О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1218
гр. Пловдив , 21.06.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми гр.с. в закрито заседание на 21.06.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
като разгледа докладваното от съдията Стефка Михова в.ч.гр.д №1337 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274
– 278 от ГПК.
Образувано по
въззивна частна жалба , подадена
от Г.Н.Ш., ЕГН: **********,***, Пловдивска област,ул.“******“№** , против протоколно определение от 09.05.2019г.
, постановено по гр. д. № 17963/2018 г. по описа на РС – Пловдив, с което
е оставена без движение подадената от жалбоподателя искова молба и му е указано да отстрани нейните нередовности в едноседмичен срок.
При извършената служебна
проверка, настоящият съдебен състав намира
частната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, за да бъде допустима частната жалба срещу определението, респективно разпореждането на съда, е необходимо същото да прегражда по-нататъшното развитие на делото /т. 1/ или обжалваемостта на съответния съдебен акт да е изрично предвидена в закона /т. 2/.
Определението, респективно разпореждането, с което в рамките на правомощията по чл.129 ГПК първоинстанционният съд оставя исковата молба без движение и указва на ищеца да отстрани констатираните нередовности / в случая да изложи обстоятелствата, на които основава исковата си претенция и довнесе дължимата държавна такса/, не носи белезите на съдебен акт от кръга на визираните в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Неговото самостоятелно обжалване не е изрично предвидено в закона, което изключва приложението на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Възможността за обжалване не може да бъде изведена и от чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като определението за внасяне на държавна такса не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Несъгласието на жалбоподателя с размера или изобщо с дължимостта на указаната от съда е от значение дотолкова, доколкото той има право на преценка дали да внесе таксата, за да продължи производството по делото, или да откаже внасянето й като понесе неблагоприятната последица на чл.129, ал.3, изр.1 ГПК - връщане на исковата молба. Разпореждането за връщане на исковата молба подлежи на обжалване по силата на чл.129, ал.3, изр.2 ГПК, а частната жалба срещу това разпореждане е правното средство за защита на ищеца срещу евентуалната незаконосъобразност на неподлежащото на самостоятелен инстанционен контрол разпореждане за държавна такса, чието неизпълнение е обусловило връщането на жалбата. При отсъствие на постановен от първостепенния съд съдебен акт за връщане на исковата молба, обжалването на определението , с която същата е оставена без движение и даден срок на ищеца за отстраняване на нередовностите , е недопустимо, а производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна частна жалба вх. № 31682/16.05.2019г. при регистратурата на ПРС, подадена от Г.Н.Ш., ЕГН: **********,***, Пловдивска област,ул.“******“№** , против протоколно определение от 09.05.2019г. , постановено по гр. д. № 17963/2018 г. по описа на РС – Пловдив, с което е оставена без движение подадената от жалбоподателя искова молба и му е указано да отстрани нейните нередовности в едноседмичен срок.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 1337/2019г. по описа на ОС – Пловдив, VІІ гр. състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд – гр. Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.