Р Е Ш Е Н И Е
№ 123 03.01.2020
година гр. Омуртаг
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Омуртаг
На пети декември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова
гражданско дело номер
№ 149 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 предл. ІІ КЗ.
Ищецът Т.А.М.
***, представлявана от процесуалния си пълномощник адв. Х.К. от ВТАК, твърди в
исковата си молба, че на 08.08.2017 г. около 16.00 часа в с. ***, общ. А.
водачът Е. А. Е. след възникнал скандал в с. *** привел в
движение МПС - лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с peг. № ***и при движение
напред умишлено блъснал правомерно движещата се Т.М., която след претърпяното
ПТП постъпила за преглед при съдебен доктор в „МБАЛ-Т.“ АД, гр. Т.. Сочи се, че
в резултат на ПТП ищцата получила множество травми, изразяващи се в -
кръвонасядане по краката, таза и стомаха, охлузни рани по ръцете и краката, в
следствие на което претърпяла болки и страдания, затруднение при ходене, поради
изпитване на силни болки в областта на таза и краката. Наред с това и до
момента същата имала посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушения на съня, нарушения
на апетита, фобиен страх, тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство. Според
ищцата виновният за настъпилото събитие водач Е. А. Е. попада в кръга лица, чиято отговорност се
покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ - полица BG/05/117000177122,
валидна от 05.01.2017 г. до 04.01.2018 г., издадена от ЗК „УНИКА“ АД за МПС -
лек автомобил Ситроен „Берлинго“ с рег. № ***. Заявява, че ищцата предявила
претенция пред застрахователя по реда на чл. 380, ал 1 от Кодекса за
застраховането, с посочване на банкова сметка, ***авело щета № 17412160001 за
настъпило ПТП на дата 08.08.2017 г. Срещу Е. А. Е. било
образувано наказателно производство, приключило с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК по НОХД № 5/2018 г. по описа на РС-Омуртаг. При тези
данни ищцата моли съда да осъди на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ответника да й
заплати сумата от 2000 (две хиляди) лева, претендирана като частичен иск от
сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди - болки и страдания от причинените й от ПТП телесни
увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.08.2017 г.
- датата на ПТП, до окончателното изплащане на задължението. Претендира се
присъждане на направените деловодни разноски съобразно представен списък по чл.
80 ГПК. В с. з. е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 изр. посл. ГПК
изменение в размера на предявения иск като същият е увеличен от 2000 лева на
3000 лева. Ищцовата страна поддържа изцяло предявения иск и моли за цялостното
му уважаване.
Ответникът Застрахователна
компания „Уника“ АД с ЕИК ********* с адрес на управление в гр. С., представлявано
от главния изпълнителен директор Н. Г. и
от изпълнителния директор Д. Т., действащи по делото чрез процесуалния си
пълномощник юрисконсулт В. М., определя претенцията като неоснователна и
завишена по размер. Не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Ситроен „Берлинго“ с peг. № ***,
както и обстоятелството за настъпилото ПТП и участниците в него. Признава, че
по повод това застрахователно събитие е била образувана преписка по щета № 17412160001
за претърпени неимуществени вреди от ищцата, но след подробен преглед на
депозираната медицинска документация експертите на ответното дружество преценили,
че няма достатъчно основание за изплащане на обезщетение поради липса на
медицинска документация за спешна помощ и медицински изследвания от датата на
инцидента, както и на данни за проведени по-късни контролни прегледи. Сочи, че
представената съдебномедицинска експертиза, извършена по-късно, не доказвала
причинно-следствена връзка между ПТП и претендираните телесни увреждания. Счита,
че не е изяснен напълно механизма на настъпване на ПТП. Евентуално, в случай на
приемане на исковата претенция за основателна, възразява, че същата е завишена
по размер, а лихвата се полагала не от деня на ПТП, а от деня на забавата. Ето
защо моли за цялостно отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, за което представя и списък
на разноските.
Съдът след преценка на изложените
твърдения във връзка с представените доказателства приема за установено
следното:
От приобщеното към доказателствения
материал по настоящото дело НОХД № 5/2018 г. става ясно, че с постановената по
същото Присъда № 144/18.12.2018 г., ВЗС на 03.01.2019 г., е решен въпроса за
наказателната отговорност на подсъдимия Е. А. Е., който е признат за виновен в извършването
на престъпление по чл. 325, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК, изразяващо се в
това, че на 08.08.2017 година, в село ***, община А. извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
– отправил обиди и нанесъл удар с ръка на А. Й. Д. от с.
