№ 367
гр. Ловеч , 07.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на седми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500219 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е с правно основание чл.274 във вр. с чл.627е от ГПК
С определение №93/12.04.21 г. постановено по ч.гр.д.№227/21 г. ТРС е обявил, че
настоящият съд сезиран с процесната молба с вх.№907/26.03.21 г. по ч.гр.д.№227/21 г. на
ТРС не е международно компетентен да разгледа същата, според разпоредбите на Регламент
/ЕС/ №650/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 4.07.2012 г. относно
компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и
приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно
създаването на европейско удостоверение за наследство и е прекратил производството по
ч.гр.д.№227/21 г. по описа на ТРС.
Постъпила е частна жалба с вх.№1309/27.04.21г. от Р.М.Д. представляван от адв. Г.
и адв.С.-Димитрова от САК против определение №93/12.04.21 г.постановено по ч.гр.д.
№227/21 г. по описа на ТРС с твърдения, че то е незаконосъобразно, неправилно,
постановено при нарушения на съществени материално-правни и процесуално-правни
норми и искане да бъде отменено, като вместо него да бъде поставено съдебен акт, с който
да се уважи молбата им и да бъде издадено европейско удостоверение за наследство.
Твърди, че молбата изрично са изложени всички правнорелевантни факти и са приложени
необходимите документи съгласно Регламент №650/12 г. на ЕП и на Съвета от 4.07.12 г..
Сочат, че с допълнително разпореждане ТРС е изискал от молителя изрично да посочени в
заявлението целта на удостоверението в съответствие с чл.63 от Регламент и да представи
легализиран превод на български език на приложените 2 бр.удостоверения за раждане и на
удостоверението за сключен граждански брак, да посочи подробни адреси и електронни
такива на сочените в заявлението бенефициенти, да представи доказателства,че починалото
1
лице Д.А.-М. е била вписана в регистъра на населението съгласно чл.3 ал.2 т.2б.“а“ от ЗГР,
да представи доказателства от ОД на МВР-Ловеч, Дирекция „Миграция“ каква е била
адресната регистрация на починалото лице във връзка с представеното по делото
удостоверение за постоянно пребиваване №17., като твърди, че документите са представени
в срок.
Твърди, че съдът не е обсъдил удостоверение за постоянно местопребиваване №17
на лицето, издадено през 2017 г.. Сочи, че починалата Дейвис е живяла на територията на
Р.България от 2012 г. и това е нейното обичайно местопребиваване. Позовава се на
представените за целта 2 бр. нот.актове, които доказват, че тя е притежавала недвижима
собственост, много преди да почине през м.януари 2021 г.. Моли съда, в случай, че прецени
за необходимо, да издаде съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдят от ОД на
МВР-Ловеч за всички адреси, на които е била регистрирана Дейвис. Прилага към частната
жалба и 2 бр.нот.актове и заверени пълномощни с превод от заклет преводач.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Подадена е молба с вх.№907/26.03.21 г. от Д. Р. М., представляван от адв.Г. и адв.С. –
Димитрова, с искане да бъде издадено европейско удостоверение за наследство на лицето
Анна-Мариа Дейвис, бивш гражданин на ФРГ, поч. На 25.01.21 г. в с.Васильово,
общ.Тетевен, съгласно акт за смърт №2/26.01.21 г. Представят заверени копия от формуляр
четири-заявление за издаване на ЕУ за наследство, препис –извлечение от ат за смърт,
удостоверение за сключен гр.брак, 2 р.удостоверение за раждане, нот. Акт $150/19 г. и
удостоверение за постоянно пребиваване №17/6.04.2017 г.
От представеният препис-извлечение от акт за смърт №2/26.01.21 г.издаден от
с.Васильово община Тетевен обл.Ловеч се установява, че на 25.01.21 г. в 17,30 часа е
починала А.М.Д., родена на 26.08.53 г. гражданин на Република Германия с постоянен адрес
с.Васильово, общ.Тетевен обл.Ловеч.
От приложеното на л.25 от делото удостоверение за постоянно пребиваване
№17/6.04.2017 г. се установява, че то е издадено на лицето Анна Мария Дейвис род. на
26.08.1953 г. в Германия и е валидно до 6.04.2027 г.
От приложения нот.акт за покупко-продажба на недвижими имот $150 том втори рег.
