената, като цена на услуга, а вместо цена на такса. Това според ответника по
никакъв начин не води до дискриминация на ищеца, който я обуславя с
определянето на различни цени на читателските карти съобразно „дискриминационен
белег“. Ответникът намира за неоснователни твърденията на ищеца, който попада
сред лицата с най-висока такса за издаване на читателска карта, че е извършено
недопустимо класифициране на гражданите по социален статус, възраст и
работоспособност в противоречие с чл. 4 от ЗЗДискр и чл. 3 от ЗОБ. Посочва, че
определените цени за читателска карта са по съществото си цена за дейност по
регистрация на потребител на библиотечна услуга с цел идентификация и
администриране на неговите данни като ползвател на библиотечния фонд и
предоставяните от библиотеката услуги. По отношение на разпоредбата на чл. 3 от
ЗОБ изтъква, че същата задължава библиотеките да създават условия за ползване
на техния фонд, при които всички граждани да реализират равни права на достъп.
Твърди, че конкретика в тази насока е въведена в чл. 53 от същия закон,
изискваща обществените библиотеки да създават оптимални условия за предоставяне
на библиотечни услуги на определени социални групи. Претендира, че именно с цел
осигуряване на равноправен достъп до библиотечно обслужване са въведени
по-ниски цени за регистрация на потребители от определени категории, което не
може да се квалифицира като дискриминация на останалите членове на обществото.
Навежда доводи, че съгласно чл. 7, ал. 1, т. 14 от ЗЗДискр не представляват
дискриминация специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно
положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 с цел изравняване на
възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими. По силата на чл.
10 и чл. 11 от ЗЗДискр изпълнението на такива мерки е вменено в задължение на
държавните и обществените органи и органите на местно самоуправление. Оспорва
като неправилен изводът на ищеца, че щом разпоредбата за определяне на цените
на читателските карти е отменена от АС - Хасково, то те са дискриминационни. По подробно изложените в отговора съображения се иска отхвърляне
на предявените искове.
В
съдебно заседание ответникът поддържа депозирания отговор и след запознаване с
оригинала на представения фискален бон оттегля направеното оспорване на
истинността му.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
По делото е
безспорно и от представената читателска карта № 02689 се установява, че ищецът П.Т.З.
е потребител на библиотечни услуги в Регионална библиотека „Христо Смирненски“
- Хасково. Не се оспорва, че с фискален бон от 01.09.2016 г., представен по
делото в заверено копие и оригинал, ищецът е заплатил сумата от 7 лева за
подновяване на годишната си читателска карта.
Видно от
приложеното по делото решение № 331 от 25.11.2016 г., постановено по адм. д. №
451/2016 г по описа на Административен съд - Хасково, разпоредбата на чл. 56б,
ал. 7 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Хасково, уреждаща цени на услуги, извършвани от
Регионална библиотека „Христо Смирненски“ - Хасково, в частност за издаване на
читателски карти, е отменена като незаконосъобразна.
По делото са
представени от ищеца като писмено доказателство заемни бележки за използване в
читалните на библиотечни материали от книгохранилището с дата 01.09.2016 г.,
13.01.2017 г., 01.02.2017 г. и 15.02.2017 г., както и фискални бонове за
заплащане на съответните ползвани библиотечни услуги.
В съдебно
заседание са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.А.Д.,
ангажиран от ищеца. Свидетелят разказва, че на 01.09.2016 г. отишъл до
Регионална библиотека „Христо Смирненски“ заедно с ищеца П.З.. Това било
първото и единствено посещение на свидетеля в библиотеката, като случайно
придружил ищеца, с когото се видели по-рано същия ден. Свидетелят Д. си спомня,
че пред него ищецът заплатил сумата от 7 лева на служители в библиотеката, след
което започнал да ползва услугите, като търсел материали за исторически
паметници и разпечатал няколко листа.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата
на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр предвижда възможност на всяко лице, чиито
права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени,
да предяви иск пред районния съд, с който да поиска установяване на
нарушението. В нормата на чл. 9 от ЗЗДискр е създадена изрична уредба относно
разпределението на доказателствената тежест в съдебния процес за защита от
дискриминация. Основната доказателствена
тежест се носи от ищеца, който е длъжен да докаже фактите, въз основа на които
може основателно да се предположи, че е жертва на дискриминация. Само в този
случай законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното,
а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е
нарушено /в този смисъл Решение № 85 от 13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4328/2015 г., Решение № 511 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 587/2009 г./.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр забранена е всяка пряка или
непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение,
увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено
състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
В настоящия случай ищецът твърди, че на 01.09.2016 г. е бил
дискриминиран от ответника по признак “възраст”, като е заплатил сумата от 7
лева за индивидуална /за възрастни/ читателска карта в Регионална библиотека
“Христо Смирненски” - Хасково, по тогава действалата разпоредба на чл. 56б, ал.