***, общ. А., и умишлено блъснал с управлявания от него автомобил марка „Ситроен“,
модел „Берлинго“ с рег. № ***лицето Т.А.М., като деянието е извършено при
управление на моторно превозно средство. Деецът е освободен от наказателна
отговорност за извършеното престъпление и на основание чл. 78а НК са му
наложени следните административни наказания: глоба в размер на 1100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца. В мотивите към
присъда наказателният съд е обсъдил въз основа на приетото по делото експертно
заключение получените от пострадалата Т.М. наранявания в резултат на блъсването
й с автомобила, управляван от подсъдимия, и е приел, че на същата са били
причинени болка и страдание. В присъдата липсва произнасяне по предявен от
ищцата граждански иск срещу причинителя на вредата, което показва, че в рамките
на наказателното производство този въпрос не е разглеждан. Доколкото дадената
правната квалификация на престъплението не обхваща вида и степента на
получените от пострадалата травми, настоящият състав допусна извършването на
съдебно - медицинска експертиза, чието заключение се приема от съда като
обективно и компетентно изготвено. Същото е базирано на изготвеното от съдебния
лекар СМУ № 196/10.08.2017 г. /налично към представената по делото преписка за
образувана застрахователна щета/. Видно от посоченото удостоверение ищцата се е
явила на преглед при съдебен лекар на 10.08.2017 г., т. е. 2 дни след случилото
се, с оплакване, че е била блъсната на 08.08.2017 г. от автомобил. При прегледа
лекарят установил отоци и кръвонасядания по двете бедра и по дясната
подколенница със спонтанни болки в поясната област, като тези увреждания
причинили на пострадалата болка и страдание. В експертното заключение по
настоящото дело вещото лице е посочило, че при възникналото на 08.08.2017 г. ПТП
М. е получила кръвонасядания по външната повърхност на двете бедра в средната
им трета и оток и кръвонасядане по предната повърхност на дясната подколенница, които увреждания са причинили на
пострадалата болка и страдание без да е налице временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. В тези случаи според експерта лечението се провеждало с
обезболяващи и седативни медикаменти. Според експертното заключение подобни
увреждания отзвучават за около 14-20 дни, след който период се приема, че било
налице пълно възстановяване. В заключението е отразено също, че
кръвонасяданията по бедрата са в мускулната тъкан, а по подбедрицата – в
областта на кожата, и същите са причинили сравнително силни по интензитет болки
и страдания, които отзвучават за около 20-25 дни и понастоящем не следвало да
са налице. Вещото лице е категорично, че при така получените от ищцата
увреждания няма трайни последици за здравословното й състояние. Във връзка с
механизма на причиняване на уврежданията вещото лице сочи, че установените
кръвонасядания и отоци са в резултат на действието на твърди тъпи предмети и са
получени при ПТП от блъскане с лек автомобил, проявили са се веднага или
няколко минути след ПТП, като не са установени увреждания, които да са
причинени от други фактори, извън настъпилото ПТП. При разпита му в с. з.
вещото лице уточнява, че той в качеството си на съдебен лекар е прегледал
пострадалата 2 дни след ПТП и предвид местонахождението на нараняванията и
естеството на оплакванията е преценил, че няма фрактури, а и пострадалата дошла
на собствен ход. Експертът е категоричен, че нито едно от установените
наранявания не би могло да стои в продължение на две години, т. е. понастоящем,
и в случай на налични към момента синини по краката на ищцата, то последните се
дължали по-скоро на външни разширения на малки кръвоносни съдове, отколкото на
получените при ПТП травми. По делото са събрани свидетелските показания на А. Д.
/фактически съпруг на ищцата/, живеещ от три години на съпружески начала с М..