№2471 д.№306/2019 г. на помощник нотариус Алекси Найденов се установява, че Д.М.Х. и
Д.П.Н. продават на Д. Р. М. и Д.А.-М. наследствения си от И.П.М. б.ж. на с.Васильово
недвижим имот, находящ се в .Васильово, а именно ПИ с идент.10272.501.28 по кад.карта и
кад.регистри на с.Васильово, общ.Тетевен обл.Ловеч ведно с построените в имота сгради за
сумата от 9000 лв. В този нот.акт е посочено, че Д.А.-М. се е легитимирала пред нотариуса с
удостоверение за постоянно пребиваване на гражданин на ЕС №********* изд. На
18.04.2017 г. от МВР-Ловеч валидно до 6.04.2027 г. с адрес в страната с.Голям Извор,
2
обл.Ловеч, ул.“Първомайска“ №49.
Останалите три документа са представени на английски език, без превод на български.
С разпореждане №422/29.03.21 г. ТРС е оставил без движение заявлението с указания
за отстраняване на нередовностите по него, а именно: да посочени в заявлението целта на
удостоверението в съответствие с чл.63 от Регламент и да представи легализиран превод на
български език на приложените 2 бр.удостоверения за раждане и на удостоверението за
сключен граждански брак, да посочи подробни адреси и електронни такива на сочените в
заявлението бенефициенти, да представи доказателства,че починалото лице Д.А.-М. е била
вписана в регистъра на населението съгласно чл.3 ал.2 т.2б.“а“ от ЗГР, да представи
доказателства от ОД на МВР-Ловеч, Дирекция „Миграция“ каква е била адресната
регистрация на починалото лице във връзка с представеното по делото удостоверение за
постоянно пребиваване №17.
В указания срок с молба вх.№1038/7.04.21 г. Дейвис чрез своите пълномощници е
отстранил нередовностите на заявлението си, като е представил исканите доказателства на
съда.
От представеното удостоверение №УРИ 295р-4469/1.04.21 г. на ОД на МВР-Ловеч
съдът установява, че Д.А.-М. род. На 26.08.1953 г. гражданство Германия с ЛН1002151169 е
имала актуален настоящ адрес от 30.10.20 г. в с.Васильово, общ. Тетевен обл.Ловеч
ул.“Георги Димитров“№41 г.
От кметския наместник на с.Васильово, общ.Тетевен е отговорено на адв.Димитрова,
че лицето Дейвис Анна Мария не е вписано в регистъра на населението, тъй като е
гражданин на ЕС и подлежи само на разрешителен режим от Служба Миграция.
От представеното препис-извлечение от акт за граждански брак №WH 801428 в
превод от английски и на български език от заклет преводач се установява, че на 20.07.1982
г. в район Сефтън Норт е сключен граждански брак между Р.М.Д. и А.-М.Г.
Представени по делото са и два броя акт за раждане в заверен препис на л.53-58 от
делото, от които се установява, че починалата Дейвис е родила две деца от брака си с
Р.М.Д., а именно Гордън Дейвис, род на 3.07.1982 г. и Аня Дейвис род. на 23.11.1984 г.
С определение №93/12.04.21 г. постановено по ч.гр.д.№227/21 г. ТРС е обявил, че
настоящият съд сезиран с процесната молба с вх.№907/26.03.21 г. по ч.гр.д.№227/21 г. на
ТРС не е международно компетентен да разгледа същата, според разпоредбите на Регламент
/ЕС/ №650/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 4.07.2012 г. относно
компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и
приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно
създаването на европейско удостоверение за наследство и е прекратил производството по
3
ч.гр.д.№227/21 г. по описа на ТРС. В мотивите на съда се посочва, че местонастъпването на
смъртта не е факт по смисъла на т.23 от преамбюла на Регламент ЕС №650/12 г.
обосноваващ извод за обичайното местопребиваване на починалото лице, а от събраните
доказателства не се установява това обичайно местопребиваване да е на територията на
Р.България, поради което и съдът е счел, че не е компетентен да разгледа предявената молба
относно създаване на европейско удостоверение за наследство.
Към частната жалба са приложен нот акт №108 т.първи рег.№475 д.№48 от 2016 г. на
нотариус Румяна Вутева, от който се установява, че И.М.И. е продала на Д. Р. М. и Д.А.-М.
собствения си недвижим имот, находящ се в с.Голям Извор, общ.Тетевен, а именно ПИ с
площ от 1395 лв. заснет с пл.№197 кв.16 включен за урегулиране на УПИ шестнадесети 197
от кв.16 за сумата от 900 лв.. В този нот.акт е посочено, че Д.А.-М. се е легитимирала пред
нотариуса с паспорт тип PD C4YMLPH6H изд. на 25.03.2011 г. и валиден до 24.03.21 г. и
удостоверение за продължително пребиваване №15/10.04.12 г. от МВР Дирекция
„Миграция“ валидно до 9.04.2017 г..