7, т. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги на територията на Община Хасково.
Съобразно редакцията към 01.09.2016 г. на чл. 56б, ал. 7, т. 1 от
посочения подзаконов нормативен акт: „Цени на услуги, извършвани от Регионална библиотека “Христо
Смирненски” – гр.Хасково:
1.Издаване на читателски карти:
- Семейна (2+1) - 12.00 лв.
-
Индивидуална (за възрастни читатели) - 7.00 лв.
- За ученици - 4.00 лв.
- За пенсионери до 70 год.възраст -
2.00 лв.
- За ученици до 7 клас - 3.00 лв.
- Еднократна – за 1 ден /само за читалня/ - 0.50 лв.
Забележка: Изгубена от читателите читателска карта се
заплаща - 0.50 лв.“
С
решение № 331 от 25.11.2016 г., постановено по адм. д. № 451/2016 г по описа на
Административен съд - Хасково, цитираната разпоредба е отменена като
незаконосъобразна, поради несъответствие с нормативни актове от по-висока
степен. Така постановеният съдебен акт има действие занапред, считано от
влизането си в сила – 20.12.2016 г., което означава, че към 01.09.2016 г.
отменената разпоредба от наредбата е била действаща по отношение на всички
посетители в РБ „Христо Смирненски“.
За да е налице пряка
или непряка дискриминация, от изложените обстоятелства следва да може
основателно да се формира извод за наличие на неравно третиране на ищеца по
признак “възраст”.
Пряка дискриминация е
всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на съответния признак,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства /чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр/. По делото е безспорно, че ищецът е заплатил цената от 7 лв. за
издаване на индивидуална читателска карта /за възрастни/, доколкото не се
установява да попада в някоя от другите категории, предвидени в разпоредбата на
чл. 56б, ал. 7, т. 1 от НОАМТЦУТОХ. С оглед приложното поле на обсъжданата
норма, по отношение на всички ползватели на библиотечни услуги в РБ “Христо
Смирненски” - Хасково, е видно, че към процесната дата 01.09.2016 г. не само
ищецът, но и всяко друго лице, което не е ученик или пенсионер, е следвало да
заплати 7 лв. за издаване на индивидуална читателска карта. Същевременно не са
наведени конкретни твърдения, че ищецът е бил третиран по-неблагоприятно в
сравнение с други лица от същата категория /възрастни/ или съответно, че такива
лица са заплатили по-малко в сравнение с него от дължимата се цена за
индивидуална читателска карта. Предвид изложеното съдът намира, че въз основа
на установените в производството обстоятелства и факти не може да се направи обосновано
предположение по смисъла на чл. 9 от ЗЗДискр за наличие на пряка дискриминация.
Непряка дискриминация
е поставянето на лице или лица, носители на съответния признак, или на лица,
които без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по -
малко благоприятно третиране или са поставени в по - неблагоприятно положение,
произтичащо от привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако
от разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед
законова цел и средствата за постигане на целта за подходящи и необходими /чл.
4, ал. 3 от ЗЗДискр/. В тази насока ищецът е изложил твърдения, че попада в най-ощетената категория читатели по признак
възраст спрямо останалите, визирани в чл. 56б, ал. 7, т. 1 от НОАМТЦУТОХ.
Действително, както се сочи в исковата молба, разпоредбата на чл. 3 от ЗОБ
предвижда, че обществените библиотеки осигуряват
правото на гражданите на равноправен и свободен достъп до
библиотечно-информационното обслужване. Същевременно изразената в този текст
воля на законодателя не предполага еднакви права и задължения на гражданите, а
такива, съобразени с възможностите им за участие в обществения живот.