Същият разказва как през един ден от 2017 г. около 16 часа той и ищцата седели
до магазина в с. ***, когато Е. от град О. започнал да се заяжда с него и дори
му ударил няколко шамара. Когато свидетелят и ищцата тръгнали да се прибират
към дома си, Е. се качил в автомобила си и без да го усетят двамата блъснал
ищцата и избягал с автомобила. В резултат на блъскането ищцата паднала на земята,
по същата нямало кръв, но изпитвала силни болки в краката. Свидетелят й
помогнал да се изправи и я сложил да седне наблизо на външните стъпала, след
което като я придържал двамата се прибрали пеш до дома си. Тъй като се стъмнило,
ищцата не успяла да отиде на лекар в най-близката болница, намираща се в град
О., но от болки и страх не могла да спи. На следващия ден тя отишла с кола до
болницата в град О., където й изписали лекарства, които тя приемала по-малко от
месец. На следващия ден/2 дни след ПТП/ ищцата посетила и болницата в град Т., където
според свидетеля лекар й дал документ, описващ травмите й. Свидетелят Д. установява, че след инцидента се налагало той
да помага на ищцата понякога, тъй като тя трудно ставала и клякала, което я
затруднявало дори да ходи сама до тоалетна. Същият си спомня, че от удара тя имала
червени следи по краката, които после станали сини, а някои синини стояли и до
момента. В продължение на около две седмици след случилото се ищцата не можела
да спи нормално, стряскала се в съня си. Съдът направи опит да събере данни за
проведено лечение от посочения от свидетеля личен лекар на ищцата д-р Ф. Ш., но
от постъпилото писмо от последния става ясно, че за 2017 г. ищцата няма
извършени прегледи по НЗОК, тъй като е била здравно неосигурена. От материалите
на приетата по делото под формата на заверени копия пълна преписка по щета № 17412160001,
депозирана след изискване от ответната страна, следва, че същата е образувана
по повод на постъпила в ЗК „Уника“ АД – град С. на 26.09.2018 г. писмена
претенция от ищцата Т.М., действаща чрез адв. Х.К., в която след описание на
настъпилото на 08.08.2017 г. в с. *** ПТП, причинено умишлено от лицето Е. Е., са
изброени като получени от ищцата в резултат на това деяние множество травми, изразяващи
се в кръвонасядания по краката, таза и стомаха, охлузни рани по ръцете и краката,
получен травматичен стрес, изразяващ се в нарушения в съня, на апетита, главоболие,
фобия, тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство. След позоваване на
наличната застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/05/117000177122,
валидна от 05.01.2017 г. до 04.01.2018 г., изд. от ЗК „Уника“ АД – град С. за МПС
– лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***, и покриваща отговорността на
водача му за причинени вреди, ищцата претендирала за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 6000 лева за причинените й
неимуществени вреди в резултат на ПТП като с оглед изплащането му е посочила и
банковата сметка на своя упълномощен адвокат. Към молбата – претенция са
приложени само копие на обвинителния акт по ДП № 342/2017 г. на ОмРС и
пълномощно. Видно от наличната към преписката справка от електронния регистър
на Гаранционен фонд на 08.08.2017 г. за лек автомобил с рег. № ***е имало
сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по
полица № BG/05/117000177122, валидна от 00.00 часа на 05.01.2017 г. до 23.59
часа на 04.01.2018 г., издадена от ЗК „Уника“ АД – град С. – факт, който е
отделен като безспорен за страните по настоящото дело. С писмо изх. № 3784/09.10.2018
г. ответното дружество е уведомило пълномощника на ищцата за разглеждането на
претенцията и за направената констатация, че приложените документи не са
достатъчни за взимане на окончателно решение относно неимуществените вреди на М.,
като го приканва да представи медицински документи от спешна помощ и проведени
контролни прегледи, както и нотариално заверено пълномощно от доверителката му.