Представен е и втори нот.акт №125 т.втори рег.№2345 д.№282/19 г., на нотариус
Румяна Вутева, с който Д. Р. М. и Д.А.-М. са продали на К.Н.Н. и Г.В.Б. съсобствения си
недвижим имот, находящ се в с.Голям Извор, Ловешка област, а именно ПИ с идент.
№15758.701.197 и находящите се в него сгради за сумата 14 600 лв. В този нот.акт е
посочено, че Д.А.-М. се е легитимирала пред нотариуса като гражданин на Германия , род
на 26.08.1953 г. и притежаваща удостоверение за постоянно пребиваване на гражданин на
ЕС №********* изд. на 18.04.2017 г., валидно до 6.04.227 г. с адрес в страната с.Голям
Извор, обл.Ловеч ул.“Първомайска“ №49.
Представени са и две пълномощни на л.16 и -23 от делото, съгласно които Гордън
Дейвис и Аня Дейвис са упълномощили Р.М.Д. без ограничения да ги представляват в
качеството им на законни наследници син и дъщеря на Анна-Мария Дейвис пред
„Централна кооперативна банка“ и всички останали банкови институции на територията на
България, в които тяхната покойна майка е имала открити банкови сметки, както и да
извършва всички позволени банкови операции, в това число и да изтегли всички налични
средства по тях, съобразно техния наследствен дял.
Ловешки окръжен съд намира, че частната жалба е допустима като предявена в срока
по чл.627е ал.3 от ГПК.
Процесуалният закон предвижда издаване на европейско удостоверение за наследство,
когато българският съд е международно компетентен съгласно чл.4,7,10 и 11 от Регламент
№650/12 г, като заявлението за издаване на ЕУН се подава пред районния съд по последния
постоянен адрес на починалия, ако такъв липсва-по последния му адрес в страната, а при
липса на адрес в страната- пред СРС. Съгласно чл.4 от Регламент №650/12 г. съдилищата на
държавата членка на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта
му са компетентни да се произнасят по въпроси, свързани на наследяването на имуществото
4
на починалия като цяло. В т.23 от преамбюла на Регламент 650/12 г.се посочва, че се
предвижда като общ критерий на привързване за определяне на компетентността и на
приложимото право-обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта.
Посочено е, че за определяне на обичайното местопребиваване органът, занимаващ се с
наследяването, следва да направи цялостна оценка на обстоятелствата от живота на
починалия в годините преди смъртта му и в момента на смъртта му, като взема предвид
всички фактически елементи от значение за случая, по-специално продължителността и
редовността на престоя на починалия в съответната държава, както и условията и
причините за този престой. Приема се, че така определеното обичайно местопребиваване би
следвало да показва тясна и стабилна връзка със съответната държава от гледна точка на
специфичните цели на настоящия регламент.
В казуса безспорно се установява, че починалата Д.А.-М. е била гражданин на
Република Германия, която е член на ЕС и следователно Регламент №650/12 г. е приложим.
Безспорно и след анализ на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът
установява, че след 2012 година починалата Анна-Мария Дейвис, заедно със своя съпруг
трайно са се установили да живеят в Република България. Те са закупили недвижима
собственост на територията на Ловешка област в селата Голям Извор и Васильово, община
Тетевен. Починалата А.М.Д. е притежавала удостоверение за постоянно пребиваване на
гражданин на ЕС №********* изд. на 18.04.2017 г., валидно до 6.04.2027 г. с адрес в
страната с.Голям Извор, обл.Ловеч ул.“Първомайска“ №49. Тя е имала актуален настоящ
адрес от 30.10.20 г. в с.Васильово, Ловешка област и ЛН1002151169. Същата е притежавала
и банкови сметки на територията на Република България, което налага и нейните деца -
наследници да упълномощават баща си, който също живее постоянно на територията на
Република България, да оперира с техните наследствени дялове след смъртта й.
С оглед на тази фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че обичайното
местопребиваване на покойната А.М.Д. е било на Територията на Република България.
Следователно Районен съд-Тетевен е международно компетентен да се произнесе
според разпоредбите на Регламент/ЕС/ №650/12 г. на ЕС и на Съвета от 4.07.12 г. относно
издаването на европейско удостоверение за наследство.
Поради несъвпадане на правните изводи на ЛОС с тези, отразени в атакуваното
определение №93/12.04.21 г. по ч.гр.д.№227/21 г., то следва да бъде отменено неправилно,
като делото следва да се върне на ТРС за издаване на ЕУН.
Воден от гореизложеното и на основание чл.627е ал.4 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОТМЕНЯ като неправилно определение №93/12.04.21 г. постановено по ч.гр.д.
№227/21 г. на ТРС.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Тетевен за издаване на ЕУН.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6