Въведеното изискване за осигуряване на равноправен достъп означава библиотеките
да създават условия и да предоставят на гражданите равни възможности да ползват
услугите им, като се държи сметка за различните потребности и нужди на
отделните категории читатели. В този смисъл е регламентираното в чл. 53 от ЗОБ,
на което се позовава ответникът, задължение на обществените библиотеки да
създават оптимални условия за предоставяне на библиотечни услуги на хора с
увреждания, учащи се и социално слаби граждани. С предвидените в чл. 56б, ал.
7, т. 1 от НОАМТЦУТОХ различни цени за издаване на библиотечни карти на ученици,
възрастни и пенсионери се преследва именно принципът на равнопоставеност, като
отделните граждани са поставени при равни условия за използване на достъпно
библиотечно обслужване с оглед социалното и икономическото им положение.
Следователно създаването на по-добри условия за специфични категории читатели
не може да се квалифицира като дискриминиране на останалите, доколкото това
разрешение е обективно оправдано с оглед преследваната от закона цел за
равенство на гражданите и изравняване на техните възможности и права в сферата
на обществените услуги.
Що се отнася до изискването на чл. 3
от ЗОБ за свободен достъп до библиотечно обслужване, в практиката на
административните съдилища в страната, включително и в представеното по делото
решение на АС - Хасково, последователно се тълкува прокараното в закона
разграничение между основни и специализирани библиотечни услуги. В тази насока
се приема, че издаването на читателска карта не представлява ползване на
библиотечна колекция като основна библиотечна услуга по чл. 51, ал. 1, т. 1 от
ЗОБ, а е техническа услуга, свързана с изготвяне на документ, удостоверяващ
регистрацията на съответното лице за нуждите на регионалната библиотека, като
цената за издаване на картата е предвидена за покриване на материалните разходи
по изготвянето/отпечатването на самия документ. От тази гледна точка съдът
споделя становището, че издаването на читателска карта попада в категорията на
специализираните библиотечни услуги, които съгласно чл. 52, ал. 2 от ЗОБ се
предоставят възмездно. Изложеното води до извод, че определянето на цени за
регистрация в библиотеката не противоречи на предвидения в чл. 3 от ЗОБ
свободен достъп до библиотечно-информационното
обслужване. В контекста на представените съждения съдът счита, че по делото не
са установени факти за осъществена спрямо ищеца и непряка дискриминация по
смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр.
Предвид изложеното
съдът намира, че предявеният установителен иск с правно основание чл. 71, ал.
1, т. 1 от ЗЗДискр е неоснователен, какъвто се явява и обусловеният от него
осъдителен иск за заплащане на обезщетение по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр,
поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на
спора в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответника деловодни
разноски. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр освобождава ищеца от
заплащане на държавна такса и разноски за събиране на доказателства, но не
изключва общите правила на ГПК, уреждащи отговорността за разноски /чл. 75, ал.
1 от ЗЗДискр/. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК ищецът П.Т.З. следва да бъде
осъден да заплати на ответника Община Хасково юрисконсултско възнаграждение в
размер на 180 лв., от които 80 лв. за установителния иск по чл. 71, ал. 1, т. 1
от ЗЗДискр, изчислени по реда на чл. 23, т. 4 от Наредба за заплащането на
правната помощ, и 100 лв. за осъдителния иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр,
определени съобразно материалния интерес по реда на чл. 25, ал. 1 от същата
наредба.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от П.Т.З., ЕГН **********, с адрес: ***, против Община
Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл.
„Общински“ № 1, искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДискр
за признаване за установено, че на 01.09.2016 г. ищецът е бил дискриминиран от
ответника на
основата на признака „възраст“ при
заплащане на цена от 7 лева за годишна читателска карта в Регионална библиотека
„Христо Смирненски“ в гр. Хасково по тогава действащата разпоредба на чл. 56б,
ал. 7, т. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местни такси и
цени за услуги на територията на Община Хасково, както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 7 лева за причинените му
от дискриминационното отношение имуществени вреди, като неоснователни.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК П.Т.З., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Община Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, пл. „Общински“ № 1, сумата от 180 /сто и осемдесет/
лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.