С писмо, входирано в ответното дружество на 30.10.2018 г., адв. К. представил
исканото пълномощно, както и СМУ № 196/10.08.2017 г. и заключението от
извършената по образуваното досъдебно производство съдебно – медицинска
експертиза № 101/2017 г. С писмо изх. № 4122/06.11.2018 г. ответното дружество
е уведомило пълномощника на ищцата, че представената СМЕкспертиза от по-късна
дата не доказва причинно-следствената връзка на претендираните телесни
увреждания с настъпилото ПТП, като е указано, че след представяне на исканите
документи разглеждането на претенцията ще бъде възобновено. Със следващо писмо
изх. № 2580418/20.12.2018 г. ответното дружество е напомнило на адвоката на
ищцата изискването да представи медицинската документация като го уведомява, че
на основание чл. 106, ал. 3 и чл. 108, ал. 3 от КЗ отказва да изплати
обезщетение по заведената претенция, чието разглеждане ще бъде възобновено в
случай на представяне на изисканите документи. С молба, входирана в ответното
дружество на 27.03.2019 г., адв. К. е представи заверен препис на постановената
по НОХД № 5/2018 г. на ОмРС присъда. С писмо изх. № 11480419/03.04.2019 г. ответното
дружество е уведомило пълномощника на ищцата, че представеният от него документ
не съдържа изисканите медицински документи от спешната помощ и извършени
изследвания от датата на ПТП, и проведени на по-късни дати контролни прегледи, като
посочва, че няма основание за изплащане на обезщетение по заведената претенция.
Отново е указано, че разглеждането на претенцията ще бъде възобновено в случай
на представяне на изисканите документи. Допълнително по делото са представени
от ответника заверено копие на полицата по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ № BG/05/117000177122, валидна от 00.00 часа на 05.01.2017 г. до 24.00
часа на 04.01.2018 г., издадена от ЗК „Уника“ АД – град С., за лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег. № ***, сключена от лицето – делинквент Е. А.
Е., разписка за платена първа вноска от
общо две вноски и издадена международна карта. При преценка на събраните
доказателства съдът не намира причини да игнорира които и да е от тях. Макар и
дадени от фактическия съпруг на ищцата, единствените събрани по делото
свидетелски показания кореспондират с установеното с ВЗС присъда, с отразеното
в СМУ и с изводите в експертното заключение. Единствено предположението на
свидетеля, че наличните и понастоящем по краката на ищцата синини са последици
от ПТП, са опровергани от вещото лице, което е категорично, че тези увреждания
не могат да останат налични в продължение на две години. В останалата им част
показанията на свидетеля Д. следва да
бъдат кредитирани.
На база събраните, обсъдени и
кредитирани доказателства съдът прави следните фактически и правни изводи: Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. С горепосочената присъда деецът е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
по чл. 78а НК, т. е. реализирана е административно-наказателната отговорност на
дееца. Въпреки вида на наложеното наказание тази присъда се явява задължителен
за настоящия съд съдебен акт, с който е установено извършеното деяние, извършителят
му и неговата вина. Ето защо не следва да бъдат пререшавани въпросите за
извършване на деянието, за неговата противоправност и виновността на делинквента.
С присъдата категорично е прието, че делинквентът е блъснал умишлено с
управлявания от него автомобил ищцата, но извън обсега на задължителната сила
на присъдата съгласно чл. 300 ГПК остават получените от пострадалата увреждания,
тъй като същите не са били съставомерен признак на извършеното престъпление. Ето
защо съдът като прецени гореобсъдените свидетелски показания, СМУ и експертно
заключение приема, че между умишленото деяние на лицето Е. Е. и полученото от ищцата увреждане на 08.08.2017
г. има пряка причинно-следствена връзка. Напълно възможно и житейски обяснимо е,
след като случилото се е станало в късния следобед, ищцата да не е потърсила
медицинска помощ веднага на същия ден, каквато и не би могла да намери в селото,
в което живее. Поради липса на здравна осигуреност същата не е описана като
преминала медицински преглед при лекар, но кредитираните свидетелски показания
визират направено на следващия ден посещение при лекар и закупени лекарства. Направеният
два дни след деликта преглед при съдебен лекар потвърждава наличието на
твърдяните увреждания и тяхното съответствие с посочения причинител, а именно
блъсване с автомобил. По делото няма писмени доказателства за проведено
медикаментозно лечение на ищцата, но липсата им не следва да води до извода, че
ищцата не е преживяла болки и страдания от получените увреждания. Дори напротив,
вещото лице дава ясен експертен отговор, че такива увреждания отзвучават
напълно за период от 14 до 20 дни, а болките преминават за максимум 25 дни. Безспорно
и установено от събраните доказателства е и обстоятелството, че към датата на
настъпване на ПТП, респ. на получаване на телесното увреждане от ищцата, за управляваното
от делинквента МПС е имало сключена и валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, а това обуславя и
пасивната материалноправна легитимация на последното по предявения от ищцата
пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 предл. ІІ КЗ. Безспорен
за страните е и факта на заведена по претенция на ищцата застрахователна преписка
по щета № 17412160001/02.10.2018 г. Налице е и изричен отказ на застрахователя
да заплати претендираното от ищцата застрахователно обезщетение, обективиран в писмо
изх. № 2580418/20.12.2018 г. и основан на разпоредбите на чл. 106, ал. 3 и чл. 108,
ал. 3 КЗ. Отказът в случая е направен в рамките на тримесечния срок по чл. 496,
ал. 1 КЗ, изтичащ на 02.01.2019 г. В този срок ответникът е дал мотивиран
отговор на увреденото лице съгласно чл. 496, ал. 2, т. 2 б. „а“ КЗ, с който
отказва плащане. Този отказ представлява задължителната предпоставка за
предявяване на пряк иск срещу застрахователя пред съда съгласно чл. 498, ал. 3
предл. ІІ КЗ. Съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В случая ищцата се
явява именно такова трето лице по смисъла на чл. 477, ал. 1 и 3 от КЗ, което
претендира обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпяла в резултат
на причиненото й от застрахованото лице увреждане във връзка с използване от
последното на МПС. Досежно лимитите на застрахователните суми приложима е
разпоредбата на чл. 492 КЗ, според която за всяко моторно превозно средство, което
се намира на територията на Република България и което не е спряно от движение,
е необходимо да има сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за следната минимална застрахователна сума (лимит на
отговорност): 1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт – 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица/по редакцията на нормата към момента на настъпване на
застрахователното събитие/. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди, в
т. ч. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт. Ищцата като увредено лице е спазила законовото изискване да представи на
застрахователя на делинквента документите, с които разполага и които са
свързани със застрахователното събитие и причинените вреди. Въпреки това, в
рамките на законовия 3-месечен срок за произнасяне от страна на застрахователя,
последният е постановил отказ поради преценка за липса на достатъчно
доказателства за претърпени неимуществени вреди. Последното дава основание и за
предявяване на настоящия иск. Както се посочи по-горе, липсата на рецепти за
предписано медикаментозно лечение не означава, че ищцата не е претърпяла болки
и страдания като неимуществени вреди, причинени й от застрахованото лице. Естеството
на тези увреждания предполага именно изживяването на болки и страдание за
посочения от вещото лице период. За паричното оценяване на неимуществените
вреди не са необходими конкретни доказателства за закупени лекарства и
проведено лечение, тъй като в случая не се претендират имуществени вреди, свързани
с лечение, а неимуществени такива, които по общото правило на чл. 52 ЗЗД се
оценяват по справедливост като се съобрази естеството на уврежданията, техният
интензитет на въздействие върху пострадалия, и периода на отзвучаването им. От
събраните по делото доказателства се установяват всички елементи от фактическия
състав на деликта чл. 45 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и
причинна връзка, които представляват една от предпоставките на иска, предявен
пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите обезпечава изцяло
деликтната отговорност на виновния извършител на противоправното деяние и
неговата отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. В случая се
установиха основанията за търсената от ответника отговорност чрез пряк иск на
увреденото лице. При паричната оценка на неимуществените вреди съдът отчете
естеството на уврежданията – кръвонасядания и оттоци по долните крайници без
установени разкъсно – контузни рани и фрактури, смущения в съня; техният
интензитет, за който е показателна липсата на проведено сериозно лечение, като
пострадалата е приемала обезболяващи лекарства, които според вещото лице са
били и достатъчни в случая; сравнително краткия оздравителен период, след който
по мнение на експерта се постига пълно възстановяване. Ето защо съдът прецени
като адекватен размер на полагащото се на ищцата обезщетение сумата от 1500 лева.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива и лихвите по чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, а това са лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
Съгласно последната разпоредба лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност) като в този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В настоящия случай
са налице данни само за предявена от увреденото лице застрахователна претенция
към застрахователя на делинквента, входирана на 26.09.2018 г. Ето защо ищцата
има право на законната лихва върху претендираната сума от 26.09.2018 г. При
това положение следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в
размер на 1500 лева ведно със законната лихва, считано от 26.09.2018 г., до
окончателното заплащане на сумата. В останалата му част до пълния претендиран
размер от 3000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. По делото не се представиха и събраха доказателства за посочените в
ИМ и в подадената до застрахователя претенция увреждания, изразяващи се в
кръвонасядания по стомаха, таза, охлузни рани по ръцете, продължаващ до момента
посттравматичен стрес, изразяващ се в смущения в съня, нарушения на апетита, фобиен
страх, тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство. Ето защо и претенцията,
обхващаща и тези визирани от ищцата, но недоказани от нея увреждания, следва да
бъде отхвърлена в тази й част. Следва да бъде отхвърлена и претенцията за
присъждане на законната лихва за периода от 08.08.2017 г. до 25.09.2018 г.
По претенциите за разноски – предвид
частичното уважаване на предявения иск и съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК
ищцата има право да й бъдат присъдени направените и претендирани от нея
разноски съразмерно на уважената част от иска, която в случая е 50%. В този
смисъл съдът съобрази приложения списък по чл. 80 ГПК, в който са вписани
платена държавна такса за завеждане на иска в размер на 80 лева, внесен депозит
за вещо лице в размер на 150 лева и заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат в размер на 450 лева, което видно от приложения договор за правна помощ
е заплатено изцяло в брой при сключване на договора. При това положение
ищцовата страна има право на присъждане на разноски в размер на 340 лева. От
своя страна ответникът също претендира разноски, а именно присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, което е минималното такова,
предвидено в чл. 25 НЗПП, към която препраща нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във
връзка с чл. 37 ЗПП. Съдът като прецени положения от юрисконсулта на ответната
страна труд по настоящото дело, изразяващ се в изготвяне на писмен отговор и на
две писмени молби преди всяко от проведените две съдебни заседания, без да е
налице явяване в последните, намира за адекватен претендирания размер на
юрисконсултското възнаграждение от 100 лева. Предвид частичното отхвърляне на
иска съгласно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ответната страна има право на 50%
от направените разноски. Ето защо следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 предл. ІІ КЗ
Застрахователна компания „Уника“ АД с ЕИК ********* с адрес на управление в гр.
С., представлявано от главния изпълнителен директор Н. Г. и от изпълнителния директор Д. Т., действащи
по делото чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт В. М., ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.М.
***, с ЕГН **********, сумата в размер на 1500/хиляда
и петстотин/лева, представляваща
обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди, изразяващи се в кръвонасядания
по външната повърхност на двете бедра в средната им трета, оток и кръвонасядане
по предната повърхност на дясната подколенница, смущения в съня, продължили
около 20 дни, получени в резултат на умишлено причинено непозволено увреждане
на 08.08.2017 г. в с. ***, общ. А. от Е. А. Е. при управление
на МПС марка „Ситроен“ модел „Берлинго“ с рег. № ***, за който автомобил към
момента на настъпване на застрахователното събитие е имало сключена и действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
застрахователна полица № BG/05/117000177122, валидна от 00.00 часа на 05.01.2017
г. до 23.59 часа на 04.01.2018 г., издадена от ЗК „Уника“ АД – град С., ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 26.09.2018 г., до
окончателното плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявения от Т.А.М. ***, с ЕГН **********,
против Застрахователна компания „Уника“ АД с ЕИК ********* с адрес на
управление в гр. С., представлявано от главния изпълнителен директор Н. Г. и от изпълнителния директор Д. Т., иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал.
3 предл. ІІ КЗ В ЧАСТТА МУ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер
над присъдения такъв от 1500 лева до пълния претендиран размер от 3000 лева, както
и В ЧАСТТА за претендираната законна лихва върху застрахователното обезщетение
за периода от 08.08.2017 г. до 25.09.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Застрахователна компания „Уника“ АД с ЕИК *********
с адрес на управление в гр. С., представлявано от главния изпълнителен директор
Н. Г. и от изпълнителния директор Д. Т.,
ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.М. ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 340/триста и четиридесет/лева, представляваща направени от последната
разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Т.А.М. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания „Уника“ АД
с ЕИК ********* с адрес на управление в гр. С., представлявано от главния
изпълнителен директор Н. Г. и от
изпълнителния директор Д. Т., сумата в размер на 50/петдесет/лева, представляваща
присъдено юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС – Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета
Петрова